Решение по дело №6863/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 259
Дата: 13 февруари 2023 г.
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20225330206863
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330206863 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000805/08.11.2022г. на
Директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на Г. И. Г. ЕГН ********** е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 500лв. за
извършено нарушение по чл.34§1 изр.1 предл.2 от Регламент /ЕС/ №
165/2014г.
Жалбоподателят Г. И. Г. счита издаденото постановление за необосновано и
незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна- РД „АА” гр. Пловдив, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Г. за това, че на
15.10.2022г. около 12.20часа на главен път Е-80 на 100метра от отбивката за
с. Войводиново, в посока гр. Пловдив управлява товарен автомобил „МАН
ТГС“ с рег. № ....., в момента на проверката е празен като не поставя карта на
1
водач в дигиталния тахограф, с който е оборудван автомобила.
Видно от приложения към административната преписка Акт за
установяване на административно нарушение № 326159/15.10.2022г., същият
е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода
на съдебното производство актосъставителят К. С. К. изцяло поддържа
същият.
От така изложените доказателства се налага категоричният според съда
извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от
страна на Г. И. Г. административно нарушение по чл. 34§1 изр.1 предл.2 от
Регламент /ЕС/ № 165/2014г. В тази насока да се направи положителен извод
спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под страх
от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на
обстоятелствата по случая, подкрепени и от писмените доказателства по
делото, а именно АУАН, товарителница, Заповед, разпечатка от тахограф.
Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за
това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за
опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно
заявява, че в случая е налице нарушение на процесуалните правила. Тоест
следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и
санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и
безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е спазил правилата за извършване на превоз чрез
поставяне на карта в тахографския апарат, с който управляваният автомобил е
оборудван.
Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 36-
0000805/08.11.2022г. на Директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на Г. И.
Г. ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер
на 500лв. за извършено нарушение по чл.34§1 изр.1 предл.2 от Регламент /ЕС/
№ 165/2014г, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО.
Що се отнася до размера на наложеното наказание „Глоба” от 500лв., то
видно от правилно посочената санкционна норма на чл.93в ал.2 ЗАвПр, тя е в
твърдо определен размер на санкцията за реализираното от жалбоподателя
нарушение. Поради това и правилно административно-наказващият орган е
2
преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер.
По делото се сочат конкретни, но при извършената служебна проверка от
страна на съда и не се установяват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на процесното
НП. В тази връзка не отговаря на истината твърдението за неяснота и
неправилно описание на вмененото нарушение. Напротив – и в АУАН, и в НП
същото е достатъчно точно, ясно и подробно описано. Така и в двете съвсем
конкретно е посочено, че деянието е осъществено на 15.10.2022г. около
12.20часа на главен път Е-80 на 100метра от отбивката за с. Войводиново, в
посока гр. Пловдив. Именно това е и първият възможен момент, в който е
констатирано нарушението на жалбоподателя, доколкото тогава
актосъставителят е добил лични впечатления от противоправното му
поведение.
Не на последно място според съда липсват основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е
констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни”
и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
3
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, но като се взеха предвид и
всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неспазване на
изискванията за извършване на превоз, не би следвало наказващият орган да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко
предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с
извършеното деяние вреди, то е налице сериозно накърняване на правилата,
свързани с участието на товарни автомобили в движение по пътищата,
включително и свързана с безопасността на останалите участници в
движението. Извършеното на практика лишава от възможност контролните
органи да проверят в пълнота дейността на водача на превозно средство от
гледна точка на изминато разстояние, маршрут, използване на задължителни
почивки, което поставя в непосредствен риск неограничен брой лица предвид
възможността поведението на неотпочинал водач да не отговаря на нормите
за движение по пътищата. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за
такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица,
поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване
на обществените отношения.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000805/08.11.2022г.
на Директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на Г. И. Г. ЕГН ********** е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 500лв. за
извършено нарушение по чл.34§1 изр.1 предл.2 от Регламент /ЕС/ №
165/2014г.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4