Р Е Ш Е Н И Е №
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 19.05.2023 г.
Видинският районен съд гражданска колегия
в публичното заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Председател : Д.
Димитров
при секретаря Славина Славчева, като
разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 792 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по исковата молба на „Магдак“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново,
ул. „С.Румянцев“ №34, с която против Д.Д.С., ЕГН **********,*** са предявени искове
с правно основание по чл. 203, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.
221, ал. 2 от КТ.
Твърди се от
ищеца, че с ответника са били в трудово правоотношение по силата на което
ответникът С. заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече
тона“ в ищцовото дружество.
Посочва се, че
ищцовото предприятие извършва международен превоз на товари. От началото на
2020 година сключило договор с дългогодишен клиент - COSMOS ALUMINUM A.E.
Гърция за извършване на превоз на товари. В изпълнение на този договор, по
заповед за командировка № 7915/10,03,2020г ответникът С. бил командирован от
България до Гърция и Чехия със задача на 13.03.2020г да натовари управлявания
от него камион per. № ******, /ползван от ищцовото дружество по
договор за лизинг от „Уникредит Лизинг ЕАД Ст. Загора/ и ремарке per. № **********, собственост на ищцовото дружество/ в Гърция и да
осъществи международен превоз на товар до разтоварен адрес в Чехия, съгласно
указания в конкретна заявка на Космос Алуминиум.
Излага се, че в
противоречие с трудовите задължения на работника по раздел 3 от трудовия
договор, КТ, подзаконовите нормативни актове, длъжностната характеристика и
писмените нареждания на работодателя, ответникът С. самоволно се е отклонил от
възложената му със заповедта за командировка работа и е напуснал товарния адрес
без да натовари стоките,като е оставил
товарната композиция на паркинг в Гърция и се е прибрал на територията
на Р България. Ищецът твърди, че от тогава до 04.05.2020 г. ответникът С. не се
е явявал на работното си място и не е изпълнявал трудовите си задължения без
основателна причина.
Поддържа се, че за
извършените нарушения на трудовите задължения и трудовата дисциплина, както и за ангажиране на имуществена
отговорност на работника, съобразно изискванията на КТ, са оформени съответните
документи - докладни записки, искания за предоставяне на писмени обяснения и констативни протоколи. Сочи се, че
са получени две писмени обяснения от работника, които по никакъв начин не
оправдават противоправното му поведение. В тях той твърдял, че поведението му е
продиктувано от мерките, наложени поради обявеното в страната извънредно
положение. Ищецът излага, че след внимателно проучване на издадените заповеди
на МЗ, нормите на Закона за извънредното положение и останалите действащи към
момента нормативни актове става ясно, че спрямо международните шофьори има
въведени специални правила от много по-късна дата, като същите изобщо не са
освободени от задълженията си по трудов договор или от отговорността си спрямо
имуществото и клиентите на работодателя. Ограничителни мерки са въведени спрямо
гражданите, но спрямо шофьорите, превозващи товари, са въведени специални
правила, позволяващи осъществяването на търговска дейност между държавите и
осъществяване на трудова дейност на работниците в условията на извънредно
положение, а по-късно на епидемична обстановка.
Твърди се, че
междувременно от страна на ищеца чрез служителите му с ответника С. са водени
множество разговори по телефона и писмени
чатове по Вайбър, като ищецът твърди, че отношението на работника към работата и към предприятието било неуважително.
Сочи, че ответникът обиждал служителите на ищеца, както и управителя, като
отправял и заплахи за саморазправа чрез физическо насилие. Заплахите на
ответника били предадени на съответните служители на МВР и ответникът С. бил
предупреден писмено по чл. 65
от ЗМВР да прекрати заплахите.
Сочи се, че с
първите си обяснения, изпратени по пощата ответникът С. е представил болничен
лист № Е **********, по отношение на който към момента тече процедура по
оспорване по чл. 112 от ЗЗ пред TEЛK Видин.
Излага се, че за
доказано нарушение на трудовата дисциплина на работника С. е наложено наказание
„Дисциплинарно уволнение" и му е прекратено трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ, във вр. с чл. 190 от КТ. При прекратяване
на трудовото правоотношение в подобен случай, работникът дължи на работодателя
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на едно брутно трудово
възнаграждение — в настоящия случай 560.00 лева.
Поддържа се, че
след безотговорното изоставяне на товарната композиция на чужда територия,
ответникът противоправно задържал ключовете за камиона и отказвал да ги предаде
на ищцовото дружество,като се наложило се ищецът да потърси съдействието на органите
на МВР, за да получи ключовете за камиона обратно на 02.04.2020г. Поради
виновното противоправно задържане на ключовете за камиона от С., за период от 20 календарни дни ищцовото
дружество било лишено от възможността за достъп и управление на товарната
композиция, поради което търпяло финансови загуби в среднодневен размер 339.00
лева общо за 20 дни- 6777.00 лева.
Твърди се, че
COSMOS ALUMINUM A.E. Гърция, по заявка на когото ищецът изпълнявал договорните
си задължения за извършване па международен транспорт, начислили на ищеца
„Магдак" ЕООД неустойка за неизпълнена заявка за транспорт от Гърция до
Чехия в размер 300 евро. Към момента на подаване на исковата молба ищецът
очаквал да бъде издадена фактура за това и да заплати задължението си.
Сочи се, че по
жалба на ищеца за незаконно задържане на ключовете за камион per. № ******* и препятстване ползването на имуществото на
предприятието към датата на подаване на исковата молба против ответника С. тече
досъдебно производство в МВР Велико Търново по случая, което още не е
приключило.
Излага се, че
веднага след получаване на ключовете за камиона от служители на МВР, ищецът
командировал друг шофьор — Б. С. К., който да продължи работа по
договора с гръцките клиенти, да натовари по нова поръчка товар за международен
превоз и товарната композиция отново да заработи и да носи приходи на
предприятието.
Поддържа се, че за
периода на извънредното положение обемът на работа на дружеството не е намалял,
няма обявен престой на работниците, не са извършени съкращения. Предприятието
не се е възползвало от финансовите мерки на държавата за подпомагане на бизнеса
в условията на извънредно положение. Ищецът твърди, че е извършвал международен
превоз на товари на обичаен
капацитет, поради което престоя на камион per. № ****** и ремарке per. № ***** за период от 20 дни представлява
финансова загуба, причината за която е само и единствено противоправното
поведение на ответника.
Твърди се, че по
силата на трудовия договор, длъжностната характеристика и заповед за
командировка № 7915/10.03.2020 г., ответникът имал трудови задължения да спазва
стриктно писмените и устни указания и нареждания на управителя на дружеството,
да извърши международен превоз на товари с грижата на добър търговец и да стопанисва повереното му
имущество, като носи неограничена
финансова отговорност за претърпени от дружеството вреди. За
установяване па елементите от фактическия състав на деликта била проведена
процедура и издадена съответната заповед, връчена на работника с останалите
документи по прекратяване на
трудовото правоотношение и неоспорена от него до датата на подаване на исковата
молба.
Иска се от съда да
постановите решение, с което да осъди ответника Д.Д.С. да заплати
на ищеца „Магдак" ЕООД следните суми:
-
560.00 лева /петстотин и шестдесет лева/ - дължимо при дисциплинарно
уволнение към „Магдак" ЕООД като работодател обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието за
прекратяване на ТПО , съгласно чл. 221, ал. 2 КТ, ведно с лихвите за забава
върху главницата от датата на прекратяване на ТПО - 04.05.2020г до
окончателното изплащане на задължението.
-
6
777.00 лева /шест
хиляди седемстотин седемдесет
и седем лева/ имуществени загуби
на „Магдак“ ЕООД, за престой на товарната
композиция камион per.
№ ***** и ремарке per. № ****** за общо
за 20
дни престой поради
виновното противоправно лишаване
на
работодателя от възможността да
използва композицията по
предназначение, ведно с лихвите за забава върху главницата от датата на
възобновяваме на ползването
на камиона 04.05.2020г
до окончателното изплащане на
задължението.
- 300.00 евро /триста евро/ начислена на „Магдак" ЕООД неустойка за
неизпълнени задължения по договор за международен превоз на товар поради
виновното поведение на ответника Д.С..
- 760.85 лева /седемстотин и
шестдесет лева и
85 ст./, -
разноски по обезпечителното
производство, представляващи ДТ към ВТРС; 40.00 лева, такси на ЧСИ по
обезпечително производство;
120.85 лева, адвокатско възнаграждение 600.00 лева, които съгласно тълкувателно
решение 6/2012 на ВКС се
присъждат от съда, разглеждащ бъдещия иск, ведно с лихвите за забава от момента
на депозиране на молбата, до окончателното им изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК от ответната страна е постъпил отговор на исковата молба.Сочи
се ,че между страните е съществувало трудово правоотношение в периода от 10.07.2019 г. до 04.05.2020
г.,когато договора е прекратен със
Заповед №0000177/04.05.2020 г..Оспорва се законосъобразността на установеното
от работодателя неявяване на работа от страна
на ответника.Подържа се ,че в случая е налице хипотезата на чл.283 от КТ/повреда на автомобила ,и поради което е
отказал осъществяването на трудовите задължения.Излага се ,че на 11.03.2020 г.
Световната здравна организация е обявила пандаемия от Covid-19,а на 13.03.2020
г. е издадена и Заповед № РД-07-1-124 на министъра на здравеопазването ,като в
тази връзка и с оглед обстоятелството,че работодателя не е провел инструктаж за
лична хигиена,не е осигурил дезинфекциращи средства ,предпазни маски и ръкавици
,поради което ответника,с оглед чл.283 КТ, е отказал да осъществява възложените
му функции. Твърди се ,че заповедта за командировка № 7915/19.03.2020 г. е нередовна,поради което не са възникнали задължения за командирования. Посочват се доводи за
незаконосъобразност на дисциплинарното производство.
В последствие
ищеца е направил отказ от иска по чл.221 ал.2 от КТ,като на осн.чл.214 ГПК е изменил размера на претенцията си по иска
по чл.203 ал.2 от КТ,а именно за сумата
от 3287 лв.
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена и изслушана е съдебно – счетоводна експертиза и
допълнително такава.
С оглед данните по делото, Съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно
наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му на 04.05.2020 г., както и обстоятелството,че на 13.03.2020 г., ответникът
в качеството на „шофьор на тежко товарен
автомобил -12 и повече тона“ е следвало да натовари в Гърция стоки и да ги транспортира, което обаче при данните
по делото не прави.
Страните са се
намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 256/10.07.2019
г., като ответникът е бил назначен от
ищеца на длъжност „шофьор на
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“.
Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 00000177/04.05.2020г.
на управителя на „Магдак“ ЕООД гр. В.Търново.
Във връзка с договор
между „Магдак“ ООД и „Космос Алуминиум“ – Гърция от 02.01.2020 г. и транспортна заявка за натоварване в Лариса, Гърция
на 13.03.2020 г. и разтоварване в Чехия на 18.02.2020 г., със заповед за
командировка №7915/10.03.2020 г. ответникът е командирован с тежкотоварен
автомобил с per. № **** и полуремарке с per. № ****.
На 13.03.2020 г.
ответникът не товари автомобила, като оставя товарната композиция на паркинг в
Гърция, като задържа ключовете на камиона до предаването им на 02.04.2020 г., чрез
съдействие, по молба на ищеца, от МВР.
В последствие се
развива дисциплинарно производство като със заповед №1/04.05.2020 г. е уволнен
дисциплинарно, а със Заповед № 00000177/04.05.2020г. на управителя на „Магдак“
ЕООД е прекратено трудово
правоотношение. Отделно е издадена и Заповед за налагане на пълна имуществена
отговорност №1/30.04.2020 г. на ответника в размер на 6777 лв.
По делото са приложени копия на: заповед за прекратяване
на трудово правоотношение, трудов договор, заповед за командировка, договор между ищеца и Космос Алуминиум, транспортна
заявка, докладни и искания за писмени обяснения, констативни протоколи, писмени
обяснения, копие от електронна кореспонденция, постаноленшие на РП-Видин,
болничен лист, заповед за налагане на
диспциплинарно наказание, електронна кореспонденция от.07.05.2020 г. за
начисляване на неустойка в размер на 300 евро, заповед за налагане на пълна
имуществена отговорност, обезпечителна заповед.
По делото е назначена
и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнителна такава.
В заключението по
последната вещото лице е отбелязало, че загубата на предприятието, причинено от
престоя на товарната композиция на гръцка територия за процесния период от
13.03.2020 г.до 02.04.2020 г. е в размер на 3287 лв., изчислена на база
предходна заетост на товарната композиция
и реализирана среднодневна печалба.
Съдът намира ,че
заключението е обективно и правилно и
възприема същото.
По делото са
разпитани свидетелите Б. и С.. От показанията им е видно,че ответникът, в
качеството на шофьор, е следвало да
натовари стока в Гърция и да
транспортира същата, както и че отказва
натоварване, изоставя камиона в Гърция, прибира се в България, като задържа
ключовете му.
Свидетелят Б.
сочи „….Курсът, който е трябвало да
осъществи ответника е възложен от фирма по договор с нашата фирма. С. с камиона
е изпратен на адрес в Гърция, където трябва да натоварят камиона. В момента, в
който извикват С. да товарят камиона му, той категорично отказва. Той ми се
обади по телефона и ми заяви категорично, че си тръгва и няма да натовари
камиона. Каза, че е стоял някакви часове в камиона и не иска да изчаква повече,
иска да си тръгне, не иска да работи във фирмата, освен ако фирмата не му
заплати командировката…“ последното се установява от приложената разпечатка на кореспонденция
между свидетеля и ответника.
Свидетелят сочи
„….Проведох разговор с управителя и той отказа на С. да се заплатят парите,
защото превозът не е извършен. Аз предадох на С. това и той ми заяви, че си
тръгва без да завърши служебните си задължения, той го направи, като взе със
себе си ключовете на автомобила. От тук насетне камионът остава блокиран, ние
не можехме да го ползваме, защото той остана блокиран….. Доколкото ми е
известно и двата ключа са били при С., единият е бил заключен в камиона, а
другият е бил при С.. Събитията се развиха през март месец 2020 г. Камионът
престоя в Гърция може би около месец, не помня точно. Това стана, защото С.
отказа да предаде ключовете от камиона и ние не можехме да влезем в него. След
това постави условие, че ще ги предаде лично на територията на Гърция, където
беше камиона. Това го каза след като вече се беше прибрал и беше на територията
на Видин. В последствие от фирма „Макдак“ ЕООД подадоха жалба и със
съдействието на полицията ключовете бяха върнати от С. и успяхме да върнем
камиона, натоварен от Гърция. Изпратихме друг шофьор, който да натовари камиона
и да осъществи курса…“
Съдът дава вяра на
свидетелите и кредитира показанията им,които
кореспондират на установената фактическа обстановка и по между си.
При така
установената фактическа обстановка Съдът намира предявеният иск по чл.203 ал.2 КТ за основателен и доказан.
За да възникне
пълната имуществена отговорност на работника или служителя по чл.
203, ал. 2 от КТ, законът предвижда следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение между
ищеца и ответника; умишлено причиняване на вреда или причиняване на вреда в
резултат на извършено престъпление или на вреда не при или по повод изпълнение
на трудовите задължения.
Съгласно чл.
203, ал. 2 КТ - за умишлено причинена от работника вреда, отговорността му се определя от гражданския
закон. Съществуващата практика на ВКС по приложението на чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ е че вината
следва да се квалифицира като умишлена
когато извършителят съзнава, както противоправността, така и
настъпването на вредата за работодателя, като иска или допуска появата на
вредоносните последици(чл.1 НК).
Пълната
имуществена отговорност на основание чл.
203, ал.2 , пр.І от КТ се определя от гражданския закон - чл. 45
от ЗЗД, уреждащ отговорността за непозволено увреждане.
За да бъде уважен
един такъв иск за присъждане на обезвреда и да се ангажира пълната имуществена
отговорност на работника/служителя, е необходимо, освен специфичните за
трудовото правоотношение предпоставки на чл.203, ал. КТ, да се установят и
всички елементи от фактическия състав на деликта, а именно: да се установи наличието на деяние,
чийто автор е работникът/служителят; противоправност на деянието; обективно настъпил
вредоносен резултат и наличие на причинна връзка между търпяната вреда
и противоправното поведение на деликвента и деянието.
Тежестта на
доказване по този иск се носи от работодателя и същият следва да докаже
фактическия състав, от който възниква правото му да реализира пълната
имуществена отговорност по отношение на ответника.
В случая съдът
приема, че действията на ответника от
обективна и от субективна страна
обуславят съставомерно по см. на чл.203, ал.2, пр.І КТ деяние, като същият не натоварва предвидената
стока в Гърция и изоставя автомобила, престоял общо 20 дни, на паркинг в Гърция.
По този начин е причинена
вреда на ищеца, изразяваща се в
пропусната полза от нереализиран приход, възлизаща в размер на 3287 лв., включително
и вреда от начислена неустойка за неизпълнение на задължение по договор в
размер на 300 евро.
Както бе посочено
по горе, в тежест на работодателя е да
докаже фактическия състав, от който възниква правото му да реализира пълната
имуществена отговорност по отношение на ответника. Въз основа на приетите по делото писмени и
гласни доказателства, съдът приема, че в настоящия случай се установява наличието на признаците на
фактическия състав на чл.
203, ал.2, т.1 от КТ във вр. с чл.45 ЗЗД , поради което ответникът следва да отговаря имуществено съобразно
установеното в тази законова разпоредба правило.
В днешната си,
задължителна по см. на чл.290 ГПК практика, ВКС приема, че на пълна имуществена обезвреда подлежат,
както вреди от обективно настъпило при
загуба намаление в имуществото на ищеца,
така и очакваното, но ненастъпило по
вина на работника увеличение в актива му при пропусната полза. По правилата на чл. 82 ЗЗД, когато отговорността следва да се квалифицира като отговорност за
вреди, причинени умишлено от работника или служителя, по правило и при
наличието на предпоставките за това за всеки конкретен случай, в дължимото
обезщетение се включва и пропусната полза
решение №
493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г. на ВКС, IV гр. отд, решение № 336/2010 г.
по гр. д. № 767/2009 г. на IV гр. отд. постановени по реда на чл. 290 ГПК/ и др.
В случая е налице първият елемент от фактическия състав на
чл.203,ал.2 от КТ, като от приложените писмени доказателства се установява, че в процесния период -
13.03.2020г- 02.04.2020г. ответникът е бил в трудовото правоотношение с
ищцовото дружество и е заемал длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил - 12
и повече тона" при „Магдак“
ЕООД гр. В. Търново.
Установено ,че на
13.03.2020г. ответникът е бил на работа и в изпълнение на длъжността си „Шофьор
на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона", по разпореждане на
ръководството на „Магдак“ ЕООД гр. В.Търново е следвало да осъществи превоз на
стоки от Република Гърция до Република Чехия, с тежкотоварен автомобил с per. №
***** и полуремарке с per. № ****,както и че отказва
да започне изпълнение на международен превоз на товар, да натовари стоки по
заявка от товарен адрес в Гърция и да осъществи транспортирането им до
разтоварен адрес в Чехия,включително и че изоставя товарната композиция на
паркинг в Гърция, като задържа в себе си ключове за камиона в продължение на 20
дни,които със съдействие на ОД на МВР Видин, с протокол за предаване от
02.04.2020г са предадени на ищеца/горното е
видно от ангажираните докладни записки, констативни протоколи, искания
за представяне на писмени
обяснение, писмени обяснения, електронна кореспонденция между ответника и
св. Б. по вайбър, постановление на РП Видин/.
Във връзка с
изложеното съдът приема за установено, че ответника, чрез действие е извършил
следното:
- нарушил е
задължението си да извършва трудовите си задължения точно и навременно, като
самоволно е изоставил товарната композиция на паркинг в Гърция и не е
осъществил международен транспорт на товар по заповед за командировка.
- противоправно е задържал ключовете на
МПС за период от 20 дни,като е препятствал
използването на композицията.
Налице е и следващият елемент от обективната страна
на фактическия състав на чл.203, ал.2 от КТ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД , а
именно - противоправност на деянията,
осъществени от ответника, изразяващи се
в несъответствие между правно дължимото поведение и фактически осъщественото
от него поведение, като с деянията си е допуснал нарушение на задълженията и
отговорностите, вменени му с длъжностната характеристика, както и отнемане и
задържане без правно основание на ключовете на процесното МПС, лишавайки по
този начин ищеца от достъп и ползване.
При осъществяване
на гореописаните деяния от ответника е безспорно, че ищецът - работодател е претърпял вреди, като елемент от
фактическия състав на чл.203,ал.2 от КТ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД, изразяващи
се в имуществена загуба /пропусната полза/ в общ размер от 3287 лв., причинена
от престоя на товарната композиция на гръцка територия за периода от
13.03.3020г. до 02.04.2020г.,както и вреда от начислена неустойка за
неизпълнение на договор в размер на 300 евро.
Налице е и причинна
връзка между деянията и вредите.
От приетите по
делото доказателства се установява наличието и на признаците на субективната
страна от фактическия състав на чл.203,ал.2 от КТ, а именно - деянието е извършено от ответника виновно,
при форма на вината - умисъл.Ответникът
е съзнавал характера и правните последици от своята дейност, свързана с превоз
и доставка на стоки, осъзнавал е
възможността да настъпят посочените по-горе вредоносни последици от извършените
от него противоправни деяния и неизпълнение на основни трудови задължения. Същият
е бил длъжен и е могъл да предвиди тези
последици, но въпреки това е предприел съзнателно и умишлено гореописаните
действия, като по този начин е допуснал
и се е съгласил с последиците от поведението си - финансови загуби на
предприятието-работодател.
С оглед изложените
по-горе се налага извод, че предявеният
иск е а основателен и доказан и следва да бъде уважен, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца „Магдак“ ЕООД гр. В.Търново сумата от 3287лв.
имуществените вреди, причинени умишлено на работодателя ,включително и сумата
от 300 евро, причинена имуществена вреда,представляваща
- начислена и заплатена неустойка от работодателя на възложителя на превоза за
неточно изпълнен транспорт,следствие на умишленото виновно поведение на
ответника.
Водим от горното
съдът приема, че исковете за обезвреда
на пропуснати от ищеца ползи и вреди са допустимо предявени ,основателни и доказани.
Претендираната обезвреда за сума от 3287 лв. намира опора в
събраните по делото доказателства,като в случая ищеца доказва, в посочения размер, че не е успял да
реализира очакван приход.
От доказателствата по делото се установява ,че
действията на ищеца са умишлено извършени,което е видно и от приложената
кореспонденция между ответника и св. Б.,неоспорена от ответника. От същата се
установява, че заради твърдяно от ответника задължение от 318 лв.,което ищеца
отказва да заплати, са последвали посочените по-горе действия, включително и
задържането на ключа от камиона/…. ответника казва „…щом няма пари ,няма ключ и
талони/л.38/…аз си тръгвам няма да товаря.Другата седмица може да товаря тая не/л.42/…“ .
В тази връзка се
налага извод, че причините за отказа за изпълнение и преустановяването на
работа са извън посочените в писмения отговор/констатиран проблем в ремаркето, липса
на дезинфекциращи и предпазни средства във връзка с Ковид-19/ и обясненията на
ответника, при което положение възражението, във връзка с чл.283 КТ, е
несъстоятелно.
С оглед основателността на исковете ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3287 лв. ,представляваща имуществени
загуби за престой на товарната композиция камион per. №
СТ7433РК и ремарке per. № ВТ1186ЕЕ за общо
за 20
дни престой поради
виновното противоправно лишаване
на работодателя от възможността да
използва композицията по предназначение, както и сумата от 300
евро,или равностойността й в лева - 586.75 лв., начислена на „Магдак“ ЕООД
неустойка за неизпълнени задължения по договор за международен превоз на товар,
ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата
молба/03.06.2020 г./.
При този изход на
делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски в
настоящото исково производство,както и тези в обезпечителното производство,във
връзка с обезпечените настоящи искове,
по ч.гр.д.№ 982/2020 г.по описа на ВТРС/ в т.5 от ТР № 6 от 06.11.2013г.
по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Разноските в
исковото производството възлизат в общ
размер от 1150 лв., от които: 1050 лв.-адвокатско възнаграждение, 100
лв.-възнаграждение за вещо лице.
Направените разноски в обезпечителното производство са в общ размер от 500 лв. /40
лв. - държавна такса и 450 лв. - адвокатско възнаграждение/, видно от
ангажираните доказателства,като искането за сумата над посочената до пълния
размер от 760.85 лв. не е подкрепено с доказателства и следва да се отхвърли.Следва
да се отбележи,че разноските,направени в изпълнителното производство са разноски
по изпълнителното дело и следва да се съберат чрез съответния съдебен
изпълнител, а не в исковото производство.
С оглед изложеното
ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца посочените по-горе суми в общ размер от 1650 лв.
Водим от горното,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН
**********,*** да заплати на „Магдак“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Велико Търново, ул. „С.Румянцев“№34 следните суми: сумата от 3287 лв., представляваща имуществени загуби
от престой на товарната композиция
камион per. № **** и ремарке per. № ****, за общо
за 20
дни престой, поради
виновното противоправно лишаване
на
работодателя от възможността да
използва композицията по
предназначение, както и сумата от 586.75 лв., равностойност на 300 евро,
представляваща вреда от начислена на
„Магдак“ ЕООД неустойка за неизпълнени задължения по договор за международен
превоз на товар, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано
от датата на предявяване на исковата молба/03.06.2020 г./.
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН
**********,*** да заплати на „Магдак“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Велико Търново, ул. „С.Румянцев“ №34 направените разноски в
исковото производство в общ размер от 1150 лв.
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН
**********,*** да заплати на „Магдак“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Велико Търново ,ул. „С.Румянцев“ №34 направените разноски в
обезпечителното производство по ч.гр.д.№
982/2020 г.по описа на ВТРС в общ размер от 500 лв., като в останалата
част на искането до 760.85 лв. отхвърля същото.
Решението може да
се обжалва пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :