№ 806
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20211110213635 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба на „...“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № К-
040995/30.07.2021 г., издадено от ЕГ. – директор на Регионална дирекция София към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на
основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 233, ал. 2 и чл. 209 от Закона за защита на потребителите,
на жалбоподателя е наложено административно наказание - „имуществена санкция” в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 64, т. 3 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
С депозираната жалба се претендира отмяната на НП като незаконосъобразен
административно-наказателен акт, поради допуснати нарушения при прилагане на
материалния закон и съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП,
изразяващи се в непълно и неточно описание на нарушението. Жалбоподателят намира, че е
следвало в акта и в НП да се посочи с конкретика за кои стоки се отнася нарушението, на
колко артикула не е посочена крайната намалена цена. Отделно от това се излагат
съображения, че клиентите са знаели каква е крайната цена на артикула, като намаленията са
били ясно обозначени. Поради изложеното в жалбата се претендира отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя
..., както и упълномощената адв. .... Последната заявява, че поддържа жалбата и моли за
отмяна на НП. Управителката на дружеството се възползва от правото си да даде обяснения,
в които споделя, че всичките обекти на дружеството са били проверени и навсякъде
промоциите и намаленията са били организирани по идентичен начин, но единствено за
настоящия случай дружеството е санкционирано. Сочи, че на артикулите е имало поставен
етикет с обозначено допълнително намаление и клиентът е знаел каква е цената на стоката.
В пледоарията си адв. ... отправя искане за отмяна на НП поради допуснати процесуални
нарушения. Позовава се на представения констативен протокол за друг обект на
дружеството, където е прието, че не е допуснато нарушение. Изтъква, че за стоки в акция не
1
е задължително да има поставена крайна цена. При условията на алтернативност пледира за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - КЗП, редовно призована, се представлява от адв. ..., която
оспорва жалбата. Намира, че АУАН и НП са издадени съобразно правилата на ЗАНН, като
по делото са събрани достатъчно доказателства за осъщественото от дружеството
нарушение. Изтъква, че на дружеството е наложена минималната санкция, поради което
моли за потвърждаване на НП. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за изготвяне на становище по жалбата.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи,
направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото
поотделно и в цялост, достигна до следните изводи от фактическа страна :
На 11.02.2021 г. от служители на КЗП била извършена планова проверка в обект –
бутик „Баду“, находящ се в гр. София, бул. Ситняково № 48, стопанисван от „...“ ЕООД. Св.
Н. С. – Г. на длъжност „старши инспектор“ в РД София на КЗП посетила обекта и
установила, че на витрината на бутика е обявена информация за „финално намаление – 50%
на колекция есен/зима 2020 г.“, с посочен период на намалението 01-28.02.2020 г. Като било
обявено и друго намаление по следния начин – „-60% + -30 % допълнително намаление за
всички модели от предходна колекция“.
Свидетелката разгледала стоката в магазина /дамски дрехи – поли, рокли, палта, блузи,
панталони и др./ и установила, че всички стоки са с някакво намаление, но различните
колекции не са отделени на този признак, а по категории, като към стоките се прилагали
различни намаления. Свидетелката установила, че цените на намалените стоки с 50 % били
посочени законосъобразно. Но свидетелката установила, че около 20% от артикулите били с
допълнителното намаление „-60% + - 30%“. На всеки от тях бил поставен етикет с
първоначалната /стара/ цена, както и етикет с цената след намалението от -60%, върху който
имало поставен стикер, че има допълнително намаление от „-30%“. Но за тези стоки нямало
обявена крайна цена, а клиентът можел да я разбере едва като отиде на касата, където да му
бъде изчислена. Така тя конкретно отбелязала, че на определен дамски елек била поставена
стара цена от 463 лева с отбелязване за намаление от -60% и нова цена от 185 лева, като бил
поставен етикет и за допълнителното намаление от -30 %, което обаче се изчислявало едва
на касата, а крайната цена на елека не била посочена на етикета.
По време на проверката управителката на дружеството не била в обекта, но там се
намирала св. Г. – управител на обекта, която разговаряла с проверяващите и им обяснила, че
окончателната цена а артикула се изчислява на касата преди закупуване на стоките с
допълнително намаление.
За установеното при проверката св. С. – Г. съставила Констативен протокол № К-
2722610/11.02.2021 г., който бил връчен на продавач-консултант в обекта. Като в отговор на
дадените указания, на 15.02.2021 г. управителката на дружеството изпратила имейл с
обяснения за намаленията.
Въз основа на така установеното при проверката, св. С. – Г. приела, че това
представлява нарушение по чл. 64, т. 3 от ЗЗП, за което и е съставен АУАН № К-
040995/27.04.2021 г. от св. Н. С. - Г., на длъжност старши инспектор в Регионална дирекция
„Контрол на пазара“ София при в КЗП. В акта нарушението е квалифицирано по чл. 64, т. 3
от ЗЗП, за това, че търговецът е направил съобщение за намаление чрез посочване на
процент на намалението и стара цена, но липсвала новата крайна цена на артикулите. Като
актът е съставен в присъствието на двама свидетели и на законния представител на
нарушителя, което се установява от техните подписи. На същата дата препис от акта бил
връчен на управителя на нарушителя, без да изложи възражения срещу акта. Такива са
постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, където до голяма степен са развити и
посочените в жалбата съображения.
2
Въз основа на АУАН № К-040995/27.04.2021 г. и при пълна идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация е издадено наказателно постановление с № К-
040995/30.07.2021 г., от ЕМГ. – директор на Регионална дирекция София към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ в КЗП, с което на основание чл.233, ал. 2 и чл. 209 от Закона
за защита на потребителите, във връзка с чл.83, ал.1 ЗАНН е наложено на „...” ЕООД
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 64, т. 3 от ЗЗП.
В акта и в НП е прието, че така описаното нарушение е извършено на датата на
проверката – 11.02.2021 г. в гр. София, в проверявания обект.
НП е връчено на жалбоподателя на 31.08.2021 г. чрез трето лице видно от известието за
доставяне, като дружеството е изпратило по пощата жалба срещу него до КЗП на 07.09.2021
г.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от приложените по делото
доказателствeни материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните по делото свидетели – С.-Г. и Г., както и събраните по надлежния процесуален
ред и приложени по делото писмени доказателства: Констативни протоколи, възражение,
имейл с приложения, копие на дневен отчет от обекта, известия за доставяне, Заповед №
413ЛС/16.05.2016 г. и Заповед № 673/21.08.2019 г.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира и
показанията на свидетеля С. - Г., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни,
подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката посочва, че лично е
извършила проверка на стопанисвания от дружеството обект и е установила липсата на
посочена крайна цена на артикулите, които са били с допълнителното намаление. Тя описва,
че те са били множество и в констативния протокол просто е дала пример с един от тях.
Свидетелката потвърждава, че е имало стикер с отбелязано допълнително намаление, но
крайната цена се е съобщавала едва на касата на бутика. Показанията на тази свидетелка се
потвърждават изцяло и от казаното от св. Г., която е служител на дружество. Но и тя
признава, че на допълнително намалените стоки е липсвал етикет с посочена крайна цена.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 7-дневен срок /приложим към датата на подаването й/, от надлежна страна, срещу
акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи в законовите давностни срокове, при спазване на процесуалните
правила и материалния закон. АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни лица и
свидетели, като са връчени лично на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. В
този смисъл от приложената по делото Заповед № 673/21.08.2019 г. на Председателя на КЗП
се установява, че издалото НП длъжностно лице е изрично оправомощена за това по реда на
чл. 233, ал. 2 ЗЗП.
Съдът намира, че описанието на нарушението в акта и в НП е достатъчно подробно и
3
ясно, като изрично са описани неправомерните действия на дружеството, като ясно е
посочена и датата и мястото на извършване на нарушението. Описанието на нарушението по
АУАН и НП и дадената му правна квалификация съвпадат изцяло. Действително, в акта и в
НП не е изброена всяка от намалените стоки, но това не е и необходимо, доколкото е
описано идентичното нарушение, свързано с цяла група стоки. Като и в НП е посочено, че
тези артикули съставляват около 20 % от общия обем на стоката, като е даден и конкретен
пример. Следователно съдът намира, че нарушението е описано по достатъчно ясен начин,
който позволява на дружеството да разбере в какво е обвинено и да организира защитата си.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 64, т. 3 от ЗЗП в актуалната й
редакция към датата на нарушението „Съобщението за намаление на цените се прави по
един от следните начини … чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се
поставя до старата цена, която е зачертана“, като след изменението на ЗЗП обнародвано с
ДВ бр. 20/2022 г. единствено думата „старата“ е заменена с „предишната“, без да се изменя
смисъла на разпоредбата. Следователно законът изисква изрично посочване като на
предишната цена, така и на новата цена, като не е достатъчно единствено посочване на
първоначалната цена и процент на намалението. Подобен подход би изисквал от
потребителите да правят математически изчисления, което би ги затруднило при
установяване на цената и което представлява нарушение на основното им право като
потребители да преценят дали да закупят продукт или услуга, разполагайки с цялата им
необходима информация, част от която несъмнено е и крайната цена на стоката.
В случая на етикетите на артикулите в бутика е била поставена първоначалната цена,
след което и намалението от 60 % с посочване на намалената цена. Но допълнителното
намаление от 30 % от тази вече намалена цена е задължавало дружеството – продавач да
сложи нови етикети с посочване на окончателната нова, намалена цена. Като не е сторило
това дружеството, стопанисващо обекта е допуснало вмененото му нарушение. Очевидно в
случая дружеството не е обявило новата намалена цена и по някои от другите алтернативни
начини, описани в разпоредбите на чл. 64, т. 1 и 2 ЗЗП.
Във връзка с изложените от жалбоподателя и неговата служителка – св. Г. твърдения,
че при краткотрайни акции в рамките на няколко дни не е задължително посочването на
крайната цена, следва да се има предвид, че в ЗЗП липсва подобно предвидено изключения.
Дори напротив, изрично е посочено, че периодът на намалението може да е и един ден, но и
тогава се прилагат правилата на чл. 63 и чл. 64 от закона. А доводът за публикувана подобна
информация в електронната страница на КЗП остана недоказан. Всичко това оборва
твърденията на жалбоподателя за липса на осъществено нарушение по чл. 64, т. 3 от ЗЗП.
Допълнително следва да се посочи, че обстоятелството, че дружеството не е
санкционирано за други подобни допуснати нарушения е единствено в негова полза и не
следва да се възприема като пречка да му се наложи имуществена санкция за установено
нарушение на правилата на ЗЗП по законния ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 209 от ЗЗП, за нарушение на чл. 64 от ЗЗП, на
физическите лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица –
имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лева.
Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на дружеството, тъй
като при условията на чл. 83 от ЗАНН е достатъчно констатирането на извършеното
нарушение, без да се изследва въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото
отговорността на юридическите лица е обективна.
Съдът намира, че не е налице маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като случаят разкрива типичната обществена опасност за нарушения от този вид.
Нарушението е било извършено от дружеството, което не организирало дейността си така,
4
че всички допълнително намалени артикули да бъдат етикетирани по надлежния начин, а
именно с посочване на окончателната нова, намалена цена. При преценката за приложимост
на чл. 28 от ЗАНН, съдът взе предвид, че цената на стоките е една от най-съществените им
характеристики, които определят пазарното поведение на потребителите. Следователно,
липсата на достатъчно ясна информация за крайната цена на стоката, винаги съществено
нарушава интересите на потребителите и създава възможност за заблуждения и
злоупотреби.
Съдът счита, че административнонаказващият орган правилно е определил размера на
имуществената санкция в предвидените относително определени предели на чл. 209 от ЗЗП,
като е наложил имуществена санкция в минималния размер от 500 лева. Така определената
санкция се явява справедлива и съобразена с обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН и не
подлежи на намаляване.
Поради гореизложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото съдът дължи и произнасяне по направеното искане от адв. ...
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗП. Съгласно разпоредбата
на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. и приложима и за висящи производства/
законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално
представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. Но по делото като представител на
КЗП в проведеното съдебно заседание не е участвал юрисконсулт, а надлежно
упълномощената адв. .... Тя претендира присъждането на възнаграждение за изложеното
становище от юрисконсулт Д. в придружителното писмо, с което жалбата и адм. преписка са
изпратени до СРС. Действително, посоченият юрисконсулт Д. е подписал писмото, но с това
той не е осъществил процесуално представителство на наказващия орган, а единствено е
администрирал жалбата. Очевидно в случая по необясними причини КЗП е преценила, че
следва да ангажира адвокат, който да представлява наказващия орган по делото, независимо,
че Комисията има наети юрисконсулти. Следователно в случая би могло да се присъди
единствено възнаграждение за адвокатската защита, но доколкото не са представени
доказателства за реалното заплащане на разноски на адв. ... и техния размер, то искането се
явява неоснователно.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-040995/30.07.2021 г., издадено от
ЕГ. – директор на Регионална дирекция София към Главна дирекция „Контрол на пазара“
при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 233,
ал. 2 и чл. 209 от Закона за защита на потребителите, на жалбоподателя „...“ ЕООД е
наложено административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 64, т. 3 от Закона за защита на потребителите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. ... за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на КЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6