Мотиви
към присъда по НОХД № 7067/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО, XXI н. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт против Г.И.М., ЕГН: ********** за това, че на 25.10.2017 г., в
гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Астра“
с регистрационен номер ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,78 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа
експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта – протокол №
972/25.10.2017 г. – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс
(НК).
Производството по дело е по реда на глава двадесет и
седма от НПК, съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК. Съдът на
основание чл. 372, ал. 3 от НПК одобри изразеното от страните съгласие да не се
провежда разпит на свидетелите З.Г.Т.и К.Д.П.и на вещото лице П.Й.В., като при
постановяване на присъдата си непосредствено се ползва съдържанието на
протоколите за разпит на тези свидетели и експертното заключение от досъдебното
производство.
В хода на съдебните прения представителят на Районна
прокуратура Пловдив поддържа изцяло внесеното обвинение срещу подсъдимия М.,
като намира същото за доказано по несъмнен начин от доказателствените
материали, събрани на досъдебната фаза и обхванати от съгласието на страните по
чл. 371, т. 1 НПК, както и от приетото в съдебната фаза на процеса заключение
по изготвената комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза. Предлага
на съда да не бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия относно количеството
алкохол и времето, през което той е бил консумиран. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда с възлагане в тежест на подсъдимия на направените в хода на
наказателното производство разноски, а при индивидуализацията на наказанията да
бъдат отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства. Обосновава наличието
на предпоставки за определяне на наказанията по правилата на чл. 55 НК.
Защитникът - адв. П., пледира установената по делото
деятелност да е несъставомерна по обвинението, за което подсъдимият М. е
предаден на съд. Взема становище деянието да не е извършено виновно. Моли да
бъдат взети предвид установените смекчаващи обстоятелства. Взема позиция, в
случай че съдът счете деянието за съставомерно, същото да не е престъпно на
основание чл. 9, ал. 2 НК, като формира становище обществената му опасност да е
явно незначителна. При условията на евентуалност – при признаване на подсъдимия
за виновен, моли за определяне на наказанието по правилата на чл. 55 НК.
Подсъдимият М. се възползва от правото си да даде
обяснения, в които твърди от последната си употреба на алкохол преди да е
управлявал лекия си автомобил на инкриминираната дата до момента на процесното
деяние да е изминал такъв период от време, през който алкохолът е следвало да
бъде елиминиран напълно от организма му, като обяснява забавения процес на
резорбцията със свое заболяване – булимия, чиито симптоми да са се проявили в
нощта преди датата на деянието. В хода на съдебните прения изразява съгласие с
наведените доводи и възражения от защитника си. В последната си дума моли, в
случай че бъде признат за виновен, да му бъда наложено административно
наказание.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Г.И.М. е роден на *** ***, Б., български
гражданин, разведен, с висше образование, работещ като **, неосъждан, с ЕГН: **********.
На 25.10.2017 г. около 07:40 часа сутринта подсъдимият
Г.М. излязъл от дома си, намиращ се в гр. П., ул. „С.“ № ** и се насочил към
работното си място в гр. Кричим, като за придвижване използвал лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № ****, който той управлявал. Около 08:00 часа на същия ден,
движейки се по бул. „Пещерско шосе“, М. достигнал с управлявания от него
автомобил кръстовището с път II-86, където неустановен по делото микробус не спрял
на знак „Стоп“ и навлязъл в пътното платно, по което се придвижвал подсъдимият М.,
в резултат на което настъпил удар между двете МПС. Подсъдимият слязъл от автомобила
си и се насочил към другия водач на МПС - участник в пътното транспортно
произшествие (неустановен по делото), който потеглил в посока гр. Пловдив. Подсъдимият
М. веднага сигнализирал на телефон 112 за възникналия инцидент. След около 15
минути на мястото на произшествието пристигнали полицейските служители при
сектор „Пътна полиция“, ОДМВР - гр. Пловдив – свид. З.Г.Т.и свид. К.Д.П., като
до тяхното пристигане подсъдимият М. не бил употребил алкохол. При пристигането
на полицейския патрул подсъдимият бил в автомобила си, който бил с работещ
двигател. Полицейските служители подложили М. на тест за употреба на алкохол,
при което той доброволно предоставил проба от издишания от себе си въздух. Техническото
средство, с което се провел тестът – алкотест „Дрегер“-7510 с фабричен № ARBВ-0016, отчело съдържание на алкохол 1.71 на
хиляда. Пробата била показана на водача Г.М. и му бил издаден талон за медицинско
изследване с № 0039972. Подсъдимият М. обяснил на полицейските служители, че
предната вечер е изпил около един литър бира и пожелал да даде кръвна проба. След
това бил отведен до МБАЛ „Пловдив“ АД, където доброволно дал кръвна проба за
медицинско изследване. За допуснатите нарушения на Г.М. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 004262/25.10.2017 г.
При изследването на взетата проба от кръвта на
подсъдимия Г.М. се установило съдържание на етилов алкохол от 1.78 на хиляда,
което било отразено в съставения Протокол № 972/25.10.2017 г. за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства
– обясненията на подсъдимия Г.И.М. – частично, показанията на свидетелите К.Д.П.
и З. Г. Т., както и на писмените доказателства – Акт за установяване на
административно нарушение № 004262/25.10.2017 г.; Талон за медицинско
изследване бланков № 0039972; Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози; Писмо с рег. № 3286р-22502/31.05.2017 г. относно извършена последваща
проверка на средства за измерване; Протокол за доброволно предаване от
26.10.2017 г.; Справка за нарушител/водач за Г.И.М.; Характеристична справка;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 26.10.2017
г.; Допълнително споразумение № 269/13.03.2013 г. между Г.И.М. и Г. Д.К. в
качеството на *** на СОУ „П. Р. С.“ гр. К.; Протокол № 972/25.10.2017 г. за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина;
справка за съдимост за подсъдимия, както и от заключението на вещите лица по
комплексната съдебномедицинска и психиатрична експертиза.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в частта им,
в която твърди да е управлявал МПС към деня на процесното изследване за алкохол
в кръвта, че е претърпял пътнотранспортно произшествие, както и че сам се е
обадил на телефон 112 след това. От тях се установява още, че предната вечер –
преди процесното деяние, М., след като е консумирал храна, я е повърнал и не е приемал
друга храна за вечерта, за да избегне повторно повръщане. В тази им част
обясненията на подсъдимия не са подкрепени от други доказателствени материали,
но не се явяват и оборени от тях, поради което съдът им дава вяра. Установява
се още, че подсъдимият никога не е постъпвал на лечение по повод на
проявяващите се признаци на разстройство при приема на храна, като се е опитвал
да скрие тези си проблеми, тъй като се е срамувал. Съдът обаче не дава вяра на
обясненията в частта им, в която се твърди, че М. последно е консумирал алкохол
„предната вечер“, т.е. вечерта на 24.10.2017 г., преди да се качи и да
управлява лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № **** на инкриминираната дата. В
тази част обясненията на подсъдимия са оборени от заключението на комплексната
съдебномедицинска и психиатрична експертиза. От него се установи, че период от
около 8 часа след приключване приема на алкохол е достатъчен, за да приключи
процесът по елиминация на същия или поне не би била отчетена висока
концентрация в кръвта. В обясненията си подсъдимият заявява, че е „съгласен с
всичко“, изложено като фактическите твърдения в обстоятелствената част на
обвинителния акт, следователно М. потвърждава и че пътнотранспортното
произшествие е настъпило около 08:00 ч., което му признание се подкрепя и от
показанията на свидетелите П. и Т. относно часа, в който са получили сигнал за
ПТП. Кръвната проба от подсъдимия е взета в 09:10 ч. Предвид изложеното съдът
намира, че ако действително М. бе преустановил консумацията на алкохол,
представляващ „не по-малко от литър бира“, още в рамките на календарния
24.10.2017 г., то не би била установена концентрацията на алкохол в кръвта му
от 1,78 на хиляда към момента на вземане на кръвната проба. Именно такова
показание на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия е установено при химическото
изследване, поради което настоящият състав не дава вяра на обясненията в тази
им част и ги приема единствено за защитна версия на подсъдимия.
От показанията на св. К.Д.П. и на св. З. Г. Т.,
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.373, ал. 1 вр. чл. 283 НПК, се установява, че на инкриминираната дата свидетелите – служителите в
сектор „ПП“ при ОДМВР – гр. Пловдив, около 08:15 часа са били изпратени от ОДЧ
на бул. „Пещерско шосе“ в гр. Пловдив по сигнал за настъпило ПТП. При
пристигането си на място и двамата свидетели непосредствено са възприели
подсъдимия М., който е изчаквал полицейските служители седнал в процесния лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ****. От показанията на двамата
свидетели се установява, че автомобилът е бил със запален двигател, както и че
е нямало други присъстващи лица. В показанията си и двамата свидетели
пресъздават последващо случилите се събития, като се изяснява, че св. Т. е
извършил проверка на подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство,
при която е била установена концентрация на алкохол от 1,71 на хиляда в
издишания от подсъдимия М. въздух. Установява се още, че св. П. е съставил и
връчил талон за медицинско изследване на М., след което последният е бил
отведен в МБАЛ „Пловдив“ АД за вземане на кръвна проба. Настоящият съдебен
състав намира, че така събраните гласни доказателствени средства са подробни,
последователни, вътрешно и взаимно непротиворечиви, освен това и двамата
свидетели възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като
очевидци. Не се установяват основания, по които да се приеме, че показанията на
свидетелите са предубедени или недобросъвестно дадени. Предвид изложеното
настоящият състав изцяло дава вяра на показанията на свидетелите П. и Т..
От Талон за медицинско изследване с бл. № 0039972
(лист 3 от ДП) се установява, че подсъдимият е следвало да се яви до 09:30 ч.
на 25.10.2017 г. в МБАЛ „Пловдив“ АД за вземане на кръвна проба. В талона е
удостоверено, че при извършена предварителна проба с Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер № ARBB-0016 е отчетено съдържание на алкохол 1,71 на хиляда в
издишания въздух. Талонът е връчен на подсъдимия в 09:00 ч. на инкриминираната
дата.
От Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози (лист 15-16 от ДП) се установява, че кръвната проба от подсъдимия М. е
взета в 09:10 ч. на 25.10.2017 г. от медицински специалист. Изяснява се още, че
М. е бил със запазена координация, словесно активен и при затваряне на очите е
запазвал равновесие, не е съобщил за оплаквания.
От писмо с рег. № 3286р-22502/31.05.2017 г. (лист 21
от ДП) се изяснява, че Дрегер 7510 с фабричен номер № ARBB-0016 е преминал периодична проверка
на 23.05.2017 г., чийто срок на валидност е 6 месеца.
От Справка за нарушител/водач (лист 28 от ДП) по
отношение на подсъдимия Г.И.М. се изяснява, че спрямо същия няма съставени
актове за установяване на административни нарушения, издадени наказателни
постановления или електронни фишове, нито наложени принудителни административни
мерки. Изяснява се още, че подсъдимият М. е правоспособен водач на МПС, с
издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно към
инкриминираната дата.
От Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние от 26.10.2017 г. (лист 34-35 от ДП) се изяснява, че
подсъдимият М. има ненавършило пълнолетие дете, по отношение на което има
задължение да осигурява средства за издръжка, както и че брутният му месечен
доход е в размер на 740 лева, получавани по силата на трудово правоотношение.
От Допълнително споразумение № 269/13.03.2013 г. към
Трудов договор № 205/14.09.2007 г. (лист 7 от делото) се изяснява, че
подсъдимият М. работи на длъжност с. **по г. и и. в Средно общообразователно
училище „П. Р. С.“ гр. К..
От Протокол № 972/25.10.2017 г. за химическа експертиза
за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина (лист 13 от ДП) се
установява, че концентрацията на алкохол в кръвните проби, взети от подсъдимия Г.И.М.,
е 1,78 на хиляда. Изследването е извършено по газхроматографски метод и от лице
с квалификация „химик“. Съдът намира, че изследването е извършено при
съблюдаване на нормативно регламентираните правила за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта и от специалист, разполагащ със съответните
специални знания в областта на науката, поради което изцяло кредитира заключението
по така извършеното изследване.
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира и
заключението по изготвената комплексна съдебномедицинска и психиатрична
експертиза. От него се установява, че у подсъдимия се наблюдават данни за
булемични епизоди. Същите към момента на прегледа не са оценени като значими,
тъй като вещото лице не е установило характерните физиологични и телесни
симптоми. Подробно е изяснен и процесът по резорбция и елиминация на алкохол от
организма, като е посочено влиянието на приетата храна, която може да забави
процесът по резорбция до 60-90 мин. след приема на алкохола и едва след това ще
започне елиминацията. Вещите лица дават становище, че 8-9 часа след спиране
приема на алкохол същият ще бъде елиминиран изцяло от организма, като
уточняват, че на медицината не е известно заболяване, което да забави тези
процеси, така че 7-8 часа след спирането на неговия прием, да се съдържа висока
концентрация в кръвта. Експертите обръщат внимание и че ако се касае за забавен
процес по елиминация на приет преди значително време алкохол, то отчетената
концентрация на алкохол в кръвта би била значително по-висока от тази в
издишания въздух. Вещите лица дават категорично становище, че приемът на
алкохол на празен стомах не може да повлияе на процеса по резорбция като забави
същият, а напротив алкохолът ще започне да се резорбира веднага, откъдето
формират извод и че проявлението на симптоми на заболяването булимия не може да
забави елиминацията на алкохол от човешкия организъм. Съдът изцяло дава вяра на
заключението по изготвената комплексна съдебномедицинска и психиатрична
експертиза, същото е подробно, изчерпателно, обосновано, вещите лица са
отговорили в пълнота на поставените им задачи като са формирали изводите си,
съобразявайки относимите доказателствени материали, както и след извършен личен
съдебно-психиатричен и медицински преглед на подекспертния М.. Заключението е
изготвено от експерти, притежаващи съответните специални знания в областта на
науката.
От Справката за съдимост се установява, че подсъдимият
не е осъждан.
От правна
страна:
При така установените факти съдът намира, че
подсъдимият Г.И.М. е осъществил от обективна и от субективна страна
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна
страна на 25.10.2017 г. в гр. Пловдив подсъдимият е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационен номер ****, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,78 на хиляда,
установено с химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в
кръвта – протокол № 972/25.10.2017 г.
От събраните по делото гласни доказателствени средства
по категоричен начин се установяват датата и мястото на извършване на деянието.
Източник на доказателствена информация за тези обстоятелства е и съставеният
АУАН с бл. № 004262, подписан от подсъдимия без възражения, а относно датата и
Талон за медицинско изследване № 0039972, като и за двата документа се
установява да са съставени на датата на извършване на процесното деяние и по
повод на същото, непосредствено след пристигането на свидетелите П. и Т..
Установява се и от обективна страна, че на посочените
в обвинителния акт време и място подсъдимият е управлявал лек автомобил „Опел
Астра“ с регистрационен номер ****, като е боравил с уредите на същия, привел
го е в движение и се е предвижвал с него по пътното платно. От обясненията на М.
се изяснява, че той е претърпял ПТП, докато се е предвижвал с автомобила по
платното за движение, както и че именно той се е качил да управлява автомобила.
Косвени доказателства в тази посока представляват и твърденията на свидетелите П.
и Т., които не са възприели непосредствено това обстоятелство, но съобщават, че
когато са пристигнали на място не е имало други хора освен подсъдимия,
последният е бил вътре в автомобил и със запален двигател, а след пристигането
им е загасил автомобила, което доказва, че същият е имал възможност да борави с
уредите на процесното МПС. Свидетелите изясняват и че самият М. им е казал, че
ПТП е настъпило по време на движение. Сред доказателствената съвкупност няма и
доказателства, които да разколебават извода, че именно подсъдимият е управлявал
лекия автомобил, поради което съдът приема за несъмнено установен по делото и
въпроса относно авторството на деянието.
Доказан от обективна страна е и фактът на концентрация
на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1,78 на хиляда. Същият се установява от
Протокол № 972/25.10.2017 г. за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина. Към датата на деянието правната
уредба на обществените отношения по изследване концентрацията на алкохол в
кръвта на лицата се съдържа в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието (Обн. ДВ, бр.61 от 28.07.2017 г.). Съдът не
констатира да са допуснати нарушения на наредбата при експертното изследване.
Следва да се посочи и че кръвната проба от подсъдимия е взета в рамките на
определения с Талона за медицинско изследване срок. Наведеното твърдение за
използване на спрей за гърло също не разколебава обосноваността на експертното
изследване, тъй като, както се посочва в заключението на съдебномедицинската и
психиатрична експертиза, използването на подобен спрей би могло да повлияе
единствено на отчетената концентрация на алкохол в издишания въздух, но не и на
тази в кръвта на лицето, а в случая концентрацията се установява именно въз
основа на кръвна проба. Предвид изложеното и по посочените при доказателствения
си анализ съображения, съдът намира, че изследването е законосъобразно
проведено и изцяло дава вяра на така установения при него резултат.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. На
първо място следва да се посочи, че престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК е
формално, поради което за неговата съставомерност не се изисква настъпването на
някакъв престъпен резултат, който да е обхванат от умисъла на дееца. Достатъчно
е последният да е формирал съзнание относно всички елементи от състава на
престъплението. От събраните по делото доказателствени материали по категоричен
начин се доказа, че подсъдимият е съзнавал, че управлява моторно превозно
средство, както и че е употребил алкохол преди това – в който смисъл са и
неговите обяснения. Спорният въпрос относно съставомерността на деянието от
субективна страна се концентрира около обстоятелството дали М. при управлението
на процесното МПС е съзнавал, че концентрацията на алкохол в кръвта му е
такава, при която е забранено извършването на описаната дейност. Действително
твърденията на подсъдимия за това, че при извършването на деянието се е
чувствал в добра кондиция, се потвърждават както от показанията на свидетелите П.
и Т., така и от удостоверяванията в Протокола за медицинско изследване от
медицинския специалист, взел кръвната проба от подсъдимия. Сами по себе си
обаче наличието или не на запазена координация и адекватност на поведението
нямат отношение към съставомерността на деянието, тъй като за да бъде извършено
престъплението, достатъчно е от обективна страна да се установи концентрация на
алкохол над наказуемия предел. Това законодателно разрешение почива на
принципното положението, че при управление на МПС със съставомерна концентрация
на алкохол в кръвта у човешкия организъм се наблюдава спад на възможностите да
упражнява тази дейност без значение от това как конкретният организъм се
повлиява от алкохола и дали алкохолното опиване се наблюдава чрез външно
проявими признаци от поведението на лицето или не. Следователно описаните
обстоятелства относно адекватността на поведението нямат отношение към
субективната страна, а могат да послужат като доказателствени факти за
установяване или за проверка на това, че лицето е било употребило алкохол. За
това обстоятелство по делото има събрани други доказателства и то е несъмнено
установено. Все в тази връзка преценката за това дали деецът е съзнавал, че
управлява МПС с наказуема концентрация на алкохол в кръвта, не се прави на субективните
му преживявания за това дали същият се чувства в адекватно състояние или не, а
въз основа на това дали същият е предприел управление на МПС, след като е
изчакал да изтече такъв период от време, какъвто е необходим за елиминация на
приетото количество алкохол в общия случай и с оглед на нормален човешки
организъм. Изхожда се от позицията, че лице с нормално развита психика съзнава,
че в кратък период след приема на алкохол, дори и лицето да не усеща
алкохолното опиване, то въпреки това способността му да управлява МПС е
обективно намалена под такъв предел, че прави общественоопасно поведението по
осъществяване на тази дейност. Същевременно от заключението на комплексната
съдебномедицинска и психиатрична експертиза не се установи заболяване у
подсъдимия, което обективно да може да доведе до забавяне на процеса по
елиминация на алкохол от организма му. Също от експертното заключение бяха
оборени обясненията на М. относно изминалото време след приема на алкохол и до
управлението на лекия автомобил, като съдът приема, че подсъдимият е съзнавал,
че привеждайки автомобила в движение, е управлявал с концентрация на алкохол
над 1,2 на хиляда. Следва да се посочи и че твърдението на М. процесът по
елиминация на алкохола от кръвта му да е бил забавен над нормалната
продължителност поради хранителното му разстройство се явява оборено и с оглед
становището на вещите лица, че в такава хипотеза концентрацията в кръвта би
била много по-висока от тази в издишания въздух, каквато обаче не е процесната
хипотеза. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че деянието е
извършено умишлено от подсъдимия.
При доказано извършване от страна на подсъдимия на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение, съдът намира за неоснователни доводите на
защита за наличие на предпоставки за приложението на чл. 9, ал. 2 НК.
Цитираната разпоредба предвижда, че дори деянието формално да осъществява признаците
на престъпление, ако поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна, то същото не е престъпно. Съдът
приема, че конкретно установената концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия – 1,78 на хиляда, която значително надвишава установения ненаказуем
предел, изключва възможността за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Както беше
изяснено, престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК е формално, поради което освен
самото деяние в обективната действителност не настъпва друга съставомерна
промяна. Със самото осъществяване на деянието защитаваните обществени отношения
са увредени в достатъчна степен, оправдаваща прилагането на държавна принуда
под формата на наказание съгласно Общата част на НК, поради което не може да се
приеме, че деянието не е общественоопасно. Установеният показател на
концентрация на алкохол в кръвта на виновното лице е количествена
характеристика, отразяваща интензитета на увреждане на обекта на защита –
обществените отношения, осигуряващи спокойното и законосъобразно осъществяване
на транспортната дейност. Съобразявайки именно този количествен показател,
съдът приема, че степента на обществена опасност, разкрита чрез процесното
деяние, не е явно незначителна. По тези съображения доводът на защитата за
приложение на чл. 9, ал. 2 НК бе намерен за неоснователен.
По
наказанието:
За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до три години и
наказание „Глоба“ в размер от двеста до хиляда лева.
Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало, както и липсата на извършени
административни нарушения при управление на МПС от подсъдимия, доброто му
процесуално поведение и указаното съдействие в хода на разследването, много
добрите му характеристични данни – същият е с висше образование, работи като **,
полага грижи и издържа малолетното си дете, занимава се активно със спорт.
Всички те, в съвкупност с обстоятелство, че именно подсъдимият е подал сигнал
за настъпилото ПТП и е изчакал пристигането на служителите на Министерството на
вътрешните работи, за разлика от другия участник, който е избягал, и по този
начин М. сам е инициирал извършването на проверката му за алкохол според
настоящия състав обуславят такава количествена характеристика на смекчаващите
обстоятелства, която значително надхвърля обикновените, типични хипотези на
проявление на смекчаващи обстоятелства. Същевременно съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид изложеното настоящият състав
намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите
обстоятелства.
Отделно от това съдът, като съобрази конкретната
степен на обществена опасност на деянието и на дееца, намира, че в процесния
случай и най-лекото предвидено от законодателя наказание се явява несъразмерно
тежко. Поради това и предвид установената многобройност на смекчаващите
обстоятелства съдът намира, че по делото са налице предпоставките за приложение
на чл. 55 от НК и приложи същия при определянето на наказанията на подсъдимия.
На основание чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът индивидуализира наказанието „Лишаване
от свобода“ в размер на 4 месеца, като слезе под най-ниския предел, предвиден
за този вид престъпления. Съдът счита, че така определеният размер на това
наказание е достатъчен за постигането на целите по чл. 36, ал. 1 НК. При
определяне на размера на наказанието „Глоба“ съдът съобрази съгласно чл.47,
ал.1 НК установените по делото данни за доходите и семейните задължения на
подсъдимия и намери, че следва да бъде наложена глоба в размер на 120 лева,
отново съобразно чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Настоящият съдебен състав намира, че преследваните от
законодателя цели със системата от наказания по НК могат да бъдат постигнати и
ако изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
4 месеца бъде отложено. Процесното деяние съставлява инцидентна проява в живота
на подсъдимия, същият осъзнава и неговия укорим характер. Съдът намира, че
самият факт на осъждането, наложените наказания и третирането на подсъдимия
като осъждан са достатъчни, за да окажат поправително въздействие и
същевременно да го мотивират към въздържане от извършване на деяние,
съставляващо престъпление. Следователно за постигане целите на наказанието не
се налага подсъдимият М. да изтърпи наказанието, той не е и осъждан на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер, а наложеното му в настоящото
производство наказание „Лишаване от свобода“ е в размер на 4 месеца, т.е. до 3
години, поради което са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и съдът
отложи изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца с
изпитателен срок от 3 години.
Съобразно с разпоредбата на чл. 343г НК съдът лиши
подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство. При определяне
размера на това наказание се взе предвид установената концентрация на алкохол в
кръвта на М., която значително надвишава установения ненаказуем предел. Съдът
счита и че именно наказанието лишаване от право да се управлява МПС най-пряко и
непосредствено е насочено към защита на накърнените с процесното деяние
обществени отношения по спокойното и законосъобразно осъществяване на
транспортната дейност, поради което лишаването от гореописаното право следва да
бъде за период от 1 година. На основание чл. 59, ал. 4 НК следва от това
наказание да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият М. е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
25.10.2017 г.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не би могъл
да удовлетвори молбата на подсъдимия за налагането на административно
наказание, тъй като освобождаването от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание се осъществява при наличието на определени законово
регламентирани предпоставки. Предвид разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 НК тези
правила са неприложими към процесното деяние.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде
осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на Държавата
направените по делото разноски, както следва: сумата 25 (двадесет и пет) лева
по сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив и сумата от 313,34 (триста и тринадесет
лева и тридесет и четири стотинки) лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ