№ 20
гр. Благоевград, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Моника Христова
при участието на секретаря Здравка Янева
в присъствието на прокурора Ст. Й. Ар.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211200600634 по описа за 2021 година
Пред Окръжен съд Благоевград производството по делото е образувано по протеста на
прокурор от РП Благоевград, ТО гр.Санаднски и е за проверка на невлязлата в сила присъда
№900053 от 11.01.2021 год., постановена по нохд №359/2017 год. по описа на РС
Сандански.
С цитираната присъда подсъдимата Д. В. П. с ЕГН ********** е призната за невиновна в
това, че на неустановена дата през месец юли през 2015г., преди 15.07.2015г., в град
Сандански, в хале, находящо се в района на Консервна фабрика, с цел да набави за себе си
имотна облага, при условията на посредствено извършителство - чрез използването на
Й.К.С. - е укрила чужда движима вещ – трактор марка и модел „Джон Диър 6140R“,
собственост на „А.“ ЕООД , на стойност 110 508 лв., за който е предполагала, че е
придобит от другиго чрез престъпление, а именно чрез престъпление по чл.346 ал.1 НК ,
като вещното укривателство е в големи размери - престъпление по чл. 215, ал.2, т.1 във
връзка с ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от я е опрадвал по така
повдигнатото обвинение. С присъдата РС е постановил вещественото доказателство – един
брой ключ за МПС, с червена пластмасова глава да бъде върнат на подсъдимата Д.В. П.,
както и на основание чл. 190, ал.1 от НПК е постановил сторените по делото разноските от
532.70 лева да останат за сметка на държавата.
Недоволен от така постановената присъда останал прокурора, който в срок е депозирал
простест- преди изготвяне на мотивите към присъдата –бланкетен такъв, а след това е
1
допълнил и доводите си срещу атакуваната присъда. В протеста си прокурора твърди, че
оправдателната присъда е неправилна и незаконосъобразна и иска нейната отмяна,
постановяване на нова такава от въззивния съд, с която подсъдимата да бъде призната за
виновна по така повдигнатото й обвинение и да й бъде наложено наказание. В допълнението
към протеста си, прокурора е цитирал мотивите на съда, като е направил и няколко
възражения:- че неправилно РС не е кредитирал показанията на свидетеля Г., който според
обвинението не е в никакви взаимоотношения със подсъдимата, поради което и показанията
му следва да се ценят като незаинтересовани;- че е налице неяснота на мотивите в частта
относно момента в който за първи път подсъдимата е видяла процесния трактор марка
„Джон диър“- дали това е станало в с.Л. или в хале в консервната фабрика в гр.Сандански; -
че в мотивите си РС е приел, че най-вероятно се касае за организирана престъпна група, но
в този случай не е изпълнил задължението си по чл.288,ал.1 и да изпрати делото на
специализираната прокуратура;- че неправилни са изводите на съда, който е приел,че
подсъдимата не е укривала процесния трактор, а е направила опит да го придобие; -че ако
съдът счита, че подсъдимата е осъществила различна форма на изпълнително деяние, от
тази описана в обвинителния акт, то е следвало да я признае за виновна и да й наложи
наказание. Прокурорът предлага въззивния съд да отмени атакуваната присъда, да осъди
подсъдимата Д.П. по обвинението за вещно укривателство- така, както й е повдигнато и да й
наложи наказание- както „лишаване от свобода“, изпълнението на което да отложи по реда
на чл.66 от НК, така и „глоба“. С протеста и допълнението към него не се правят нови
доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивния съд, представителя на Окръжна прокуратура поддържа
протеста по съображенията, изложени в него. Допълва, че в мотивите си решаващия съд не е
посочил какви са съображенията, поради които не кредитира показанията на свидетелите Г.
и С., а кредитира тези на свидетеля С., които според обвинението не са последователни и
пълни. Обвинението намира, че РС не е посочил в мотивите си защо кредитира едни
доказателдствени изгочници, а не дава вяра на други, както и е допуснал вътрешни
противоречия в мотивите си. Поддържа искането, направено в протеста- подсъдимата да
бъде осъдена по повдигнатото й обвинение.
Подсъдимата П. се явява лично и със защитника си- адв.П.. Оспорват протеста и пледират за
потвърждаване на оправдателната присъда, тъй като чрез нея подсъдимата е постигнала
защитата на интересите си в най-пълна степен. Защитата пледира също така, че недопустимо
прокурорът в протеста си излага доводи за отмяна на присъдата и постановяване на нова
осъдителна такава, но в пледоарията си сочи допуснати от съща процесуални нарушения-
противоречия в мотивите към присъдата. Също така намира, че в наказателното
производство от етапа на изготвяне на обвинителния акт и при изготвяне на мотивите към
атакуваната присъда са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до
нарушение правото на защитата на подсъдимата, но в предвид факта, че тя е оправдана,
защитата счита, че така в най-пълна степен са защитени правата й и не се позовава на тях, а
намира, че присъдата следва да се потвърди.
2
Подсъдимата в право на лична защита и последна дума пледира, че не е виновна и самият
факт, че има регистрирана фирма на нейно име, не сочи да е извършвала престъпление.
Моли да се отхвърли протеста.
Страните нямат доказателствени искания, като съдът служебно е допуснал повторен разпит
на свидетеля Р.Ш..
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в протеста,
становищата на страните, събраните доказателства по делото и след като извърши цялостна
проверка на атакуваната присъда и извън основанията посочени от страните, съгласно
разпоредбите на чл.313 и 314,ал.1 от НПК, намира следното:
Налице са основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото на първата
инстанция, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както при
изготвяне на обвинителният акт, така и при мотивиране на присъдата от РС, довели до
ограничаване по съществен начин правото на защита на подсъдимата, така щото не може да
се преценяват мотивите за оправдаването й, и изразяващи се в следното:
На първо място следва да се посочи, че принципно са верни доводите на защитата на
подсъдимата, че с факта на оправдаването й тя е получила защита на правата си в най-пълна
и едновременно с това благоприятна за нея степен. Но когато това е станало в наказателно
производство с начало в съдебната си фаза иницирано с порочен обвинителен акт, който не
отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, то тогава преценката на въпроса за вината не
може да бъде извършена, респ. въззивната инстанция не може да излага доводи по същество,
с оглед искането на прокурора подсъдимата да бъде осъдена по повдигнатото й обвинение.
Въззивният съд намира, че обвинителният акт съдържа следните пороци:
На подсъдимата Д.П. е повдигнато обвинение по чл.215,ал.2 т.1 във вр. с ал.1 от НК. Касае
се за вещно укривателство в големи размери. Престъплението вещно укривателство от
обективна страна има три форми на изпълнително деяние- укрие; придобие; спомогне да
бъдат отчуждени чужди движими вещи. В обстоятелствената част на обвинителния акт,
прокурорът е изложил факти, описвайки престъплението, мотивирайки първата от трите
форми, а именно укрие /в цифровото изписване на престъплението не е посочено кое
предложение от трите е/ –„В халето обв.П., използвайки свидетеля С., укрила трактора с цел
да не бъде открит същият от органите на МВР и собственика му“; „….П. разпоредила на
св.С. да транспортира трактора от с.Л. в базата на консервната фабрика, с цел да го укрие,
тъй като е предполагала, че същият е придобит чрез престъпление…“, както и „
Обвиняемата П. е имала за цел трактора да бъде скрит, с цел да набави за себе си имотна
облага“. Независимо от така описаното, на стр.4 от обвинителния акт прокурорът е посочил,
че е „..налице специална користна цел- обвиняемата е искала да придобие за себе си
трактора, предмет на престъплението, с което да се облагодетелства“. Тъй като
престъплението е съставомерно само когато от обективна страна обвиняемия действа с цел
да набави за себе си или за другиго имотна облага, то обвинителния акт, видно от така
изложеното съдържа в обстоятелствената си част абсолютно противоречие относно това за
коя форма на изпълнително деяние П. е обвинена- дали за укрие или придобие. Трите форми
3
на изпълнително деяние са самостоятелни и описвайки едновременно две от тях в
обвинителния акт, прокурорът е допуснал неяснота- порок на същия, за да стане ясно в
какво е обвинена П.. Това е от съществено значение, тъй като фактите, които мотивират цел
на обвиненото лице за укриване са едни, а тези мотивирайки цел на подсъдимата да
придобие чужда двежима вещ са други. На следващо място в обвинителния акт един от
обективните признаци на деянието- деецът знае или предполага, че веща е придобита от
другиго с престъпление /в случая е обвинението е за предполага/, е посочен декларативно-
„Същата е предполагала, че трактора е придобит от другиго чрез престъпление“. Така
описано в обстоятелствената част на деянието, без да се посочат факти за това твърдение,
също е порок на обвинителния акт. Както е известно обвинено лице се защитава срещу
фактите, описани в обвинителния акт, а в този случай посочения елемент от обективната
страна на престъпния състав само е деклариран, без да става ясно кой обективен факт е
мотивирал прокурора да приеме, че П. е предполагала, че трактора е придобит от другиго с
престъпление и да посочи същия в обвинителния акт, за да може той да се провери чрез
доказателствената наличност.
Така посочените нарушения при изготвянето на обвинителния акт имат характер на порок
на акта, поставил начало на съдебното производство, попадащ в обхвата на абсолютните
процесуални нарушения - чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, защото поставя в невъзможност
подсъдимото лице да разбере точно в какво е обвинено, респ. съда да преценява
доказаността на тръденията на прокурора и от там- вината или не на обвиненото лице.
Защитата на П. възразява, че с протеста, поставил начало на въззивното производство,
прокурорът е поискал отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, а в пледоариите
представителя на Окръжна прокуратура сочи съществени процесуални нарушения /свързани
с липса на мотиви/. Нито правната норма на чл. 314 от НПК , която задължава въззивния
съд да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени във
въззивната жалба или протест, нито съдебната практика /напр. Решение № 59 от 9.05.2019 г.
на ВКС по н. д. № 212/2019 г., I н. о., НК, докладчик съдията Бонка Янкова/ поставят
някакви колебания в задължанията на въззивната инстанция. Правилността на присъдата се
проверява изцяло, като съдът при изпълнение на задълженията си от цитираната норма е
необходимо да следи единствено за правилото да не влоши правното положение на
подсъдимото лице, но в случая производството е иницирано по протест, поради което и
настоящия състав не споделя за основателно това възражение на адв.П..
Твърдяното от прокурора процесуално нарушение при изготвяне на мотивите към
атакуваната присъда се споделя от настоящия състав. Касае се не за пълна липса на такива, а
за неясна и вътрешно противоречиа аргументация на съда, което съдебната практика отново
е приравнила на процесуалното нарушение “липса на мотиви“, тъй като контролната
инстанция е поставена в невъзможност да разбере действителната воля на решаващия съд, а
от там и да извърши проверка на изводите на съда. В този смисъл е и Решение № 92 от
16.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 982/2018 г., II н. о., НК; Решение № 112 от 2.08.2019 г. на
ВКС по н. д. № 267/2019 г., III н. о., НК, докладчик съдията Лада Паунова; Решение № 96 от
4
16.08.2019 г. на ВКС по н. д. № 317/2019 г., III н. о., НК, докладчик съдията Лада Паунова –
„Мотивирането на съдебния акт, освен че прави видима волята на съда по фактите и по
правото, обективира процеса на формиране на вътрешното му убеждение, като също така
дава възможност на страните в процеса да разберат фактическите и правни основания за
взетото решение и съответно на това да упражнят процесуалните си права. Спазването на
процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и
съответността на правните му изводи на установената фактология са предмет на проверка
при касационния контрол, но той може да бъде реализиран само при наличие на
обективирани изводи на съда по същество по въпросите, посочени в чл. 305, ал. 2 от НПК.
Липсата на мотиви на съдебния акт е предвидено от закона като абсолютно процесуално
нарушение, обуславящо отмяна на постановения съдебен акт.“
В конкретния казус нарушението се изразява в следното:
В мотивите към атакуваната присъда, съдът е извел три взаимно противоречащи си правни
извода:
-че подсъдимата не е осъществила деянието в което е обвинена;
-че се касае за деяние, извършено от организирана престъпна група;
-че подсъдимата е „….направила опит да придобие…“ процесния трактор престъпление по
чл. 215, ал.1, пр.2 НК, вр. с чл.18, ал.1 от НК, но няма обвинение за това престъпление, нито
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, за да може да се приложи
закон за същото престъпление.
Така развитите три извода от правна страна от решаващия съд са довели до вътрешно
противоречиви мотиви и волята на съда е останала неясна. Наред с това мотивирайки се, че
са налице данни за престъпление организирано от престъпна група, то съдът е следвало да
реализила правомощията си, които има по реда на чл.288,ал.1 от НПК. Освен това, съгласно
разпоредбата на чл.305,ал.7 от НПК оправдателната присъда не може да съдържа изрази,
които да поставят под съмнение невиността на оправдания подсъдим, а такива прокурора е
направил, макар и за друго престъпление /закон за същото/, каквото обвинение П. е нямала и
каквито факти в обвинителния акт не са изложени. Защото както е посочил РС , в
провомощията на съда е при постановяване на присъда да приложи закон за същото или по
–леко деяние, стига обстоятелствената част на обвинителния акт да съдържа факти за
същото или по-лекото престъпление.
Така описаните процесуални нарушения- допуснати и при изготвяне на обвинителния акт и
при мотивирането на атакуваната присъда са съществени по смисъла на чл.348,ал.3 т.1 и 2
от НПК, като наред с това са и отстраними от първата инстанция, поради което делото
следва да се върне на РС Сандански / при нормативна уредба, която не предвижда връщане
от въззивната инстанция на прокурора/ и да започне разглеждането му от нов състав на съда
от фазата на разпоредително заседание, в рамките на което и следва да се преценяват от
съда процесуалните нарушения.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.334 т.1 във вр. с чл.335,ал.2 и във вр. с
5
чл.348,ал.3 т.1 и 2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда №900053 от 11.01.2021 год., постановена по нохд №359/2017 год. по
описа на РС Сандански и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6