МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Т.Т.В. *** е предявено обвинение по чл. 343 б ал.3 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитан в хода на разследването
подсъдимият не взема становище по вината, не дава обяснения.
По искане на подсъдимия Т.В. и неговия защитник, делото бе разгледано по
реда на глава ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК -
съкратено съдебно следствие, като съобразно разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК
подсъдимия призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласи да не се
събират доказателства относно тези факти.
Въз основа направеното самопризнание от подсъдимия Т.В.,
съпоставено с показанията на свидетелите Д.И.И. и К.д.К., както и писмените
материали, съдържащи се в БП № 604/2017г. по описа на РУ Габрово, всички
приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване
обстоятелствата по делото, както следва: АУАН, плик, протокол за извършване на
проверка за употребна на наркотични или упойващи вещества, приложение към
протокола за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества
с полеви тест, талон за медицинско изследване, справка картон на водача,
справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, два броя удостоверения за раждане, съдът намери за установена
следната фактическа обстановка:
На 19.09.2017г. подсъдимият Т.В. *** управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген Шаран” с рег. № ЕВ 7976 ВВ по улица „Ем. Манолов” в
гр. Габрово.
Около 16,45 часа на същата улица до № 14 свидетелят К.К.,
полицай в сектор „ООР” при РУ Габрово, работещ в състава на автопатрулен екип
на територията на гр. Габрово, съвместно с колегата си Драгев, спрял за
проверка лек автомобил марка „Фолксваген
Шаран” с рег. № ЕВ 7976 ВВ. В автомобила полицаите установили наркотични
вещества, за което уведомили ОДЧ и запазили произшествието до идване на
дежурната група.
По отношение на подсъдимия В. извикали за съдействие
екип на „Пътна полиция” при ОДМВР Габрово, в състава на който бил свидетелят Д.И.,
младши автоконтрольор при ОДМВР Габрово.
В сградата на РУ Габрово свидетелят И. изпробвал
подсъдимият В. с техническо средство „Drager Drug Check” 5000 с инв. № ARJL-0025, който реагирал на амфетамин,
метамфетамин и канабис.
На водача В. бил връчен талон за медицинско
изследване, който той подписал и получил. В определения срок подсъдимият не се
явил в ЦСМП Габрово за да даде кръв за химически анализ. Съставен му е АУАН
серия Г, № 424175 от 19.09.2017г., който
подсъдимия получил лично и подписал без възражения. Със съставения АУАН на
подсъдимия и иззето свидетелството за управление на МПС и контролният талон към
него.
Така установената фактическа обстановка не е предмет
на оспорване от страна на подсъдимия. Същият изцяло призна фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
други доказателства досежно тези факти.
Заявява, че преценява постъпката си като грешна и ще се постарае за в бъдеще да
не се повтаря.
Самопризнанието направено от подсъдимия Т.В. се подкрепя изцяло от събраните по делото
доказателства, които са напълно еднозначни и са в такава взаимовръзка, че
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат категоричния и несъмнен
извод, относно авторството на деянието и начина на извършване.
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия Т.В. е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343
б ал.3 от НК, като на 19.09.2017г. в гр. Габрово, по улица „Емануил Манолов”
управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Шаран” с рег. № ЕВ 7976 ВВ, след
употреба на наркотични вещества – амфетамин, метамфетамин и канабис, установено
по надлежния ред с техническо средство „Drager Drug Check” 5000 с № ARJL-0025.
За съставомерността на приетото за осъществено
престъпление от обективна страна е без значение, че употребата на посоченото
наркотично вещество в конкретният случай не е установена по кръвен път. Това е
така, тъй като при отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в
определеното лечебно заведение или отказ да даде кръв, употребата на алкохол
и/или друго упойващо вещество от страна на водача се установява само въз
основата на показанията, дадени от съответното техническо средство - съгласно
чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001г. /действала към момента на извършване на
деянието/, на Министрите на
здравеопазването, вътрешните работи и правосъдието уреждаща реда за
установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС. Няма условие в какъв период преди управлението следва да е употребен
наркотика. Не се сочи и минимален праг на концентрацията, както е при
управлението след употреба на алкохол. Достатъчно е употребата на наркотични
вещества да е установена по съответния ред - този по Наредба № 30 от 27.06.2001г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства.
Следва да се
подчертае, че от обективна страна за съставът на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК се изисква единствено
управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като не се изисква
наличие на определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта или
доказване на неспособност за управление на МПС
От субективна страна деянието е осъществено при форма
на вина пряк умисъл – деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието
си и е искал настъпването на неговите обществено опасни последици.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
обсъди смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите
за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието
и наложи наказание при приложението на разпоредбата на чл. 58 а ал.1 от НК –
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА
в размер на петстотин лева в
полза на държавата.
Смекчаващи вината обстоятелства – изразена критичност
за стореното. Като смекчаващо вината обстоятелство също не следва да се цени
заявеното от подсъдимия, че има и полага
грижи за малки деца. Обстоятелство, че
има малки деца е следвало да въздейства спрямо самия подсъдим възпиращо от
извършването на престъпление, съзнавайки отговорността си като родител и
необходимостта от полагане на грижи за децата, но след като това не е станало и не го е
възпряло, то това обстоятелство не може да се изтъква впоследствие и да се
приема, като основание за намаляване на наказателната отговорност. От справката
му за съдимост е видно осъждане за престъпление по чл. 354 а ал.3 от НК, което
сочи, че това не е инцидентен досег на подсъдимия с наркотични вещества, както
и че наложеното наказание на това престъпление не е постигнало целеният ефект. Самопризнанието също не следва да се отчита
като смекчаващо обстоятелство отново, тъй като то е задължително за
производството по което бе разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и
неговия защитник желание и от това следва определяне на наказание при приложението
на чл. 58 а от НК. Формалното
волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в
обвинителния акт, не трябва да се
интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на
санкцията, съобразно изискванията на чл.
373, ал. 2 НПК. Благоприятната последица от този вид самопризнание е
предопределена от закона ( чл. 373, ал.
2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение
/ ТР № 1/2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК/.
Отегчаващи вината обстоятелства – предишно осъждане
за престъпление свързано с държане на наркотични вещества, както и налагани
наказания по ЗДП, в това число за управление на МПС след употреба на алкохол.
Степента на
обществена опасност на подсъдимия, като деец е завишена предвид осъждане за престъпление свързано с
нарушаване на разрешителния режим на държането на високорискови наркотични
вещества.
Степента на обществена опасност на деянието е
завишена предвид ежедневното извършване на подобен род престъпления, както и
обществените отношения, които са обект на закрила.
При така извършеният анализ съдът отчете баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено в минимално предвидения от закона размер от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева, преценявайки всички обстоятелства
и съобразявайки се с правилото на чл. 35
ал.3 от НК, че наказанието е съответно на престъплението, считайки, че следва
да бъде наложено наказание именно в
посоченият размер.
Така определеното наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване
от свобода съобразно правилото на чл. 58 а ал.1 от НК следва да бъде намалено с
1/3 или същото се явява в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Правилото на чл. 58 ал.1 от НК не намира приложение
по отношение размера на глобата.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия по
отношение на него са са налице две влезли в сила присъди. С присъда по НОХД № 459/2006г. на РС
Севлиево, влязла в законна сила на 15.11.2006г. за деяние извършено на
30.04.2006г. му е наложено наказание пробация с двете задължителни пробационни
мерки по чл. 42 а ал.2 т.1 и 2 от НК всяка една от които за срок от 8 месеца.
С присъда по НОХД № 128/2010г. на РС Севлиево, влязла
в законна сила на 04.05.2010г. за деяние извършено в периода 17-18.09.2009г. му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението
на което е отложено за срок от три години.
По отношение на първото осъждане е настъпила
реабилитация по чл. 88 а от НК с изтичане на две години от изтърпяване на
наказанието, но по отношение на второто осъждане не е настъпила реабилитация,
тъй като не е изтекъл предвидения в чл. 88 а от НК срок.
Обстоятелството, че подсъдимият е осъждан препятства
възможността спрямо него да бъде приложена разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК.
По тези съображения подсъдимият следва да изтърпи
ефективно наказанието лишаване от свобода, като на осн. чл. 57 ал.1 т. 3 от ЗИНЗС бъде определен първоначален ОБЩ
режим за изтърпяването му.
Така определеното по вид, размер и начин на
изтърпяване наказание, съдът намира за справедливо, както и че с него ще се
постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Подсъдимият следва да изтърпи и наказание лишаване от
право да управлява МПС. Предвид констатираното, че подсъдимия е чест нарушител
на правилата за движение, като част от нарушенията му са свързани и с
нарушаване на забраната да се управлява МПС под въздействието на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества, съдът намира, че на подсъдимия следва да
бъде определено наказание лишаване от право да управлява МПС в по-дълъг срок.
Съобразно изложеното, съдът на осн. чл. 343 г във вр. с чл. 37 ал.1 т.7 от НК
ЛИШАВА подсъдимия Т.В. от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,
считано от влизане на присъдата в сила.
На осн. чл. 59 ал.4 от НК при
изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС ПРИСПАДА времето,
през което подсъдимия В. е бил лишен от това право по административен ред,
считано от 19.09.2017г. до влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия Т.Т.В. да заплати
5 лева ДТ при издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.
Вещественото доказателство - „Drager
Drug Check” 5000 /намиращо се на задната корица на делото/, след влизане в сила
на присъдата да се унищожи.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: