Р
Е Ш Е Н
И Е
№
1538
гр.
Бургас, 20.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVII–ти
наказателен състав, в публично заседание на деветнадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието на секретаря Д.М,, като
разгледа НАХД № 3740 по описа на БРС за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
и е образувано по повод жалба на С.Д.Д. ЕГН**********, против НП № 3388а-40/20.01.2017г.
на Началника на Пето РУ при ОД на МВР гр.Бургас, с което за извършени нарушения
на чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето (ЗЗкД), и на основание
чл.45 ал.3 ЗЗкД, на жалбоподателката е наложено наказание „глоба” в размер на 300
лева. С жалбата се твърди, че обжалваното НП е издадено в противоречие на
процесуалния и материалния закон, поради което се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично, поддържа
жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП.
Административно-наказващият орган не изпраща
представител.
По допустимостта:
Върху обжалваното НП се съдържа разписка с
отбелязване, че жалбоподателката лично е получила НП на 11.04.2017г. Жалбата е
депозирана директно до съда на 13.08.2018г. с твърдение, че НП никога не е било
връчвано. В с.з. жалбоподателката твърди, че подписът положен в разписката за
връчване на НП, както и изписването на имената и не е извършено от нея. С оглед
преценка допустимостта на жалбата съдът допусна изготвянето на
съдебно-графическа експертиза, която да отговори на въпроса дали подписът и
името положени в разписка на стр.7 от делото са изпълнени от жалбоподателката Д..
В своето заключение вещото лице К. посочва, че след вземане на сравнителен
материал от Д. се установява, че подписът и името в разписката не са изпълнени
от С.Д.. При това положение следва да се приеме, че обжалваното НП не е връчено
на Д. и жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
От фактическа страна:
При извършена проверка на 15.01.2017г.
в търговски обект кафе сладкарница Снежина, находящ се в гр.Бургас, ул.”*** е
установено присъствието на непълнолетната Р.П., като същата не е бил
придружавана от родител или друг дееспособен пълнолетен придружител на
обществено място след 22.00 часа. Била
изготвена докладна от служители на 05 РУП, като въз основа на нея св. Р. съставил
АУАН на жалбоподателката в качеството и на родител.
В изпълнение на служебната си проверка
за законосъобразност съдът констатира съществени нарушения на процесуалните
правила допуснати при съставянето на НП и опорочаващи последното до степен на
незаконосъобразност, налагаща отмяната му.
С атакуваното НП
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.45 ал.3 ЗЗкД, съгласно която разпоредба ” Родител, настойник,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или
друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или
имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или
имуществена санкция от 500 до 1000 лв.”
От съдържанието на НП се установява, че в случая
като резултат се вменяват за нарушени две правни норми – чл.8 ал.3 и ал.4 ЗЗкД.
Видно от описателната част на НП, АНО е приел, че се касае за две нарушения и е
приел, че същите нарушават чл.8 ал.3 и ал.4 ЗЗкД и е наложено едно общо наказание.
Посочените като нарушени в АУАН и в НП две законови разпоредби, а именно чл. 8,
ал.3 и ал. 4 от ЗЗкД съдържат различни самостоятелни предписания за поведение
за техните адресати. С налагането на едно наказание за тези посочени две
нарушени законови разпоредби е невъзможно да се разбере за кое от двете
нарушения е наказана Д. и в какво качество. В този смисъл е и съдебната
практика на други касационни съдилища, различни от Бургаски адм.съд, които се
споделят напълно от настоящия състав – Решение № 326 от 04.04.2014г. по КАНД №
131/2014г. на Адм. съд София - област, Решение № 452811.07.2014г. по КАНД №
396/2014г. на Адм. съд гр. Стара Загора, Решение № 292/11.06.2014г. по КАНД №
257/2014г. на Адм. съд гр. Враца, Решение № 819/25.07.2013г. по КАНД №
552/2013г. на Адм. съд София – област, Решение от 23.05.2014г. по КАНД №
95/2014г. на Адм. съд гр. Ловеч. Разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от Закона за
закрила на детето предвижда две хипотези, първата когато родителят е нарушил
чл. 8, ал. 3, а втората когато е нарушил чл. 8, ал. 4 от ЗЗД. В конкретният
случай наказващият орган е извършил една компилация от текстовото и цифрово
изражение на две разпоредби, с което е ограничил правата на защита на
наказаното лице и е създал основания за неяснота и объркване при реализиране на
самата защита. За жалбоподателката е неясно кое точно е нарушила – дали това че
не е придружил детето си на обществено място след 22.00 часа, или това, че не
му е осигурил дееспособно лице за придружител, ако той не е могъл лично да го
придружи, или и двете. Наказващият орган не е посочил коя от двете хипотези на
чл. 45, ал. 3 от ЗЗД счита, че е нарушила жалбоподателката.
В този смисъл по
отговорността по всяко едно от нарушенията следва да бъде реализирано в
самостоятелно административно наказателно производство. Безспорно е, че в
разглеждания случай, контролните органи са установили няколко деяния, всяко от
които поотделно осъществява приложения административно - наказателен състав.
Налице са няколко административни нарушения за които съобразно правилото на чл.18 от ЗАНН
следва да се наложат отделни наказания за всяко от тях. За разлика от
съвкупността на множество престъпления по НК, със ЗАНН е възприет принципа за
самостоятелно санкциониране на всяко отделно административно нарушение. В този
смисъл за всяко отделно нарушение се провежда самостоятелно
административно-наказателно производство. С цел процесуална икономия, в
практиката, с един АУАН се констатират няколко нарушения /както е и в случая/,
които се наказват в едно НП, но всяко деяние се установява, квалифицира и
наказва самостоятелно, с което по същество отделните производства са обединени
в една преписка. В конкретния случай, АНО е следвало след като е дал две правни
квалификации за извършените нарушения, описани в обстоятелствената част на
наказателното постановление, да наложи предвидената санкция за всяко от тях
отделно. Недопустимо е да се игнорира разпоредбата на чл.18 от ЗАНН.
Налагането на обща санкция, е довело до незавършеност на
административно-наказателното производство, тъй като не е налице произнасяне на
санкциониращия орган по смисъла на чл.53 ал.1
във вр. с чл.83 ал.2 от ЗАНН за всяко отделно нарушение. Това е и самостоятелно основание за
отмяна на атакуваното НП.
Отделно от това в административната преписка липсват
доказателства за обективната съставомерност на описаните деяния, тъй като
липсват доказателства в каква роднинска връзка се намират жалбоподателката Д. и
лицето Р. П.
Предвид обстоятелството, че в хода на съдебното следствие се
установи, че е изготвен неистински документ – а именно разписка приложена на
стр.7 от делото, то следва препис от решението и делото да бъдат изпратени на
БРП по компетентност за преценка за наличие на извършено документно
престъпление.
С оглед на всичко
горепосочено, съдът приема, че
обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 3388а-40/20.01.2017г. на Началника на Пето РУ
при ОД на МВР гр.Бургас, с което за извършени нарушения на чл.8 ал.3 и
ал.4 от Закона за закрила на детето (ЗЗкД), и на основание чл.45 ал.3 ЗЗкД, на С.Д.Д.
ЕГН********** е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лева.
Препис от решението ведно с копие на делото да се
изпрати на БРП с оглед преценка за наличие на извършено престъпление от общ
характер.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.