РЕШЕНИЕ
№ 1925
гр.Бургас, 13.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
28 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 2208 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.
Жалбоподател е РДС-16 Тур Транс ЕООД ЕИК:*** гр.Бургас,
със съдебен адрес ***, адв.Л.К.. В производството
пред съда жалбоподателят участва чрез управителя си.
Ответник по жалбата (АО), е директорът на дирекция
Контрол при ТД на НАП Бургас. В съдебното производство тази страна участва чрез
пълномощник – юрисконсулт К.Л..
Предмет на оспорване е заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ОП-447-0272522/23.08.2019г. на АО с която
на основание чл.186 ал.1 т.1 б.А и чл.187 ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – кафе
Гардън бийч с адрес гр.Черноморец, м.Аклади четири, стопанисван от
жалбоподателя, за срок от 20 дни.
В обстоятелствената част на заповедта АО е приел за
установено, че на 21.08.2019г. е извършена проверка на търговския обект, при което
чрез въведения в експлоатация касов апарат се установила резчетена касова
наличност 52.70лв., при фактическа касова наличност 76.10лв. Липсвали данни за
извършени операции по служебно въвеждане и извеждане на суми в касата, които да
обосноват различието. Въз основа на този факт е формиран извод за неотченети
приходи и системно неизползване на касовия апарат.
В жалбата се
правят и обосновават оплаквания за неотносими мотиви и липса на такива,
недоказаност на обстоятелствата и фактическите изводи, правни изводи в
нарушение на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна. Представят се доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
Ответникът оспорва жалбата. Излага общи доводи за липсата
на основания за оспорване. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
Не сочи нови доказателства.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото
доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за
установено следното.
Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване -
заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ОП-447-0272522/23.08.2019г. на АО, от който се установява издаването и. В
заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на протокол за извършена
проверка № 0272522/21.08.2019г.
Представен е заверен препис от протокол за извършена
проверка № 0272522/21.08.2019г., от който се установи, че на същата дата инспекторите по приходите Маргарита Стойчева
и Стефан Моллов извършили проверка на търговски обект – комплекс Гардън бийч в
гр.Черноморец, м.Аклади четири, в който се намирал и самостоятелен обект кафе
Гардън бийч. Проверените обекти били стопанисвани от жалбоподателя. била
извършена контролна покупка в хотелския комплекс на нощувки, за което на
проверяващите не била издадена касова бележка. В процесното кафе контролна
покупка не била извършена. В кафенето имало регистриран работещ касов апарат с
касова наличност 76.10лв. и разчетна наличност 52.70лв. Въз основа на така
констатираната касова разлика от 23.40лв. и установен среднодневен оборот от
70.74лв. за последните 12 месеца, проверяващите органи заключили, че в
търговския обект се реализират продажби без издаване на касови бележки. Тази
извод е възприет и от издалия заповедта орган. Вероятно във връзка със същия
фактически извод органът е поместил в заповедта подробни констатации,
произтичащи от извършената проверка на другия обект – апарт-хотела Гардън бийч,
стопанисван също от жалбоподателя.
При така установените
факти съдът прие следните правни
изводи.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС – директорът на дирекция
Контрол в ТД на НАП Бургас.
Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана - съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване.
Основателни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – основания
за оспорване по чл.146 т.3 и 4 от АПК.
Правното основание за налагане на оспорената принудителна
административна мярка е разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1 б.А от ЗДДС, според
която принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В процесния случай
контролният орган е приел, че в проверения обект не са били издавани касови
бележки в рамките на работния ден, до часа на проверката, поради наличието на
сума в касата, която е по-голяма от отчетената чрез касовия апарат и съответно
липсата на извършени операции по служебно въвеждане на суми в касата.
Основният фактически извод на органа е необоснован. Наличието на
констатираната касова разлика е индиция за неспазване на реда за регистриране и
отчитане на продажбите чрез издаване на касови бележки, т.е. тя е косвено
доказателство, създаващо вероятност соченото обстоятелство да е било реално
осъществено. Наистина липсва законово ограничение за доказване с косвени
доказателства, но това може да стане само когато те, в съвкупността си, водят
до единствен възможен извод за осъществяването на изследваното обстоятелство. В
случая възможният доказателствен извод не е един. Би могло установената касова
разлика да е в резултат на неотчитане на извършените продажби, но също така
тази разлика би могла да е резултат и от друго поведение на лицето –
нерегистрирано въвеждане на суми в касата. Сочените в заповедта обстоятелства,
че същото лице е нарушило реда за регистриране и отчитане на продажбите в друг
стопанисван от него търговски обект по никакъв начин не доказват, че такова
нарушение е било извършено и в процесния обект.
Горната неяснота е породила процесуалното задължение на органа служебно
да събере всички необходими доказателства за установяване на истината, в изпълнение
на чл.9 ал.2 и чл.35-36 от АПК, което не е било изпълнено. Вместо това чрез
оспорената заповед органът неправилно е пристъпил към прилагане на
административна принуда въз основа на предположение спрямо обстоятелство, извън
посочените в чл.37 ал.2 от АПК като неподлежащи на доказване.
Липсата на установяване по несъмнен начин на предпоставките по чл.186
ал.1 т.1 б.А от ЗДДС за налагане на оспорената принудителна административна
мярка, се явява резултат от допуснато съществено процесуално нарушение за
служебно събиране на доказателства от една страна, а от друга е довело до
неправилно приложение на материалния закон – налагане на мярката при липса на доказано
нарушение на реда за регистриране и отчитане на продажбите в търговския обект.
Предвид основателността на направените оплаквания и въз основа на
извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, поради което същата следва да се отмени, на основание чл.172
ал.2 АПК.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на РДС-16 Тур Транс ЕООД ЕИК:*** гр.Бургас, със съдебен
адрес ***, адв.Л.К.,
заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-447-0272522/23.08.2019г.
на директора на дирекция Контрол при ТД на НАП Бургас.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :