Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

                                         №279, 13.06.2019г., гр.Разград.

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На тридесети май                                                    две хиляди и деветнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

секретар Живка Ранкова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 553 по описа за 2019г.:

 

Обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.

Депозирана е искова молба от А.В.М., с която са предявени обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ срещу “Театрално-музикален център- Разград“ за отмяна на уволнението му като незаконосъобразно, за възстановяване на предизаеманата длъжнист и за заплащането на обезщетение за времето, което е останал без работа-6мес в размер на 4910.40лв. Твърди, че е работил при ответника на длъжност „Шофьор на автобус". Със заповед №11/01.02.19г. трудовото му правоотношение било прекратено. В тази заповед посочената от работодателя длъжност била „сценичен работник“. Такава длъжност ищецът твърди, че никога не е изпълнявал. Били му иззети ключовете от автобуса и от гаража. Заповедта се явява незаконосъобразни и поради факта, че липса доказателство, удостоверяващо дата на прекратяване на трудовия договор. БТВ на ищеца преди уволнението е било 818.40лв./660лв. основно +158.40 за продължителна работа-24%/.Представя копие от трудов договор, заповед №11, както и ответникът да бъде задължен за представи трудовата му книжка.

  Ответникът оспорва исковете, като твърди че трудовият договор е сключен при условията на чл.70 КТ, с уговорен срок на изпитване в негова полза. Не оспорва факта, че в заповедта е допусната техническа грешка в изписването на заеманата длъжност от страна на ищеца. Предвид на това е издадена нова заповед, с която се отменя старата. В новата заповед е посочена заеманата длъжност от ищеца. Същият е уведомен за това. На 06.03.19г. се е явил при ответника, но е отказал да получи новата заповед. Представя справки за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 КТ, придружителни писма, уведомления, трудов договор, заповед №11 с дата на връчване 01.02.19г., заповед №8 от 01.02.19г.,нова заповед №11. Има искане за разпит на двама свидетели.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът е работил при ответника от 17.09.2018г. на длъжност „шофьор на автобус“, НКИД 9001, НКП-83312002. Сключеният договор №27/17.09.2017г. е уговорен като срочен-до 18.09.18г. и със срок за изпитване от 6-месецателя. Продължителността на работната седмица е 40 часа. Уговорено е и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 660лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа от 24%.  Със заповед № 01.02.19г.трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.71 ал.1 КТ, прекратяване без предизвестие. В заповедта е посочено, че ищецът е заемал длъжност „сценичен работник“. В екземпляра от заповедта, представена от ищеца липсва дата на връчване, а в този на ответника е изписано дата на връчване: 01.02.19г. Разпитана св.А.Х. твърди, че е написала датата, тъй като ищецът само подписал заповедта, без да напише дата. Св.А. твърди, че заповедта е подписана на посочената от нея дата, въпреки че ищецът се е водел в командировка в гр.Казанлък, тъй като трупата се е върнала малко след полунощ, в ранните часове на 01.02.19г. След като била връчена заповедта св.Х. установила, че е допуснала грешка при изготвянето на заповедта и уведомила работодателя, който й казал да напише нова заповед.  На 01.02.19г. била издадена заповед № 08, с която Директора на ТМЦ-Разград нарежда да се „напише нова заповед с коригираната длъжност“. В мотивите на заповедта е отбелязано, че на основание чл.344 ал.2 КТ се отменя заповед №11/01.02.19г., в която е допусната техническа грешка при изписването на длъжността на ищеца. На същата дата, под същия номер е издадена нова заповед, в която е вписана длъжност “шофьор автобус“. Заповедта отново не е връчена, като само е записано, че лицето отказва и са посочени двама свидетели. Св.Х. твърди, че не е викала ищеца за да му връчи новата заповед, а за първата му се обадила по телефона. За втората заповед го видяла в коридора на театъра, на 06.03.19г. и го попитала дали ще подпише новата /коригирана/ заповед, на което ищецът отказал. В коридора била и св.С., която чула това. Свидетелката не знае дали някой е уведомявал ищеца за новата заповед. Св.Х. твърди, че не е уведомявала ищеца изрично за издадените нови заповеди.

Според заключението по назначената ССЕ вещото лице е посочило размера на БТВ за месеца предхождащ уволнението-818.40лв. Размерът на обезщетението по чл.225 КТ за периода от 01.02.19г.-30.05.19г. възлиза на 3273.60лв.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира исковете за допустими, поради наличието на интерес от предявяването им.  

 Ищецът се позовава на незаконосъобразността на заповед №11/01.02.19г., в която трудовото му правоотношение е прекратено, но на длъжността „сценичен работник“, която длъжност никога не е заемал, а ответникът възразява, че е отменил заповедта на основание чл.344 ал.2 КТ, като е издал нова заповед със същия номер и същата дата. 

За да може работодателят да се позове на разпоредбата на чл.344 ал.2 КТ следва да е осъществил фактически състав, включващ два факта: издаване на писмена заповед за отмяна на уволнението с възстановяване на трудовото правоотношение и връчването й на работника.

 Заповедта трябва по недвусмислен начин да отразява волята на работодателя за отмяна на уволнението и възстановяването на трудовото правоотношение, а не за някакво друго правно действие, в случая поправка на длъжността на ищеца и издаването на нова заповед. В случая това не е така. От мотивите на заповед №08/01.02.19г. се установява по категоричен начин, че работодателят не е целял отмяна на уволнението, а само да поправи допусната техническа грешка в заповед №11/01.02.19г. и издаването на нова поправена заповед. Тъй като в КТ не е предвиден ред за поправка на техническа грешка, работодателят е сметнал, че по реда на чл.344 ал.2 КТ може да отмени заповедта и да издаде нова, поправена /от същия ден и със същия номер/, което не е действие по отмяна на уволнението и не води до целения правен резултат. За да е налице валидно прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо /след издаването на заповедта по чл.344 ал.2 КТ за отмяна на уволнението и възстановяване на трудовоправната връзка/, издаването на нов, последващ акт на работодателя /нова заповед, с нов номер и последваща дата/. Предвид на това тази „заповед №08/01.02.19г.“ не е пречка за разглеждане на законността на уволнението по същество. В този смисъл решение №1691/11.02.2005г. ВКС по гр.д.№2667/2002г., трето г.о.; решение №935 от  28.12.2009г. ВКС по гр.д.№3558/ 2008г., трето г.о. 

  В случая страните не спорят, че ищецът никога не е работил на длъжност „сценичен работник“. Установената грешка в заповед №11/01.02.19г. за прекратяване на трудовото правоотношение не може да бъде отстранена, а заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна.  

  Извън предмета на делото е валидността и действието на втората заповед №11/01.02.19г. /поправената/. Съдебната практика е предоставила решение на въпроса. В тази насока Решение № 89/26.04.2011 година по гр.д. № 278/2010 година, ІV г.о. ВКС, Решение № 10/04.07.2011 година по гр.д. № 533/2010 година на ВКС, където е прието, че тя съществува в правния мир и следва да бъде отменена като незаконна с оглед спецификата на трудовото законодателство и изключително важните последици от уволнението на работника или служителя, точното основание и момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Но доколкото в настоящото производство е сезиран с една претенция за отмяна на една заповед за уволнение, а именно – тази под № 11/01.02.2019г. за длъжността „сценичен работник“, съдът дължи произнасяне по чл.344 ал.1 т.1 КТ само досежно нея, във въведените с исковата молба рамки.

 С оглед основателността на първия иск основателна е и претенцията на ищеца за възстановяване на преди заеманата от него длъжност „шофьор на автобус“.

Претенцията по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 КТ е допустима и основателна до размера на 3273.60лв. и периода от 01.02.19г. до 30.05.19г. В останалата част претенцията е недопустима, като преждевременно предявена.

Ответникът следва да заплати по сметка на РРС следващите се д.т. по трите обективно съединени иск, общо в размер на 230.95лв., както и на ищеца разноски в размер на 560лв.

 По изложените съображения, съдът

 

                                          Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на А.В.М. ***, ЕГН ********** извършено със заповед №11/01.02.2019г. на Директора на Театрално-музикален център Разград, на основание чл.334 ал.1 т.1 КТ. 

ВЪЗСТАНОВЯВА на А.В.М. на предизаеманата длъжност- шофьор на автобус, на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ.

ОСЪЖДА Театрално-музикален център-Разград да заплати на А.В.М. сумата от 3273.60лв./три хиляди двеста седемдесет и три лева и шестдесет стотинки/ за периода от 01.02.19г. до 30.05.19г.,  представляваща обезщетение за времето, което е била без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2019г. до окончателното й изплащане на основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ.

На основание чл.242 ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение в частта за обезщетението по чл.225 КТ.

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията над този размер и за периода след 30.05.19г., като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОСЪЖДА Театрално-музикален център-Разград, ЕИК ********* да заплати на А.В.М. сумата то 560лв./петстотин и шестдесет лева/ съдебни разноски за адвокат и по сметка на РС-Разград сумата от 230.95лв./двеста тридесет лева и деветдесет и пет стотинки/ държавни такси по предявените искове. 

Решението подлежи на обжалване  пред  РОС  в  двуседмичен срок  от днес-13.06.2019г.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: