Р Е
Ш Е Н И Е
№ 79
гр.Русе,
17.ІІ.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 15 януари през две хиляди
и двадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
При
секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в
присъствието на прокурора АНДРЕЙ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от съдията А.Георгиева гр.д.№522 по описа за
2018 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Л.Б.“ЕООД твърди,че е
собственик на фотоволтаична централа ,изградена в собствен недвижим имот УПИ
ХVІІ-194 в кв.19 по плана на с.М.,община Д. м.,област Русе въз основа на
надлежно издадено строително разрешение от 11.VІІІ.2010 год.За реализиране на
проекта му била предоставена безвъзмездна финансова помощ от ДФ „З.“/за която
ищецът подал заявление на 16.VІІІ.2010 год./съгласно договор № 18/312/01907 от
14.ХІ.2011 год.по мярка 311“Разнообразяване към неземеделски
дейности“.Договорът е изменян и допълван с последващи анекси от 10.V.2012
год.,29.І.2013 год. и 19.ІV.2013 год.На 3.V.2011 год.влязъл в сила Закон за
енергията от възобновяеми източници/ЗЕВИ/,с който са въведени насърчения за
производство на ел .енергия от ВЕИ,между които и изкупуване на енергията за
определен от закона срок и при определена преференциална цена в.чл.18,ал.-1,т.5
и 6/понастоящем т.6 и 7/.В хода на изпълнение на проекта ищецът сключил
първоначално предварителен,а по-късно окончателен договор/съответно на
5.VІІІ.2010 год. и на 19.ХІ.2010 год./Договор за присъединяване на обект на
независим производител на електрическа енергия с „Е. Б. М.“АД/дружеството е
преименувано на „Е. П. М.“АД,а към настоящия момент „Е. С.“АД.Централата
получила разрешение за ползване на 29.VІ.2012 год.Съгласно действащите към този
момент разпоредби на ЗЕВИ в чл.31,ал.1 и ал.4 и чл.32,ал.3 ел.енергия от ВЕИ се
изкупува от обществения доставчик,съответно крайните снабдители,по определената
от ДЕКВ преференциална цена,действаща към датата на въвеждане в експлоатация по
смисъла на ЗУТ на обекта за производство на ел.енергия,за целия срок на
договора,фиксиран в закона на 20 год., и без да се променя.На 13.VІІІ.2012
год.ищецът като продавач сключил договор с „Е.Б.п.“АД договор за изкупуване на
ел.енергия,произведена от ВЕИ с предмет произведената в процесната централа
енергия,който в съответствие със законовата уредба в ЗЕВИ бил сключен за срок
от 20 години,считано от въвеждане на централата в експлоатация,и задължавал
купувача да я заплаща по действащите към този момент преференциални цени ,които
към този момент съгласно решение на КЕВР са 567,41 лв/МВТЧ.Сключеният въз
основа на законовата уредба договор създали
ищеца разумно и обосновано правно очакване,че за действието на договора
в период от 20 години произвежданата енергия от централата ще се изкупува при
фиксирана и непроменена цена от 567,41лв.
Твърди,че чрез приетия ЗИД на ЗЕ НС в § 18ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗЕ/в сила от 24.VІІ.2015 год./ изменило приложимите разпоредби относно
преференциални цени за изкупуване на произвеждане от ВЕШ ел.енергия. и в резултат
на тези промени считано от 1.VІІІ.2015 год.в отношенията между ищеца и „Е.П.п.“АД,съществуващи
по договора за изкупуване на ел.енергия от 13.VІІІ.2012 год.,започнала да се прилага
намалената цена от 106,14лв.За периода 1.ХІІ.2015 год.до 31.ХІІ.2017 год.ищецът
произвел чрез процесната ФЕЦ 291,165 МВЧ
ел.енергия,които продал на ел.разпределителното дружество по тази цена,вместо по договорената цена от 567,41лв.
и така получил 29235,80 лв.вместо 165 209,90,или със 135 974,10
лв.по-малко.Тази разлика представлява имуществена вреда,претърпяна от ищеца
,причинена от приетия от ответното НС § 18 от ЗИДЗЕ,който с обратна сила
преуредил правните последици от извършената инвестиция и сключения договор
между ищеца и „Е.П.п.“АД.Ищецът твърди,че
посоченото изменение на ЗЕВИ има характер на придадено на практика
обратно действие на закона,доколкото към вече настъпил и проявил своите правни
последици факт,са прикрепени нови и различни правни последици-изменено е
съдържанието на облигационното правоотношение,възникнало от договора,сключен с Е.П.п.
АД,като в ущърб на ищеца договорената цена е намалена повече от пет пъти,с
което е накърнено негово имуществено право.
Правото на иск срещу законодателния орган ищецът обосновава с
разпоредбата на чл.4§3 от ДФЕС,според който държавите членки са длъжни да
предприемат всички мерки за изпълнение
на техните задължения ,произтичащи от договорите на ЕС или от актовете на
институции на Съюза.
Твърди се,че за възникване на
правото на обезщетяване е необходимо едновременното наличие на три
предпоставки:1.нарушени общностни норми,които дават права на частноправни
субекти;2/нарушението да е достатъчно съществено и 3/причинна връзка между
нарушението на задължението,за което държавата носи отговорност и
вредата,претърпяна от увредените лица.В исковата молба са изложени подробно
обстоятелствата за наличието и на трите посочени условия:
По отношение на първото условие се
твърди,че с §18 се нарушават следните общностни норми,даващи права на частноправни
субекти:
1.чл.63,§1 и 3 ДФЕС ,забраняващ
всички ограничения върху движението на капитали между държавите –членки и
държавите- членки и трети страни,като се излагат твърдения че под „движение на
капитали“се има предвид и придобиване на недвижими имоти и изграждане на сгради
в тях с цел печалба,какъвто и случаят с изградената от ищеца ФЕЦ. 2.чл.108,§2 ДФЕС-Липсва решение на
ЕК по чл.108,пар.2,с което да е установена несъвместима с вътрешния пазар
държавна помощ в съответствие с чл.107 ДФЕС,или че тази помощ е била използвана
не по предназначение и да е определен срок,в който страната да е задължена да
отмени или измени тази помощ. 3.чл.17§1 ХОПЕС,която гарантира право на
собственост върху законно придобито имущество на частноправните субекти.Тази
разпоредба се отнася до права с имуществена стойност,от които от гледна точка
на правния ред,възниква едно придобито правно положение,позволяващо
самостоятелно упражняване на тези права от и в полза на техния носител..ЗЕВИ
създава оправдани правни очаквания у ищеца,че ще реализира приход в размер и в
сроковете съобразно сключения с „Е.П.п.“договор.4.Принципът за защита на
оправданите правни очаквания и принципа на правна сигурност. 5.Чл.16 от ХОПЕС,който закриля
свободата на стопанска инициатива м съответствие с правото на ЕС и с
националните законодателни практики.Въведеното ограничение на правото на
собственост/под формата на бъдещ доход/ не преследва общ интерес и е
недопустима намеса в правната сфера на ищеца.6.чл.3 и чл.4 от Директива
2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.ІV.2009 год.за
насърчаване използването на енергии от възобновяеми енергийни източници,които
задължават страната да осигури необходимата дългосрочна стабилност с оглед
устойчиви инвестиции в сектора.С разпоредбата е нарушено и задължението за
създаване на стабилен инвестиционен климат и насърчаване на производството на
енергия от ВЕИ,предвидено в чл.3 от Директива 2005/89/ЕО от 18.І.2006 год.
Изложени са и подробни твърдения за
достатъчна същественост на нарушението и наличието на пряка причинна връзка
между нарушението и вредата.
С тези обстоятелства е обоснован правния
интерес от предявяване на иска за обезщетение за нанесени имуществени вреди на
основание чл.4§ 3 ДЕС за исковия период и се прави искане за осъждане на НС за
заплащане на исковата сума от 135 974,10 лева ,представляваща разлика
между уговорения и реализиран приход от продажба на ел.енергия от ФЕЦ в
с.Могилино,ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска до
окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 ГПК от НС е
постъпил писмен отговор ,в който се
поддържа становище за недопустимост на иска.Оспорва се качеството на НС като
надлежна страна,както и компетентността на гражданския съд да разгледа спора с
правно основание чл.4§3 ДЕС .Изложени са подробни възражения срещу
основателността на иска и на изложените в исковата молба обстоятелства.Твърди
се,че не е осъществен фактическия състав за ангажиране на отговорността на НС.В
съответствие с разпоредбите на КРБ и ЗКС компетентен да се произнесе по съответствието
на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните
договори,по които РБ е страна,е КС,който с решение №5/11.V.2017 год.по к.д.№
12/2016 год. е установил,че не е налице противоконституционност на § 18 ПЗР на
ЗИДЗЕ и не е налице несъответствие с чл.63 от ДФЕС.Това решение се явява
задължително за всички държавни органи,юридически лица и граждани.В отговора са
изложени подробни възражения срещу наведените в исковата молба твърдения за
нарушения на правото на общността .
1.не
е налице нарушение по чл.63,§1 и §3 ДФЕС.Изменението на ЗЕВИ,въведено с § 18
ПЗР на ЗИДЗЕ защитава значим обществен интерес,продиктуван от
необходимостта по целесъобразност да
бъде разпределена високата финансова тежест,поемана от крайния потребител на
ел.енергия поради поставяне на
определена категория производители на ел.енергия от ВЕИ в положение на
икономическо предимство пред други производители на пазара,която е напълно в
духа както на европейската,така и националната законодателна рамка.Промяната е
продиктувана от преимуществото на публичния интерес над частно правния интерес
на инвеститорите,съобразена е с общностната цел постигане на вътрешен енергиен
пазар и трайно очертаваща се тенденция в регулаторната уредба на ЕС за свеждане
до минимум на прякото ценово подпомагане и интегриране на производителите на
енергия от ВИ на конкурентния пазар.Оспорва се твърдението за наличие на
произволна дискриминация спрямо различните производители на енергия от ВИ,тъй
като условията при които са поставени тези групи производители са различни-по
различно време и в различен размер са ползвали привилегии под форма на помощи
за изграждане на обекти и преференциални цени.
Твърди се също,че не е налице
противоречие с чл.108 ДФЕС .С измененията в § 18 не се отменя гарантираното
изкупуване на произведената ел.енергия и
преференциалните цени,които макар и намалени остават по-високи от
реалната икономическа стойност на тази енергия .По отношение на твърдяното
нарушение на чл.17,ал.1 ХОПЕС ответникът счита,че след като бъдещата печалба
към момента на промяната не е придобита,то не е налице задължение за
обезщетяване на засегнатите от нея.Право на законодателя е да извърши промени в
закона ,отговарящи на промените в икономическите и социални условия и с
упражняването му не се нарушава принципа за оправдани очаквания и правна
сигурност.С приемането на измененията в закона не се ограничава стопанската
инициатива,не се отнемат права,а се оттегля предоставено от държавата
предимство след преценка за социална и обществена оправданост.Така се изключва
свръхсубсидирането за определени стопански субекти и се осигурява справедливо и
еднакво третиране в сектора.По подробно изложени в жалбата възражение се
обосновава становище за неоснователност на предявения иск.
Представителят на РОП също поддържа
становище за неоснователност на иска.
Съдът,като взе предвид твърденията и
възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят,че ищецът е
собственик на фотоволтаична централа,изградена в собствен недвижим имот УПИ
ХVІІ-194 в кв.19 по плана на с.М.,община Д. м.,област Русе,въз основа на
надлежно издадена строително решение от 11.VІІІ.2010 год.За реализиране на
проекта по заявление на ищеца от 16.VІІІ.2010 год. му е предоставена безвъзмездна
финансова помощ от ДФ“З.“ съгласно договор № 18/312/01907 от 14.ХІ.2011 год.по
мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“.Договорът е изменян и
допълван с последващи анекси от 10.V.2012 год.,29.І.2013 год. и 19.ІV.2013 год..На
2.V.2011 год.е влязъл в сила Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/,с
който са въведени редица насърчения за производство на ел.енергия от ВЕИ,между
които в чл.18,ал.1,т.5 и 6/сега т.6 и т.7/и изкупуване на енергията за
определен срок и при преференциална цена.
В хода на изпълнението на проекта
ищецът сключил на 5.VІІІ.2010
год.предварителен ,а на 19.ХІ.2010 год.окончателен договор за присъединяване на
обект на независим производител на електрическа енергия с „Е. Б. М.“АД/понастоящем
дружеството е с наименование „Е. С.“АД/.Фотоволтаичната централа получила
разрешение за ползване на 29.VІ.2012 год.Съгласно действащите към този момент
разпоредби на ЗЕВИ в чл.31,ал.1и ал.4 и чл.32,ал.3 на ЗЕВИ ел.енергия от ВЕИ се
изкупува от обществения доставчик,съответно крайните потребители,по
определената от ДЕКВР преференциална цена към датата на въвеждане на обекта за
производство на ел.енергия в експлоатация по смисъла на ЗУТ,за целия срок на
договора,фиксиран в закона на 20 год. и без да се променя.На 13.VІІІ.2012
год.ищецът като продавач сключил с „Е.Б.п.“АД/понастоящем „Е.П.п.“АД/договор за
изкупуване на ел.енергия с предмет произведената в процесната централа енергия,
който в съответствие със законовата уредба е със срок на действие 20
години,считано от въвеждане на централата в експлоатация и преференциална цена на изкупуване от 567,41 лв/МВТЧ съгласно
решение на КЕВР.
С разпоредбата на §18,ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗЕ/ДВ бр.56/20154 год.,в сила от
24.VІІ.2015 год./са изменени приложимите разпоредби относно преференциалните
цени за изкупуване на произведената от ВЕИ ел.енергия.Предвидено е,че по
отношение на производители на ел.енергия от ВЕШ чрез обекти,изградени със средства
по национална или европейска схема за подпомагане,заявление за което са
постъпили до влизане в сила на ЗЕВИ/т.е.до 3.V.2011 год./се прилагат цените по
чл.31,ал.8 от същия закон,които са определени от КЕВР към датата на влизане в
сила на ЗИДЗЕ.Ищецът попада в така очертания от законовата норма кръг,тъй като
е подал заявление за подпомагане на 16.VІІІ.2010 год..Към датата на влизане в
сила на ЗИДЗИ/24.VІІ.2015 год./определената от КЕВР цена е 100,41 лв.МВтч за
групата,в която попада ФЕЦ на ищеца съобразно инсталираните мощности.По силата
на разпоредбата на §18,ал.2 ЗИДЗЕ,считано от 1.VІІІ.2015 год.в отношенията
между ищеца и „Е. П.- П.“АД,по договора за изкупуване на ел.енергия от
13.VІІІ.2012 год.,започнала да се прилага намалената цена от 100,41лв.за МВтч.
От представените по делото писмени
доказателства и заключението на съдебносчетоводната експертиза,което съдът
възприема изцяло като обективно,компетентно и пълно,за периода от
1.ХІІ.2015 год.до 31.ХІІ.2017 год.ищецът произвел чрез ФЕЦ 291,165 МВч
ел.енергия,които продал на електроразпределителното дружество на посочената
по-горе цена от 100,41 лв.за МВтч,или общо за 29235,80 лева.Установено е,че ако
произведеното количество енергия би било изкупено на първоначално договорената
цена от 567,41лв.за МВтч,то получената сума би била 165209,90 лева.
Установените фактически
обстоятелства обосновават следните правни изводи.
Ищецът счита,че разликата от 135 974,10
лева представлява имуществена вреда,причинена от приетия от НС ЗИДЗЕ,който в
параграф 18 преуредил с обратна сила правните последици от извършената
инвестиция и сключения договор за изкупуване на ел.енергия с „Е.-П. П.“АД.Претендира
обезщетение за нанесените му вреди от законодателния акт ,с който се нарушава
общностното право.Правното основание на иска е в чл.4§3 ДЕС,съгласно който
държавите членки са длъжни да вземат всички общи и специални мерки,необходими
за гарантиране на задълженията,произтичащи от правото на ЕС,да подпомагат
общността за постигане на нейните цели и да се въздържат от всякакви
мерки,които могат да застрашат тези цели.Процесуалният ред за разглеждане на
този иск е по ЗОДОВ,а компетентен да разгледа и реши спора е гражданският
съд./Определение № 269/8.V.2015 год.на ВКС по ч.гр.д.№1867/2015 год.ІІІ г.о./.
Съгласно чл.74 от Конституцията на
Република България Народното събрание е постоянно действащ орган,който
осъществява своята дейност чрез народни представители,избирани на всеки четири
години.Изтичането на мандата им спира неговата дейност за определен период от
време до избор на нов състав от народни представители.Законодателната дейност
на НС следва да се разглежда като едно цяло,независимо от това от кое поред НС
се осъществява във времето.За това не може да бъде споделена поддържаната от
ответника теза,че действащото НС не може да носи отговорност за законодателна
уредба,приета през 2015 год.от състава на 43-то НС,разпуснато на 27.І.2017 год.Извъндоговорната
отговорност на държавата за вреди от нарушения на общностното право обхваща
всички вреди ,независимо от какъв държавен орган са
причинени-законодателен,изпълнителен или съдебен,поради което ответното НС е
надлежно легитимирано да отговаря по предявения от ищеца иск за вреди.
Както се посочи по-горе, принципът за
лоялно сътрудничество в чл.4§3 ДЕС изисква всяка държава членка да вземе
съответните мерки,необходими за гарантиране на задълженията ,произтичащи от
правото на ЕС ,да подпомага общността за постигане на нейните цели и да се въздържат от мерки,които застрашават
тези цели.От този общ принцип произтичат редица конкретни задължения,закрепени
в Договорите и изведени от практиката на Съда на ЕС.От него следва и института
на отговорността на държавите-членки за вреди,настъпили вследствие нарушения на
общностното право.Фактическият й състав включва :общностна норма,която
предоставя права на частноправни субекти,достатъчно сериозно нарушение на тази
общностна норма ,от което да са
произлезли вреди ,пряка причинна връзка между нарушението и вредата.
Съдът счита,че не е налице нарушение
на разпоредбата на §18 ПЗР на ЗИДЗЕ с чл.63,§1 от ДФЕС,който забранява всички
ограничения върху движението на капитали между държавите-членки и държавите
–членки и трети страни.Следва да се посочи,че за производителите на ел.енергия
от ВИ със законовата промяна в §18,ал.1 ПЗРЗИДЗЕ не се отменят преференциалните
цени за изкупуване на енергията от същите енергийни обекти.Изкупуването
продължава да бъде гарантирано за целия срок на договора на цени,по-високи от
реалната пазарна стойност.Цената е намалена само занапред като мярка за
ограничаване на т.нар.“двойно подпомагане „на тези производители-веднъж чрез
инвестиции за изграждане по национални или европейски схеми,и втори път-чрез
преференциални цени на изкупуване за 20 годишен срок.Промяната е продиктувана
от преимуществото на публичния интерес над частноправните интереси на
инвеститорите,от необходимостта по целесъобразност да бъде разпределена
високата финансова тежест за крайния потребител заради поставянето на
определена категория производители на ел.енергия от ВИ в положение на
икономическо предимство спрямо други производители.Както е посочено в мотивите
на КС в решение № 5/11.V.2017 год.по к.д.№ 12/2016 год. производителите на
ел.енергия от ВИ по §18,ал.1 ЗИДЗЕ са имали възможност да изберат да продават на
свободния пазар,но са предпочели гарантираната от законодателя печалба с ясното
съзнание,че не е възможно политиката на държавата в сектора да не бъде променяна.С цитираното
решение КС е установил,че не е налице противоконституционност на § 18 ПЗРЗИДЗЕ
и не е налице несъответствие с чл.63 ДФЕС,като в тази връзка е разгледал
практиката на СЕС и е тълкувал редица правни принципи,залегнали в правото на ЕС
и в националното законодателство.
Следва да се посочи,че чл.65,§
1,б.“Б“ДФЕС предвижда,че правилото на чл.63 не следва да засяга правото на
държавите –членки да вземат необходимите мерки,които са оправдани от
съображения за обществен интерес или обществена сигурност.Безспорно,регулирането
на енергийния сектор е от значим обществен интерес и той,както се посочи,е в
основата на законодателната промяна в § 18,ал.1 ПЗРЗИДЗЕ.
Не е налице и твърдяното нарушение на
чл.108,§2 ДФЕС,който предвижда правомощие на ЕК да вземе решение за задължаване
на съответната държава-членка да измени или отмени помощта,предоставена от или
с ресурс на държавата,когато тя е несъвместима с вътрешния пазар или е била
използвана не по предназначение.Не се установи да има решение на ЕК,което да
установява несъвместимост на преференциалните цени по смисъла на чл.108 §2
ДФЕС,но това според съда не обосновава извод за нарушение на тази норма с приетото
в § 18 изменение на закона.За субектите,попадащи в кръга ,очертан в § 18,ал.1
ЗИДЗЕ/в който безспорно попада и ищеца/не се отменят преференциалните цени
на енергията,нито гарантираното им
изкупуване по тези цени,макар и намалени,за един продължителен срок .Цените са
намалени занапред и по начин,гарантиращ справедливо разпределение на финансова
тежест за чиста енергия и опазване на околната среда в публичен интерес.Тази
мярка ,както вече се посочи по-горе,е в съответствие с правомощията по
чл.65,§1,б.“Б“ ДФЕС.
Разпоредбата на чл.17,§ 1 от Хартата
на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/гарантира правото на собственост
върху законно придобито имущество на частноправни субекти.Тази разпоредба се
отнася до права с имуществена стойност,от които от гледна точка на правния ред
,възниква едно придобито правно положение,позволяващо самостоятелно упражняване на тези права от и в
полза на техния носител.В нея също е предвидено ,че“никой не може да бъде лишен
от своята собственост,освен в обществена полза,в предвидените със закон случаи
и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба“.
Законодателната промяна с §18 ЗИДЗЕ касае бъдещ доход/печалба на
производителите на ел.енергия от ВИ .За да се признае бъдещия доход за
„собственост“той следва да е бил спечелен,или да е обект на сигурно вземане.Разглежданият
случай не е такъв.В договора за изкупуване на енергията са предвидени
обстоятелства,които влияят на начина на определяне на преференциалните цени и
допускат промяна в отношенията между страните.Разпоредбата на чл.17,§1 ХОПЕС
предвижда,че субектът може да бъде лишен от собственост в обществена полза,каквато
цел се преследва с обсъжданата законодателна промяна на § 18 ЗИДЗЕ.
В
практиката на съда на ЕС се приема,че институциите в държавите-членки следва да
съблюдават принципа за защита на оправданите правни очаквания и принципа на
правната сигурност.Конституционният съд на страната ни също тълкува в свои
решения понятието“правна сигурност“ като характеристика на правовата
държава,която изисква трайно и последователно като концепция регулиране на
обществените отношения.С приемането на §18 ПЗРЗИДЗЕ тези принципи не са
нарушени.Неоправдано е ищецът да очаква,че за целия период на договора за
изкупуване на ел.енергия не може да бъде засегнат от изменения в
законодателството,което следва да регулира бързо развиващите се обществени
отношения в сферата на енергетиката.Очакванията на конкретния стопански субект
за задължително и постоянно висок приход от производството на ел.енергия от ВИ
не могат да се противопоставят на законодателна промяна,предприета в обществен
интерес за регулиране на свободния енергиен пазар.Принципът на правна сигурност
не се идентифицира с недопускане на промяна в действащата законодателна
рамка.Следва да се посочи също,че цените за производителите на ел.енергия от ВИ
не са предмет на свободно договаряне между производителя и доставчика,а се
формират от КЕВР при условия и ред,определени със закон.Дори и
намалени,преференциалните цени са по-високи от реалната пазарна стойности могат
да осигурят на производителя печалба в дългосрочен план.Както се сочи в
цитираното решение на КС законодателната промяна цели да създаде състояние на
свободния енергиен пазар,на който всички производители на енергия от
ВИ,включително и тези в обхвата на § 18,ал.1 ЗИДЗЕ,могат да имат легитимно
правно очакване законът да им гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност.
Законодателната промяна не нарушава
свободата на стопанска инициатива,защитена в чл.16 ХОПЕС. Ищецът обосновава
това нарушение с твърдението,че законовата промяна ,която по същество
представлява ограничение на правото на собственост /под формата на бъдещ доход/не
преследва общ интерес,представлява недопустима намеса в правната му сфера,ограниченията
са произволно наложени и не засяга всички производители,които са получили
подпомагане от ДФЗ и по този начин се обособяват три групи производители на
зелена енергия,които са получили подпомагане,но продават произведената енергия
на различни цени.Тази теза не може да бъде споделена.Свободата да се упражнява
икономическа или търговска дейност,на договаряне и свободна конкуренция може да
бъде ограничена,когато е необходимо да се защитават правата и свободите на
другите.Законодателната промяна в §18,ал.1 ПЗРЗИДЗЕ,както вече се изтъкна,е
насочена към справедливо и еднакво третиране на стопанските субекти и защита
правата на крайния потребител на ел.енергия от ВИ.В този смисъл тя цели
необходимо регулиране на отношенията в сектора.С нея не се ограничава
стопанската инициатива.
Законът за енергия от възобновяеми
източници въвежда във вътрешния правен ред
и в срок Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от
възобновяеми източници.Директивата не предписва задължителни механизми за
постигане на целта,като на всяка държава-членка е предоставена свободата да
използва свои механизми и средства за регулиране на обществените отношения в
сектора в рамките на цялостната европейска правна регламентация.И след промяна
на преференциалните цени на изкупуване на произведената от ВИ енергия с
промяната на закона на производителите се осигурява възвръщаемост на инвестициите
и разумна печалба.
Не е налице обратно действие на
разпоредбата на §18,ал.1 ПЗРЗИДЗЕ и с нея не се отнемат права,доколкото става
дума за третиране с предимство,предоставено от държавата на стопански субекти
на регулиран пазар.Законодателната промяна не води до промяна на съществени
елементи на заварените договори за
изкупуване на ел.енергия от ВИ,каквито са срокът и предметът на договора,преференциалните
цени на изкупуване,а се отнася само до начина на ценообразуване за договори за
изкупуване с неприключил към момента на приемане на изменението в закона срок.
Изложеното дотук дава основание на
съда да заключи,че с действията на законодателния орган за приемане на §
18,ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ не са нарушени норми на правото на ЕС.Не се установиха
предпоставките за ангажиране на отговорността на НС за обезщетяване на
претърпени имуществени вреди,поради което искът ,като неоснователен,следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл.78,ал.8 ГПК във
връзка с чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ ищецът следва да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.
Така мотивиран,съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.Б.“ЕООД
със седалище и адрес на управление с.М.***община Д. м.,област Русе,ЕИК ***
,съдебен адрес *** против Н. с. на Р. Б.,гр.С.*** за сумата 135 974,10
лева обезщетение за имуществени вреди за периода от 1.ХІІ.2015 год.до
31.ХІІ.2017 год.,причинени от нарушение на правото на Европейския съюз чрез
приемане на § 18,ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ,представляваща разликата между уговорения и
реализиран приход от продажба на електрическа енергия,произведена от
фотоволтаична централа в с.Могилино,собственост на ищеца.
ОСЪЖДА „Л.Б.“ЕООД със седалище и
адрес на управление с.М.***,община Д. м.,област Русе,ЕИК *** ,съдебен адрес *** да заплати на Н. с. на Р. Б. сумата 450 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: