Р Е Ш Е Н И Е
№ .. ......../.........................., гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Варна, трети касационен
състав
На двадесети май
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЯНКА
ГАНЧЕВА
Членове: ДАРИНА
РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретар: Калинка
Ковачева, прокурор: Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията
Ганчева КНАХД № 674 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 от АПК вр. с чл.63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на К.К.П. ***, против Решение № 260236/19.02.2021 г. по НАХД №
4727/2020г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 436а-388/19.10.2020 г. на Директора на ОД на МВР Варна, с което
на К.П. е наложена глоба в размер на 300 лв. на осн. чл. 209а ал.1 от Закона за
здравето /ЗЗ/.
В касационната жалбата се поддържа, че
решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение
на процесуалния и материалния закон. Сочи, че е допуснато нарушение на чл. 52
ал.4 от ЗАНН, което не е отчетено от въззивния съд. Неправилно е преценено, че
на 30.04.2020 г. е действала заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., на денят, следващ посочената в НП дата, действието за което е
санкционирана П. вече не представлява нарушение. Извършеното деяние не
използването на защитна маска на открито обществено място се отличава с
незначителни обществено опасни последици. ВРС не е съобразил и наличието на
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, както и поведението на П.,
която непосредствено след констатиране на нарушението е поставила защитна
маска. Сочи, че заповедта на министъра на здравеопазването е била оттеглена,
като с обратна сила са заличени и настъпилите правни последици от акта. По
изложените доводи моли да се отмени решението на ВРС и потвърденото с него НП, както и да се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответната страна ОД на МВР-
Варна в депозирано писмено становище оспорва жалбата. Счита, че решението на
въззивния съд е правилно и законосъобразно. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и съдържащи реквизитите
посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Правилна е преценката на ВРС, че деянието
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
такива нарушения. Моли да се отхвърли жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна,
счита касационната жалба за допустима, а по същество за неоснователна.
Настоящият състав на
касационната съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК, от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна, а решението на ВРС е правилно и
законосъобразно. Съображенията за това са следните:
С Решение № 260236/2021г.,
постановено по НАХД № 4727/2020г. по описа на ВРС, съдът потвърдил НП №
436а-388/19.10.2020 г. на Директора на ОД на МВР Варна, с което на К.П. е
наложена глоба в размер на 300 лв. на осн. чл. 209а ал.1 от ЗЗ.
Административно-наказателната отговорност на П.
е ангажирана за това, че на 30.04.2020г. в гр. Варна, местност
"Салтанат", се намирала на открито обществено място, без поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство
покриващо носа и устата, с което не е изпълнила противоепидемична мярка,
въведена на територията на Република България със Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г. т.9, двете издадени на основание чл.63 ал.1 от ЗЗ. На П. бил съставен АУАН, в
който е посочено, че е допуснато нарушение на 209а ал. 1 от ЗЗ, във вр. чл.61
ал.1 от ЗЗ. В акта П. посочила, че има възражения, като същите не са
конкретизирани. Въз основа на съставения АУАН Директора на ОД на МВР – гр.
Варна издал оспореното НП.
Решаващият съд, с оглед
наведените пред него доводи с въззивната жалба и събраните доказателства е
приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изложил е подробни мотиви по съществото на спора, както и мотиви, че не са
налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което потвърдил
наказателното постановление. Приел е за безспорно установено, че е налице
осъществено от обективна и субективна страна административно нарушение по
чл.209а ал.1, във вр. чл.63 ал.1 от ЗЗ за което правилно е наложена глоба в
размер на минималната.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил
фактическата обстановка, като е направил правилни и законосъобразни правни
изводи в постановеното от него решение по отношение както за съставомерност на
деянието, така и за липса на допуснати съществени нарушения при издаване на НП.
Настоящият касационен състав намира, че правните изводи на ВРС са съобразени с
процесуалния и материалния закон, поради което не следва и да бъдат изцяло
преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Неоснователни са възраженията
за допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, от страна на наказващия орган,
поради това, че не е разпоредил допълнителни действия по разследване. Съгласно
разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН,
преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед
на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. Нормата не е императивна, а дава само възможност на
наказващия орган, по негова преценка, ако има неизясненост на фактите или
възраженията ги разколебават, да извърши допълнителна проверка.
Обстоятелството, че административнонаказващият орган е възприел изцяло като
доказани констатациите на актосъставителя, не означава, че не е преценил
възраженията на лицето, сочено като нарушител и че не е анализирал събраните
доказателства.
Касационният съд споделя и
мотивите на въззивната инстанция за неприложимост на института на „маловажния
случай”. Преценката за наличие на маловажен случай е поставена в зависимост от
наличие на конкретни факти, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност на нарушението и дееца. В случая не се установяват обстоятелства,
определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и в НП нарушение, в сравнение с
другите подобни простъпки, като в случая въведените противоепидемиологични
мерки във връзка с пандемия от Ковид-19 са охранявали обществени отношения от
първостепенна важност, а именно здравето и живота на гражданите. При това
положение, съдът приема, че санкционираното нарушение не попада в категорията
на така наречените „маловажни случаи“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, във връзка с
чл.93 т.9 от НК. Факта, че П. е поставила след направена забележка маската си,
не обосновава случая като маловажен. Предвид кръгът на обществените отношения
които охранява ЗЗ, въведените противоепидемични мерки имащи за цел
неразпростнанение на зараза и опазване живота и здравето на гражданите, съдът
приема, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажно. Не без
значение е и факта, че към момента на проверката наказаното лице е било с друго
лице, което също не е носило предпазна маска.
По доводите на касатора за
правния характер на заповедите на министъра на здравеопазването, издадени на
осн. чл.63 ал.1 от ЗЗ и тяхното действие, съдът прецени следното: Заповедите на
Министъра на здравеопазването от 13.03.2020 г.,
от 11.04.2020 г., от 24.04.2020
г. са общи административни актове. Те са издадени при условията на чл. 73 от АПК. Съдът споделя доводите на ВРС, че нито изменението на първоначалната
заповед, нито последващата отмяна на заповедта през м.05.2020 г. се отразяват
на отговорността на П.. Към посочената в НП дата, заповедта е предвиждала
конкретно задължение за лицата които се намират в закрити или открити
обществени места, а именно да имат поставена защитна маска на лицето или друго
предпазно средство. В случая общия административен акт има ограничено времево
действие и с отпадане на предварително заложения в него срок действието е отпаднало, но това не обезсилва със задна
дата правата и задълженията, които е породила през периода на действието си.
Посочените от касатора заповеди не са обявени за нищожни, нито са отменени по
законоустановения ред, а и отговорността на наказаното лице е ангажирана на
осн. чл. 209а ал.1 от ЗЗ.
При извършената на основание
чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира
пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, а като
постановено в съответствие с действащите правни норми, същото следва да се
остави в сила.
Така мотивиран и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, Административният съд Варна, трети касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260236/19.02.2021 г. по НАХД № 4727/2020г. по описа на Районен съд-Варна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: