РЕШЕНИЕ
№………
гр. София, 28.5.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 15
състав, в публичното заседание на двадесет и
трети април през две хиляди и двадесета и първа година в състав:
Съдия: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13413/2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Т.С.И.,
ЕГН **********, срещу Ю.Б. АД, ЕИК*********,
с която са предявени искове, както следва:
-
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП, вр. чл.
26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, за установяване
нищожност на чл. 1, ал. 1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г. в следната
част „банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски
франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи
България АД в деня на усвояване на кредита“;
-
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП, вр. чл.
26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, за установяване
нищожност на чл.1, ал. 3 от договора за кредит;
-
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, за установяване нищожност на чл. 2, ал. 1 от
договора за кредит;
-
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, за установяване нищожност на чл. 2, ал. 3 от
договора за кредит;
-
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП за
установяване нищожност на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит в частта „Базовия
лихвен процент на Юробанк И Еф Джи България АД за жилищни кредити в швейцарски
франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата“;
-
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП за
установяване нищожност на чл.3, ал.3 от договора за кредит;
-
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП за
установяване нищожност на чл.3, ал.5 от договора за кредит;
-
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, за установяване нищожност на чл. 6, ал. 2 от
договора за кредит;
-
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП за
установяване нищожност на чл. 6, ал. 3 от договора за кредит;
-
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП, вр. чл.
26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за установяване нищожност на чл. 8, ал. 2 от договора за
кредит;
-
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП за
установяване нищожност на чл. 12, ал. 1 от договора за кредит;
-
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП за
установяване нищожност на чл. 23, ал. 1 от договора за кредит;
-
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП за
установяване нищожност на чл. 23, ал. 2 от договора за кредит;
-
иск
с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от
19976,06 евро, представляваща платена без основание сума поради валутната
разлика между швейцарски франк и евро за периода 16.07.2014г. - 16.07.2019г.;
-
иск
с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от
3516,93 евро, представляваща платена без
основание сума като месечни вноски за лихви за периода от 16.07.2014г. -
16.07.2019 г.;
-
иск
с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от
415,60 евро, представляваща платена без основание такса за управление на
кредита за периода 16.07.2014г. - 16.07.2019г.;
-
иск
с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от
180,00 евро, представляваща платена без основание сума поради валутната
разлика, получена от превалутирането на заемната сума по договора за кредит към
момента на усвояването му.
Ищцата
претендира законна лихва върху сумите по всички осъдителни искове, както и
разноски по делото.
Ищцата твърди, че на 16.07.2008г. е
сключила с ответната банка договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL37564/2008г, на основание на който е получила заемна сума в размер на 52 700
евро. Погасяването на задълженията по договора за кредита е следвало да се
осъществява на равни месечни анюитетни вноски. Освен кредитополучател, е и
ипотекарен длъжник за задълженията по кредита на следния свой собствен недвижим
имот: ателие №2, находящо се в гр. София, район Възраждане, местност „три
кладенци - западно направление“, ул. „***“ №*********, заедно с мазе №8, заедно
с идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от УПИ
VI-20 от кв. 169. Твърди, че никога не е получавала и не е усвоявала швейцарски
франкове по договора за кредит и е била принудена да плаща месечни анюитетни
вноски в швейцарски франкове, което е била едностранно определено от банката -
ответник.
В
срока на договора банката - ответник едностранно е увеличавала лихвата, въпреки
уговореното между страните, че лихвата е сбор от базов лихвен процент в размер
на 5% (пет процента) и надбавка от 1 (един) пункт, като с увеличението на
лихвата се е увеличавала и месечната анюитетна вноска по кредита. Банката не е
предоставяла на ищцата информация относно причината за увеличение на вноската и
за увеличението на лихвения процент. Твърди, че е надплатила суми по договора
за кредит, каквито не дължи с оглед на съществуващата заплаха от принудително
събиране по реда на ГПК. Извършила е плащания за предсрочно погасяване на
кредита, както следва: на 18.04.2016 година - частично предсрочно погасяване на
кредита със сума в размер на 100 швейцарски франка, на 25.05.2018г. - частично
предсрочно погасяване със сума в размер на 1083,97 евро, и на 07.05.2019г. -
частично предсрочно погасяване на кредита със сума в размер на 25107,42 евро,
равняващи се на 28 404,02 швейцарски франка по обявения от банката-ответник
валутен курс за деня, и сума в размер на 5 685,28 евро.
Твърди,
че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи, като счита, че са
налице две групи неравноправни клаузи, въз основа на което, са налице и нищожни
клаузи от договора за кредит, които попадат в приложното поле на ЗЗП и
Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Първата група клаузи касаят преизчисляването размера
на кредита и на месечните анюитетни вноски по курса на швейцарския франк,
въпреки че това не е валутата, в която същите се дължат, а именно: чл.1 ал.1 от
договора, чл.1, ал.3 от договора, чл.2, ал.1 от договора, чл.2, ал.3 от договора, чл.6, ал.2 от договора, чл.23, ал.1 и ал.2
от договора. Втората група неравноправни клаузи касаят недължимо заплатените
суми, въз основа на едностранното увеличение на лихвата от страна на банката, а
именно: чл.3, ал. 1 от договора в частта: „базовия лихвен процент на Юробанк И
Еф Джи България АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата“, чл.3, ал.3 от договора, чл. 3,
ал.5 от договора, в частта: „действащият БЛП на БПБ за швейцарски франкове не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Банката уведомява Кредитополучателя за новия размер на БЛП за
швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на
видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се
променят.”, чл.6, ал. 3 от договора, чл.8, ал.2 от договора, чл.12, ал.1 от договора.
Твърди, че процесните клаузи от договора не са индивидуално уговорени, като
конкретно посочва противоречие с чл.143, т.2, т.3, т.6, т.10, т.11, т.12 и т.14
ЗЗП, чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие относно валутата на кредита,
и противоречие с чл.146, ал.2 ЗЗП. Твърди, че банката е нарушила принципа на
равнопоставеност при сключването на договора за кредит, като банката е имала
възможност да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или
услугата, а именно валутата на усвояване и връщане на кредита по смисъла на чл.
143, т. 11 от ЗЗП, процесиите клаузи са дали право на банката едностранно да
определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия, а
именно уговорената валута, процесиите клаузи са дали наложили на ищцата да
изпълни задълженията си, дори и ако търговецът не изпълни своите, а именно да
връща швейцарски франкове по кредит, отпуснат от банката в евро. Твърди, че към
момента на сключване на договора не е била налице яснота относно размера на кредитната
сума относно размера на кредита в швейцарски франкове. В този смисъл се твърди,
че с чл. 1, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие единствено
относно размера на задължението на банката да отпусне определена сума в евро.
Твърди, че банката едностранно е
определяла размера на сумата, подлежаща на усвояване след сключване на
договора, като е преизчислявала определения в евро размер в сумата в швейцарски
франкове по курс, определен едностранно от нея, като след определяне размера на
кредита, банката отново е превалутирала сумата от швейцарски франкове в евро,
за да я предостави за усвояване, като отново е прилагала курсове, едностранно и
произволно определени от нея. В този смисъл се твърди, че банката единствено по
своя воля е въвела курс „купува“ за швейцарски франкове на банката за
съответната дата, което се твърди, че е на непредвидено в договора основание.
Твърди, че клаузите на процесния
договор за кредит не са съставени по ясен и недвусмислен начин.
Твърди, че никога не е изявявала
желание кредитът да бъде отпускан във валута, различна от евро, като до момента
на подписване на договора за кредит не е била уведомена от банката, че размерът
на същия ще бъде обвързан от чуждестранна валута - швейцарски франкове.
Твърди, че със сключването на
договор за кредит в чуждестранна валута ищцата, като потребител не е била
уведомена, че се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който
евентуално ще й бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на
валутата, в която получава доходите си (лева). Твърди се, че банката не е
предоставила на кредитополучателя предварителна информация за тези
обстоятелства, както и не е предоставила цялата относима информация, която да
позволи на потребителя да прецени икономическите последици от договора, касаещи
финансовите задължения на ищцата. Твърди, че с клаузата на чл. 23 от договора
валутният риск е прехвърлен върху кредитополучателя и се твърди нищожност на
клаузата.
Твърди, че клаузата на чл. 8, ал.
2 от процесния договор за кредит е нищожна, тъй като кредиторът е нямал право
на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на договор за кредит,
когато кредитът е погасен след изплащане на 12 месечни погасителни вноски от
усвояването му и съответно – че клаузата е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД.
Твърди, че банката не е имала
основание да повишава месечната анюитетна вноска, тъй като не са били налице
условията за повишаване на базовия лихвен процент на банката - ответник.
Твърди, че всички външни индекси (Euribor, Libor, Sofibor) след
подписването на договора драстично са спаднали, като се твърди, че на това
основание лихвата е следвало да бъде намалена.
Твърди, че банката едностранно е
повишила размера на вноската, като по този начин е прехвърлила изцяло риска
върху кредитополучателя като по този начин е прехвърлила и ликвидния, и
кредитния, и регулаторния, и оперативния, и политическия риск на страната, т.е.
всички видове рискове, които биха могли да доведат до намаляване на печалбата
на банката.
Твърди, че е налице неоснователно
обогатяване за банката по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД със сумите, които са
надплатени поради валутни разлики и едностранно увеличаване на лихвения процент
и иска осъждане на банката за връщане на надплатените суми. При условията на
евентуалност,
иска сумата от 19976,06 евро и сумата от 3516,93 евро да бъдат
присъдени в швейцарски франкове по курса на швейцарския франк към евро на БНБ,
валиден към датата на завеждане на исковата молба - 16.07.2019 година. При
условията на евентуалност, твърди, че дори и да не е налице едностранно
увеличаване на лихвения процент, сумата от 3516,93 евро, платена за периода от
16.07.2014г. - 16.07.2019г. е била неправилно изчислена от банката – ответник,
надплатена е и банката неоснователно се е обогатила с тази сума.
Ответникът оспорва исковите претенции. Не оспорва
наличието на сключен договор за кредит, като твърди, наличието на цесия за част
от процесния период, с което оспорва основателността на исковите претенции.
Оспорва за периода 27.8.2008г. - 08.01.2018г. да е пасивно легитимиран, като
твърди, че за този период вземанията по кредитното правоотношение са
прехвърлени с цесия към Бългериън Ритейл Сървисиз АД и след това прехвърлени
обратно към ответника с друга цесия, като за периода 27.08.2008г. -
08.01.2018г. кредитор по вземането не е Ю.Б. АД, а Бългериън Ритейл Сървисиз
АД. Твърди, че в този период ответникът по настоящото дело Ю.Б. АД не е
получавал каквито и да е суми във връзка с погасяване на кредита и не се
обогатявал за сметка на ищцата, като всички суми са постъпвали в патримониума
на друго юридическо лице, а именно Бългериън Ритейл Сървисиз АД, поради което
се сочи, че осъдителните претенции, насочени към Ю.Б. АД, са неоснователни.
Оспорва твърденията на ищцата относно вида на кредитната валута, като твърди,
че страните са уговорили отпускане на кредита в швейцарски франкове. Оспорва
договорът да съдържа сочените от ищцата неравноправни клаузи на твърдените
основания.
Твърди, че не е налице
неоснователно обогатяване, защото много от вноските по кредита не са платени от
ищцата, а от трети лица като не е доказано имуществото на ищцата да е намаляло
с плащанията, извършени от тези трети лица. Твърди, че с кредитът в швейцарски
франкове ищцата е спестила от по-високите лихви по кредити в евро и това
следвало да бъде отчетен, когато се преценява с каква сума се е обеднила
ищцата.
Твърди, че ищцата е подписала
допълнителни споразумения към договора за кредит, е което се оспорват
твърденията на ищцата, относно липсата на индивидуално уговорени клаузи. Сочи
се, че превалутирането на кредитната сума е било извършено във връзка с целта
на кредита - закупуване на имот, като ищцата сама е избрала валутата на
кредита.
Твърди, че на ищцата не е била
начислявана такса за предсрочно погасяване на кредита.
Прави възражение за погасителна
давност по отношение на претенцията за връщане на 180,00 евро, представляваща
според ищцата курсова разлика към момента на усвояването, като се твърди, че от
момента на усвояването – 2008г. са минали повече от пет години до предявяване
на настоящия иск. Претендира разноски по делото.
В становище на
отговора ищцата оспорва представените от ответника договори за цесии като
твърди, че не е уведомявана за тях. Не оспорва, че трети лица са нареждали
средства за погасяване на задълженията по договора, но твърди, че това е
ставало от името и за сметка на кредитополучателя. Оспорва извършените цесии,
т.к. не била уведомявана за тях и защото вземането не можело да се прехвърли на
Бългериън Ритейл Сървисиз АД, т.к. това дружество не можело да извършва банкова
дейност. С последния аргумент оспорва допълнителните споразумения от
27.07.2010г. и 07.07.2011г. Твърди неравноправност на клаузите на чл. 2, ал. 2
и чл. 3, ал. 1 на допълнителните споразумения. Твърди нищожност на допълните
споразумения, т.к. в същите не било посочено каква сума е погасена към датата
на подписването им, какъв е размерът на погасителната вноска и какъв е размерът
на лихвения процент по договора. Твърди, че клаузата на чл. 10 от допълните
споразумения, както и на т. 7 от анекса от 27.04.2016г. представлявали отказ от
права, което било недопустимо в гражданските правоотношения. Твърди
неравноправност на клаузата на чл. 6 на допълнителното споразумение от
07.07.2011г. Твърди, че споразуменията към договора за кредит не са
индивидуално договорени.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Относно
процесния договор за кредит и материалноправната и процесуалноправна легитимация
на страните по делото:
Установява
се от приложения Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37564 от 16.07.2008г., че между банката - ответника (с
наименование Юробанк и Еф Джи България АД към датата на договора) и ищеца е
възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на което
ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя, а кредитополучателят –
да върне, заемна сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на
52700 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи
България АД в деня на
усвояване на кредита за посочените в договора цели (чл. 1, ал. 1 от договора,
вж. по-долу подробно за съдържанието на клаузата).
В чл. 2 са
уговорени условията за предоставяне и усвояване на кредита (вж. по-долу
подробно за съдържанието на клаузата). Крайният
срок за погасяване на погасяване на кредита е 300 месеца, считано от датата на
усвояване (чл. 5, ал. 1 от договора). Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план (чл. 6,
ал. 1 от договора). Уговорена е възнаградителната лихва за ползвания кредит
(чл. 3, ал. 1 вж. за
съдържанието на клаузата подробно по-долу),
която се дължи от датата на първото усвояване на сумите по кредита (чл. 3, ал.
2). Договорът е
сключен в изискуемата от закона писмена форма (430, ал.3 ТЗ) и съдържа
съществените условия на договора за банков кредит (чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ).
От
приложение №1 към договора за кредит (гръб на
л. 191) се установява, че договорената заемна сума е усвоена от
кредитополучателя на 30.07.2008г., което се установява и от приетото заключение
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (вж. отговор на задача 4).
Следователно, банката е изпълнила задължението си за предоставяне на
договорената заемна сума и за кредитополучателят е възникнало задължението да я
върне, ведно с договорната възнаградителна лихва, неустойка и такси съгласно
уговореното в договора.
Установява се от приложения договор
за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 02.10.2008г. и приложение
към него, че банката (с
наименование Юробанк и Еф Джи България АД към датата на договора) е прехвърлила на Бългериън Ритейл Сървисиз АД вземането си
по процесния договор за кредит, а с договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 08.12.2014г. и приложение към него Бългериън Ритейл
Сървисиз АД е прехвърлило вземането по процесния договор за кредит на банката.
След цесията от 02.10.2008г. цесионерът Бългериън Ритейл Сървисиз АД, като
кредитор, и ищцата, като кредитополучател, са сключили
две допълнителни
споразумения - от 27.07.2010г. и от 07.07.2011г., както и анекс от
27.04.2016г., с които изменят съдържанието на договор за кредит HL37564/2008г. Последният е посочен в
споразуменията и анекса само с номер, който съвпада с номера на процесния
договор; не са посочени първоначалните страни на договор за кредит HL37564/2008г., нито са
описани някои от съществените първоначални уговорки, за да се направи от това
извод, че споразуменията и анекса са сключени за изменение именно на процесния
договор. Тъй като нито ищецът, нито ответникът
оспорват, че допълнителните споразумения и анекса са сключени към този договор,
а и не се твърди и не се доказва ищцата да е сключила с Бългериън Ритейл Сървисиз АД друг договор за кредит, идентичен по номер с процесния, съставът приема, че
страните са сключили споразуменията
и анекса за изменение на процесния договор за кредит. По делото е приложено
уведомление до ищцата за двете извършени цесии, подписано от банката и Бългериън Ритейл Сървисиз АД. Не са приложени доказателства
уведомлението да е връчено на ищцата преди депозирането му по делото (с молба
от 16.06.2020г.). Действително,
съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД
съобщението за прехвърлянето на вземането следва да се съобщи на длъжника от
предишния кредитор и
от тогава прехвърлянето има действие спрямо длъжника и спрямо третите лица. Съобщаването на договора за цесия,
обаче, не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето,
тъй като вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие
за прехвърляне на вземането (в т. см. решение № 139/27.04.2008г. на ВКС, ІV
г.о. по гр.д. № 4025/2008г.). Докато предходният кредитор (цедентът) не съобщи
на длъжника за извършената цесия, длъжникът може валидно да изпълни на предходния
кредитор с погасителен ефект и новият кредитор (цесионерът) няма да може да
направи възражение за изпълнение на не-кредитор. Следователно, неуведомяването на длъжника от страна на цедента за
извършената цесия от 02.10.2008г. към датата на споразуменията и анекса не води
до недействителност на прехвърлянето на вземането, нито опорочава изразената от
страните в споразуменията и анекса воля за изменение на процесния договор.
Неоснователно е възражението на
ответника за липса на легитимация по исковете поради това, че в периода 27.08.2008г. - 08.01.2018г. кредитор по вземането е
Бългериън Ритейл Сървисиз АД, а не банката. Видно от
вписванията в ТРРЮЛНЦ банката е универсален правоприемник на И Ар Би Лизинг
България ЕАД (вливане вписано под номер: 20200204154820), а последното е
универсален правоприемник на Бългериън Ритейл Сървисиз АД (вливане вписано под
номер: 20191129101635). Следователно, банката, като универсален правоприемник
на И Ар Би Лизинг България ЕАД, е и универсален правоприемник на Бългериън Ритейл
Сървисиз АД, и като такъв отговаря за задълженията на Бългериън Ритейл Сървисиз
АД към трети лица, породени от обстоятелства преди правоприемството.
Неоснователни са твърденията на ищцата за порок в
допълнителните споразумения, понеже Бългериън Ритейл Сървисиз АД не е било
банкова институция. Законът не ограничава банковите институции да прехвърлят
вземането си по договори за кредит на небанкови институции.
Поради гореизложеното, съставът
приема, че е установена материалноправната и процесуалноправна легитимация на
страните по делото и исковете следва да бъдат разгледани по същество.
По исковете с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК за установяване
нищожност на клаузи от договора за кредит:
Ищцата е
физическо лице, на което по силата на сключения с банката договор е предоставен
банков кредит за покупка на апартамент и за други разплащания. Не се твърди, а
и от събраните по делото доказателства не се установява кредитът да е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от страна на
ищцата, поради което същата има качеството на потребители по см. на пар .13, т.
1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява търговец по см. на пар.
13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следователно, приложими са разпоредбите за защита на
потребителите в същия закон.
Относно
клаузите за носене на валутния риск в чл. 23, ал. 1 и ал. 2 на договора за
кредит:
Съществен за
спорния въпрос за валидността на клаузата за валутата на предоставения кредит е
въпросът за валидността на клаузата в договора за валутния риск в чл. 23.
Съгласно ал. 1 на чл. 23 кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен
с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към българския лев/евро, както и превалутирането
по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.
6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива
промени и повишаване, както и, че е съгласен да поеме всички вреди (включително
и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит. Съгласно ал. 2 на чл. 23
кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от този
договор, както и че е съгласен с настъпването им. Следователно, с клаузата на
чл. 23 кредитополучателят е поел за своя сметка риска и всички вреди от
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро.
Съставът
споделя становището, застъпено в решение № 295/22.02.2019г. по т.д. №
3539/2015г. на ВКС, II т.о., в което въз основа на задължителна практика на
СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС, както и
практика на ВКС е обосновано, че е неравноправна неиндивидуално договорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена
по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП (в т.см. Решение № 384/29.03.2019г.
по дело № 2520/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 294/27.03.2019г. по т.д. №
1599/2017г. на ВКС, ТК, II т.о.; вж. и дело С-119/17 на СЕС, дело № С-119/17
СЕС, което препраща към решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, т. 1 от диспозитива
на решението по дело С-186/16 на СЕС, т.2, т.3, т.54 и т.56 от диспозитива на
решението на СЕС по дело С-186/16, т. 55 от разяснителната част на решението си
по дело С-186/16 СЕС, дело № С-119/17).
Разпоредбата
на чл. 147, ал. 1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно
ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин. Договорната клауза на чл. 23, ал. 1 не
отговаря на изискването за яснота и разбираемост. Не
е доказано банката да е предоставила на потребителя към момента на сключване на
договора за кредит подробна информация, която би му позволи да прецени
икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му
задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо
обезценяване на валутата, в която получава доходите си, както и да му е разяснила реално
икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита в швейцарски
франкове. Предоставената от банката информация, декларирана в
спорната клауза, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и /
или продава на швейцарския франк и, че това ще рефлектира върху размера на
дълга, изразен в евро в посока повишаването му, не води до извод, че е налице
„достатъчна информираност” на потребителя. Кредитополучателят е сключил жилищен
кредит в швейцарски франкове при необходим му, с оглед целта на кредита (вж.
чл. 1, ал. 1 от договора), паричен ресурс в евро – „резервната валута” на
страната (вж. чл.29 ЗБНБ),
при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителя на
паричен ресурс в швейцарски франкове (вж. по-долу за клаузите за валутата на
кредита). Това води до извод, че към момента на сключването на договора
потребителят е възприел предлаганият му кредитен продукт за по-изгоден с оглед
по-ниския лихвен процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк
като една от основните световни валути. Не е доказано, обаче, че на
потребителя, като по-слабата страна в правоотношението, включително с оглед
степен на информираност, е предоставена информация при сключването на договор за
жилищен кредит със срок на издължаване от 300 месеца (вж. чл. 5 от договора) за
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да
разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и
какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира
валутния риск. Предвид
липсата на информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на
швейцарския франк, кредитополучателят не е могъл да прецени потенциално
значимите икономически последици върху финансовите си задължения от валутния
риск, който поема със сключването на договора за кредит в тази валута, и се е
съгласил с установените предварително от банката условия, без да може да
повлияе на съдържанието им, включително на изявленията в чл. 23, ал. 2 от
договора, че е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21 - 23 от договора“. С непредоставянето на
необходимата информация на потребителя банката като икономически по-силна
страна е нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване
на договора в хода на неговото изпълнение процесната договорна клауза на чл.
23, ал. 1 е довела до значителна неравнопоставеност между страните (вж. по-долу
са осъдителните искове). Потребителят не е защитен от клаузата на чл. 21 от
договора, предвиждаща, че кредиторът има право да поиска от банката да
превалутира предоставения му кредит в български лева или евро, тъй като
упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на
банката, която има противоположни на кредитополучателя икономически интереси.
Поради това, че с клаузата на чл. 23, ал. 1 във вреда на потребителя върху него
се прехвърля изцяло валутния риск, то се създава значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора за кредит по смисъла на чл. 143,
ал. 1, т. 20 ЗЗП. Следователно, клаузата е неравноправна. Неравноправна е и
клаузата на ал. 2 на чл. 23, т.к. макар и да съдържа декларация на
кредитополучателя, че е запознат и разбира икономическият смисъл и правните
последици на посочените разпоредби, тази декларация се базира не неясни условия
на договора като от
съдържанието на договора и събраните доказателства не може да се установи, че
действително кредитополучателят е разбирал икономическия смисъл и правните
последици на посочените в клаузата разпоредби.
Съгласно чл.
146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл.146, ал.2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на
договора е индивидуално уговорено, е на търговеца / доставчика - чл.146, ал.4 ЗЗП (в т.см. решение № 98/17г. по т.д. №
535/2016г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на
ВКС, ТК, II ТО, и решение № 77/22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на ВКС, ГК,
III ГО). Съгласно практиката на ВКС по приложението на чл.146, ал.2 и
ал.4 ЗЗП подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава
банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени
от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй
като доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е
индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика на услугата - ответната
банка (в т.см. решение № 98/17г. по т.д. № 535/2016г. на ВКС, ТК, II ТО,
решение № 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II ТО, и решение №
77/22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на ВКС, ГК, III ГО). По делото не са
ангажирани доказателства потребителят да е могъл да изрази становище по
съдържанието на договора, вкл. по клаузите на чл.23 от него, както да е имал
възможност да повлияе върху съдържанието им. Следователно, не е доказано, че
спорните клаузи са индивидуално договорени. Предвид неравноправния им характер, и поради това, че
не е доказано клаузите да са индивидуално уговорени спорните клаузи на чл. 23,
ал. 1 и ал. 2 са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2,
т. 20 ЗЗП. По изложените съображения, исковете
за установяване нищожност на клаузите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора за
кредит са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно
клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от договора
за кредит:
С чл. 1, ал.
1 от договора за кредит е уговорено банката да предостави на кредитополучателя
кредитният лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в щвейцарски
франкове на 52700 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи
България АД в деня на
усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на
25000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи
България АД в деня на
усвояване на кредита за покупка на посочен в тази клауза имот и равностойността
в швейцарски франкове на 27700 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на Юробанк
И Еф Джи България АД в деня на
усвояване на кредита за други разплащания като кредитополучателят се е задължил
да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията на договора. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора в деня на усвояване на
кредита страните подписват приложение №1
към настоящия договор, представляващо неразделна част от него, в което посочват
приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на Юробанк и Еф
Джи България АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на
кредита в швейцарски франкове. В чл. 2, ал. 1 е уговорено, че кредитът се усвоява по блокирана сметка на
кредитополучателя в швейцарски франкове в Юробанк И Еф Джи България АД, и се ползва от кредитополучателя
при условията на ал. 3 и ал. 4. В чл. 2, ал. 3 е уговорено, че усвоеният кредит
в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в
евро по търговски курс „купува“ швейцарския франк към евро на банката за съответната
валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в съответната валута като е посочено, че с подписване на
настоящия договор кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо
съгласие и оправомощава банката за служебно извършване на горните действия. От
граматическото и логическо тълкуване на посочените разпоредби следва, че
страните са договорили сумата да бъде предоставена в евро, реален паричен поток
от банката - кредитор към кредитополучателя в швейцарски франкове не е
осъществен (сметката във франкове е блокирана и кредитополучателят не е имал
възможност да се разпорежда със средствата по тази сметка), а действителното
усвояване на кредита е договорено да бъде извършено в евро - резервната валута
на страната (режимът на Паричен съвет е регламентиран в чл. 29 и сл. на ЗБНБ). От приетото по делото заключение
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при
предоставяне на договорената сума е спазен уговорения в договора механизъм за
предоставяне на средствата (сумата е била преведена по блокирана сметка на
кредитополучателя във франкове, с която той не може да се разпорежда, след
което от тази сметка сумата е преведена по еврова сметка на кредитополучателя –
вж. отговорите на задача 4, 5, 25 на заключението). Реално, валутата швейцарски
франкове, в която е сключен кредитният договор има само функцията на парична виртуална
единица, служеща за изчисление. Част от заетата сума (равностойността в
швейцарски франкове на 25000 евро) е предоставена за покупка на посочения в
клаузата имот, като липсват доказателства имотът да е купен при заплатена цена
в швейцарски франкове, нито са налице данни, че за извършване на покупката са
били необходими швейцарски франкове. От приетото заключение на вещото лице по
допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитополучателят е
извършил плащане за закупуване на описания в договора за кредит имот в лева в
размер на 48895,75 лв., които по курса на БНБ се равняват на 25000 евро (вж.
отговора на задача 4 на заключението). Останалата част от договорената заемна
сума (равностойността в швейцарски франкове на 27700 евро) също не се
установява да е била необходима или използвана за разплащане в швейцарски
франкове. Същевременно, в договора е включена клауза, възпрепятстваща реалното
предоставяне на потребителя на необходимия му паричен ресурс в швейцарски
франкове, предвид наличието на блокирана сметка. Доводът на ищцата, че не била
съгласна договорът да се сключи за договорената заемна сума в швейцарски
франкове, съответно – за противоречие на договора с чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД е неоснователен - волята й сумата да бъде предоставена и погасявана в
швейцарски франкове е изразена не само в клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора
за кредит, но във всички спорни клаузи. Този извод не се променя и от събраните
по делото гласни доказателства на свидетеля на ищцата – М.И., показанията на
която са много общи и неконкретни. От същите може да се направи извод, че
ищцата, като кредитополучател, е подписала договора за кредит без да го е
прочела, което не може да се вмени в отговорност на насрещната страна по
договора. Сключването, обаче, на договорните клаузи,
уреждащи превалутирането на отпуснатия кредит от франкове в евро следва от липсата на достатъчна информация от
страна на кредитолучателя, за да прецени валутния риск, който поема със
сключването на договора в швейцарски франкове (вж. по-горе за клаузата за валутния
риск).
Валутата, в
която следва да се погаси задължението е съществен елемент от договора за
кредит, тъй като се отнася до самото естество на задължението на длъжника.
Предвид, че договорът за кредит е сключен за 25г. и при систематичния й прочит
с клаузата за поемане на валутния риск от промяната в курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев или евро, както и при липса на прозрачно
изложен точен механизъм, за който се отнася клаузата за валутния риск и липсата
на ясни и разбираеми критерии, на основание на които потребителят да предвиди
икономически последици от поемане на задължение за плащане на предоставената
сума в швейцарски франкове, клаузата на чл. 1, ал. 1 не отговаря на критериите
за яснота и разбираемост. Т.к. клаузата в договора за валутния риск е нищожна
(вж. по-горе за клаузата на чл. 23 от договора), нищожна е и уговорката за
предоставяне на кредита в швейцарски франкове. От систематичното и логическо
тълкуване на спорните клаузи следва да се приеме, че страните биха сключили
договорът и без частта за предоставяне на кредита в швейцарски франкове,
съответно - договорът (арг. чл. 26, ал. 4 ЗЗД) е действителен и следва да се
приравни на договор за кредит в евро (вж. т. 20 от определението от
22.02.2018г. по дело С-119/17 на СЕС, постановено по чл. 99 от Процедурния
правилник на СЕС). Поради изложените съображения, искът за прогласяване нищожност на чл.
1, ал. 1 в частта „банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Юробанк И
Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита“ е основателен и следва да
бъде уважен.
Тъй
като е нищожна клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора за кредит в частта за
предоставяне на договорената заемна сума в швейцарски франкове, са съответно
нищожни и клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2, уреждащи подписване
на приложение към договора за приложимия
курс „купува“ за швейцарския франк на Юробанк и Еф Джи България АД към датата
на усвояване на кредита, както и превод на заемната сума по сметка във
франкове, а след това – в евро. Поради изложеното, исковете за установяване нищожност поради неравноправност на клаузите
на чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от договора за кредит са
основателни и следва да бъдат уважени.
Относно
клаузите на чл. 3, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от договора за кредит:
Съгласно чл.
3, ал. 1 за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 1 (един) пункт. Към момента на сключване на
настоящия договор БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в
размер на 5 % (пет) процента.
Клаузата на чл. 3, ал. 1 касае цената на договора -
определянето на размера на възнаградителната лихва като сбор от две компонентни
– константна надбавка (1 пункт) и БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове (5% към момента на сключване на договора). От текста на
клаузата се установява, че страните са били наясно с действащия БЛП за жилищни кредити в швейцарски
франкове и като са го посочили конкретно, както и с конкретното
посочване на договорната надбавка, са определили по ясен и разбираем начин
размерът на възнаградителната лихва и поради това, и доколкото се касае за цена
на договора, въпросът за неравноправността на клаузата в коментираната част не
следва да се разглежда (арг. чл. 145, ал. 2 ЗЗП). Няма законова пречка при
предоставен кредит в една валута (в конкретния случай – в евро – вж. по-горе за
клаузата на чл. 1, ал. 1) да се приложи лихвен процент на банката за
предоставяне на кредити в друга валута (в конкретни случай – в швейцарски
франкове), така че, изводът за нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 1 в частта
за валутата, в която е предоставен кредитът (вж. по-горе относно клаузата на
чл. 1, ал. 1 на договора) не води до извод за нищожност на уговорката, че във
формиране на възнаградителната лихва участва БЛП на банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове към момента на сключване на договора. Клаузата, обаче, е
неравноправна в частта, че годишната лихва се определя от „приложимия БЛП,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата“, т.к с всяка промяна на
приложимия БЛП би се променяла и приложимата възнаградителна лихва като в
договора не са посочени конкретните критерии, на основание на които банката ще
може да променя лихвения процент. Тази част от спорната клауза представлява
хипотеза на неравноправна клауза, изрично регламентирана в чл. 143, ал. 2, т.
11 ЗЗП.
В случая, не е налице фактическият състав на изключението по
чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП - сделките с ценни книжа, финансови инструменти и
други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги (разпоредбата
изрично реферира към чл. 143, т. 7, 10 и 12, но предвид измененията на чл. 143
в ДВ - бр. 100/19 следва да се тълкува корективно и да се отнася съответно за
чл. 143, ал. 2, т. 7, 11 и 13). Основният критерий за приложението на
посоченото изключение е изменението на цената да се дължи на външни причини,
които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени
от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Уговорената
неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от
страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен
процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на
договора ясни правила за условията, при които този размер може да се променя до
пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност,
поради което по отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е неприложимо (в т.см. решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г.
на ВКС, ТК, I ТО). В тази връзка, с оглед изложеното за липса на ясно,
недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на лихвата,
предпоставката „добросъвестност“ на търговеца не е налице и същият не може да
се ползва от коментираното изключение.
В разглеждания случай не е налице и фактическият състав на
изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП: 1) доставчикът на финансовата услуга
да е поел задължението да уведоми другата страна за извършените без
предизвестие едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен срок и 2)
другата страна по договора да има право незабавно да го прекрати. Това е така,
защото втората от посочените предпоставки не е уговорена - в процесния договор
липсва клауза, която предоставя такава възможност на потребителя. Извод в друг
смисъл не произтича и от клаузите на чл. 8 и 9 от договора. Последните не
установяват правото на потребителя да прекрати договора в хипотеза на
едностранно увеличение на възнаградителната лихва. Същите предвиждат единствено
възможност за кредитополучателя да изплати предсрочно дълга по кредита- изцяло
или частично. Правото на потребителя едностранно да прекрати договора съгласно
чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП налага прекратяването на договорната връзка да може да
се упражни свободно, т.е. без за потребителя да се пораждат насрещни
неблагоприятни последици, като заплащане на допълнителни такси, лихви,
комисионни и т.н., каквато именно такса е предвидена в чл. 8, ал. 2 от договора
- 4 % върху размера на предсрочно погасената главница (вж. по-долу за клаузата
на чл. 8, ал. 2 от договора).
Не е доказано коментираната част от клаузата на чл. 3, ал. 1
от договора да е индивидуално уговорена, поради което, на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗД е нищожна. Доколкото клаузата касае съществен елемент на договора за кредит
(цената на договора) и доколкото при неприлагане на коментираната част от
клаузата, се запазва уговорката за дължима възнаградителна лихва с определен
размер, съставът приема, че сделката би била сключена и без недействителната й
част (арг. чл. 26, ал. 4 ЗЗД). Клаузата на чл. 3, ал. 1 в отношенията между
страните следва да се приложи без приетата за нищожна част, т.е., че
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП) към момента
на сключване на настоящия договор - 5 % (пет) плюс договора надбавка от 1
(един) пункт (общо 6% на годишна база). Така прочетена останалата част от
клаузата (без частта, която е нищожна) е ясна и разбираема за средния
потребител и не е неравноправна. По изложените съображения искът за установяване нищожност на клаузата е основателен в частта, че
годишната лихва се определя от приложимия БЛП, „валиден за съответния период на
начисляване на лихвата“ и следва да бъде уважен в тази част, а за останалата част
от клаузата - отхвърлен.
С клаузата на ал. 3 на чл. 3 е уговорен размерът на лихвата
при просрочие на погасителните вноски като определяем от сбора от лихвата за
редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита,
съгласно ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10 (десет) пункта. Поради това, че
е нищожна клаузата на ал. 1 на чл. 3 в частта за приложимия БЛП, „валиден за
съответния период на начисляване на лихвата“, съответно нищожна е клаузата на
ал. 3 за определяне на неустойката за забава на месечните вноски в частта за
размерът на лихвата за редовна главница, „договорена за съответния период на
издължаване на кредита“. Клаузата на чл. 3, ал. 3 в отношенията между страните
следва да се приложи без приетата за нищожна част, т.е., че при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница
(т.е. 6%) плюс наказателна надбавка от 10 (десет) пункта). Така прочетена клаузата
е ясна и разбираема и не е неравноправна. По изложените съображения, искът за установяване нищожност на клаузата
на чл. 3, ал. 3 е основателен в частта за размера на лихвата за редовна
главница, „договорена за съответния период на издължаване на кредита“ и следва
да бъде уважен в тази част, а в останалата част – отхвърлен.
Съгласно ал. 5 на чл. 3 действащият БЛП на банката за
швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за
новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила,
чрез обявяване им на видно място в банковите салони. Договорените в договора
надбавки не се променят. В договора не са посочени критериите, при които
банката ще може да променя БЛП и поради това, не отговарят на изискванията за
яснота и разбираемост. Поради това, макар, че клаузата касае цена на договора,
подлежи на преценка за неравноправност (арг. чл. 145, ал. 2 ЗЗП).
Възнаградителната лихва е цената за предоставената заемна сума. Коментираната
клауза на договора покрива хипотеза на едностранна промяна от търговеца на
характеристиките на стоката или услугата без основание, изрично регламентирана
като неравноправна в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП (вж. по-горе относно неприложимост
на изключенията на чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП). От събраните доказателства не
се установява клаузата да е индивидуално уговорена, съответно – приложима е
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. По изложените съображения, искът за установяване нищожност на клаузата
на чл. 3, ал. 5 е основателен и следва да бъде уважен.
Относно
клаузите на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от договора за кредит:
Съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай,
че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в
банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката, освен във
валутата на кредита, и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския към
евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава
своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. Неоснователно е
твърдението, че клаузата била нищожна поради липса на съгласие на
кредитополучателят за предоставяне на заемната сума в швейцарски франкове по
изложените по-горе съображения (вж. по-горе за клаузата на чл. 1, ал. 1 от
договора за кредит). След като частта от клаузата в договора, че банката
предоставя договорената заеманата сума в швейцарски франкове е нищожна (вж.
по-горе за клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора за кредит), то нищожна е и
уговорката, според която погасяването на кредита се извършва във валутата, в
която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, откъдето следва, че е
нищожна и уговорката, че при наличие на средства в лева или евро банката
служебно превалутира наличните средства в швейцарски франкове. Поради
изложеното, искът за установяване
нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2 следва да бъде уважен.
Неравноправна е и клаузата на чл. 6, ал.3, съгласно която, в
случай, че по време на действието на договора банката промени базовия си лихвен
процент за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1
(съгласно погасителен план към договора) се променя автоматично, в съответствие
с промяната, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор
дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Доколкото промяната на размера
на погасителните вноски е обвързана от недопустима промяна на БЛП (вж.
аргументите по-горе относно нищожност на клаузата чл.3, ал.5 от договора), клаузата на чл.6, ал.3 е също нищожна. Следователно, искът е основателен и следва да бъде уважен.
Относно клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора за кредит:
Съгласно чл. 8, ал. 2 при частично или пълно предсрочно
погасяване на кредита, кредитополучателят дължи такса в размер на 4% (четири)
процента върху размера на предсрочно погасената главница.
Част от заемната сума по договора за кредит е предоставена за
покупка на недвижим имот (вж. чл. 1, ал. 1) като кредитът е обезпечен с този
имот (вж. чл. 13, ал. 1). Следователно, за процесния договор са приложими
разпоредбите на ЗКНИП (арг. чл.1 ЗКНИП). Съгласно чл. 41, ал. 4 ЗКНИП
кредиторът няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на
договор за кредит, когато кредитът е погасен след изплащане на 12 месечни
погасителни вноски от усвояването му като съгласно ал. 3 при предсрочно
погасяване преди изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването на
кредита, кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение
за евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване на
кредита, в размер до едно на сто от предсрочно погасената сума по кредита.
Разпоредбите чл. 41 на ЗКНИП се прилагат и за договорите за кредит за недвижими
имоти, сключени с потребители, преди датата на влизане в сила на закона (арг.
§4 ПЗР) Следователно, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД клаузата на чл.
8, ал. 2 е нищожна в частта, предвиждаща обезщетение за предсрочно погасяване
след изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването на кредита, а
преди изплащането на 12 месечни погасителни вноски – за сумата надвишаваща
размер на 1% върху размер на предсрочно погасената сума по кредита. Освен това,
клаузата на чл. 8, ал. 2 е изцяло нищожна и като неравноправна и неиндивидуално
договорена. Преценката за неравноправност следва от конкретната уговорка в
договора, предвиждаща заплащане на такса в размер на 4% върху размера на
предсрочно погасената главница. Определеният размер на обезщетението се явява
необосновано висок, сравнен с размера на възнаграждението на търговеца и с
правото на потребителя по всяко време да погаси задължението си и да се
освободи от лихвите и другите разноски по кредита. Уговорената такса в
посочения размер би могла да има възпиращ ефект относно предсрочното погасяване
на кредита и като резултат накърняване на правото на потребителя да изпълни
задължението преди срока и да се освободи в значителен размер от дължимите
лихви и разходи по кредита. Уговорката за такса в размер на 4% върху погасената
част от кредита е във вреда на потребителя, противоречи на добросъвестността и
може да има за резултат създаване на значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя (в т.см. Решение № 87 по
т.д.№848/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.). Следователно, клаузата на чл.8, ал.2 е
неравноправна на осн. чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Не е доказано, че клаузата е
индивидуално уговорена, съответно – клаузата е нищожна на осн. 146, ал. 1 ЗЗП,
вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП. По изложените съображения, искът за установяване нищожност на клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора
за кредит следва да се уважи изцяло.
Относно клаузата чл. 12, ал. 1 от договора за кредит:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора банката запазва правото си
по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които Юробанк и Еф Джи България АД прилага при
операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или
друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21. Изрично
посочено е, че измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от
деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по договора. В ал. 2 на чл. 12 е договорено, че за промените по чл.
12, ал. 1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони
и на интернет страницата й (към датата на сключване на настоящия договор – www.postbank.bg).
В договора не са посочени критериите, при които банката ще може да променя
Тарифата, съответно – клаузата не отговаря на изискванията за яснота и
разбираемост. Клаузата покрива хипотеза на едностранна промяна от търговеца на
характеристиките на стоката или услугата без основание, която изрично е
регламентирана като неравноправна в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП. В конкретния
случай не са приложими изключенията, предвидени в чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП
(вж. по-горе аргументите в тази връзка). Не е доказано, че клаузата е
индивидуално договорена, съответно, на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, същата е
нищожна. По изложените съображения, искът
за установяване нищожност на клаузата на чл. 12, ал. 1 е основателен и следва
да бъде уважен.
Относно възраженията за неравноправни и нищожни клаузи в
допълнителните споразумения и анекса:
Неоснователни са възраженията на ищеца за нищожност на
допълнителните споразумения, т.к. не било посочено каква сума е погасена към
датата на подписването им, какъв е размерът на погасителната вноска и какъв е
размерът на лихвения процент по договор. Законът не поставя изискване за
подобни реквизити на споразумението за изменение на договора за кредит, липсата
на които да води до нищожност на споразуменията.
В ал. 1 на чл. 2 от допълнителното споразумение от
27.07.2010г. и това от 07.07.2011г. e посочен размерът на дълга на
кредитополучателя в швейцарски франкове към датата на всяко от споразуменията.
Не е посочено как е формиран този дълг-дали само от редовна главница или
включва редовна и просрочена главница, дали включва лихви, такси и др. От
клаузата на чл. 3, ал. 1 и на двете споразумения (вж. по-долу подробно за
действителността на клаузата), се установява, че посочената в споразуменията
сума не включва само главница. Поради това, че е нищожна клаузата на чл. 1, ал.
1 от договора за кредит в частта, че заемната сума е предоставена във франкове,
и поради нищожност на валутната клауза, е нищожна клаузата на чл. 2, ал. 1, в
която страните се договарят за размера на дълга във франкове. Поради това, че
се основава на нищожна клауза на договора, коментираната клауза на чл. 2, ал. 1
от двете допълнителни споразумения не може да се третира и като извънсъдебно
признание на неизгоден за кредитополучателя факт. Съставът не може да приеме,
че посочената във франкове сума е извънсъдебно признание на факта за дълга на
кредитополучателя в евро (като преобразува посочения във франкове дълг в евро
към датата на споразумението), т.к. не е ясно дали посочената в допълнителните
споразумения сума е основана само на нищожните клаузи за валутния риск и за
валутата на кредита или и на други, приети от състава за нищожни клаузи
(например, за едностранно увеличение на БЛП при изчисляване на
възнаградителната лихва, съответно – неустойката при просрочени месечни
вноски).
В ал. 2 на чл. 2 и на двете споразумения е посочено, че към
общия дълг се включва и редовна лихва, която ще бъде начислена към дълга след
настъпване на падежа на дължимост на лихвата. Така формулираната клауза на ал.
2 не е нищожна като неравноправна и не създава неравновесие между страните. В
случай, че лихвата бъде платена на падежа, тя не е дължима и не е част от
дълга. В случай, че не бъде платена на падежа - се отнася в просрочие и е
дължима като просрочена лихва, съответно – е част от дълга по договора.
С чл. 3, ал. 1 от допълнителните споразумения е уговорено, че
всички плащания във връзка с кредита се преоформят служебно от кредитора на
датата на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит. Прибавянето на
просрочени задължения за лихви към размера на редовната главница, върху които
се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10,
ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание
чл.294, ал.1 ТЗ (в т.см. Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. №
1504/2018г., ТК, II отд.), какъвто не е настоящия случай. Капитализирането на
такси и други плащания към редовната главница не е анатоцизъм и не е забранено
от закона (в т.см. Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018г.,
ТК, II отд.). Следователно, клаузата на чл. 3, ал. 1 от допълнителните
споразумения е недействителна в частта за капитализиране на лихвите по кредита
поради противоречие със закона.
С клаузата на чл. 10 от двете допълнителни споразумения
страните са уговорили, че кредитополучателят декларира, че е съгласен и няма
каквито и да било претенции към кредитора по отношение на счетоводните
операции, извършени от, при, по повод и във връзка с договореностите по същото,
вкл. свързани с преоформянето на кредита и с въведената поредност при
погасяването му, както и че дава своето неотменимо и безусловно съгласие и
оправомощава кредитора за служебното им извършване. С клаузата на чл. 7 от
анекса кредиторът и кредитополучателят са декларирали, че нямат претенции един
към друг за периода от датата на сключване на договора до датата на анекса. С
договорените клаузи не е ясно от какви конкретно субективни права се отказва
кредитополучателя, а и нищожните клаузи не подлежат на саниране. Освен това,
осъдителните искове в производството касаят период от време след сключване на
споразуменията, т.е. бъдещи права към датата на споразумението, разпореждането,
с които е недопустимо. Следователно, клаузите на чл. 10 от двете споразумения и
на чл. 7 от анекса не се отразяват на предмета на настоящия спор.
По осъдителните искове по чл. 55 ЗЗД:
Съдът дължи произнесе за неравноправните клаузи в договора от
значение за предмета на делото, независимо дали са наведени като възражения от
страните (арг. от чл. 7, ал. 3, изр. първо ГПК).
Към допълнителните споразумения и анекса от 27.04.2016г. са
подписани погасителни планове, в които дългът е посочен в швейцарски франкове и
е уговорено, че месечни вноски се дължат съгласно погасителния план (вж. чл. 4
от двете допълнителни споразумения, чл. 2, ал. 2 от анекса). Поради това, че е
нищожна клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора за кредит в частта, че заемната
сума е предоставена във франкове, и поради нищожност на валутната клауза,
подписаните погасителни планове са също нищожни, съответно – неприложими в отношенията
между страните.
С клаузите на чл. 4-6 от допълнителното споразумение от
27.07.2010г. страните уговарят, че върху дълга се начислява годишна лихва,
уговорена в договора за кредит, но за дванадесет месечен период
кредитополучателят ще дължи намалени равни месечни вноски като начислената
лихва извън тези вноски, която се е натрупвала, се натрупва върху дълга.
Следователно, страните са уговорили разсрочено плащане на дължимата за този
дванадесет месечен период лихва без да изменят размерът на уговорената
възнаградителна лихва за ползвания кредит.
С клаузата на чл. 4 и 5 от допълнителното споразумение от
07.07.2011г. страните отново са договорили такъв дванадесет месечен период на
облекчено погасяване, като в чл. 4, ал. 2 изрично е уговорено, че върху дълга
за този период се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 6,24 %.
Клаузата на чл. 4, ал. 2 ясно и разбираемо определя възнаградителната лихва на
годишна база и не е неравноправна (вж. по-горе аргументите за клаузата на чл.
3, ал. 1). С чл. 6 от допълнителното споразумение е уговорено, че след изтичане
на периода на облекчено погасяване се начислява годишна лихва в размер, равен
на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната
валута, намален с 0,1 пункта като в изречение второ от клаузата повтаря
съдържанието на чл. 5, ал. 3 от договора. По изложените съображения по-горе,
касаещи едностранното увеличение на БЛП от банката (вж. за действителността на
клаузите на чл. 5 от договора за кредит) клаузата на чл. 6 е нищожна.
В анекса от 27.04.2016г. няма клауза, съгласно която страните
изменят договорената възнаградителна лихва за ползване на кредита.
Следователно, в същия няма уговорки, които да бъдат съобразени при формиране на
извода за основателността на осъдителните искове за недължимо платени суми.
От заключението на вещото лице (вж. отговора за задача 26) се
установява, че трети лица са превеждали суми по сметка на ищцата, в качеството
й на кредитополучател, за погасяване на дълга. Поради това, че сумите са
превеждани по сметка на кредитополучателя, обслужваща кредита, същите са
плащани за погасяване на задълженията по договора за кредита от името на ищцата
като вътрешните отношения между кредитополучателя и третото лице (дали
последното е надарило с преведената сумата ищцата, дали я е превело в
изпълнение на двустранен договор между тях и т.н.) са без правно значение.
По иска за сумата от 19976,06 евро, представляваща платена
без основание сума поради валутната разлика между швейцарски франк и евро за
периода 16.07.2014г. - 16.07.2019г.:
По изложените по-горе съображения, кредитополучателят не е
следвало да носи валутния риск от промяна в курса на швейцарския франк към
българския лев или евро и договорът следва да се третира като предоставен в
евро и подлежащ на връщане в евро (вж. по-горе за клаузата по чл. 23 и чл. 1 от
договора за кредит). Съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза за периода 16.07.2014г. – 16.07.2019г. е получена
валутна разлика в размер на 19976,06 евро, платени повече за погасяване на
главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва и месечни такси за
управление, вследствие на увеличилия се валутен курс за швейцарския франк
спрямо лева (вж. отговора на задача 2 от заключението на вещото лице, както и
отговора на задача 1 от заключението, депозирано на 16.04.2021г.).
Следователно, искът е основателен и
следва да бъде уважен.
Поради уважаване на иска, следва
да бъде уважен и акцесорния иск за законна лихва върху присъдената сума.
По иска за сумата от 3516,93 евро, представляваща платена без
основание сума окато месечни вноски за лихви за периода от 16.07.2014г. -
16.07.2019 г.:
Възнаградителната лихва, която се начислява върху за заетата
сума по кредита е 6% (вж. по-горе за клаузата на чл. 3 от договора). За дванадесет
месечния период, уговорен в допълнителното споразумение от 07.07.2011г. се
прилага годишна възнаградителна лихва, уговорена в чл. 4, ал. 2 от
споразумението - 6,24 % (вж. по-горе за чл. 4, ал. 2 от допълнителното
споразумение от 07.07.2011г.), но същата касае период, който е извън процесния.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че за периода 16.07.2014г. – 16.07.2019г., при
дължима годишна възнаградителна лихва 6%, е надплатена сума за възнаградителна лихва
в размер на 4258,86 швейцарски франка (вж. отговора за задача 1). Тъй като
съставът приема, че договорът следва да бъде приравнен като предоставен в евро
и подлежащ на връщане в евро, сумата, която е надплатена, т.е. платена без
основание, от кредитополучателя следва да се върне в евро. При приложение на
кръстосан курс на швейцарския франк за евро (чл. 1, ал. 5 от договора)
равностойността на 4258,86 швейцарски франка е 2610,39 евро, получени при курс
швейцарски франк за евро към датата на усвояване на кредита (30.07.2008г.) и
3845,48 евро, получени при курс швейцарски франк за евро към датата на исковата
молба (16.07.2019г.). Разликата в двете стойности се дължи на валутната разлика
в курса франк за евро от датата на усвояване и датата на исковата молба. Тъй
като в осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД за сумата от 19976,06 евро, е отчетена
валутната разлика в плащанията за възнаградителна лихва, вследствие на
разликата в курса швейцарски франк за евро (вж. отговора на задача 1 от
заключението, депозирано на 16.04.2021г.), съставът приема, че сумата от
4258,86 швейцарски франка следва да бъде преизчислена в евро по курса към
датата на усвояване на кредита (30.07.2008г.). Ако сумата от 4258,86 швейцарски
франка бъде преизчислена в евро към датата на исковата молба, разликата от
промяната във валутния курс швейцарски франк за евро ще бъде отчетена два пъти
и ищцата ще получи два пъти връщане на сума от едно и също основание, което е
недопустимо. По тези съображения, искът
следва да бъде уважен до сумата до 2610,39 евро, а за разликата от 2610,39 евро
до 3516,93 евро – отхвърлен.
Поради уважаване на иска, следва
да бъде уважен и акцесорния иск за законна лихва върху присъдената сума.
По иска за сумата от сумата от 415,60 евро, представляваща
платена без основание такса за управление на кредита за периода 16.07.2014г. -
16.07.2019г.:
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за кредит
кредитополучателят дължи на банката комисионна за управление на кредита,
платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска по
кредита, в законоустановената последователност на плащането спрямо месечната
погасителна вноска, в размер на 0,03% процента върху размера на непогасената
главница по кредита, считано към същата дата. От приетото заключение на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на осн. чл. 4, ал. 2
от договора за кредит, при кредит от 52700 евро, годишна възнаградителна лихва
от 6 % и за срок на кредита от 300 месеца, за процесния период 16.07.2014 г. –
16.07.2019 г. са надвнесени, т.е. платени без основание, суми в размер на
415,60 евро (вж. отговора за задача 14). Следователно, искът е основателен и следва да бъде уважен.
Поради уважаване на иска, следва
да бъде уважен и акцесорния иск за законна лихва върху присъдената сума.
По иска за сумата от 180,00 евро, представляваща платена без
основание сума поради валутната разлика, получена от превалутирането на
заемната сума по договора за кредит към момента на усвояването му:
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че за операцията по превалутирането на заемната сума
от франкове в евро е получена разлика в размер на 2247,29 лв. от левовата
равностойност на изкупените франкове и левовата равностойност на продадените
евра, представляващи реализиран доход при банката от извършената
покупко-продажба на валута. Т.к. кредитът следва да се счита предоставен в
евро, съответно - подлежащ на връщане, извършеното превалутиране на заемната
сума от франкове в евро е неоснователно. Ответникът е направил възражение за
погасено по давност, което е основателно (арг. чл. 110 ЗЗД). Поради това, искът следва да бъде отхвърлен като погасен
по давност.
По разноските:
С оглед искането по чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, на
ищеца следва да се присъдят направените разноски (за държавна такса,
експертизи, адвокатско възнаграждение) съразмерно с уважената част на исковете.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е
неоснователно - делото се отличава с фактическа и правна сложност, обусловена
от броя на заведените искове и предмета на делото. На ищеца следва да бъдат
присъдени съдебни разноски в размер на 4301,55 лв., както и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1900 евро, тъй като възнаграждението е
договорено и платено в евро (вж. л. 19 от гр.д. № 40940/19 на СРС).
С оглед искането по чл. 78, ал. 3 ГПК и изхода на делото, на
ответника следва да се присъдят направените разноски съразмерно на отхвърлената
част на исковете в размер на 55 лв.
По изложените съображения Софийският градски съд
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от Т.С.И.,
ЕГН **********, срещу Ю.Б. АД, ЕИК*********, както
следва:
- на основание чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна
клаузата на чл. 1, ал. 1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г. В ЧАСТТА
„банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове
по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи България АД
в деня на усвояване на кредита“,
- на основание чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна
клаузата чл.1, ал. 3 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г.,
- на основание чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна
клаузата на чл.2, ал. 1 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г.,
- на основание чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна клаузата на чл.2, ал. 2 от договора за
кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г.,
- на основание чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за
кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г. В ЧАСТТА „валиден за съответния период на
начисляване на лихвата“ относно Базовия лихвен процент като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част,
- на основание чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна
клаузата на чл.3, ал. 3 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г. В ЧАСТТА
„договорена за съответния период на издължаване на кредита“ относно размера на лихвата за редовна главница като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част,
- на основание чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна
клаузата на чл.3, ал. 5 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г.,
- на основание чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна
клаузата на чл.6, ал. 2 от договора за кредит
за покупка на недвижим имот HL37564/2008г.,
- на основание чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна
клаузата на чл.6, ал. 3 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г,
- на основание чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП и чл. 26,
ал. 2, предл. първо ЗЗД е нищожна клаузата на чл.8, ал. 2 от договора за кредит
за покупка на недвижим имот HL37564/2008г,
- на основание чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна
клаузата на чл.12, ал. 1 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г,
- на основание чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна клаузата
на чл.23, ал. 1 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г.,
- на основание чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна
клаузата на чл.23, ал. 2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г.
ОСЪЖДА
Ю.Б. АД, ЕИК*********, да заплати на Т.С.И., ЕГН **********,
следните суми:
- на
основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД сумата от
19976,06 евро, представляваща платена без
основание сума поради валутната разлика между швейцарски франк и евро за
периода 16.07.2014г. - 16.07.2019г., ведно със законната лихва за забава от
16.07.2019г. до окончателното плащане,
- на
основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД сумата от
2610,39 евро, платена без основание като месечни
вноски за лихви за периода от 16.07.2014г. - 16.07.2019г., ведно със законната
лихва за забава от 16.07.2019г. до окончателното плащане,
- на
основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД сумата от
415,60 евро, платена без основание като такса
за управление на кредита за периода 16.07.2014г. - 16.07.2019г., ведно със
законната лихва за забава от 16.07.2019г. до окончателното плащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ:
- иска
с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД ЗА РАЗЛИКАТА от
сумата от 2610,39 евро до пълния предявен
размер от 3516,93 евро за платени без основание месечни вноски за лихви за
периода от 16.07.2014г. - 16.07.2019г., като неоснователен,
- иска
с правно чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от
180,00 евро, представляваща платена без
основание сума поради валутната разлика, получена от превалутирането на
заемната сума по договора за кредит към момента на усвояването му, като погасен
по давност.
ОСЪЖДА
Ю.Б. АД, ЕИК*********, да заплати на Т.С.И., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 4301,55 лв.,
представляваща направени съдебни разноски, и сумата от 1900 евро – разноски за
адвокатското възнаграждение.
ОСЪЖДА
Т.С.И., ЕГН **********, да заплати на Ю.Б. АД, ЕИК*********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 55 лв., представляваща съдебни разноски и разноски
за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: