Решение по дело №544/2020 на Окръжен съд - Пловдив

         Р  Е  Ш  Е  Н  И Е   №  676

 

гр.  Пловдив 06.07.2020год.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

           Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                  ИВАН АНАСТАСОВ

при секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.N544 по описа на ПОС за 2020г.,за да се произнесе,взе предвид:

Обжалвано е решение №4938/17.12.2019г. по гр.д.№16044/2019г. по описа на ПРС,VIII гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3,вр. с чл.225 от КТ и процесната заповед за уволнине е призната за незаконосъобразна,жалбоподателя ищец е възстановен на длъжността,която е заемал преди уволнението,както и ответника е осъден да заплати на ищеца сумата от 2554,40лв.,представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода 22.08.2019г.-20.12.2019г.,както и сумата от 2388,94лв.,представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода 24.04.2019г.-14.08.2019г.,извършено със заповед №9/23.04.2019г. и отменена със заповед №7/25.07.2019г. на Управителя на ответното дружество.   

Решението е обжалвано и от ищеца в първоинстанционното производство с насрещна въззивна жалба в частта,с която е отхвърлена исковата претенция за заплащане на обезщетение за оставането без работа за размера над 2554,40лв. до пълния предявен такъв от 3831,60лв.Моли да се отмени в тази му част и да се уважи исковата претенция като изцяло.Счита въззивната жалба на ответника за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят-ищец е бил в трудово правоотношение с ответника,като е заемал длъжността „***“ и със заповед №9/23.04.2019г.,връчена му на същата дата,е бил уволнен от заеманата длъжност поради неявяване на работа.Със заповед №7/24.04.2019г. заповед №9/23.04.2019г. е била отменена,но ищеца не е бил възстановен на заеманата длъжност,тъй като заповедта не му е била съобщена или връчена,а същата му е била връчена едва на 14.08.2019г.,като до тази дата същия не е започнал работа в друго предприятие.Същевременно от ответника е била издадена и друга заповед №0000009,която е била връчена на ищеца на 21.08.2019г. и с която на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ,вр. с чл.190,ал.1,т.2 е било прекратено трудовото му правоотношение поради неявяване на работа.

 При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед,в която се посочва нарушението,нарушителя,кога е извършено същото и текста,въз основа на който се налага.Съгласно разпоредбата на чл.193 от КТ щом е констатирано нарушение на трудовата дисциплина от работодателя,същия следва да вземе обяснения на работника,било то писмени или устни.В настоящия случай по делото няма представени доказателства да са снети обяснения устни или писмени от работника,а заповедта за уволнение е издадена без такива обяснения.При това положение настоящата инстанция намира,че не следва да обсъжда останалите представени доказателства по делото,а следва да потвърди решението на първоинстанционния съд,с което е отменена заповедта за уволнение,тъй като е допуснато процесуално нарушение,не са снети обяснения от нарушителя,поради което заповедта за уволнение не може да породи своето действие,поради което същата правилно е отменена от районния съд.

Що се касае до насрещната въззивна жалба на ищеца,то решението и в тази си част е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди поради следното:

Видно от заключението на назначената ССчЕ в първоинстанционното производство полагащото му се обезщетение за периода,през който същия е бил без работа до момента на връчването на заповедта е изчислен в размер на 2554,40лв.

            При така изяснената фактическа и правна страна на казуса следва да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно,тъй като не се установи уволнението на ищеца да е извършено законосъобразно,поради което същия е възстановен на работа,а заповедта е отменена като незаконосъобразна.Правилно е присъдено обезщетение за оставането на ищеца без работа през посочения период.

            Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива следва да се присъдят на въззиваемата страна в размер на 1200лв. за адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №4938/17.12.2019г. по гр.д.№16044/2019г. по описа на ПРС,VIII гр.с-в.

ОСЪЖДА „ТОП АГРО 11“ ЕООД с ЕИН-****,представлявано от управителя М. М. С.-Л. с адрес с.**** да заплати на Й.М.Д. с ЕГН-********** *** от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 1200лв./хиляда и двеста лв./ за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

            Председател:                                       Членове: