РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 11.11.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV – Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
Мл.съдия ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
с участието на
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното от мл.съдия Карабашева в.гр.д. №
13723 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК вр.
чл. 357, ал. 1 във вр. чл. 188, т. 2 КТ.
С решение №
189504/02.09.2020 г., постановено по гр.д. № 59023/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 56-ти състав по иска с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. чл.
188, т. 2 КТ, предявен от А.К.А. *** АД, е отменена Заповед № 532/30.09.2019
г., издадена от изпълнителния директор на УМБАЛ „С.А.“ – София АД, с която на А.К.А.
е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснати
нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3, 7 и 10 КТ и УМБАЛ „С.А.“
София АД е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС
сумата от 80.00 лв., представляваща държавна такса.
Срещу решението
е постъпила въззивна жалба с вх. № 25140089/06.10.2020 г. /дата на
п.кл.05.10.2020 г./ на УМБАЛ „С.А.“ София АД, подадена чрез адв. А. с приложено
към нея пълномощно, с която решението се обжалва в цялост. Съдържат се
оплаквания за неправилност. Жалбоподателят навежда доводи, че е налице вътрешно
противоречие между мотивите и диспозитива на съдебното решение, поради което не
може да се установи действителната воля на съда. Излага съображения относно
установените по делото факти, поддържа доводите си за законосъобразност на
издадената заповед за дисциплинарно наказание. Въззивникът иска отмяна на
атакуваното решение.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна – А.К.А., подаден чрез адв. П.Т., в който се поддържа, че
подадената жалба е неоснователна. Наведени са доводи за незаконосъобразност на
дисциплинарното производство и наложеното дисциплинарно наказание. Иска жалбата
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба с вх.№ 2026643/15.10.2019 г. на А.К.А. с ЕГН: **********
срещу УМБАЛ „С.А.“ – София АД с ЕИК: *******, с която е поискано от съда да отмени
Заповед № 532/30.09.2019 г., връчена на 11.09.2019 г., дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, като му се присъдят и разноските по делото.
Ищецът твърди, че е в трудово правоотношение с ответника, по силата на което
заема длъжността лекар – ортопедия и травматология в Клиника по ортопедия и
травматология. Излага твърдения, че заповедта е незаконосъобразна, доколкото в
нея липсва фактическо описание за това с кои негови действия и бездействия е
нарушил трудовата дисциплина, като счита, че някои от визираните в заповедта
пропуски се отнасят до действия, които не са от неговата компетентност като
лекар. Поддържа, че изпълнителният директор не е зачел писмените му обяснения
по всеки от шестте конкретизирани случая в заповедта, не е взел предвид
спешността и липсата на средства за закупуване на медицински изделия и не са
отчетени изявленията на пациентите, чиито случаи са обект на проверката. Твърди
тенденциозност и опит за дискредитация от страна на комисията, на която била
възложена проверката, както и че не са налице данни за настъпила финансова щета
за пациентите.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор с вх.№ 5210461/13.12.2019 г. от ответника УМБАЛ „С.А.“
– София АД, с който оспорва иска. Посочва, че заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание съответства на изискванията на закона - КТ,
мотивирана е, спазени са изискванията на чл. 193 КТ, спазени са и сроковете по
чл. 194 КТ, както и че ищецът е извършил твърдените дисциплинарни нарушения на
трудовата дисциплина, за които му е било наложено дисциплинарното наказание.
Твърди, че на ищеца му е вменена отговорност за стриктно попълване на
медицинската документация и спазването на изискванията в Заповед №
443/09.07.2019 г. и с длъжностната му характеристика. Ответникът моли за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
По делото са
приети Заповед № 532/30.09.2019 г., носеща подписа на изпълнителния директор на
УМБАЛ „С.А.“ – София АД, с която на основание чл. 192, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ за
нарушение на трудовата дисциплина за това, че в периода 08.08.2019 г. –
15.08.2019 г. в резултат на извършена проверка в Клиника по ортопедия и
травматология от комисията са констатирани нарушения при попълването на
листовете за история на заболяването по отношение на шест случая, като същите
представляват нарушения на разпоредбите на кодекса на труда, на задълженията,
регламентирани в т. 13, т. 14 и т. 15 от длъжностната характеристика и
Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в УМБАЛ „С.А.“ – София
АД.
Приета е по
делото покана с изх.№ 03-51/21.08.2019 г. от изпълнителния директор на УМБАЛ „С.А.“
– София АД до ищеца за представяне на писмени обяснения съгласно чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с констатирани нарушения
при попълване на медицинската документация, отразени в Протокол от 15.08.2019
г. на комисия, назначена със заповед № 259/18.03.2016 г., като на ищеца е даден
тридневен срок от получаване на поканата за писмени обяснения. Поканата е
получена на 11.09.2019 г.
По делото са
приети писмени обяснения на ищеца
по
чл. 193 КТ, съдържащи се в рапорт с вх. № 01-8931/13.09.2019 г. от ищеца, в
които е посочил подробно своята позиция за всеки един от проверените случаи.
Подчертава, че в повечето случаи пациентите с тежки фрактурни увреди имат
необходимост от бърза и спешна медицинска намеса, но същевременно пациентите не
разполагат с необходимите финансови средства към този момент. Твърди, че
посочените грешки в начина на плащане не са практика, а изключения, наложени от
ситуацията и необходимостта от спешност в действията и от принципите на добрата
практика, както и че не е имал користни подбуди в поведението си.
Приет е и протокол
за извършена вътрешна проверка в Клиника по ортопедия и травматология на 10
листове история на заболяването (ИЗ) на шестима пациенти, хоспитализирани през
месец юли и месец август 2019 г. в първо отделение, а именно:
- ИЗ № 16769 на Р.З.В.с
ЕГН: ********** с диагноза фрактура феморис синистри, при която в листа за
история на заболяването били констатирани, че липсва посочване на предварителна
и окончателна диагноза; изход от хоспитализация; отразена трудоспособност; вписани
придружаващи заболявания; подпис и печат на лекуващ лекар, подпис и печат на
лекуваща клиника; декурзуси от ортопед – травматолог; подпис на пациента
получил епикризата; изход от лечението, препоръки и подпис и печат на лекуващ
лекар и на началник клиника при изписване на пациента; липсва вписана операция,
декларация за съгласие за закупуване на медицинско изделие; подписана от
пациента, декларация за използвани медицински изделия, подписана от лекуващ
лекар, а фактурата за закупени медицински изделия от фирма „Е.М.“ била издадена
два дни след операцията;
- ИЗ № 15601 на
пациента И.Н.М.с ЕГН: ********** с диагноза фрактура кондили тибие декстри
инстабилис антеромедиалис генус декстри, при която в листа за история на
заболяването било констатирано, че липсва посочване на предварителна и
окончателна диагноза; изход от хоспитализация; отразена трудоспособност; печат
на лекуващ лекар; подпис и печат на началник клиника; декурзуси от ортопед –
травматолог; назначена терапия, в графа анестезия било посочено, че няма, но
бил приложен анестезиологичен лист, в който било отразено „спинална анестезия“,
липсвали подписи на лекуващ лекар и на началник клиника на епикризата; изход от
лечението, препоръки и подпис и печат на лекуващ лекар и на началник клиника
при изписване на пациента; подпис на пациента, че е получил епикризата;
липсвали фактури за вложени медицински изделия; липсвала декларация за
закупуване на медицинско изделие, подписана от пациента, и декларация за
използвани медицински изделия, подписана от лекуващ лекар;
- ИЗ № 17408на
пациента Й.Н.с ЕГН: ********** с диагноза фрактура фермос декстри, при която
било констатирано, че липсва посочена окончателна диагноза; изход от
хоспитализация; отразяване на трудоспособността; подпис и печат на лекуващ
лекар и на началник клиника; декурзуси от ортопед – травматолог; в графа
анестезия пишело, че няма, а има приложен анестезиологичен лист, в който била
отразена спинална анестезия; липсва посочен изход от лечението, препоръки,
подпис и печат на лекуващ лекар и на началник клиника; декларация за съгласие
за закупуване на медицинско изделие, подписана от пациента, и декларация за
използвани медицински изделия, подписана от лекуващ лекар, а фактурата за
закупени медицински изделия, издадена от фирма „Е.М.“ била издадени седем дни
след операцията;
- ИЗ № 16936 на
пациента Н.И.Т.с ЕГН: ********** с диагноза фрактура антебрахии декстри, при
която били констатирани следните липси – не били отразени предварителна и
окончателна диагноза; изход от хоспитализация; отразена трудоспособност; подпис
и печат на лекуващ лекар и на началник клиника; декурзуси от ортопед –
травматолог; изход от лечението, препоръки, подпис и печат на лекуващ лекар и
на началник клиника при изписване на пациента; декларация за съгласие за
закупуване на медицинско изделие, подписано от пациента, декларация за
използвани медицински изделия, подписана от лекуващ лекар; липсват фактури за
вложените медицински изделия;
- ИЗ № 15891 на
пациента П.Й.П.с ЕГН: ********** с диагноза фрактура пертрохантерика феморис
декстри, при която в листа за история на заболяването било констатирано, че
липсва назначена терапия; изход от хоспитализация; отразена трудоспособност;
подпис и печат на лекуващ лекар и на началник клиника; декурзуси от ортопед –
травматолог; в графа анестезия пишело, че няма, а от приложен анестезиологичен
лист била отразена спинална анестезия;
- ИЗ № 16320 на
пациента Ц.Г.Б.с ЕГН: ********** с диагноза фрактура пертрохантерика феморис
синистри, при която в листа за история на заболяването било констатирано, че
липсват отразени предварителна и окончателна диагноза; изход от хоспитализация;
отразена трудоспособност; подпис и печат на лекуващ лекар и на началник
клиника; декурзуси от 19.07. до деня на изписването; подпис на пациента за
съгласие в листа за преданестезиологична консултация; подпис на пациента на
декларация за информирано съгласие по отношение на източника на заплащане;
ксерокопие от фактура от фирма „С.“ ООД девет дни след операцията; декларация
за съгласие за закупуване на медицинско изделие, подписана от пациента, и
декларация за използвани медицински изделия, подписана от лекуващ лекар;
По делото е
приета Заповед № 443/09.07.2017 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „С.А.“ –
София АД, с която се нарежда стриктно спазване на правилата за работа с
медицински изделия, а началник клиники/отделения да следят за правилното
оформяне и попълване на всички реквизити от набора документи, съпътстващи
влаганите медицински изделия, както и Заповед № 259/18.03.2016 г. отново на
изпълнителния директор, с която е определена комисия петчленен състав със
задача да извършва проверки и контрол по изготвен план-график, утвърден от
изпълнителния директор, включително и да упражнява контрол, проверки и носи
отговорност за констатирани пропуски на медицинската документация (история на
заболяването), изготвена от лекуващ лекар на пациенти, приети за лечение в
клиники/отделение.
Представена е и длъжностна
характеристика, неоспорена от страните, на лекар, ортопедия и травматология на
доктор А.А., с която ищецът се е подписал, че се е запознал на 29.05.2018 г., като
съгласно същата в т. 13 е предвидено задължение на лекаря да отговаря за прецизно
и своевременно водене на медицинската документация - ИЗ, епикризи, информирани
съгласия и др., съобразено с правилата за добра медицинска практика, като прикрепя
към лист ИЗ получените документи на отделни фишове съгласно т. 14 от същата.
Съгласно т. 15 от длъжностната характеристика ищецът се задължил прецизно и
своевременно да приключва лист ИЗ с изход от заболяването, епикриза и всички
изискуеми от НЗОК документи.
По делото е
приет доклад с вх.№ 01-7927/15.08.2019 г., изготвен от доктор Н.Д.– директор
медицинска дейност, в който са отразени констатираните нарушения във връзка с
история на заболяванията с лекуващ лекар д-р А.А., като се посочва, че не са
изпълнени изискванията за алгоритъма на НЗОК-СЗОК за всички реквизити, допуснати
са груби нарушения на заповед № 443/09.07.2019 г., както и на изискванията,
разписани в чл. 82б, ал. 2 и 3 от Закона за здравето.
С писмените
обяснения на пациента И. Н. М., неоспорени от страните, е посочено, че той се е
свързал с фирма „С.М.“, която се съгласила имплантите да бъдат заплатени в
техния офис, понеже сестра Г.от болницата му заявила, че не работили с тази
фирма. Изразил е благодарност към доктор А. за това, че се е съгласил да
извърши операцията преди плащането.
По делото са
приети и неоспорени от страните писмени обяснения от сестрата на пациент Р.З.В.,
в които е посочено, че директното заплащане на фирма „Е.М.“ се е наложило
поради обстоятелството, че към момента на постъпването на Р.В.в болницата,
сестра ѝ не е разполагала с необходимата сума. В болницата необходимият
пирон, който трябвало да бъде закупен и поставен, не фигурирал като
номенклатура и код, затова се наложило да се плати директно на фирмата, която
го изработва, като не е открита разлика в цените на имплантите.
С писмените
обяснения от Н.Б.– син на пациента Ц.Б., неоспорени от страните, се твърди, че преди
операцията на майка му е бил финансово затруднен, поради което се е договорил с
фирма „С.“ ООД да заплати по-късно импланта. Изказва благодарности на доктор А.,
че извършил операцията по спешност и му се доверил, че ще заплати импланта.
По делото е
приет доклад с вх.№ 01-824/28.01.2020 г. на д-р Е.Н., в
който е посочено, че пациентът А.Х.Х.е опериран планово от д-р А., поставен му
е имплант на фирма „Ф.“ за предна кръстна връзка, но в операционния блок в
междинен склад нямало заведена наличност на този имплант. Пациентът бил изписан
на 27.01.2020 г., като е поискано разрешение плащането да се извърши пост
фактум.
Приет е и доклад
с вх.№ 01-1186/10.02.2020 г. от маг.фарм. К.А., в който е посочено, че съгласно
т. 2.1 от Правилника за дейността по провеждането и документирането на
процесите на заявяване, получаване, отпускане и отчет на медицинските изделия,
заплащани на 100 % от пациента, при необходимост да се използва медицинско
изделие, което следва да бъде заплащано на 100 % от пациента оператора от
Клиника/отделение на лечебното заведение, обяснява на пациента или негов близък
нуждата от дадено изделие, производител, каталожен номер, точна или
ориентировъчна цена и изисква да се попълни декларация, след което се проверява
дали лечебното заведение има сключен договор със съответния доставчик и дали
описанието на продукта, каталожния номер и стойността отговарят на тези от
съответния договор. Посочва се, че към дата 22.01.2020 г. лечебното заведение
няма сключен рамков договор за поставеното от оператора медицинско изделие и
затова същото не може да бъде заявено от Болничната аптека и заприходено в БИС.
По делото е
приет доклад с вх.№ 01-1215/11.02.2020 г. от главен счетоводител М.Д., в който
е посочено, че към дата 22.01.2020 г. УМБАЛ „С.А.“ – София АД няма сключен
рамков договор за медицинско изделие „предна кръстна връзка“, поради което
цитираното медицинско изделие не може да бъде закупено от лечебното заведение и
пациентът не може да го заплати на касата на болницата.
От приложения по
делото доклад с вх. № 01-1432/18.02.2020 г. от доктор Н.Д., се установява, че
пациентът А.Х.Х.бил опериран в планов порядък от доктор А. и му бил имплантиран
алтотрансплант, като при осъществяване на лечебния процес доктор А. е нарушил
Правилника за дейността по провеждането и документирането на процесите на
заявяване, получаване, отпускане и отчет на медицинските изделия, заплащани на
100 % от пациента. Отбелязано е, че не са били нарушени финансовите права на
господин Х.от страна на лечебното заведение. Твърди, че това не е първото му нарушение,
като през м. юли му било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“ със заповед № 532/30.09.2019 г.
Прието е по
делото писмо от пациента А.Х., в което последният посочва, че е бил информиран
от доктор А. за лечението си и е подписал документ за информирано съгласие,
документ, с който се съгласява да заплати импланти, които не се поемат от
здравната каса, и документ за стойността на медицинското изделие за
реконструкция на предна кръстна връзка, както и всички документи, свързани с
престоя му в здравното заведение.
По делото е
приета фактура № **********/22.01.2020 г. за сума в размер от 1 583.33 лв.
с получател УМБАЛ „С.А.“ – София АД за комплект крос пин сет за възстановяване
на ПКВ на А.Х.Х.с ИЗ № 1775, както и експедиционен протокол №
**********/22.01.2020 г.
Представен е и
Правилник за дейността по провеждането и документирането на процесите на
заявяване, получаване, отпускане и отчет на медицински изделия, заплащани на
100 % от пациента, в съответствие със закона за медицинските изделия /ДВ бр. 54
от 2012/, като в т. 2.5 от Правилника в срок до 24 часа след извършване на
операцията на пациента, лекуващият лекар отразява в Декларацията /окончателен
лист/ конкретните медицински изделия, използвани при операцията, техните
каталожни номера, брой и стойност с ДДС, като предоставя на пациента попълненото
по описания начин копие от Декларацията, след което при разминаване в
предварително заявените изделия, пациентът окончателно урежда плащането на каса
– регистратура, като му се издава съответно кредитно или дебитно известие към
първоначално издадената фактура.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан свидетелят Н.И.Д., който твърди, че
бил част от комисията, която проверявала документацията в Клиника по ортопедия
и травматология. Проверили листа на история на заболяването и на доктор А.,
констатирали нередности, за които уведомили изпълнителния директор и той решил
да санкционира доктор А.. Основното нарушение било, че не бил спазен чл. 82 ЗЗ,
като в един от листата за ИЗ имало заключение на рентгенолога, че няма
патологична промяна в опорно-двигателния апарат,а в листа пишело, че има.
Твърди, че това било първото дисциплинарно наказание, което се налага на доктор
А., като за конкретните проверени 6 случая, болницата не е претърпявала
санкции, но това се дължало на липсата на външен контролиращ орган. Посочва, че
имплантът трябвало да се заплати в първия работен ден, като пациентът до края
на престоя на лечението си в болницата трябвало да заплати импланта, както и че имало други нарушения като непълно водене
на документацията.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан и свидетелят Н.А.Б.– син на
пациентка на доктор А.. В свидетелските си показания споделя, че закарал майка
си по спешност в болницата със счупено бедро, където доктор А. бил дежурен,
като било установено, че е необходима операция и поставяне на имплант, но
тогава Н.Б.не разполагал с възможност да заплати импланта. Заплатил стойността
на импланта на фирмата, която доставяла имплантите, около седмица след
операцията като в рамките на този период майка му била още в болницата. В
показанията си твърди, че няма забележки към доктор А..
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият
състав на съда намира, че първоинстанционното решение е неправилно. С оглед
конкретните оплаквания във въззивната жалба съдът приема следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 от КТ – иск за отмяна
на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".
За да се уважи
предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение за определена длъжност, както и че
на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ с
процесната заповед, чиято отмяна се иска от съда.
В тежест на ответника при така депозирания
отговор е да докаже, че уволнението е законосъобразно, тоест че ищецът е провел
поведението, за което му е наложено дисциплинарно уволнение, че то е нарушение
на трудовата дисциплина и попада в хипотеза на чл. 188 вр. чл. 187 от КТ, че ответникът
е спазил процедурата и сроковете за налагане на дисциплинарното наказание.
Фактическият
състав на налагане на дисциплинарното наказание изисква реализиране на следните
материални предпоставки: 1) наказанието да е наложено в рамките на преклузивния
срок по чл. 194 КТ; 2) за деянията, за които е наложено наказанието, да са
изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ; 3) наказанието да е
наложено при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и
съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание; 4)
деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за
уволнение“ да е осъществено от ищеца и да представлява нарушение на трудовата
дисциплина/на трудовите задължения на ищеца; 5) наложеното наказание да е
определено при спазване на критериите по чл. 189 КТ – да са съобразени тежестта
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
работника или служителя.
Съдът отменя
заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, без да разглежда спора
по същество, ако установи, че дисциплинарното наказание е наложено след
изтичане на сроковете по чл. 194 КТ или без да е дадена възможност на работника
да даде обяснения по случая.
В случая по
делото се установява от приетите по делото доказателства, че страните са
обвързани от валидно правоотношение по трудов договор, като ищецът работи при
ответника на длъжност "лекар, ортопедия и травматология" в Клиника по
ортопедия и травматология в УМБАЛ „С.А.“ – София АД. Не е спорно, че със
заповед № 532/30.09.2019 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „С.А.“ – София
АД, на доктор А.А. е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение" по чл. 188, т. 2 КТ за допуснати нарушения на трудовата
дисциплина, както и за допуснати нарушения на задължения по длъжностна
характеристика и на Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред в УМБАЛ
„С.А.“ – София АД. Установява се и обстоятелството, че ищецът е провел
посоченото в заповедта поведение, за което е ангажирана дисциплинарната му
отговорност, а именно не е извършил попълване на медицинската документация, и
по-конкретно липсва попълване на история на заболяването, в шест конкретни
случая с пациенти, отразени в Протокол от 15.08.2019 г. на комисия, назначена
със заповед № 259/18.03.2016 г., както и не е спазил правилата за работа с
медицински изделия. Не се спори от страните, че заповедта е връчена на ищеца по
предвидения в закона ред.
В настоящия
случай дисциплинарната отговорност на ищеца е осъществена от надлежен орган на
работодателска власт по чл. 192, ал. 1 КТ, за което обстоятелство страните не
спорят.
Въззивният съд
намира, че заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, отговаря на изискванията за мотивиране по чл.
195, ал. 1 КТ. Задължението по посочения законов текст за мотивиране на
заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за
еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и
възможността на наказания работник или служител за ефективна защита в хода на
съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Следователно,
достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем
за работника или служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му
обстоятелства и документи (без да е нужно удостоверяване на връчването на
документите) – същественото е работникът или служителят да узнае за
фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да
защити правата си, включително и по съдебен ред. В процесната заповед е
посочена датата, на която работодателят твърди, че е извършено нарушението,
описани са обстоятелствата, при които е извършено и в какво конкретно се
изразява нарушението. Работодателят е посочил и законовия текст, под който
счита, че се подвежда описаното нарушение – чл. 187 т. 3, 7 и 10 КТ със
съответните препратки към други актове, поради което заповедта отговаря на
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.
Изпълнени са и
изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото несъмнено е установено по делото,
а и е безспорно между страните, че преди издаване на процесната заповед от
ищеца са били поискани обяснения в разумен срок (достатъчен с оглед конкретните
обстоятелства) във връзка с процесното дисциплинарно нарушение – чрез посочване
на начина (обстоятелствата) и момента на извършването му, като ищецът е дал
обяснения на 13.09.2019 г., което налага извод, че на ищеца е била предоставена
реална възможност да упражни правото си на защита и той го е упражнил. Спазени
са и сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.
Спорен въпрос във
въззивното производство е дали посоченото поведение на ищеца представлява
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 3, 7 и 10 КТ, за което е
наложено дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение".
По дефиниция
дисциплинарното нарушение съгласно чл. 186 КТ е виновното неизпълнение на
трудовите задължения. В чл. 187 КТ примерно са изброени видовете нарушения на
трудовата дисциплина. Нарушението на трудовата дисциплина като вид
правонарушение представлява несъответствие между дължимо и фактически
осъществено поведение. Фактическият състав на нарушението по чл. 187, ал. 1, т.
10 КТ включва неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и
други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния
трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 289, т. 4 от Националния рамков договор за медицинските дейности
между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз от 2018
г., обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 01.04.2018 г., отм., ДВ, бр.
7/24.01.2020 г., в сила от 01.01.2020 г., изпълнението на диагностично -
лечебния алгоритъм задължително се документира в ИЗ, като след регистрацията на
пациентите, те се насочват към съответните консултативно - приемни кабинети за
отразяване на цялата информация в история на заболяването - при хоспитализация
на пациента в УМБАЛ "С.А." - София АД. В длъжностната характеристика
на ищеца, с която той не оспорва, че се е запознал, е предвидено задължение в
т. 13 на лекаря да отговаря за прецизното попълване на медицинската документация
- ИЗ, епикризи, оперативни протоколи и др., съобразено с правилата за добра
медицинска практика, като се спазват всички изисквания, произтичащи от Договора
на болницата с НЗОК, като за това лекарят носи дисциплинарна и финансова
отговорност. Съгласно чл. 82б от Закона за здравето лечебните заведения за
болнична помощ са длъжни да осигурят на пациентите необходимите за лечението им
медицински изделия, а когато те не се заплащат от НЗОК или от държавния бюджет,
пациентите ги заплащат по цените, по които ги е закупило лечебното заведение.
Според т. 2.5 от Правилника за дейността по провеждането и документирането на
процесите на заявяване, получаване, отпускане и отчет на медицински изделия,
заплащани на 100 % от пациента, в съответствие със закона за медицинските
изделия /ДВ бр. 54 от 2012/, в срок до 24 часа след извършване на операцията на
пациента, лекуващият лекар има задължението да отразява в Декларацията
/окончателен лист/ конкретните медицински изделия, използвани при операцията,
техните каталожни номера, брой и стойност с ДДС, като предоставя на пациента
попълненото по описания начин копие от Декларацията, след което при разминаване
в предварително заявените изделия, пациентът окончателно урежда плащането на
каса – регистратура, като му се издава съответно кредитно или дебитно известие
към първоначално издадената фактура.
С оглед
установените по делото обстоятелства, въззивният съд споделя мотивите на
районната инстанция, че с поведението си ищецът е нарушил изискванията на
посочените разпоредби – не е изпълнил задълженията си по длъжностна
характеристика, визирани в т. 13, т. 14 и т. 15, а именно – допуснал е
неправилно водене на медицинската документация за конкретни пациенти, което
представлява нарушение на трудовата дисциплина и налага ангажиране на
дисциплинарната му отговорност. Тези задължения са разписани в длъжностната
характеристика на ищеца, с които той е се е запознал на 29.05.2018 г. съгласно
положен от него подпис в графа „запознат с длъжностната характеристика“ на
29.05.2018 г., поради което и съдът приема, че те са част от трудовите му
задължения. Такива са и задълженията, свързани със спазването на правилата за работа
с медицински изделия.
С оглед
изложеното, съдът приема, че по делото е установено, че проведеното от ищеца
поведение представлява неизпълнение на трудовите му задължения и е нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ.
Съдът приема, че
наложеното наказание на ищеца съответства на тежестта на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на работника/
служителя, които съобразно чл. 189 от КТ са релевантни при определяне на
наказанието. Тежестта на нарушението се определя с оглед на следните
обстоятелства: характера на изпълняваната работа и трудови функции доколкото
същите сочат оказано по-високо доверие от работодателя и по-висока степен на
отговорност при изпълнението им; последиците от допуснатото нарушение и доколко
същите могат да повлияят върху дейността на работодателя и неблагоприятни за
същото последици; цялостното поведение на работника и отношението му към
проведеното поведение. (В този смисъл Решение № 56/29.05.2018 г. по гр. д. №
3272/2017 г. на ВКС, ІІІ-то Г. О., Решение № 324/06.01.2017 г. по гр. д. №
2302/2016 г. на ВКС, ІV-то Г. О.; Решение № 167/14.05.2013 г. по гр. д. №
11022012 г. на ВКС, ІV-то ГО.; Решение № 227/29.06.2012 г. по дело № 1417/2011г
на ВКС, ІІІ-то Г. О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
В случая ищецът
е нарушил основни свои задължения по длъжностната си характеристика, като от
приетите по делото писмени доказателства се установява, че същото е извършвано
системно (в 6 последователни случая за много кратък период от време - месец юли 2019 г. до месец август 2019 г.),
свързано е с прецизно попълване на медицинската документация и правилата за
работа с медицински изделия, като макар до момента на издаване на процесната
заповед на ищеца да не са били налагани други дисциплинарни наказания, то прецизното
попълване на медицинската документация и спазването на правилата за работа с
медицински изделия са от изключително значение с цел установяване процеса на
лечение на пациента и правилното отразяване на историята на заболяването е от
съществено значение. Историята на заболяването е информацията, която пациентът
е предоставил на лекаря във връзка с постъпването му, като се включват и
обстоятелства за минали заболявания, наследственост, вредни навици и т.н.,
следователно е важно анамнезата да е съвестно и пълноценно попълнена, защото
фактите, отразени в нея, могат да се окажат изключително важни при, например,
ако възникнат конкретни усложнения при пациента, за които допринася
тютюнопушенето или някакво минало заболяване, ще бъде задължително да се
анализират дали тези обстоятелства за били взети предвид от лекуващия лекаря в
процеса на лечението. Затова и липсата на тяхното посочване, въпреки изрично
вмененото задължение на въззиваемия да попълва тези данни съгласно длъжностната
му характеристика, следва да се отчете като бездействие от страна на служителя,
което представлява дисциплинарно нарушение поради неизпълнение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ. Правилата за работа с
медицински изделия и императивната норма на чл. 82б Закона за здравето сочат,
че именно лекуващият лекар следва да отрази в документацията кои медицински
изделия е използвал при операцията, като опише техните каталожни номера, брой и
стойност с ДДС в срок до 24 часа след извършване на операцията. В разглеждания
случай за осъществените виновни нарушения на трудовата дисциплина, ответникът в
рамките на дисциплинарната си власт, е наложил на ищеца съответно наказание
„предупреждение за уволнение“, при определяне на което е извършил преценка по
чл. 189, ал. 1 КТ, като е отчел тежестта на извършеното нарушение (макар и не
тежко, но касаещо разпоредби на различни нормативни актове, които ищецът е
длъжен да спазва), системността им, обстоятелствата, при които е извършено (с
възможност за поправянето им в последствие). Следва да се посочи, че коректното
водене на медицинската документация е от значение за това за правилното и пълно
отразяване на здравословното състояние на пациента, както и затова какво е
извършвано конкретно в хода на лечението му и липсата на отразяване на именно
тези обстоятелства не прави нарушението малозначително. Именно в компетентността на работодателя е предоставена
възможността да определя и вида на дисциплинарното наказание съобразно
посочените в чл.189 от КТ критерии. Макар да липсват данни за настъпили за
работодателя вреди също да е правно релевантна, тъй като тя има значение за
тежестта на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, то това в никакъв случай
не изключва дисциплинарната отговорност.
При така възприетото съдът приема, че поведението на въззиваемия представлява нарушение на основни негови задължения по длъжностната му характеристика. Посочените обстоятелства, включително и
чистото дисциплинарно минало на жалбоподателя, са били съобразени от
работодателя, като последният е преценил да наложи на второто по тежест
предвидено в Кодекса на труда дисциплинарно наказание - "предупреждение за
уволнение", което, съпоставено с установените по делото факти, въззивният
съд намира за съответстващо на тежестта на нарушението.
При така
възприето съдът намира, че неправилно районният съд е приел, че наказанието,
което е наложено на ищеца, не съответства на тежестта на нарушението и на
останалите критериите по чл. 189 от КТ, следователно неправилно наказанието е
отменено. Поради
несъвпадане изводите на двете инстанции решението подлежи на отмяна, и следва да
се отхвърли иска с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че решението на СРС следва да бъде отменено като
неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което обжалваната заповед
следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 3 ГПК с оглед предмета на делото настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода
на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в
тежест на въззиваемия. Въззивникът не е изявил претенция за присъждане на
разноски в настоящата иснтанция и за СРС, поради което такива не му се следват.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 189504/02.09.2020 г. по гр.
д. № 59023 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 56-ти състав, с което е
отменена по иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. чл. 188, т. 2 КТ,
предявен от А.К.А. с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу УМБАЛ „С.А.“ – София
АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, заповед №
532/30.09.2019 г., издадена от изпълнителния директор на УМБАЛ „С.А.“ – София
АД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ и в частта, с която работодателят е осъден да заплати държавна такса в
производството пред СРС в размер на 80.00 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.К.А. с ЕГН: **********,
с адрес: *** иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. чл. 188, т. 2 КТ
срещу УМБАЛ „С.А.“ – София АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:*** против заповед № 532/30.09.2019 г., издадена от изпълнителния
директор на УМБАЛ „С.А.“ – София АД, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ като неоснователен.
Препис от решението да се връчи на страните.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 3 ГПК с оглед предмета на делото настоящото решение не подлежи на
обжалване с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.