№ 7485
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И Гражданско дело № 20211110160299 по
описа за 2021 година
Ищецът „....“ ООД е предявил срещу „.....“ ООД и ЕК. Д. Н. в качеството им на
солидарни длъжници иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 124 ГПК за признаване за
установено съществуването на вземане в размер на 15788,96 лева, представляващо
задължение по запис на заповед, ведно със законна лихва от 27.02.2020 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 16.06.2020 г. по ч. гр. д. №
10940/2020 г. на СРС, 82 състав.
„....“ - клон България като главно встъпило лице по делото е предявило срещу
първоначалните страни следните искове: с правно основание чл. 410 КЗ срещу ответниците
по първоначалния иск „.....“ ООД и ЕК. Д. Н. за заплащане на сума в размер на 13920,75
лева, представляваща изплатено от главно встъпилото лице – застраховател застрахователно
обезщетение съгласно сключен между него и ищеца по първоначалния иск застрахователен
договор № ********* за вреда, причинена от солидарните длъжници „.....“ ООД и ЕК. Д. Н.
и с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „....“ ООД за признаване за установено, че
част от исковата претенция на ищеца по първоначалния иск в размер на 13920,75 лева
принадлежи на главно встъпващото лице с оглед на изплатеното на „....“ ООД
застрахователно обезщетение съгласно договора, сключен между тях.
Ищецът по първоначалния иск твърди, че във връзка с трайни търговски отношения,
уредени с договор за продажба на петролни продукти от 07.09.2016 г., сключен с ответника
„.....“ ООД, последният се задължил по запис на заповед като поел безусловно и неотменимо
задължение да заплати на ищеца сума в размер на 39000 лева. Записът на заповед бил
приподписан от ЕК. Д. Н. в качеството на авалист. На основание сключения договор и
доставените от ищеца стоки (горива) на ответника „.....“ ООД била издадена фактура №
1
**********/02.07.2019 г. и фактура № **********/17.09.2019 г. за сума в общ размер на
15788,96 лева. Ищецът заявява, че след като предявил записа на заповед на длъжника и
неговия авалист чрез нотариална покана, връчена на „.....“ ООД на 27.09.2019 г. и
нотариална покана, връчена на авалиста ЕК. Д. Н. на 04.11.2019 г., дължимото и изискуемо
плащане било в размер на 15788,96 лева и към настоящ момент все още не било погасено. С
оглед изложеното моли да бъде признато за установено, че процесното вземане на ищеца
спрямо солидарните длъжници – ответници в настоящото производство съществува.
По делото е постъпила молба от 27.10.2021 г. от „....“ - клон България, което на
основание чл. 225, ал. 2 ГПК е конституирано в настоящото производство като главно
встъпило лице, претендиращо самостоятелни права върху предмета на делото. Последното
излага, че между него и първоначалния ищец „....“ ООД бил сключен застрахователен
договор № ********* със застрахователен период 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. С оглед на
уговореното между страните по този договор твърди, че в качеството си на застраховател
предоставял на застрахования (първоначалния ищец по делото) кредитно застрахователно
покритие и услуги по отношение на продажбите, които се осъществяват от застрахования
във връзка със застрахованата търговска дейност, посочена в чл. 1.1 от Особените условия
на полицата. „Компани франсез д’асюранс пур льо комерс екстериор СА“ твърди, че поради
възникнало застрахователно събитие според условията на застрахователния договор, а
именно незаплатени дължими суми по фактурите, цитирани и приложени към
първоначалната искова молба, вземането по които е обезпечено с процесния запис на
заповед, изплатило обезщетение в размер на 13920,75 лева, която престация всъщност била
част от дължимата от „.....“ ООД на „....“ ООД сума към датата на искането за изплащане на
застрахователно обезщетение с вх. № 2924 от 23.04.2020 г. С оглед на това третото лице
сочи, че се е суброгирало в правата на застрахованото лице („....“ ООД) до размера на
заплатеното застрахователно обезщетение, което представлява част от претендираната от
първоначалния ищец сума. С оглед на изложеното моли да бъдат осъдени първоначалните
ответници „.....“ ООД и ЕК. Д. Н. да му заплатят солидарно сума в размер на 13920,75 лева,
представляваща изплатено от третото лице застрахователно обезщетение на „....“ ООД за
вреда, причинена от „.....“ ООД със солидарно задълженото лице ЕК. Д. Н. по записа на
заповед, обезпечаващ задължението, както и да бъде признато за установено спрямо
първоначалния ищец „....“ ООД, че част от правото, което претендира, принадлежи на
главно встъпилото по делото лице, като частично се отхвърли иска за сумата в размер на
13920,75 лева срещу първоначалните ответници.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „.....“ ООД е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва, че ищецът по
първоначалния иск е изпълнил задълженията си съгласно сключения договор за продажба на
петролни продукти от 07.09.2016 г. Сочи, че ищецът е получил плащане на вземането си от
застрахователя като застрахователно обезщетение още преди подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, с оглед на което счита, че няма правен интерес от
предявяване на иска, както и липсва материалноправна легитимация поради извършено
2
прехвърляне на вземането в полза на „Компани франсез д’асюранс пур льо комерс
екстериор СА“.
Постъпил е и отговор на исковата молба от ответника ЕК. Д. Н., но поради
непредставяне на доказателства за датата, на която е подаден, съдът приема, че такъв не е
налице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Със запис на заповед, издаден на 02.08.2018 г. в гр. Тервел, ЕК. Д. Н. в качеството си
на управител на „.....“ ЕООД, се е задължила неотменимо и безусловно да плати „....“ ООД
сумата от 39000 лева на предявяване, срокът за предявяване е 3 години от датата на
издаването му. Издателят декларира, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на
всички настоящи и бъдещи вземания на „....“ ООД по Договор за доставка и продажба на
горива. ЕК. Д. Н. като физическо лице е подписала записа на заповед като авалист.
С Договор за доставка и продажба на петролни продукти от 07.09.2016 г. „....“ ООД се
задължава да продава и доставя на „.....“ ЕООД горива. С Анекс № 2 от 02.08.2018 г. е
предвидено, че с оглед обезпечаване на изпълнението на задълженията за плащане и с цел
покриване на кредитния риск „.....“ ЕООД предоставя следното обезпечение: запис на
заповед за сумата от 39000 лева.
Издадена е фактура № **********/02.07.2019 г. на стойност 15467,50 лева с ДДС. С
документ № **********/17.09.2019 г. са начислени лихви за просрочие в размер на 321,46
лева.
Със Застрахователна полица № *********/15.11.2016 г. „....“ - клон България
застрахова търговската дейност на „....“ ООД за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. С
Анекс № 4 е договорено застрахователното покритие да продължи до 31.12.2019 г.
На 28.05.2020 г. в полза на „....“ ООД „....“ - клон България е изплатило сума в размер
на 13920,75 лева в следствие на отправено Искане за изплащане на застрахователно
обезщетение в този размер по фактури № **********/02.07.2019 г. и №
**********/17.09.2019 г., издадени на „.....“ ЕООД.
Със Суброгационно писмо „....“ ООД потвърждава получаването на застрахователно
обезщетение на 28.05.2020 г. в размер на 13920,75 лева и се съгласява „....“ - клон България
да встъпи в правата му до размера на изплатеното застрахователно обезщетение срещу „.....“
ЕООД.
Предметът на предявения иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
535 ТЗ е съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение, като в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.
9 ГПК въз основа на запис на заповед това е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект. Ищецът - кредитор следва да докаже вземането си, основано на
менителничния ефект, а при заявени релативни възражения от ответника - за невъзникване
3
на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното
правоотношение, съответно се прилагат правилата за разпределение на доказателствената
тежест, установени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК (арг. ТР № 4/18.6.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В самия запис на заповед е посочено, че същият се издава за
обезпечаване на всички настоящи и бъдещи вземания на „....“ ООД по Договор за доставка и
продажба на горива.
Приложеният по делото запис на заповед е редовен от външна страна менителничен
ефект и отговаря на изискванията по чл. 535 ТЗ за валидност с оглед реквизитите му на
запис на заповед. Последният материализира в себе си абстрактното задължение на издателя
да плати посочената в него парична сума от 39000 лева. Налице е и волеизявление за
безусловно и неотменимо задължаване за плащане. Падежът на задължението е на
предявяване, което следва да се реализира в 3-годишен срок от датата на издаването му и е
настъпил, поради което и вземането по него е изискуемо. Ищецът е претендирал част от
сумата по Записа на заповед, а именно 15788,96 лева, за която сума съдът е издал Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
„....“ - клон България е встъпило в делото като главно встъпило лице, като е предявило
срещу „.....“ ЕООД и ЕК. Д. Н. иск с правно основание чл. 410 КЗ, тъй като е заплатило в
полза на „....“ ООД сумата от 13920,75 лева, представляваща застрахователно обезщетение
по сключен между тях застрахователен договор, което обстоятелство не се оспорва от
първоначалния ищец.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение, като за удовлетворяване на вземането
си има правото да предяви пряк иск против делинквента. Основателността на предявения
иск на застрахователя с правно основание чл. 410 КЗ е поставена в зависимост от това дали
в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите са изрично определени от
закона - чл. 410 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Тъй като е застрахована
търговската дейност на „....“ ООД, което означава вреди от неосъществени плащания по
сключени договори със съконтахентни, съдът приема, че вредата е доказана с издаването на
фактури за доставка на стоки по сключен договор на обща стойност 13920,75 лева, по които
не е извършено плащане, поради което и законосъобразно застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение на посочената стойност, в следствие на което се е суброгирал
в правата на застрахования срещу при причинителя на вредата - „.....“ ЕООД и ЕК. Д. Н.,
4
солидарно отговорна с него в качеството си на авалист по издадения Запис на заповед.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника „.....“ ЕООД за
недопустимост на първоначално предявения иск поради липса на правен интерес, доколкото
плащането на застрахователното обезщетение и встъпването в правата на застрахованото
лице е настъпило след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК. Не бе доказано и възражението му за твърдяното неизпълнение на задълженията
на „....“ ООД по Договора за доставка и продажба на петролни продукти от 07.09.2016 г.
Истинността на издадените от „....“ ООД фактури, представляващи частни документи, не е
оспорена от ответника, нито изрично е заявено, че ответникът не е бил в облигационно
отношение с ищеца, респективно не дължи плащане на сумите по тези фактури. Издадените
фактури действително представляват частни свидетелстващи документи, които се ползват с
материална доказателствена сила само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе
си факти. В случая издателят на фактурите е ищецът - доставчик на петролни продукти.
Вярно е, че в процесните фактури се удостоверяват изгодни за издателя факти, които обаче
следва да бъдат признати за достоверни, доколкото освен че не са оспорени от насрещната
страна, изложените в тях обстоятелства не са опровергани по никакъв начин. Ответникът не
е ангажирал каквито и да било доказателства, че е изправна страна по договора, които да
опровергават тези частни свидетелстващи документи, нито че е прекратил договора.
„....“ - клон България е предявило срещу „....“ ООД иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че сумата от 13920,75 лева следва да бъде престирана на
него, тъй като се е суброгирало в правата на застрахования. Това обстоятелство се
потвърждава от Суброгационно писмо, с което „....“ ООД се съгласява „....“ - клон България
да встъпи в правата му до размера на изплатеното застрахователно обезщетение срещу „.....“
ЕООД.
Така предявеният от „....“ ООД срещу „.....“ ЕООД и ЕК. Д. Н. иск следва да бъде
уважен до размера на сумата от 1868,21 лева, представляваща разликата между
претендираното и притежаваното от „....“ ООД вземане; предявеният от „....“ - клон България
срещу „.....“ ЕООД и ЕК. Д. Н. иск следва да бъде уважен; предявеният от „....“ - клон
България срещу „....“ ООД иск за сумата от 13920,75 лева следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора право на разноски имат всички страни, доколкото
предявените от тях искове са били уважени, респ. отхвърлени. Ищецът „....“ ООД има право
на разноски съразмерно с уважената част от предявения иск в размер на 74,72 лева, като е
сторил разноски в размер на 631,56 лева – държавни такси в исковото и заповедното
производства. Главно встъпилото лице „....“ - клон България е сторило разноски за държавна
такса в размер на 1113,66 лева за държавна такса и претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева,
които разноски следва да му бъдат присъдени в цялост. Ответниците „.....“ ЕООД и ЕК. Д. Н.
имат право на разноски съразмерно с отхвърлената част на първоначално предявения иск, но
същите не са претендирали присъждането на такива.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „....“ ООД, ЕИК *********,
срещу „.....“ ЕООД, ЕИК ********* и ЕК. Д. Н., ЕГН **********, иск с правно основание
чл. 422, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, че „.....“ ЕООД и ЕК. Д. Н. дължат солидарно
на „....“ ООД сумата от 1868,21 лева по Запис на заповед от 02.08.2018 г., ведно със
законната лихва от 27.02.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 16.06.2020 г. по ч. гр. д. № 10940/2020 г. на СРС,
82 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1868,21 лева до пълния претендиран
размер от 15788,96 лева.
ОСЪЖДА „.....“ ЕООД, ЕИК ********* и ЕК. Д. Н., ЕГН **********, да заплатят
солидарно на „....“ – клон България, ЕИК *********, на основание чл. 410 КЗ сумата от
13920,75 лева, ведно със законната лихва от 27.10.2021 г. до окончателното изплащане,
представляваща изплатено на „....“ ООД застрахователно обезщетение във връзка със
застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № *********/15.11.2016 г.,
за вреда, причинена от „.....“ ЕООД със солидарно задълженото лице ЕК. Д. Н. по Запис на
заповед от 02.08.2018 г., обезпечаващ задължението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на
„....“ ООД, ЕИК *********, че вземане в размер на 13920,75 лева, претендирано от „....“
ООД по Запис на заповед от 02.08.2018 г., принадлежи на „....“ – клон България, ЕИК
*********, поради извършено плащане и суброгиране в правата на застрахованото лице.
ОСЪЖДА „.....“ ЕООД, ЕИК ********* и ЕК. Д. Н., ЕГН **********, да заплатят на
„....“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и
заповедното производство в размер на 74,72 лева.
ОСЪЖДА „.....“ ЕООД, ЕИК *********, ЕК. Д. Н., ЕГН ********** и „....“ ООД,
ЕИК *********, да заплатят на „....“ – клон България, ЕИК *********, на основание чл. 225,
ал. 2, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1163,66 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6