Р
Е Ш Е
Н И Е № 62
гр.
Раднево, 10.07.2018 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радневският районен съд - гражданско
отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети юни през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТИНА
ВЪЛЧАНОВА
при секретаря Живка
Манолова, с участието на прокурора……, като разгледа докладваното от съдия
ВЪЛЧАНОВА гражданско дело № 220 по описа за 2018 год., за да се произнесе взема
предвид следното:
Производството е бързо по реда на чл. 310 и
следващите от ГПК.
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225 от КТ.
Производството е образувано по искова молба на Д.Д.И., с ЕГН **********,
срещу Рудник „Т. –с.”, село К., община Р., клон на „М. М.-изток” ЕАД, гр. Р., с
която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Ищецът
твърди, че на 08.12.2010 г. сключил трудов договор с ответното дружество като
заемал длъжността „шофьор
автобус/товарен автомобил, извозващ хора”, който по силата на ДС №
782/13.06.2012 г. се е превърнал в безсрочен. Твърди, че по устно разпореждане
на диспечера на участъка работи като водач на автомобил „ЗИЛ -131” с вътрешен
регистрационен № 8863, който се управлява и от други негови колеги. Твърди, че
на 02.02.2018 г. работодателят е издал заповед № 1 от същата дата, с която му е
наложил дисциплинарно наказание „Уволнение” и е било прекратено трудовото
правоотношение, съществувало между страните по делото. Тази заповед му била
връчена в условията на отказ на 05.02.2018 г. Уволнението е извършено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ, във вр. с
чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 9, във вр. с чл. 187, т. 10 от КТ, във връзка с чл. 125,
чл. 126, т. 4, т. 5, т. 8, т. 10 и т. 13 от КТ - неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в ПВТР или определени при възникването на трудовото
правоотношение, изразяващи се във възникнала авария на управлявания от него автомобил
на 14.01.2018 г. около 20.30 ч.
След заповедта за уволнение е последвало прекратяване на трудово
правоотношение, поради допускане на следните дисциплинарни нарушения:
- „неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологични правила” чл. 187, т. 3 от КТ;
- „увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали,
суровини, енергия и други средства;” чл. 187, т. 9 от КТ;
- „неизпълнение и на други трудови задължения , предвидени в правилника
за вътрешния трудов ред” чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ.
Ищецът твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като заповедта не
отговаряла на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ - не било посочено какво
конкретно е неговото действие или бездействие, с което е предизвикана описаната
авария. Възразява, че посоченото като нарушение на трудовата дисциплина
„неизпълнение на законни нареждания на работодателя” не било посочено конкретно
и ясно, за да се защити срещу него. Нямало подробно описание, което му пречело
да си осъществи правото на защита в пълен обем.
Възразява срещу заповедта, като твърди, че същата не е мотивирана и че
наложеното наказание е необосновано тежко и не е съобразено с тежестта на
извършеното нарушение.
Възразява и по същество на извършеното нарушение, като твърди, че не е
извършил същото. Възразява срещу всяко от нарушенията, визирани в заповедта за
дисциплинарно уволнение.
Ищецът твърди, че поради оставане без работа поради уволнението
ответното дружество му дължи обезщетение по чл. 225 от КТ в размер на 6630
лева, представляващо брутното му трудово възнаграждение, считано от 31.03.2018 г.
до 05.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
настоящия иск, до окончателното му изплащане, както и сумата от 1916 лева,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ - за периода от 06.02.2018 г.
до 30.03.2018 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
обезщетенията, както и направените по
делото разноски. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за
незаконно уволнението му и да отмени заповедта, с която същото е наложено, да
го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди
ответното дружество да му заплати направените по делото разноски. Представя
писмени бележки. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „М. М.-и.” ЕАД,
гр. Р., в който взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни и
недоказани. Признава обстоятелствата досежно сключения безсрочен трудов договор
с ищеца, въз основа на който е заемал длъжността „шофьор автобус/товарен
автомобил извозващ хора” в участък „Автотранспорт” на Рудник „Т.-с.” село К.
Признава също, че този договор е бил прекратен едностранно на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ от Управителя на Рудника със Заповед № 1/02.02.2018 г.,
връчена при отказ на 05.02.2018 г., с която на
Д.И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Твърди, че достатъчно
добросъвестно е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 193,
ал. 1 от КТ, тъй като от работника било изискани обяснения по достатъчно разбираем
за него начин относно за какво нарушение на трудовата дисциплина му се изискват
обяснения. Твърдят, че наложеното наказание за злоупотреба с доверието на
работодателя било достатъчно обосновано от обективна и субективна страна. Обосновава
подробно фактически и правни основания за налагане на дисциплинарното
наказание. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Представя писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
и претендира неговото намаляване до минималния предвиден размер в Наредба № 1
от 09.07.2004 г.
Съдът, като прецени събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и
възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:
От фактическа страна съдът приема за
установена следата фактическа обстановка:
На
14.01.2018г. сутринта, след провеждането на ежедневния инструктаж и
разпределяне на задачите, поставени на участък „Автотранспорт” в клон Рудник
„Т. с. село К. на Д.Д.И., раб.№ 5148, на длъжност „Шофьор автобус/товарен
автомобил, извозващ хора”, в участък „Автотранспорт” , който е бил на работа,
съгласно утвърден график за работа през месец януари 2018г. му е разпоредено с
управлявания от него автомобил „ЗИЛ-131”, в вътрешен регистрационен номер №хххх,
да превози багерната бригада на многокофов багер Рс 1200 №4 до мястото й на
работа в участък „РТНК -4” в клон на
Рудник „Т.-с.” село К. и след това да отиде с управлявания от него автомобил в
участък „Вулканизация” в клон на същия рудник.
При
задължителното преминаване на автомобилите от участък „Автотранспорт” на
предпътен технически преглед на 14.01.2018г., сутринта, ищецът е поискал от
инж. П.-„Инженер двигатели с вътрешно горене- Автобаза””, двигателно масло за
доливане, като го е уведомил, че маслото е на
минимума.Инж. П. преценя, че маслото е в норма и отказва да му даде
допълнително за доливане.
Около 20.30
часа на 14.01.2018г. инж. П.П., получава
обаждане от ищеца, че е възникнал технически проблем с автомобила пред сградата
на „Битов комбинат” на територията на рудник „Т.-север” село К. Инженер П. се отзовава веднага, като водачът на
автомобила му е обяснил, че се е появил странен шум/чукане/ в отсега на
двигателя с вътрешно горене, след което, водачът е проверил за скъсан ремък и
чак тогава е преустановил работата на
двигателя.
Инж. П. се
качва на автомобила и извършва външен оглед, без да установи видими проблеми.
След това проверява нивото на маслото и
установява, че щеката не го достига. На зададения от него въпрос на водача на
автомобила, какво са показвали контролните прибори за маслото/манометър за
налягане на маслото и контролната лампа с червена светлина водачът на
автомобила му отговорил, че не е светвала
контролната лампа, а за манометъра не дал отговор.
В 20.40ч. на
14.01.2018г. инж.П. уведомява „Ръководителят на участък
транспорт-Автотранспорт” инж.Н. за възникналата авария с автомобила, като
последния наредил на инж.П., автомобила да се изтегли и прибере в участък
„Автотранспорт”.
На
15.01.2018г. авариралият автомобил е придвижен в халето на автоработилницата на участък „Автотранспорт” с мека връзка от
инж. П. за установяване на причините за
възникналата авария. След демонтиране на картерния капак на двигателя е установено наличие на два литра двигателно масло, при вместимост 8
литра и съответното дефектирали задрали основни и биелни лагери на двигателя, в
резултат на което е унищожен коляно-
мотовилковия механизъм.
С протоколно
определение от 06.06.2018 г. е обявен за окончателен проекта на доклад,
обективиран в определението от 03.05.2018 г., с което на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 от ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване
фактите: сключеният между страните трудов договор № 105/08.12.2010 г. и допълнителното споразумение към него с № 782/13.06.2012
г., заеманата от ищеца длъжност е била „шофьор автобус/товарен автомобил извозващ хора” в участък „Автотранспорт”
на Рудник „Т.-с.” село К.; наличието
на писмо РД-17-52/19.01.2018 г. за даване на обяснения, във връзка с
възникналата авария на автомобила, както и дадените обяснения като първото е с входящ
№ 1432/25.01.2018 г. и последващо с входящ № 1512/26.01.2018 г., връчената
в условията на отказ на ищеца заповед № 1/02.02.2018 г. на управителя на
ответното дружество, с която от 05.02.2018 г. се прекратява трудовото
правоотношение на ищеца с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и като такова да бъде
отменено, е необходимо да се установи незаконосъобразността на уволнението. В
тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а
именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската
и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от
закона реквизити и е мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта
основание за прекратяване на трудовото правоотношение - че ищецът е извършил
посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е
извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на
наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена
- на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че
наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ,
нарушение на трудовата дисциплина е само виновното неизпълнение на трудовите
задължения, като формата на вината е без значение, т.е. нарушение на трудовата
дисциплина както умишленото, така и непредпазливото неизпълнение на трудовите
задължения. Следователно законосъобразността на дисциплинарното уволнение се
обуславя от наличие на определени правила за поведение на работника/служителя и
виновното извършване на действия в разрез с тях.
По делото е представено писмо изх. №
РД-17-52 от 19.01.2018 г. на управителя на ответното предприятие /л.91/, с
което на ищеца Д.Д.И. на основание чл. 193, ал. 1 от КТ са поискани обяснения
относно настъпилия технически проблем с управляваният от него „ЗИЛ 131“ с
регистрационен № 8863 след установяване на недостатъчно масло. Видно от
удостовереното връчване долу на самото писмо, същото е връчено лично на ищеца
на 24.01.2018 г. Искането на обясненията по реда на чл. 193 КТ е вследствие на
изготвен доклад /л.92/ до управителя от лицето П.Й.П. – инж. ДВГ в участък
„Автотранспорт”, с която уведомява управителя на рудника за констатирания
технически проблем със „ЗИЛ 131”, управляван от Д.Д.И. на 14.01.2018 г. Ищеца е
дал обяснение вх. № 1432/ 25.01.2018 г. в отговор на писмото /л.90/. Във връзка
с това ищеца е дал второ обяснение вх. № 1512 от 26.01.2018 г. Поради това
съдът намира, че на ищеца са искани обяснения по реда на чл. 193 КТ. Съдът
намира, че е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като в писмото, с
което са искани обяснения на ищеца, в достатъчна степен е конкретизирано за
какво се искат същите. Потвърждение на това е съдържанието на даденото от ищеца
обяснение. Освен посоченото, видно от оспорената заповед /л.80/ в същата е
посочено изрично, че са взети предвид дадените от ищеца обяснения вх. №
1512/26.01.2018 г.
На следващо място съгласно чл. 195, ал.
1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която
се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези
реквизити нарушава правото на защита на служителя срещу уволнението, а от друга
страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта, която
следва да извърши съдът. Особено съществено изискване към мотивирането на
заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни
признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е
извършено, както и времето на извършването му. При преценка законността на
дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от
неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и
преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав
на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в заповедта
законова квалификация на дисциплинарното нарушение – така Решение № 395 от
01.06.2010 г. по гр. д. № 1629/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.
В настоящият случай съдът намира, че
процесната Заповед № 1 от 02.02.2018 г. на управителя на ‘М. М.-И.” ЕАД,
клон Рудник „Т.-С.”, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, не отговаря на изискванията за мотиви-ране по
чл. 195, ал. 1 КТ. Видно от съдържанието на заповедта отразените в нея
нарушения не са индивидуализирани
достатъчно ясно и подробно, не съдържа изискуемите от закона реквизити, не е
посочено точно действието или бездействието, което е изпълнителното
деяние осъществено от ищеца, за да се стигне
до посочения вредоносен резултат.Нарушените текстове на закона за посочени
общо, без да се конкретизирано с какво поведение от страна на ищеца е
осъществено всяко от посочените нарушения.
Заповедта е съставена в изискуемата от
закона писмена форма и е посочен като нарушител ищеца Д.Д.И. /чл. 195 КТ/.
В оспорената заповед не са изложени достатъчно
обстоятелства относно вмененото на ищеца нарушение на трудовите задължения,
дата на неговото извършване – на 14.01.2018 г. в 20.30 часа по време на работна
смяна дневна през ден по 12 часа Д (А и В), т.е. заповедта е мотивирана- но не
са посочени точните действия или бездействия, довели до осъществяване на
посочените нарушения н трудовата дисциплина.
Поради изложеното съдът намира, че не е
спазена законовата процедура при налагане на дисциплинарното наказание на ищеца.
По същество, относно вмененото на ищеца
нарушение на трудовата дисциплина, съдът намира следното:
Събраните гласни доказателства чрез
разпит на свидетели и проведени очни ставки установяват релевантни за спора
факти, които да противостоят на горепосоченото, а именно:
Съдът намира, че поведението на ищеца не се намира в причинно следствена връзка с
настъпилата авария, поради което и не може да му се вмени във вина
настъпилата щета за работодателя, поради следните съображения:
Видно от показанията на разпитания пред съда свидетел И.И., шофьор в рудник
„Т.-С.”, сменник на ищеца, след като отива на работа на 14.01.2018 г. разбира,
че камионът, който управлява е в ремонт. Заявява, че пред него са източили
наличното масло в камион „ЗИЛ 131”, което е било 2 литра. Твърди, че е негово
задължение като шофьор на камиона да следи и отчита правилно наличното масло в
двигателя. Твърди, че за да е спокоен поддържа нивото на масло винаги между
минимума и максимума на щеката, както и че винаги долива при необходимост.
В показанията си пред съда свидетелят Н.Н. потвърди казаното от свидетеля И.И.,
че в камион „ЗИЛ 131” е имало само 2 литра масло след настъпилата авария, което
е установено след като са направили обстойна проверка на машината. Заявява,че всяка
сутрин се провеждат инструктажи на служителите и им е казвал много на брой
пъти, че „е тяхно задължение всеки да си гледа машината” /л.301/.
По делото се установи по категоричен за съда начин, че ищеца е искал още
сутринта от инженер П. масло, за да долее на двигателя, но последния не му е
предоставил такова. Спорно остана по делото какво точно е казал ищеца- дали, че
маслото е „на минимума” или „ че е над
минимума”. Категорично се установи, че
масло е искано от него и такова по една или друга причина не му е предоставено.
В този случай, ако такова масло му беше предоставено и то беше налято в
двигателя – до тази авария не би се стигнало. Всички останали факти и
обстоятелства са без съществено значение
за същността на причинената щета.
В допълнителното заключение на СТЕ, която съдът кредитира, като
безпристрастна, компетентна и незаинтересована, в точка 6, подточка 1, се сочи
, че нивото на маслото в двигателя „трябва да се поддържа винаги близо до
белега „пълно „максимум”, предвид на което и не е от съществено значение
дали двигателното масло е било над
минимума или е било на минимума. И в двата случая е имало необходимост от
доливане, още повече съобразявайки изключително високия разход на масло за този
автомобил, който бе установен и от експерта. Този разход на масло е известен и
на ръководителите на участъка и на инженер П.. Въпреки това той е преценил, че не е необходимо да се долива.
Неговия отказ е в пряка причинно следствена връзка с настъпилата авария. Дори и
инж. П. не отрича, че масло му е поискано и той не е дал, тъй като е преценил,
че не е необходимо. Инж. П. признава и че поне веднъж или два пъти в седмицата
се долива масло в двигателя на този автомобил. Вещото лице в своята експертиза
установява, че последващото теглене на автомобила с мека връзка е още повече
увредило и без това увредения двигател, като е направил вече напълно негоден
коляно-мотовилковия механизъм. В противен случай аварията е могла да бъде
преодоляна само с шлайфане на коляновия вал, а не с неговата смяна.
В този смисъл съдът не споделя разбирането на работодателя, че е извършено
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като работникът е взел конкретно, вярно и своевременно
решение при рискова и аварийна ситуация- поискал е масло. Взел е вярното
решене. Изходил е от необходимостта да управлява изправен автомобил, но маслото
му е било отказано.
По делото е приета съдебно
автотехническа експертиза, която в определени точки е оспорена от процесуалния
представител на ищеца в следствие, на което е поискана и допълнителна такава.
Съдът счита, че заключението на автотехническата
експертиза следва да се приеме изцяло, тъй като производството е по
установяване на дисциплинарно нарушение, което е различно от установяването на
престъпление. Във второто си заключение вещото лице установи, че няма връзка
между поведението на ищеца и настъпилата щета.
От приетото като писмени доказателства
трудово досие на ищеца е видно, че на същия със заповед № 66/21.09.2016 г. /л.106-108/
му е било наложено дисциплинарно наказание „пре-дупреждение за уволнение“ за неспазване
на правилата за здравословни и безопасни условия на труд съгласно чл. 187, т. 5
от КТ и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в нормативните
актове и в правилника за вътрешният трудов ред съгласно чл. 187, т. 10 от КТ.
Заповедта му е връчена на 28.10.2016 г. Ищецът не е оспорил заповедта и няма
данни да е била обжалвана или отменена. Тъй като е изминала повече от една
година от влизане в сила на тази заповед съдът намира, че не следва да я взема
предвид при преценката на това наказание.
В разпоредбата на чл. 188 от КТ са
посочени в низходящ ред според тежестта им - трите вида дисциплинарни
наказания, които работодателят може да налага. При установените обстоятелства неправилно
работодателят е наложил най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение, тъй
като не е налице толкова тежко дисциплинарно нарушение. От изложеното следва
извод, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание “уволнение” не съответства на тежестта на извършеното
нарушение на трудовата дисциплина.
Поради изложените съображения съдът
намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразно,
а предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната му
е основателен и следва да се уважи.
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Уважаването на
иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя основателност на
иска за възстановяване на работа, поради което също следва да бъде уважен.
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 от КТ:
Уважаването на
иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя основателност на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 от КТ за заплащане на
обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението. Тъй като за
периода от 06.02.2018г. до 30.03.2018г. ищеца се е намирал в трудово
правоотношение и му изплатена сума в
размер на 1295 лева, то дължимото обезщетение
за този период е 1 027.18 лева. Общият размер на дължимото
обезщетение за периода до 05.08.2018г. в размер е сумата от 6 282,64 лева,
като при определяне на този размер съдът взе предвид и времето, през което
работникът е работил на по-ниско платена работа. В останалата си част иска по
чл.344, ал.1 т. 3 от КТ следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан
до предявения размер от 6630 лева.
По разноските:
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца адвокатското възнаграждение в
размер на 1300 лв., като съдът намира, че при тази фактическа и правна сложност
на делото и предвид размера на иска по чл.225 от КТ не може да уважи
направеното възражение за прекомерност.
Ответника следва да заплати и
направените по делото разноски в размер на 782,78 лева, представляващи
заплатени възнаграждения от бюджета на съда за вещите лица., както и размер на
дължимата държавна такса за двата неоценяеми иска с правно основание в чл.344,
ал.1, т.1 и 2 по 50 лева, а за иска по
чл.344, ал.1 т. 3- 251,31лева.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.344,
АЛ.1, Т.1 КТ УВОЛНЕНИЕТО НА Д.Д.И., ЕГН **********,***, Рудник „Т.-с.“,
извършено на основание чл.330, ал.2, т.
6 от КТ и чл.188, т.3 от Кодекса на труда , във връзка с чл.187, ал.1, т. 3 КТ
и т.9, т.10 от КТ,със заповед №001 от
02.02.2018г. на Управителя на клон на „Мини М.-и.” ЕАД, вписано в търговския
регистър с ЕИК хххххххххххх, с адрес на управление с. К., община Р., и ОТМЕНЯ
заповед
№001 от 02.02.2018г. на Управителя на клон на „Мини М.-и.” ЕАД, вписано
в търговския регистър с ЕИК ххххххххххххххххс адрес на управление с. К., община
Р.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на
заеманата преди уволнението длъжност
ИЩЕЦА Д.Д.И., със снета от горе
самоличност „шофьор автобус/товарен
автомобил извозващ хора” в участък „Автотранспорт” на Рудник „Т.-север” село К”.
ОСЪЖДА
Рудник „Т.-север“, клон на „Мини М.-и.” ЕАД, вписано в търговския регистър с
ЕИК хххххххххххххххххс адрес на управление с. К., община Р. да заплати на Д.Д.И.,
ЕГН **********,*** сумата от 6282,64 лева, представляваща чистият размер на
иска предявен на основание чл.344, ал.1, т. 3 от КТ, във вр. с чл.225,
ал.1 и ал.2 КТ, като отхвърля иска в
останалата му част до размера му от 6630 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Рудник „Т.-с.“, клон на „Мини М.-изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с
ЕИК ххххххххххххххс адрес на управление с. К., община Р. да заплати на Д.Д.И., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1300/хиляда и
триста/ лева.
ОСЪЖДА
Рудник „Т.-с.“, клон на „Мини М.-изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с
ЕИК хххххххххххххххххс адрес на управление с. К., община Р. да заплати на Районен съд Р. сумата от 782,78 лева,
представляваща изплатените разноски за възнаграждения за вещи лица, както и
сумата от 351,52 лева, представляваща размера на държавната такса за
производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – С. З. в двуседмичен
срок от 10.07.2018г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: