№ 77165
гр. С., 21.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
като разгледа докладваното от М.Ш Частно гражданско дело №
20231110122081 по описа за 2023 година
Заявителят претендира със заявление от 29.03.2023 г., изпратено и получено по
подсъдност от СРС на 27.04.2023 г., от длъжника Н. И. К., следните суми по Договор за
паричен заем № 626028/27.01.2022 г. с падеж на последната вноска 27.05.2022 г., а именно:
сумите 715,59 лева - главница за период от 27.01.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 59,31 лева - мораторна
лихва за период от 01.06.2022 г. до 01.03.2023 г. и 71,56 лв. - неустойка за забава за
период от 26.07.2022 г.
В заявлението е посочено изрично, че не се претендират поради заплащане
следните вземания:
За възнаградителна лихва, за договорна неустойка за непредставяне на
обезпечение и за разходи за събиране на вземането.
Посочено е, че длъжникът е заплатил общо 1 500 лв. по кредита. С
разпореждане от 25.05.2023 г. на заявителя е дадена възможност да посочи кои
вземания и в каква поредност са погасени с тази сума.
С молба от 05.06.2023 г. заявителят сочи, че е погасил със сумата от 1500 лв.,
както следва:
1. Възнаградителна лихва от 131,10 лв;
2. Договорна неустойка за непредставяне на обезпечение от 639,90 лв.;
3. Разходи за събиране на вземането от 135 лв;
4. Мораторна лихва частично от 16,59 лв;
5. Главница частично от 584,41 лв.
Дължима била главница от още 715,59 лв., която се претендира.
1
Съдът намира, че заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено частично на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Нормата предвижда, че съдът не издава
заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона или на добрите нрави;
когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е
налице обоснована вероятност за това. Разпоредбите, които установяват нищожност на
договорите или на отделни клаузи от тях, са императивни и за тях съдът следи
служебно.
Съдът намира, че относно неустойката за непредставяне на обезпечение
съгласно чл. 6,2 от договора и разходите за събиране на вземането по чл. 37, ал. 2 ОУ
съществува вероятност да са нищожни като противоречащи на морала и добрите
нрави, както и неравноправни. Въпреки това, с част от заплатената сума заявителят е
погасил изцяло и преимуществено именно тези суми.
С неустойката за непредставяне на обезпечение кредиторът по вече отпуснат
заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се
престира нещо от негова страна в замяна, респективно да е извършил допълнителни
разходи по заема, да е претърпял някакви вреди, което би могло вероятно да доведе до
неоснователно обогатяване и би нарушило принципа на справедливост. Кредиторът
следва да се убеди относно платежоспобността на длъжника и да извърши преценката
дали да отпусне кредит и при какви условия преди сключването на сделката, а не след
това и от това да произтича отговорност за длъжника. На практика такава клауза
прехвърля риска от липсата на предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник. Освен това целта на така уговорената неустойка
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Възникването на нужда от допълнително обезпечение на кредита не съставлява вреди
за кредитора, подлежщи на възмездяване чрез неустойка, по см. на Тълкувателно
решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За длъжника по договор за
кредит не съществува задължение да извърши сам преценка за платежоспособността си
и за риска на кредитодателя и то по време на изпълнение на вече сключен договор.
Това е право на кредитора. Срещу неустоечното задължение на длъжника не
противостои негово същинско задължение по договора за кредит, както е например при
неустойката за забава.
Разпоредбата на чл. 10а ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита (ал. 2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и
също действие (ал. 3). Следователно, законът не допуска в полза на кредитора
присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит или за
управлението му, какъвто характер има претендираното вземане. Също така според чл.
33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Следователно, законът не допуска в
полза на кредитора присъждане на допълнителни такси за разноски за извънсъдебно
събиране на вземането.
Следователно неправилно със заплатената сума са погасени следните вземания:
Договорна неустойка за непредставяне на обезпечение от 639,90 лв.; Разходи
за събиране на вземането от 135 лв;
В чл. 41, ал. 5 ОУ е уговорена следната поредност на погасяване на вземанията
2
– тази по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а именно разноски, лихви, главница.
Следователно със сумата от 1500 лв. са погасени следните вземания:
1. Възнаградителна лихва от 131,10 лв;
2. Мораторна лихва от 16,59 лв + претендираната със заявлението 59,31 лв.;
3. Претендираната със заявлението неустойка за забава от 71,56 лв.
4. Част от главницата, а именно:а/ 584,41 лв., която не се претендира като погасена;
б/ остават свободни 637,03 лв., с които се погасява част от претендиранта
главница от 715,59 лв., а именно 637,03 лв. от 715,59 лв.
Така, непогасена чрез плащане остава главница от 78,56 лв., за която
заявлението е основателно, а в останалата част следва да се отхвърли. Дължи се и
законна лихва считано от 29.03.2023 г. /подаване на заявлението/ до изплащане на
вземането.
Съдът определя дължимо юрк възнаграждение за цялата искова претенция от 50
лв.
По изложените мотиви СРС
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 913 от 29.03.2023 г., депозирано от „Сити кеш“ ООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за сумата от 59,31 лева -
мораторна лихва за период от 01.06.2022 г. до 01.03.2023 г., от 71,56 лв. - неустойка за
забава за период от 26.07.2022 г. и за част от главницата от 637,03 лв., както и в частта
за разноските, съразмерно, а именно за 22,67 лв дт и 45,35 лв юрк възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за същото вземане в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗИ за следните суми: 78,56 лв. – главница, ведно със законна лихва
считано от 29.03.2023 г. /подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, както и
2,32 лв. дт и 4,64 лв. - юрк възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба от заявителя в
едноседмичен срок пред СГС.
Препис на заявителя и на длъжника ведно със заповедта за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3