Р Е
Ш Е Н
И Е
№………./ ,
гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение
На шестнадесети
май, две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА
ПЕТРОВА
Секретар Родина Петкова
Прокурор
Нина Величкова
като разгледа докладваното от съдия Румяна
Петрова ВНОХД №443 по описа за 2019 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на въззивното
производство е присъда №77 по НОХД №1353/2019год.
по описа на ВРС, 15-ти наказателен състав,
постановена на 26.03.2019г.,
с която подсъдимият К.Г.К. е признат за
виновен в това, че на 09.03.2019г. в гр. Варна, управлявал МПС – л.а. „Рено“ с
рег. № * **** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,43
на хиляда, установено по надлежния ред – с Химическа експертиза №
215/11.03.2019г. на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, поради
което и на
основание чл. 58а,
ал. 1 вр. чл.54 ал. 1 от НК му е наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години. На основание
чл. 343г от НК във вр.
с чл. 343 б ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,
като е зачетено времето,
през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. Осъден е да заплати сторените за производството разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурор във ВРП, с който се иска
за деянието, за което е признат за виновен, на подс. К. да бъде наложено
наказание Глоба, което първоинстнационният съд е пропуснал да наложи, както и
да се отмени приложението на чл.66 от НК, а така също да се увеличи размера на
наказанието лишаване от право да управлява МПС , което да е за срок от две
години. В
допълнителното изложение към въззивния протест, прокурорът
е обосновал всяко едно от исканията си с високата степен на обществена опасност
на деянието и дееца, както и с индивидуалната и генералната превенция. В тази
връзка е изразил становище, че предходните осъждания на подсъдимия, за които
той е реабилитиран, слдва да се вземат предвид и ценят при индивидуализацията
на наказанието с оглед преценка степента на обществена опасност на неговата
личност. Счита, че същите сочат на трайност на неговите престъпни навици за
този вид деяние- управление на МПС след употреба на алкохол. Подробно е
аргументирано становището защо не следва в настоящият случай да намери
приложение нормата на чл.66 от НК. Намира, че наложеното наказание лишаване от
свобода е справедливо по размер, но не трябва да бъде отлагано с аргумента за
семейното му положение, тъй като в случая преценката е следвало да включва
грижата освен за собствените на дееца деца, така и грижата за децата на пътя и
за децата на потенциалните жертви на подсъдимия. В протеста се сочи, че
размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС не е било съобразено
с обществетната опасност на дееца, с количество концентрация на алкохол в
кръвта му, а така също и с времето, мястото и начина на извършване на деянието-
в почивен ден и в пиков част в един от най- големите градове в България.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура счита протестът за
основателен и моли да бъде уважен на основанията, които са подробно изложени в
него.
Защитата на подсъдимия К.
счита, че присъдата е правилна,
мотивирана, отговаря на степента на обществена опасност и би спомогнала
за превъзпитанието на дееца. В последната си дума подс. К. изразява съжаление
за постъпката си, осъзнава вината си и счита, че тази грешка няма да се
повтори.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК, намира за
установено следното:
Въззивният протест се явява
допустим, тъй като е подаден в срок, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на
съдебен контрол, като разгледан по
същество, същият се явява частично основателен.
От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие
с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин
следното:
Подсъдимият К. е правоспособен
водач на МПС от 2001г. На 09.03.2019г.,
около 17.40 часа, след употреба на алкохол, той се качил зад волана на "Рено"
с per. № * **** **. При движението си по ул. „Девня" в гр. Варна, той бил
спрян за проверка от полицейски служители на Сектор ПП - Варна - свидетелите Д.
и Златев. При проверката на документите била извършена и алкохолна проба на
водача К. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с per. № 0054 за
установяване наличие на алкохол в издишвания въздух. Дрегерът отчел положителен
резултат за алкохол на подс. К., а именно
2,12
на хиляда. Това обстоятелство било отразено в съставения АУАН №
868/09.03.2019г. за нарушения по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. На подс. К. бил
издаден талон за медицинско изследване № 0023992 и същия бил отведен за вземане
на кръвна проба до болнично заведение.
Видно от протокол № 215/11.03.2019г.
за изготвената химическа експертиза на МБАЛ „Св. Анна
- Варна" АД, съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия е 2,43 на
хиляда.
Видно от
справката за съсимост, подс. К. е реабилитиран по право. По отношение на него
са били налице влезли в сила присъди, а именно:
·
С определение по НОХД № 145/12г. по
описа на Военен съд-Варна, в сила от 28.09.2012г. е одобрено споразумение, по
силата на което за деяние по чл.343б, ал.1
от НК, извършено на 15.07.2012г., на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от девет месеца, чието изпълнение е било отложено с
изпитателен срок от три години, както и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от девет месеца, като е било зачетено времето, през
което е бил лишен от това право по административен ред. Видно от справка
от сектор ПП-ОД на МВР-Варна, наложеното наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ е било изтърпяно на 15.04.2013г.
·
С присъда по НОХД № 162/2012г. по описа
на Военен съд-Варна, в сила от 10.05.2013г., подс. К. е
осъден за
деяние извършено в периода 27.10.2008г.-05.04.2012г. по чл.212 ал.1пр.1 и 2
вр.чл.26 ал.1 от НК, като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от Една година и шест месеца“. На основание чл.25ал.1 от НК са кумулирани наказанието по
НОХД№162/2012г. и това по НОХД №
145/12г. на Военен съд-Варна, като е било наложено общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение е било отложено
с изпитателен срок от четири години, като е присъединено и наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от девет месеца и е било
приспаднато изтърпяното до момента.
Видно от справката от сектор
ПП-ОД на МВР-Варна, К. е правоспособен
водач от 2001г., като до настоящия момент е допуснал общо три други нарушения
на правилата на ЗДвП/ извън нарушението, което касае престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК/, като за две е санкциониран с НП и за едно с фиш.
Възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е правилно установена въз основа на доказателствата по
делото. Обстоятелствата, значими за правилното
решаване на делото са правилно възприети, като не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Релевантните
за конкретния казус факти, досежно обективните признаци на въззведеното спрямо
подсъдимия обвинение са установени след задълбочен анализ на събраните
по делото доказателства. В пълнота и в съответствие с правилата на
чл.305ал.3 от НПК са обосновани
съображенията, въз основа на които първоинстанционният
съд е
изградил фактическите си констатации. Направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл.371т.2 от НПК се подкрепя от събраните
на досъдебното производство доказателства.
Същото, в съвкупност със заключението по
назначената химична експертиза, писмените
доказателства и гласните доказателствени средства установяват по несъмнен начин, че на инкриминираната в обвинителния акт
дата подс. К. е управлявал МПС след употреба
на алкохол, чиято концентрация е била 2,43 на хиляда. При така установената и правилно изяснена фактическа обстановка, ВРС
е направил законосъобразни и обосновани правни изводи като е приел, че подсъдимия е
извършил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му престъпление. Относно приложението
на чл.66 от НК, настоящата инстанция не
споделя наведените в протеста доводи за
трайно установени престъпни навици на подсъдимия за този вид деятелност-
управление на МПС след употреба на алкохол, изводими от предходните осъждания,
като намира същите за неправилни. Институтът на реабилитация заличава
осъжданията и отменя за в бъдедеще последиците, които законите свързват със
самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено
противното. В този смисъл е недопустимо осъждания, за които е настъпила
реабилитация да се отчитат като лоши характеристични данни за личността.
Горното се извежда именно от цитираната по- горе норма, а изключението от това
правило следва да е нормативно предвидено, така както е въведено в разпоредбата
на чл.30 от НК. С оглед на изложеното не могат да бъдат отчитани и свързвани
като данни за личността предходните осъждания на К., за които той е бил
реабилитиран. Предвид това и не може да се направи извод, че същият има трайно
установени престъпни навици, рецидивиращи именно при управление на МПС и то под
въздействието на алкохол. На следващо място, настоящият въззивен състав не
споделя изложените в протеста и допълнителното изложение към него аргументи,
според които примат при индивидиализация на наказанието следва да има
генералната, а не личната превенция във
връзка със зачестилите престъпления от
този вид и високата обществена опасност, която представляват водачите, които
управляват МПС след употреба на алкохол. Подобен подход противоречи на чл.36 от НК, който отдава
значение на поправителната, предупредителната и индивидуалнопревантивната цел
пред генералнопревнативната цел. Наказанието въздейства преди всичко на този,
на когото се налага, и цели да промени неговото поведение, и едва след това да
повлияе на трети лица. Подреждането на целите е законоустановено и не може да
се променя от съда, независимо от обществения резонанс. С оглед горното въззивният съд счита, че при
индивидуализация на наказанието и по- конкретно прилагането на чл.66 от НК, правилно първоинстанционния съд е преценил, че същото
следва да бъде отложено за изпитатален срок от три години. Наказанието е
справедливо, когато е съответно на извършеното деяние и на данните за личността
на дееца, и когато е достатъчно за постигане целите на накзането, визирани в
нормата на чл.36 от НК. Т.е. на
подсъдимия следва да бъде наложено такова по размер наказание, което да не
надхвърля необходимото за поправянето и превъзпитанието му, и от друга страна
да не създава у него и останалите членове на обществото чувство за
ненаказуемост. Действително, както се сочи в протеста, подсъдимият е управлявал МПС под
въздействието на алкохол в пиков час, в почивен ден. Но настоящата въззивна инстанция счита, че първостепенния съд е наложил
наказанието лишаване от свобода съблюдавайки този принцип, както с оглед размера на същото, така също и с отлагането му за изпитателен срок от три
години, като е постигнал справедлив баланс при отмерването му и
прилагането на държавната наказателна репресия, съобразно конкретните обстоятелства на казуса.
Правилно е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно
минало, липсата на други противообществени прояви, изводими от приложените по
делото справка за съдимост и
характеристика. В съответствие с доказателствата по делото са отчетени
изразеното искрено съжаление за стореното, семейното му положение- баща на две
деца. Като отегкачаващи такива са взети предвид наличието на предходни
нарушения на правилата на ЗДвП, както и сравнително високата концентрация на
алкохол в кръвта. При така отчетени обуславящи отговорността обстоятелства
правилно първоинстанциянния съд е наложил наказанието при превес на
смекачаващите такива. Така определено по размер и отложено по реда на чл.66ал.1
от НК, същото се явява съответно на целите на наказанието и би изиграло своята
роля за превъзпитанието и възпирането на подсъдимия от бъдещи престъпни прояви.
Оснавателен се явява протеста,
досежно пропуска на първоинстанционния съд да наложи наказанието Глоба, което е
кумулативно предвидено от законодателя да се налага наред с наказанието
лишаване от свобода за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. Съобразявайки
посочените по- горе обуславящи отговорността обстоятелства съдът намира, че при
условията на чл.54 от НК наказание Глоба в размер на 700 лева е в съответствие
с целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК. Този размер
въззивната инстанция съобрази и със сравнително високата концентрация на
алкохол в кръвта. Именно последната настоящата инстанция отчита като обуславяща
и за размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС,
което намира за занижено. Същото е
определено от първоинстанционния съд в размер на една година и шест месеца,
като следва да като се увеличи в размер на две години, със зачитане лишаването
на подсъдимия от това право по административен ред. Този размер на наказанието
се явява справедлив и съответен на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението, от естество да повлияе поправително и превъзпитателено
спрямо подсъдимия към спазване на законите. Нещо повече, така определеното
наказание ще въздейства предупредително спрямо него и останалите членове на
обществото и ще му отнеме възможността за продължителен период от време да
върши други престъпления, свързи с управление на МПС.
При
извършената цялостна проверка на съдебният акт по реда на чл.313 от НПК, въззивният съд не констатира съществени
нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна и връщане на
делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 334т.3 вр.
с чл.337 ал.2т.1, и чл.338 от НПК, съставът на Окръжен съд - Варна, като
въззивна инстанция,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА
присъда №77/26.03.2019г.,
постановена по НОХД № 1353/2019г.
по описа на ВРС, 15 състав,
като НАЛАГА на подсъдимия К.Г.К., ЕГН ********** на основание чл.54 от НК кумулативно
предвиденото наказание за престъплението по чл. 343б ал.1 от НК Глоба в размер
на 700/ седемстотин / лева и УВЕЛИЧАВА
наказанието Лишаване от право да управлява МПС от една година и шест месеца на ДВЕ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.