Р Е Ш
Е Н И Е
№ 188
гр. Пловдив, 14.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ граждански състав, в открито заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
при
участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия Симитчиев
въззивно гражданско дело № 340/2019 г., намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.258, ал.1, предл. 2 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С Т д - В Р С“, БУЛСТАТ..
със седалище *** и адрес на управление *** против Решение № 209/21.02.2019г., пост. по гр.д.№ 3120/2017 на Пловдивския окръжен съд, с което
се осъжда С Т д - В Р С“, БУЛСТАТ .. със седалище *** и
адрес на управление *** да заплати н.С. „С.н.т.д.в Б.“, БУЛСТАТ .., рег. по
фирмено дело № 1664 / 1990 г. на СГС със седалище *** и адрес на управление ***
А, сумата от общо 32 660,51 лв., от които 27 640 лв. – главници, дължими на
основание чл. 14 от Устава на Съюза и представляващи 20 % от приходите от
собствените имоти на ответното сдружение, както и сумата от 5 020,51 лв. –
обезщетение за забава плащането на главниците, формирани, както следва: за
периода от 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. сумата от 8 089 лв. - главница и 2
442,40 лв. - обезщетение за забава плащането й за периода от 01.01.2015 г. до
датата на предявяване на иска - 20.12.2017 г.; за периода 01.01.2015 г. –
31.12.2015 г. сумата от 7 989 лв. – главница и 1 601 лв. - обезщетение за
забава плащането й, считано от 01.01.2016 г. до датата на предявяване на иска -
20.12.2017 г.; за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. сумата от 7 989 лв. -
главница и 787,16 лв. - обезщетение за забава плащането й, считано от
01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска - 20.12.2017 г.; за периода от
01.01.2017 г. – 12.06.2017 г. сумата от 3 573 лв. - главница и обезщетение за
забава плащането й в размер на 189.95 лв. за периода от 13.06.2017г. до
20.12.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба - 20.12.2017 г. до
окончателното плащане, както и сумата от общо 4 406.42 лв – разноски по делото..
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон, като развива
подробни съображения в тази насока. Претендира
отмяна на решението и
постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
По делото е
постъпил отговор от въззиваемата страна С. „С.н.т.д.в Б.“, в който се поддържа,
че постановеното решение е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна
жалба – неоснователна. Също развива съображения по същество. Не се правят нови
доказателствени искания. Претендират се разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Като взе
предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата
по делото и като съобрази разпоредбата на чл.269 ГПК, че по останалите въпроси,
съдът е ограничен от посоченото в жалбата, Пловдивският апелативен съд прие
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.21, ал.3 ЗЮЛНЦ и
чл. 86 ЗЗД. Предмет на същите са дължими в
полза на ищеца, от ответника, като член на ищеца, имуществени вноски за периода
01.01.2014г.-31.12.2016г., на основание чл.14 от Устава на ищеца, общо в размер
на 27 640 лв. – главници, както и общо 5 020,51 лв. – обезщетение за забава
плащането на главниците, формирани, както следва:
- за периода от 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., сумата
от 8 089 лв. главница, съставляваща дължимите за този период имуществени вноски
по чл.14 от Устава, формирана въз основа на данните от ГФО за 2014г. в
публичния регистър за приходи на ответника от имоти, ведно с 2 442,40 лв. -
обезщетение за забава плащането й за периода от 01.01.2015 г,. до датата на
предявяване на иска - 20.12.2017 г.
- за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. сумата от 7
989 лв. главница, съставляваща дължимите
за този период имуществени вноски по чл.14 от Устава, формирана въз основа на
данните от обявения ГФО за 2015 г. в публичния регистър за приходи на ответника
от имоти, ведно с 1 601 лв. - обезщетение за забава плащането на главницата,
считано от 01.01.2016 г., до датата на предявяване на иска - 20.12.2017 г.
- за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. сумата от 7
989 лв. главница, съставляваща дължимите
за този период имуществени вноски по чл.14 от Устава, формирана приблизително
по данните за приходи от имоти от ГФО за 2015 г., тъй като за 2016 г.,
ответникът не е обявил ГФО, ведно с 787,16 лв. - обезщетение за забава
плащането на главницата, считано от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на
иска - 20.12.2017 г.
- за периода от 01.01.2017 г. – 12.06.2017 г. сумата
от 3 573 лв., главница, формирана приблизително по данните за приходи от имоти
от ГФО за 2015 г., тъй като за 2017 г., ответникът не е обявил ГФО, ведно с
обезщетение за забава плащането й в размер на 189.95 лв. за периода от
13.06.2017г. до 20.12.2017г.
Възраженията на въззивника са свързани,
на първо място, с липсата на членствено правоотношение между него и ищеца, от
което се обосновава и недължимост на имуществени вноски, на основание чл.14 от
Устава на ищеца. Счита се, че съществуването на такова не е доказано, тъй като
липсва заявление на ответника за приемане за член на ищеца, както и вписване в
книгата на членовете на последния. Поради неосъществяване на този фактически
състав, визиран в чл.10, ал.1 от Устава на ищеца, не било възникнало и
твърдяното в ИМ членствено правоотношение.
Въззивният съд счита, че тези възражения са
неоснователни и се опровергават от доказателствата по делото. На първо място, налице са множество извънсъдебни
признания на ответника, чрез председателя му, сочещи на безспорното наличие на
членствено правоотношение между страните. Такова се явява например писмо от
15.05.2015г, изходящо от името на ответното дружество, чрез председателя му Н.
М., с подпис и печат, адресирано до Съюза, чрез председателя му К. П., в което,
по повод на претенцията на последния за изпълнение на чл. 14 от Устава, изрично
се признава, че ответникът е член и като такъв ежегодно превежда по банковата
сметка на Съюза 30 % от събрания членски внос, а от началото на 2014г не
превежда 20 % от приходите от собствените си имоти поради решение на
управителния си съвет, обосновано с доброволния характер на тези вноски,
необходимостта от собствено развитие, ремонти в сградния си фонд, модернизация,
както и недостиг на средства за дейността си, предизвикана от съдебни дела.
Установява се също и че ответното дружество е
извършвало плащания в полза на ищеца на суми, съответстващи на 30 % от събрания членски, дължими по Устав,
което според съда съставлява извънсъдебно признание за съществувалото през
процесния период членствено правоотношение между страните. Налице е също така,
отправено от името на Председателя на ответното дружество и подпечатано с
официалния печат на сдружението, волеизявлението от 12.06.2017г., по повод
получената нотариална покана на ищеца, че прекратява членството си в ищцовото
сдружение Независимо че в същото е въдената известна условност на изявлението -
ако се приеме, че членството е възникнало валидно, съдът счита, че с оглед
горепосочените доказателства, несъмнено се касае за признание за съществувалото,
до едностранното му прекратяване от ответника, членствено правоотношение с
ищеца. Горепосочените писмени доказателства имат характер на частни
свидетелстващи документи и доколкото формалната им доказателствена си не е оборена
по реда на чл. 193 ГПК, те надлежно удостоверяват спрямо ответника признатите
неизгодни за него факти, които съвкупно с всички останали доказателства по
делото, вкл. с тези за плащанията на членски внос, доказват наличието на
валидно възникнало членствено правоотношение между страните.
По делото няма спор, признава се от ответника и се
установява от представеното от същия Решение №1546/07.05.1990г., постановено по
ф.д. №1456/1990г., че със същото, ответното сдружение е вписано в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел към ОС-Пловдив. Според диспозитива на
решението, в посочения регистър се вписва възстановеното К.-п.д. „Т.“, със
седалище ***, с председател на управителния съвет – В.Н..
Видно от представената от ищеца извлечение от К.на Т.
д. в Б., която се води от 2001г., в същата, като член на ищцовото сдружение, е
посочено и Т. д.-П., с председател И. А. К., със седалище ***. При приемането
на това доказателство, пълномощникът на ответника е възразил, че посоченото
като член на ищеца Т. д.-П. е различен субект от К.-п. д. „Т.“, със седалище ***.
Това твърдения обаче се опровергава от доказателствата по делото, представени
от самия ответник, част от фирменото дело на ищеца, а именно:
На първо място, видно е, че адресът на седалището на
посоченото в К. на Т.д. в Б. Т. д.-П., с
председател И. А. К. и този на ответника е един и същ. Освен това, видно от
устава на ответника от 2004г. (л.21 от първоинстанционното дело), в чл.5 от
същия е посочено, че същото е правоприемник на Т.д. „Р.С.“-П. и Т. п. д.-П.,
както и на всички предишни Т. д.в П., членували в Т. о. в Б. в периодите на
нейното съществуване. Нещо повече, в чл.4 от същия изрично е посочено, че Т. д.
„Р. С.“-П. е колективен член на С.на Т. д. в Б..
Че посоченото като член на ищеца в представената по
делото К. на Т.д. в Б., водена от ищеца
от 2001г., Т. д.-П., с председател И. А.
К., със седалище *** не е различен субект от К.-п. д. „Т.“, вписано в регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел към ОС-Пловдив с Решение
№1546/07.05.1990г., постановено по ф.д. №1456/1990г., се установява и от редица
други писмени доказателства, представени от самия ответник пред първата
инстанция, неоспорени от него.
Така например, видно от молба от 09.04.2001г. на
Председателя, зам. Председателите и членовете на централното ръководство на С.
на т. д. в Б. (л.355 от първоинстанционното дело) до Софийски градски съд по
ф.д.№1664/1990г. за вписване на нови обстоятелства в Устава на сдружението, към
същата е представен подписан Устав от членовете на централното ръководство,
както и от членовете на самото сдружение, като под №11 фигурира К.-п. д. „Т.“,
гр.П., с регистрация №1546/07.05.1990г.
на Пловдивския окръжен съд, с
председател И.А. К., която се е подписала за същото в посоченото качество
(л.360 и л.375 от първоинстанционното дело). К.-п. д. „Т.“, гр.П., с регистрация №1546/07.05.1990г. на Пловдивския
окръжен съд, с председател И. А. К., в качеството му на член на С. на т.д. в Б.
фигурира и в протокола от мандатната комисия, избрана от събранието на
членовете на последното, проведено на 10.03.2001г. (л.394 от
първоинстанционното дело), също представен от ответника.
Установената идентичност на регистърното решение, с
което е вписано ответното дружество и горепосоченото Т. д.-П., т.е К.-п. д. „Т.“, гр.П., с председател И.А.
К., със седалище *** категорично оборва възраженията на ответника, че посоченото
като член на ищеца в представената по делото К. на Т. д. в Б., водена от ищеца
от 2001г., Т. д.-П., с председател И. А. К., със седалище *** е различен субект
от К.-п. д. „Т.“, вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
към ОС-Пловдив с Решение №1546/07.05.1990г., постановено по ф.д. №1456/1990г.
Съвкупната преценка на всички горепосочени
доказателства мотивира въззивният съд да приеме, че възражението на ответника,
че никога не е бил член на ищцовото сдружение, вкл. през процесния период, е
категорично опровергано. Следователно, ответникът, като член на ищцовото
дружество през процесния период, е бил обвързан от задължението по чл.14 от
ищцовия устав за превеждане на 20% от приходите си от собствени имоти по
тримесечие, което доказва заявеното от ищеца основание на предявените искове.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че е
настъпило автоматичното отпадане на членството му в С. на Т.д.в Б., на
основание чл. 11, ал. 1, т. 5 във вр. ал. 3 от същия член от Устава на ищеца. Според
същите, членственото правоотношение се прекратява при отпадане, а в ал.3 е
посочено, че отпадането поради системно неизпълнение на задължението за
заплащане на имуществени вноски и неучастие в дейността на сдружението се
констатира.
По този въпрос, въззивният съд счита, че в цитираните
членове от устава на ищеца не е предвидено автоматично отпадане на член при
настъпване на визираните предпоставки. Освен буквално изразената воля в
посочените членове от приетия Устав на ищеца, в която липсва подобна последица,
не би могло да се приеме, че при липса на конкретика какво се разбира под
системно невнасяне на имуществени вноски или неучастие в дейността, може да се
стигне до автоматично отпадане при осъществяване на посочените хипотези.
Очевидно е, че според устава, преценката за наличие на предпоставки за отпадане
е оставена на Управителния съвет на сдружението, на който е дадено право да
констатира такова чрез издаване на нарочен документ, т.е. УС може издаде такъв
документ, след като да обсъди фактите и да прецени във всеки конкретен случай
дали е налице отпадане на член на сдружението. При това положение, доколкото
липсват доказателства за такава, документално обективирана констатация от УС на
ищеца, отпадане на членството на ответното сдружение не е налице, независимо от
неизпълнението на задължения му за внасяне на имуществени вноски през процесния
период.
Във въззивната жалба се релевира възражение за нищожност
на разпоредбата на чл. 14 от Устава поради противоречието й със закона,
заобикалянето на закона, както и накърняване на добрите нрави. В тази връзка се
твърди, че цитираната разпоредба задължава членовете да внесат част от приходите
от собствените си недвижими имоти, а не от реализираната печалба, с което се
нарушават Закона за счетоводството и Закона за корпоративното подоходно
облагане, както и че е нищожна, тъй като никога не е била обсъждана и приета от
компетентния орган на ищцовото дружество, като същевременно събираните суми от
членски внос се разходвали не в съответствие със заложените в устава на съюза
цели, а за обезпечаване участието му в партийни формации и коалиционни
политически споразумения.
Въззивният съд не счита, че разпоредбата на чл. 14 от
Устава, противоречи на закона, заобикаля го или накърнява добрите нрави.
Обстоятелството, че членовете на сдружението са се съгласили да внасят като
членски внос част от приходите от собствените си недвижими имоти, а не от
реализираната печалба, не противоречи, нито заобикаля определена законова норма
в Закона за счетоводството и Закона за корпоративното подоходно облагане. Не се
установява и твърдяното накърняване на добрите нрави, свързано с наведено от
ответника разходване на събрания членски внос за стопански цели.
В жалбата е направено е и възражение за нищожност на
решението, в случай, че такова е прието, с което е изменен уставът, в частта,
която касае разпоредбата на чл. 14, като в тази връзка се позовава по аналогия
на ТР № 2 / 2002 г. на ОСГК на ВКС относно решенията на общото събрание на
търговските дружества. Съдът намира, че визираните Решението/решенията обаче не са несъществуващи, тъй
като са подробно посочени в самия Устав, нито са приети извън пределите на определената
от закона и учредителния акт компетентност на ОС. Следователно, те не са
нищожни, а щом не са нищожни и са породили правното си действие, то
законосъобразността им не може да бъде атакувана чрез възражение, а само по исков
ред чрез конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ и в рамките на предвидените
преклузивни срокове.
По отношение на направеното във въззивната жалба
възражение за извършено от ищеца, чрез законния му представител, опрощаване на
задълженията на ответника, предмет на предявените искове, съдът намира, че
същото е неоснователно. Конкретното твърдение е, че председателят на
управителния съвет на ищцовото сдружение направил извънсъдебно признание, че
процесните суми не се дължат, обективирано в Протокол от общото събрание на
ответното юридическо лице от 09.04.2016 г. Съгласно чл. 108 ЗЗД и трайната
съдебна практика на ВКС, опрощаването е договор между кредитора и длъжника, с
който кредиторът се отказва от вземането си. Предмет на опрощаване е вземане
/задължение/, не и бъдещо задължение, или правни очаквания. Опрощаването съставлява договор с погасително
действие. За да настъпи погасителният ефект на опрощаването, между страните
следва да бъде постигнато съгласие относно конкретното задължение, определено
по основание и размер, което се опрощава. Поради това изявлението на страните,
че нямат претенции относно изпълнението на договора, не погасява съществуващите
техни права и задължения, нито може да доведе до предварителен отказ от правото
на иск, каквото е недопустимо. Така е и в конкретния случай, доколкото самият ответникът
твърди в отговора си, че председателят на УС на ищцовото сдружение в проведено
на 09.04.2016 г ОС на ответното, направил изрично волеизявление, „че няма да
претендира за заплащане на суми от страна на ответника“. Според изслушаните в
тази връзка свидетели пред първата инстанция, подобно волеизявление е било
действително направено, а именно: „Освобождаваме дружеството от задължението
към Съюза предвид разходите, които имате за имота и неговата поддръжка“.
Очевидно обаче, то не обективира постигнато между страните съгласие относно
конкретното задължение, определено по основание и размер, което се опрощава, а
само изявление на една от тях, че няма да има претенции спрямо другата, което с
оглед на казаното по – горе не поражда правопогасителен ефект.
Във въззивната жалба се поддържа, че с атакуваното
първоинстанционното решение неправилно съдът не е уважил възражението на
ответника за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на част от
вземанията на ищеца по предявените искове. Настоящата инстанция не споделя
възражението на въззивника по този въпрос. Спорно в случая се явява дали
задълженията за имуществени вноски за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. са
погасени поради изтичане на 3г. давност, доколкото, след като ИМ по делото е
подадена на 19.12.2017г., погасени по давност се явяват задълженията на
ответника, възникнали (чийто падеж е настъпил) преди 19.12.2014г.,
Съответно, въззивният съд приема, че не са погасени по
давност задължения на ответника за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. за
сумата от 7 989 лв. – главница и 1 601 лв. - обезщетение за забава плащането й,
считано от 01.01.2016 г. до датата на предявяване на иска - 20.12.2017 г.; за
периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. за сумата от 7 989 лв. - главница и
787,16 лв. - обезщетение за забава плащането й, считано от 01.01.2017 г. до
датата на предявяване на иска - 20.12.2017 г.; за периода от 01.01.2017 г. –
12.06.2017 г. за сумата от 3 573 лв. - главница и обезщетение за забава
плащането й в размер на 189.95 лв. за периода от 13.06.2017г. до 20.12.2017г.
Тези вземания са установени по основание и размер от доказателства по делото,
коментирани по-горе, както и от заключението на допусната пред първата
инстанция счетоводна експертиза, поради което са дължими от ответника, на
основание чл.14 от Устава на ищеца, вр. чл.21, ал.3 ЗЮЛНЦ и чл.86 ЗЗД, като по
делото не са ангажирани доказателства за погасяването им.
Съгласно чл.14 от
Устава на ищцовото сдружение, членовете му следва да превеждат 30 % членският
внос и 20 % от приходите си от собствени имоти на тримесечие, като не е
посочена конкретна падежна дата. Така или иначе, логиката в случая е, че
посочените плащания към ищеца са дължими, но при осъществяване на съответни
приходи от собствени имоти за съответното тримесечие, след края на което се
дължи плащане, т.е. само ако има реализирани приходи. Ищецът е претендирал към
ответника вземане за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., възлизащо на сумата
от общо 8 089 лв., формирана въз основа на данните от ГФО за 2014г. в публичния
регистър за приходи от имоти и потвърдена от заключението на вещото лице, без
да е конкретизирал кога са реализирани приходите в посочения размер, тъй като е
черпил информация за това само от обявения ГФО на ответника за 2014г. Ответникът,
от своя страна, нито е твърдял, нито е представил доказателства дали е
реализирал приходи от собствените си имоти през посочения период, вкл. какви са
били те по размер за всяко от 4-те тримесечия на 2014г. На практика,
единствените доказателства за размера на приходите на ответника от собствени
имоти за цялата 2014г. се съдържат в неговия ГФО за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014г. Ето защо, при липса на
конкретни доказателства, че ответникът е реализирал приходи от собствените си
имоти през всяко от първите три тримесечия на 2014г., не може да се приеме, че
е възникнало и съответно задължение за него да преведе 20% от прихода си през
същите в полза на ищеца, след края на всяко от тели тримесечия. Ето защо,
следва да се приеме, че падежът на задължението на ответника за плащане на 20 %
от приходите му от собствени имоти за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. е настъпил
едва към датата на изтичане на 4-тото тримесечия същия, т.е. към 31.12.2014г.,
доколкото от доказателствата по делото не се установява по-ранна дата, към
която могат да бъдат отнесени като реализирани приходите на ответника от
собствени имоти през 2014г., в размер на 8 089 лв. В заключение, съдът намира, че възражението на
въззивника, че задълженията за имуществени вноски за периода 01.01.2014г. –
31.12.2014г. в размер на 8 089 лв са
погасени поради изтичане на 3г. давност, се явява недоказано и поради това –
неоснователно.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявените
от С. „С.н.т.д.в Б.“ главни и акцесорни
искове са основателни и доказани и следва да се уважат. Тъй като
първоинстанционния съд е стигнал до същия извод и ги е уважил изцяло в
предявения размер, решението му ще бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото, ищецът има право на
разноските по делото и за настоящата инстанция. Представен е договор за правна
защита и съдействие с ищеца, в който е уговорено възнаграждение за въззивното
производство от 1500 лв, платимо по сметка на упълномощения адвокат. До датата
на устните състезания обаче, доказателства за извършено плащане на тази сума не
са представени, поради което и искането за присъждане на разноски от
въззиваемата страна ще се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 209/21.02.2019г., пост. по гр.д.№ 3120/2017 на Пловдивския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането н.С. „С.н.т.д.в Б.“,
БУЛСТАТ.. за присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: