РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 21 август 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.Д.като
разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА
гр. д. № 658 по описа за 2018 г. на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен
е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД
Постъпила е искова молба от „И.Ф.“
ЕООД срещу Д.В.Я., в която се твърди, че на 07.04.2017 г. между страните е
сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние с описани етапи, по
силата на който на ответницата бил предоставен кредит в размер на 1000 лева, от
които 744.88 лева били прехвърлени с вътрешен превод към ищеца за погасяване на
старо задължение по Договор за кредит от 25.11.2016 г., с което било направено
прихващане, а 255.12 лева изплатени касово чрез „Изипей“ АД.
Ответникът се задължил да
върне кредита на 14 вноски – от 07.05.2017 г. до 01.06.2018 г., заедно с
договорна лихва.
Твърди, че има право да
получи от ответника сумата от 822.64 лева, представлява неплатените вноски за
времето то 06.06.2017 г. до 01.06.2018 г., заедно със сумата 687.88 лева,
включваща 183.88 лева – договорената
лихва за същия период, и 504.00 лева – неустойка, формирана съобразно
уговореното в договора и начислявана по 42.00 лева с всяка вноска.
За тези суми в полза на ищеца
била издадена Заповед за изпълнение, срещу която постъпило възражение от
длъжника, с което обосновава правния си интерес по реда на чл. 422 ГПК да
установи вземанията си.
Претендират се разноски в
заповедното и в исковото производство.
В 1-месечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от Д.В.Я., с който оспорва предявения
иск с редица правоизключващи възражения, както следва: 1. Прави възражения за
липса на договор между страните – поради липса на форма и липса на съгласие:
Оспорва сключването на договор от разстояние с ищеца, поради неспазване на
условията на ЗПФУР, липса на доказателства за изпълнение на изискванията на чл.
18 ЗПФУР – да е предоставил информация на потребителя и да е получил съгласието
му, възразява, че от нейно име не е правено заявление за сключване на договор;
оспорва доказателственото значение на представеното заверено копие на
договор; 2. Прави възражения за
нищожност на клаузите, предвиждащи задължение за неустойка, представляваща
58.80% от главното вземане; 3. Намира претендираната общо възнаградителна лихва
за прекомерна.
Оспорва истинността на
представените документи и иска съдът да задължи ищеца да ги представи в
оригинал.
Възразява срещу претенциите
за разноски по съображения за неоснователност на претенцията, евентуално –
поради прекомерност.
В съдебно заседание страните
не се явяват и не се представляват, депозират писмени становища.
Съдът, въз основа
на представените доказателства от страните и приетите за безспорни факти,
намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Ищецът „И.Ф.“
ЕООД е финансова институция, която предоставя кредити от разстояние чрез сайта www.minizaem.bg и под търговското
наименование „Минизаем“.
Ответникът Д.В.Я.
е потребител – физическо лице, и ползва електронна поща **************@***.** и мобилен телефон **********,
за което е направено изрично писмено признание (л. 111).
Д.Я. чрез
посочения електронен адрес се е регистрирала в сайта на ищеца www.minizaem.bg като при изрично съгласие
попълнила личните си данни относно – имена, ЕГН, лична карта, местоживеене,
работно място, служебен телефон, и създала свой потребителски акаунт чрез посочената от нея електронна
поща **************@***.** и избрана парола.
Налице е
комуникация между страните, осъществена чрез електронните пощи – за ищеца ****@********.**, за ответницата **************@***.**, от която следните съобщения
имат значение към предмета на спора:
На 13.06.2014 г.
е постъпило първото запитване от Д.Я. към ищеца за заем в размер на 399.00 лева.
На 17.10.2014 г.
ответницата е получила съобщение от екипа на ищеца, че е одобрена за заем в
размер на 250.00 лева с приложени файлове за преддоговорна информация, договор
и общи условия. В съобщението е посочено, че
дистанционното потвърждението на документите може да се извърши с
указания, които ще бъдат получени от Signnow.bg
На 07.04.2017 г. Д.Я.
е уведомена, че е одобрена за рефинансиране на заем за сумата 1000 лева, от
които със 744.88 лева ще бъде погасен текущия кредит, а остатъкът от 255.12
лева ще бъде преведен по избрания от нея начин. Към писмото са приложени
файлове, именувани dogсvor-ZVR_166405.pdf и Preddogovorna.pdf. Изпратени са й били и
актуални пароли за достъп до акаунта.
Ответницата е
подписала чрез системата Signnow.bg следните електронни документи със съдържание и
наименование: „Договор за предоставяне на кредит от разстояние №166405“ и
„Декларация за обработване на лични данни“, които са подписани от ответницата
на 07.04.2017 г.
Системата Signnow.bg
позволява отдалечено полагане на подпис – чрез „мишка“ или чрез „тъчдисплей“
върху документ, наличен в платформата, като достъп до документа се осигурява
чрез изпращане на линк към адресата.
Документите са
представени на електронен носител (CD) и са разпечатани в заверени
хартиени копия, като след изрични указания на съда по чл. 184, ал. 2 ГПК,
ответницата е заявила, че не оспорва същите.
След получаване
на подписаните документи в електронната поща на ищеца, негов служител е провел
телефонен разговор с ответницата на използвания от нея телефонен номер **********,
записан на електронен носител. В телефонният разговор служителят съобщава
съществените условия на договора за кредит в размер на 1000 лева, срок на
връщане 420 дни на 14 вноски до 01.06.2018 г., сума за връщане при предоставено
обезпечение – 1 247.52 лева, при непредставяне на обезпечение до 3 дни –
1835.52 лева, както и че със 744.88 лева ще бъде погасен текущия кредит с
№149654, а остатъкът от 255.12 лева ще бъде преведен на касата на „Изи пей“.
Д.Я. е потвърдила
сключването на договора с думите: „Да, да“, като е удостоверила самоличността
си с трите си имена и ЕГН.
В приложеното
копие на Договор за предоставяне на кредит от разстояние №166405 от 07.04.2017
г. са уговорени следните съществени елементи на договора: размер на кредита - 1000 лева, като със сумата потребителят
се съгласява да погаси задълженията си по предходен договор с №149654 от
25.11.2016 г., както следва: 714.28 лева – главница, 11.00 лева лихва и 19.60
лева – такси, а остатъчната сума от 255.12 лева – да бъде преведена по сметка
на потребителя или платена на каса на „Изи пей“ АД.
Срок на кредита -
420 дни.
Годишен лихвен
процент – 40.15 %, общо дължима сума за плащане – 1 247.52 лева, платима на 14 месечни вноски с намаляващ размер
от 104.43 лева за вноската с падеж 07.05.2017 г., до 73.79 лева за вноската с
последен падеж 01.06.2017 г.
В чл. 3 от
договора са предвидени допълнителни задължения за потребителя – до 3 дни,
считано от сключване на договора, да представи на кредитора едно от следните
обезпечения: банкова гаранция в
полза на кредитора за сумата на кредита, валидна 30 дни след крайния срок или 2-ма поръчители, с осигурителен доход
над 1000 лева, работещи по безсрочен договор, които не са заематели/поръчители,
нямат неплатени осигуровки за последните две години, нямат задължения към други
банки и финансови институции или да е със статус в ЦКР – „редовен“.
В чл. 3, ал. 2 е
предвидена неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на
обезпечение в размер на 588.00 лева, платима разсрочено в размер на по 42.00
лева заедно с всяка вноска.
При непредставяне
на обезпечение до 3 дни общо дължимата сума е 1835.52 лева, платима на 14 месечни вноски с намаляващ размер от 146.43
лева до 115.79 лева, като в този случай към всяка месечна вноска е начислена
неустойка в размер на 42.00 лева.
На същата дата –
07.04.2017 г. е направен вътрешен превод между сметките на ищцовото дружество
за сумата 744.88 лева, като в системата на дружеството е отразено погасяване на
Потребителски кредит №149654. За този превод е представено платежно нареждане и
удостоверение, че сметката, по която са наредени, е на ищеца.
На 07.04.2017 г.
на каса на „Изи пей“ в полза на Д.В.Я. е броена сумата 255.12 лева, за което е
представено заверено копие от разписка от „Изи пей“ АД (л.99), в която е
посочено основание Договор за заем 166405.
Д.Я. не е
представяла допълнително обезпечение по кредита.
Платила е общо 355.00 лева, с
които кредиторът погасил 177.36 лева главница, 63.64 лева лихва, 84.00 лева –
неустойка и 30.00 лева разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
Платени изцяло били първите
две вноски с падежи 07.05.2017 г. и 06.06.2017 г. Третата вноска с падеж
07.07.2017 г. била частично платена.
За забавата потребителят е
информиран чрез изпращане на електронни писма от 08.08.2017 г., 13.06.2017 г. и
кратки SMS съобщения на
ползвания от потребителя телефонен номер.
В полза на ищеца срещу
ответницата е издадена Заповед за изпълнение №378/30.08.2018 г. по
ч.гр.д.№559/18 на РС Луковит за сумите 822.64 лева – неизпълнение на парично
задължение по Договор №166405 от 07.04.2017 г., с 687.88 лева – договорна лихва
за периода от 06.06.2017 г. до 01.06.2018 г., заедно с разноски в размер на
84.21 лева.
Срещу заповедта ответницата е
депозирала възражение в срок.
Горните обстоятелства се
установяват от представените от ищеца и неоспорени от ответника електронни
документи по чл. 184 ГПК, писмени доказателства – платежно нареждане,
удостоверение, разписка, както и от допуснатата и приета от съда компютърна
експертиза, която е имала за обект на изследване електронните системи на ищеца,
електронната му поща и платформата за подписване от разстояние Signnow.bg
Вещото лице инж. И.Р.Д. със
специалност компютърни и информационни системи и технологии е извършил
необходимите изследвания, като е разяснил принципът на функциониране на
системите на ищеца и платформата за подписване, представил в заключението си
визуално следите от комуникация между електронните пощи на ищеца и ответницата,
както и тяхното съдържание, известяванията на ответницата чрез SMS съобщения, както и наличните архивирани
документи към акаунта й, воден в системата на ищеца.
При така
установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съдът достигна до извод, че на 07.04.2017
г. между ищеца „И.Ф.“ ЕООД и ответицата Д.Я. е сключен договор за потребителски кредит за сумата 1000 лева.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем.
Спазена е изискуемата от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, която е обективирана съгласно допустимото от закона на друг
траен носител – в случая това е представеният оптичен носител на електронна
информация – CD.
За преценка спазването на формата и
факта, дали ответницата е направила съответното електронно волеизявление,
следва да се съобразят правилата на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Съгласно чл. 3, ал. 3 от същия закон
писмената форма се смята за спазена, когато е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление.
В случая договорът между страните е
обективиран в електронен документ, за който недвусмислено се установи, че е
подписан електронно от Д.Я..
Освен правилата на ЗЕДЕУУ е спазен е
специалния ред за сключване на договор за кредит от разстояние, регламентиран в
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което се
доказа чрез предвидените в чл. 18 ЗПФУР
средства. Освен подписването на електронния документ – договора за кредит,
ищецът доказа и съдържанието на гласова комуникация – разговорът, с който Д.Я.
потвърждава сключването на писмения договор, подписан електронно, изпращаните SMS-и, и разменените съобщения по електронната
поща, чрез които се установява спазването на задължителните етапи – от
предоставяне на предварителна информация след подаване на заявка от потребителя
до изричното потвърждение за сключването, изявено от потребителя с електронния
подпис, въвеждането на кода в системата и гласово по телефона.
Записите на тази комуникация със
съгласието на потребителя, съгласно чл. 18, ал. 3 ЗПФУР имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
При тези съображения съдът отхвърли като
неоснователна защитната теза на ответника, поддържана в отговора на исковата
молба, че между страните нямат сключен договор за кредит.
Правото на кредитора зависи от доказването
на факта на реално предаване на уговорената сума. В случая ищецът доказа, че
реално е предал сумата от 255.12 лева на каса на третото лице – Изи Пей АД, за
което има подписана от ответницата неоспорена разписка.
Останалата сума, с която е извършено погасяване
на старо задължение на ответницата, съдът прие, че следва да се приеме като
плащане чрез прихващане по смисъла на чл. 104 ЗЗД.
По този начин – чрез плащане в брой на
каса и чрез прихващане, кредиторът е изпълнил основното си задължение да
предостави реално на ответницата сумата от 1000 лева.
Предоставянето на уговорената сума от
кредитора поражда насрещното задължение
на потребителя да върне сумата от 1 247.52
лева, включваща главницата от 1 000 лева, заедно с изрично уговорената
възнаградителна (договорна лихва).
Изпълнението било уговорено да бъде
разсрочено на месечни вноски, като потребителят Д.Я. е платила изцяло първите
две вноски и частично третата. Общо платената от нея сума е 355.00 лева.
Разликата до общо дължимия размер по
кредита, според уговореното в писмения договор, не е платено от потребителя
доброволно, което означава, че е налице неизпълнение на основното му задължение
– да върне заетата сума заедно с уговорената лихва.
По
неустойката:
В писмения договор страните са включили
изрична уговорка за дължимост на
неустойка в размер на 588.00 лева в
случай, че потребителят три дни след сключването на договора, не представи
обезпечение – банкова гаранция или двама потребители.
Тази уговорка е нищожна, в какъвто смисъл е и направеното изрично възражение в
отговора на исковата молба.
Съображенията на съда за този краен извод
са следните. Условието за представяне на посочените алтернативно обезпечения са
изначално и обективно неизпълними, което означава, че заемодателят със сигурност
е очаквал получаване и на тези суми, които обаче, наричайки „неустойка“ не е
включил в ГПР, уточнен в чл. 5 като 48.3
%. Реалното оскъпяване на кредита обаче надхвърля 71%.
С тази неустойка в размер на повече от половината
от заетата сума и при изначално предвидимо неизпълнение, очевидно се цели
заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща размера на разходите по
кредита до 50 %, изчислени на базата на ОЛП.
Неустойката на това основание и в този
размер надхвърля функциите си по закон и с това накърнява добрите нрави, който
предел е изяснен в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
В обобщение следва, че ответницата Д.Я.
дължи да върне първоначално уговорената сума в 1 247.52 лева, а не тази в размер на 1835.52 лева, тъй като
клаузата за неустойка е нищожна.
От общо дължимата сума следва да се
приспадне частичното редовно плащане от Д.Я., като се отчете правилото на чл.
76 ЗЗД в поредността разноски, лихви, главница и съобразно ограниченията на
ЗПК.
Ищецът неправилно е прихванал плащанията
в общ размер на 355.00 лева от Д.Я. по следния начин: 176.36 лева – главница,
63.64 лева лихва, 84.00 лева неустойка и 30.00 лева разноски за извънсъдебно
събиране.
Това е така, защото по вече изложените
съображения потребителят не дължи неустойка, а събирането на разходи по
управлението на кредита, каквото представлява извънсъдебното събиране, е
забранено от чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
При това положение с платените 114.00
лева, отразени от ищеца като погасяване на неустойка и разноски, следва да бъде
погасена до този размер остатъкът от дължимата лихва.
При това положение съдът достигна до
крайния извод, че към момента ищецът има вземане от Д.Я. за сумата 822.64 лева, остатък от главницата по
кредита, както и за възнаградителна лихва в размер на 69.88 лева (претендирания размер от 183.88 лева минус платените
114.00 лева, неправилно отразени като погасяване на недължими задължения за
неустойка и разноски).
Така горните две суми и доброволно платеното
от потребителя в размер на 355.00 лева,
формират сумата 1247.52 лева, колкото е било първоначално уговорено по
договора.
Въз основа на тези решаващи изводи, съдът
достигна до крайното решение, че предявеният иск по особения исков ред на чл.
422 ГПК е частично основателен – за главницата от 822.64 лева, частично за
лихва в размер на 69.88 лева. Останалата част от претенцията за неустойка в
размер на 504.00 лева е изцяло неоснователна, поради нищожност на уговорката.
По разноските
Следва да бъде уважено искането за
присъждане на разноски частично, доколкото и частично е уважен исковата
претенецията. Общо интереса на ищеца по издадената заповед е за сумата 1560.52
лева, а е уваженият иск с интерес общо 892.52 лева.
При това съотношение следва да бъдат
редуцирани и сторените разноски. В заповедното производство от 84.21 лева – на
48.00 лева, а в исковото производство разноските от 600.00 лева (държавна такса
50.00 лева, 400.00 лева разноски за експертиза и справедливото юрисконсултско
възнаградение от 150.00 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ), следва да се намалят
на 342.00 лева. Общо за двете производство в тежест на ответницата следва да
бъдат възложени за плащане 390.00 лева.
С
оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че в полза на „И.Ф.“ ЕООД с ЕИК *********с адрес гр.
София ****, р-н Т., ж.к. И.В., ул. „Б.“№**, ап. *, представлявано от Б.Н.,
действащо чрез юрисконсулт А.Г., съществува парично вземане срещу Д.В.Я. с ЕГН ********** *** за следните суми: 822.64 лева, остатък от главницата по Договор за предоставяне на
кредит от разстояние №166405/07.04.2017 г., заедно със законната лихва за
забава от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, с 69.88 лева – остатък от дължимата възнаградителна
лихва за срока на договора, за които е издадена Заповед
за изпълнение №378/30.08.2018 г. по ч.гр.д.№559/2018 г. на РС Луковит, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване на вземане, представляващо възнаградителна
лихва до пълния претендиран размер от 183.88 лева, като погасено поради
плащане, и за вземането, представляващо неустойка в размер на 504.00 лева,
поради нищожност на уговореното.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.В.Я. ДА ЗАПЛАТИ на “И.Ф.“ ЕООД сумата 390.00 лева, представляваща разноски по делото, съобразно уважената част
от иска, включващи 48.00 лева за заповедното производство, и 342.00 лева в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………………………