СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12 състав с:
Председател: ГЕОРГИ
ИВАНОВ
Разгледа в съдебно заседание на 25.02.16г. /с
участието на секретаря М. Д./ гражданско дело № 14530/11г. и констатира следното:
Предявен е иск от А. Р., Б. Р., Е. К., А. Е., С. С.,
Е. Г., Г. Н., С. Н., К. Т., И. М., Л. Х., К. Б. против „Н.Б.Ф.“ АД с правно
основание чл. 108 от ЗС – за ревандикация на: имот от
3 539 кв.м., с № 68134.1945.135, находящ се град
***, квартал Б., местност К., при съседи имоти с номера: 68134.1945.95 и
68134.1945.189 /който имот представлява бивш имот № 369 с площ от 3 800 дка.,
при съседи - наследници на И. П., Х. Т., наследници на Й. Ю. и път/.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото писмени доказателства –
удостоверяват, че:
Процесният недвижим имот е бил собственост на Н. М. /общ
наследодател на ищците/. Имота е бил отчужден от собственика и впоследствие
реституиран в полза на ищците /с решение на ПК В. от 08.02.01г./. Със заповед
от 15.06.01г. имота е бил деактуван /отписан от АДС №
4613 от 70г./. Идентичността на процесния имот /така,
както е индивидуализиран по делото/ със собствения на Н. М. недвижим имот /отчужден
и реституиран впоследствие/ е удостоверена надлежно по делото с приетите
технически експертизи. Последните установяват също факта /който не е и спорен
по делото/, че към момента процесният имот попада в
част от имот, който се владее от ответника.
Искът е неоснователен:
От една страна:
Принципно – в тежест на ищците е да удостоверят с
надлежни доказателства правата си на собственост върху процесния
имот /в това число и правата на предходните собственици на имота, праводатЕ.на ищците по правна сделка или по наследствено правоприемство, т.е. – в тежест на ищците е да установят
цялата придобивна „верига“ на собствеността назад във
времето/. В случая тази собственост е установено до правата на Н. М. – наследодателя
на ищците /съгласно представените по делото писмени доказателства/. Това
установяване следва да се приеме за надлежно и достатъчно в случая /т.е. в процесната хипотеза не се налага изследване на процесната собственост за по-ранен момент/, предвид факта,
че възражението на ответника в горната връзка е принципно /бланкетно/.
В такава хипотеза /без ясно заявено и конкретизирано възражение на ответника/ доказателствената тежест /за установяване на процесната собственост безсрочно назад във времето/ не може
да бъде възложена в тежест на ищците. С оглед това – възражението на дружеството
в горната връзка следва да се окачестви като неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника за придобивна давност:
По делото не се спори /а този факт е и удостоверен в
процеса, в това число косвено и с приетата счетоводна експертиза/, че процесният имот е във владение на ответника /преди това е
бил във владение на неговите праводатели: Българска
кинематография, СИФ „Б.“, „Б. Ф.“ ЕАД /. Ищците обаче
са придобили възможността да защитят надлежно /реално/ правата си на
собственост срещу дружеството едва от момента, в който имотът е бил реституиран
в тяхна полза /който ефект принципно не е могъл да настъпи преди 20.12.01г.
когато е влязло в сила реституционното решение на ПК В./. От този момент до
завеждане на делото е изтекъл срок по-къс от законния 10-годишен такъв по чл.
79 от ЗС.
От друга страна:
В случая – имотът е бил възстановен на ищците в
„реални граници“ /при условията на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ/. Предпоставките
за това обаче не са били налице в процесната
хипотеза.
Приетите по делото технически експертизи установяват,
че процесният имот е имал статут на имот с „особено
предназначение“ – за производство на Ф.ова продукция
с национално значение. Именно с оглед това имота е бил отреден /поради което и
актуван като държавен с АДС № 4613 от 70г./ за изграждане на комплексно
мероприятие /с национално значение/ „Национален киноцентър“, включващо
построяването на сгради, снимачни площадки, алеи, декори, техническа, инженерна
инфраструктура и др. Експертите констатират, че с това отреждане /към 48г./ на
практика имотът е загубил качеството си /статута си/ на земеделска земя /т.е.
разпоредбите на ЗСПЗЗ принципно са били неприложими в процесната
хипотеза/. Вещите лица установяват категорично, че горното мероприятие е било реализирано
/извършено е комплексно застрояване/. С
оглед именно факта, че мероприятието е имало статута на „комплексно“, то в
случая следва да се приеме, че застрояването на терена на практика засяга
конкретно и процесния имот. Застрояването
/реализирането на комплексното мероприятие/ представлява пречка /по смисъла на
чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 10б от ЗСПЗЗ/ за реално възстановяване
на процесния имот /за реституирането му в „реални,
стари, съществуващи, възстановими“ граници/. В същия смисъл е възражението на
ответника, което няма процесуална пречка да бъде съобразено /въпреки
разясненията, дадени в цитираното от ищците Тълкувателно решение № 9/,
доколкото това възражение се обосновава с приложението на императивна правна
норма /чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ/, която въвежда изрична забрана за реституиране
на имот, в хипотеза на реализирано мероприятие спрямо последния. От друга
страна:
На практика /предвид изложените обстоятелства, а
именно: неземеделският статут на имота и отреждането му за изграждане на
мероприятие с особено, национално значение/ в случая – правилата на пар. 4а и пар. 4б от ЗСПЗЗ се
явяват и принципно неприложими спрямо ответното дружество.
Изложеното съставлява основание да се направи извод,
че в полза на ищците не са били налице предпоставките на ЗСПЗЗ за
възстановяване на имота в „реални граници“ /т.е. ищците не се легитимират като
надлежни собственици на имота по реституция/. Последното обстоятелство
съставлява основание за отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 от ЗС на А.А.Р. ЕГН **********, Б.А.Р. ЕГН **********, Е.Е.К. ЕГН **********, А.Е.Е. ЕГН **********,
С.Н.С. ЕГН **********, Е.Н.Г. ЕГН **********, Г.С.Н. ЕГН **********, С.Г.Н. ЕГН
**********, К.И.Т. ЕГН **********, И.Н.М. ЕГН **********, Л.Н.Х. ЕГН **********,
К.Б.Б. ЕГН ********** против „Н.Б.Ф.“ АД – за установяване,
че ищците са собственици на и за предаване на владението на: имот от 3 539
кв.м., с № 68134.1945.135, находящ се град ***,
квартал Б., местност К., при съседи имоти с номера: 68134.1945.95 и
68134.1945.189 /който имот представлява бивш имот № 369 с площ от 3 800 дка.,
при съседи - наследници на И. П., Х. Т., наследници на Й. Ю. и път/.
ОСЪЖДА А.А.Р., Б.А.Р., Е. Е.К.,
А.Е.Е., С.Н.С., Е.Н.Г., Г.С.Н.,
С.Г.Н., К.И.Т., И.Н.М., Л.Н.Х., К.Б. Б. да платят на „Н.Б.Ф.“
АД – 1 200 лева съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: