ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 487
гр. Перник , 14.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500281 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Мъни плюс мениджмънт" ООД
против разпореждане № 267269 от 20.04.2021 г. по ч.гр.д. № 1691 по описа за 2021 год.
на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против К. М. Д. за
сумата от 11,66 лева, представляваща лихва за забава върху просрочената договорна
възнаградителна лихва, дължима за периода от 11.09.2020 г. до 26.03.2021 г. по договор
за потребителски кредит № *** г.
Жалбоподателят намира обжалваното разпореждане за неправилно и
необосновано, поради което моли то да бъде отменено и да бъде издадена заповед за
изпълнение против К. М. Д. за сумата, посочена по-горе. Поддържа, че заповедният
съд неправилно е приел, че е налице анатоцизъм, позовавайки се на неотносима
съдебна практика. Твърди, че нормата на чл. 33, ал.1 ЗПК предвижда при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Никъде не е
посочено, че лихва се начислява само върху главницата по кредита. Обосновава, че
договорната лихва представлява уговорено между страните възнаграждение на
кредитора, което му се дължи за ползване от потребителя на предоставената сума, за
срока на ползване. В договора е уговорено, че кредитът се погасява на равни месечни
1
анюитетни вноски, включващи вноски по главница и договорна лихва, следователно
просрочените вноски включват и двата компонента. Лихвата за забава обезпечава
възстановяване на вредите от забавеното изпълнение на основното задължение на
потребителя по договор за кредит да заплаща в срок договорените погасителни вноски.
В случая размерът на наказателната лихва отговаря на изискванията на чл. 33 ЗПК и
клаузата за заплащане на наказателна лихва не е неравноправна. Поради изложените
съображения частният жалбоподател моли да му бъде присъдена лихва за забава,
начислена върху договорното възнаграждение.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима
като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за основателна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 1691 по описа за 2021 г. на ПРС е образувано по
заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 268125/05.04.2021 г., уточнено с молба с вх. №
269138/16.04.2021 г., подадено от „Мъни плюс мениджмънт" ООД срещу К. М. Д. за
заплащане на следните суми:
1. сумата от 608,73 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № *** г..;
2. сумата от 213,06 лева, представляваща договорно възнаграждение по
договора за кредит за периода от 10.03.2020 г. до 10.03.2021 г.;
3. сумата от 23,31 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на чл.
18.2, т. 8 от договора за периода от 10.09.2020г. до 10.03.2021г.;
4. сумата от общо 44,97 лева, представляваща лихва за забава, дължима за
периода от 11.09.2020 г. до 26.03.2021 г. по договор за потребителски кредит,
включваща сумата от 33,31 лв. лихва върху просрочената главница от 608, 73 лв. и
сумата от 11, 66 лв. – лихва за забава върху просрочената договорена възнаградителна
лихва;
6. ведно със законната лихва върху претендираните суми от подаване на
заявлението до окончателното им изплащане.
С разпореждане № 267269 от 20.04.2021 г. по горепосоченото дело районният
съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от
608,73 лева, представляваща главница по договора за потребителски кредит № *** г.,
заедно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението,
сумата 213,06 лева, представляваща договорно възнаграждение по договора за кредит
2
за периода от 10.03.2020 г. до 10.03.2021 г. и за сумата от 33, 31 лв. – лихва за забава
върху главницата за периода от 11.09.2020 г. до 26.03.2021 г., както и за сумата от
369,88 лева, представляваща сбор на направените за заповедното производство
разноски, но е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК за сумата от 23,31 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на чл. 18.2,
т. 8 от договора за периода от 10.09.2020г. до 10.03.2021г., както и за сумата от 11,66
лева, представляваща лихва за забава върху просрочената договорена възнаградителна
лихва, дължима за периода от 11.09.2020 г. до 26.03.2021 г. по договора за
потребителски кредит. Разпореждането е влязло в сила като необжалвано в частта, с
която заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е отхвърлено
за сумата от 23,31 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на чл. 18.2, т. 8
от договора за периода от 10.09.2020г. до 10.03.2021г.
За да отхвърли заявлението в обжалваната му част досежно сумата от 11,66
лева, представляваща лихва за забава върху просрочената договорена възнаградителна
лихва, ПРС е приел, че съгласно чл. 33 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на законната лихва за забава върху главницата по договора, а
начисляването и върху друг вид лихва противоречи на забраната за анатоцизъм в
гражданското право.
От изложеното в т. 12 от заявлението, уточнено с молба с вх. №
269138/16.04.2021 г., е видно, че заплащането на сумите се претендира въз основа на
сключен между „Мъни плюс мениджмънт" ООД, като заемодател, и ответника К. М. Д.
като заемополучател на *** г. договор за потребителски кредит № ***, по силата на
който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя паричната сума от 1140
лв. под формата на потребителски кредит срещу задължението на заемателя да върне
на заемодателя сума в общ размер от 1521,68 лв. на 15 месечни погасителни вноски,
съгласно приложен към договора погасителен план, с първи падеж – 10.06.2020 г., при
годишен лихвен процент по заема от 41,00 % и годишен процент на разходите от 49,68
%. Сумата от 1140 лв. – размер на предоставения кредит, който да послужи за
погасяване на съществуващи задължения по друг договор между страните, и сумата от
381,68 лв. – възнаградителна лихва.
Посочено е, че лихвата за забава върху просрочените погасителни вноски се
дължи на основание чл. 19.2 и чл. 4 от договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 19.2 от договора за кредит в случай, че потребителят просрочи
плащането на месечна вноска, той дължи на кредитора и законната лихва върху
просрочената сума за целия период на просрочието. Така предвидената в чл. 19.2.
лихва за забава е в размер на законната лихва, определена с чл. 1 от Постановление №
426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
3
парични задължения, а именно в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Следователно тази клауза е съобразена с императивната норма на
чл. 33, ал. 2 ЗПК, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, поради което
не е налице неравноправно третиране на потребителя.
Лихвата за забава е акцесорно задължение и нейната дължимост е обусловена
от възникване на главното вземане, върху която същата е начислена.
С оглед издаването на заповед за изпълнение за договорното възнаграждение
по договора за потребителски кредит, то върху тази сума се дължи предвидената лихва
за забава. Съдебната практика е константна, че възнаградителната лихва при
договорите за банков кредит се различава от мораторната (закъснителна) лихва, т. е.
тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане. По своята правна и
икономическа природа тя е цена (възнаграждение), което се заплаща на кредитора за
ползването на предоставените му парични средства. Това е цената на стойността на
капитала, който се отчуждава за временно ползване. Поради това, ако длъжникът не
плати в срок договорната лихва, той дължи върху нея мораторна лихва, а ако няма
такава - законната лихва, по аргумент от чл. 86, ал. 1 ЗЗД. От тук следва изводът, че не
е налице анатоцизъм и не съществува забраната от чл. 10, ал. 3 ЗЗД (в този
смисъл-решение № 1001 от 5.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 357/99 г., V г. о. )
По изложените съображения, въззивната инстанция намира за неправилно
разпореждането, в частта му, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение за
сумата от 11,66 лева, представляваща лихва за забава върху вземането за договорно
възнаграждение от 213,06 лева. В тази част, разпореждането следва да се отмени и да
се постанови ново за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 267269 от 20.04.2021 г. по ч.гр.д. № 1691 по описа за
2021 год. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявлението на
„Мъни плюс мениджмънт" ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против К. М. Д. за сумата от 11,66 лева, представляваща лихва за забава върху
просрочената договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 11.09.2020 г.
до 26.03.2021 г. по договор за потребителски кредит № *** г. като вместо това
постановява:
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Мъни плюс
мениджмънт" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, т. 6,
против К. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** за сумата от 11,66 лева,
представляваща лихва за забава върху просрочената договорна възнаградителна лихва,
дължима за периода от 11.09.2020 г. до 26.03.2021 г. по договор за потребителски
кредит № *** г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5