№ 6430
гр. С., 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110108789 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу С. Д. К., за признаване за установено, че
дължи на ищеца суми за потребление в имота ***, находящ се в гр. ***, начислени за
периода 01.05.2020г. – 01.04.2022г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. д.
47000/2023г. на СРС, 70 състав. Конкретните суми са: 362,74 лева, ведно със законна лихва
за периода от 23.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 28.07.2023 г. в размер на 48,39 лева, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 12,18 лева, ведно със законна лихва за периода от 23.08.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 28.07.2023 г. в
размер на 3,09 лева. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на
заявлението по чл. 410, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответницата в законния срок депозира отговор, с който излага подробни съображения и
прави възражение за изтекла погасителна давност, както и други подробно изложени в
отговора аргументи. Претендира разноски.
Третото лице помагач *** с ЕИК ***, не изразява категорично становище по исковете,
представя отчети. Представя данни за извършеното дялово разпределение за този абонатен
номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата нормативна
уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
1
От писмените доказателства се установява, че за процесният ап. е осъществявана
услуга по ***. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани
във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
Надлежно се установява собствеността върху жилището – по Договора за дарение,
приложен по делото. Приложен е Договор между ищеца и третото лице – помагач за
извършване на дялово разпределение по чл. 139 от ЗЕ при общи условия. Установява се
договорна връзка и между Етажната собственост, част от която е и апартамент на посочения
адрес, и дружеството, осъществявало дяловото разпределение. Същият е сключен въз основа
на Решение на Общото събрание на същата етажната собственост.
По служебен път съдът констатира, че облигационните отношения между страните
са били предмет на още три дела, отново за неплатени сметки за топлоенергия, за същия
имот, но за други периоди. Делата са приключили, т.е. следва да се има предвид
обвързващата сила на мотивите за всяка от страните. Конкретно са:
1. ч.гр.д. 69776/2021г. на СРС, 42 състав;
2. гр.д. 34035/2022г. на СРС, 119 състав;
3. гр.д. 41042/2022г. на СРС, 42 състав.
Иначе и по това дело са искани и допускани екпертизи. По изготвената и приета по делото
СТЕ се установява, че в процесния имот за процесния периода надлежно е извършвано
дялово разпределение – посочени са отделните месечни плащания. Всички измервателни
уреди отговарят на метрологичните изисквания и са минали проверки. За периода не е
начислявана такса мощност, тъй като същата е отменена с Решение на ДКЕВР от 2006г. и
Протокол на Съвета на директорите но ищеца от 30.06.2006г. Дава се крайно заключение, че
са спазени нормативните изисквания при начисляване на топлоенергията, отчетени са
технологичните разходи. Измервателните уреди са в изправност.
Приетата по делото ССЕ се дава заключение, че в процесния период няма
плащания. Начислените суми не са плащани въобще. При формирането на плащанията са
издавани месечни фактури, няма отклонения във връзка с конкретния абонат. По пера се
дължат сумите както са претендирани с исковата молба.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказана е осъществена доставка на топлоенергия,
навеждат се общи аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано
е, че обектът, собственост на ответницата в съответната част по силата на дарение за
процесния период е топлоснабден, надлежно е присъединен към мрежата на услуги на
ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на
нормативните изисквания нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното
2
количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са плащани. ССЕ дава точни размери
като дължими, съвпадащи с претендираните. Общата сума се разпределя при посочените в
заявлението и в исковата молба квоти.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2020г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2020г. /тук е мястото да се
отбележи, че с приемането на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът
за плащане, след което по силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без
покана/. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 23.08.2023г. Макар и да има период, по-
дълъг от три години преди подаването на заявлението /сумарно два месеца в летния период/,
в който да се претендира вземане от ищеца, ответната страна не доказа възражението си по
размер. Позоваването на същата не означава доказване. Тук е важно да се отбележи, че с
оглед диспозитивното начало съдът не може да събира и да приема по свой почин
доказателства за размера на тези суми. Позоваването на каквото и да е възражение с
погасителен характер /за изтекла давност, за прихващане, за подобрения и т.н./ без
конкретното му доказване по размер не е достатъчно, тъй като съдът правораздава, а не
извършва дейност по калкулация и сметки вместо страната, която евентуално би се
ползвала от доказването на благоприятен за нея факт. Ето защо възражението е
неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и аргументът на ответната страна, че тъй като била собственик на ½
идеална част от имота, следвало да плаща половината сума. Видно от подаденото Заявление
по чл. 410 ГПК и издадената заповед това в действителност е половината от дължимата
сума. Другата част е била претендрината от съсобственика К. Д. К., който плаща
задължението си в срока по чл. 414 А ГПК и така производството спрямо него е прекратено.
Нито една от страните не следва да пренебрегва силата на пресъдено нещо и обвързващата
сила на мотивите, като с оглед преди това водените дела, напълно излишно е в настоящото
да се доказва и оспорва наново облигационната връзка. Само конкретните суми за поредния
нов двугодишен период следва да са на вниманието на страните и съда.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски в
заповедното: 12,50 лева държавна такса и 25,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или
общо 37,50 лева, съответно в исковото 25,00 лева държавна такса, 600,00 лева за експертизи
и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, или общо в размер на 725,00 лева.
Така мотивиран съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че С. Д. К. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, ***, ДЪЛЖИ
на *** с ЕИК ***, сумите: 362,74 /триста шестдесет и два лв. и 74 стотинки/ лева, ведно със
законна лихва за периода от 23.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 28.07.2023 г. в размер на 48,39 /четиридесет и осем лв. и 39
стотинки/ лева, дялово разпределение в размер на 12,18 /дванадесет лв. и 18 стотинки/ лева,
ведно със законна лихва за периода от 23.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.09.2020г. до 28.07.2023 г. в размер на 3,09 /три лв. и 9 стотинки/ лева,
за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 47000/2023г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Д. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***
сумите 37,50 /тридесет и седем лв. и 50 стотинки/ лева разноски в заповедното производство
и 725,00/седемстотин двадесет и пет/ лева разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на *** като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4