Решение по дело №3136/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5271
Дата: 17 юли 2015 г. (в сила от 10 декември 2018 г.)
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20131100103136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 17.07.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и седми март, две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                           

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Д.К. разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 3 136 по описа за 2013 г. и

 

Р Е Ш И:

 

            [1] ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.” АД, с адрес в гр. С., ул. „Г. Б.”*, да заплати следните суми:

1. на М.И.М., със съдебен адрес – адвокат Н.Д.,***, офис 18 – 50 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата майка С.В.И., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 19.01.2013 г., плюс законната лихва от 19.01.2013 г. до окончателното изплащане;

2. на СГС – 2 000,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ на М.М. срещу „ДЗИ - О.З.” АД за разликата над 50 000,00 лева до пълния предявен размер.

 

[3] ОСЪЖДА М.М. да заплати на „ДЗИ – О.З.” АД 3 016,67 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 000,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. Ищецът не дължи държавна такса. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

   I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

   1. На ищеца

           

            [6] М.М. заявява в искова молба от 06.03.2013 г., че на 19.01.2013 г. неговата майка С.И. е участвала в ПТП, което е било предизвикано от И.Г.. Вследствие на ПТП С.И. е починала.  Гражданската отговорност (ГО) на И.Г. е била застрахована при ответника ДЗИ.

 

[7] От смъртта на майка му ищецът е претърпял болки и страдания, които той оценява на 150 000,00 лева. ДЗИ не е заплатил обезщетение на  ищеца. Затова той моли съда да осъди ДЗИ да му заплати 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (вж. исковата молба, л. 4-6 от настоящото дело).

 

2. По писмения отговор на ответника

           

[8] Ответникът ДЗИ е оспорил предявения иск. Той твърди, че:

1. И.Г. не е била виновна и не е причинила настъпването на процесното ПТП;

2. С.И. е допринесла за настъпването на ПТП, тъй като е пресичала пътно платно в тъмната част на денонощието отляво надясно с бърз ход на нерегламентирано място;

3. С.И. не е починала вследствие на увреждания от ПТП;

4. размерът на търсеното обезщетение е завишен. Затова ДЗИ моли съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 22-24, както и молбата на ответника на л. 114-115).

 

            II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.                   Обстоятелства, които съдът приема за установени

 

[9] С.И. е била родена на *** г. Тя е имала само едно дете, ищецът М.М., който е бил роден на *** г. М.М. е бил женен и е живеел в отделно домакинство от родителите си, но в същия град. Той ги е посещавал често, като е помагал при разходките на болния си баща, който е бил с ампутирани крака. М.М. и родителите му са били много добро и сплотено семейство. Когато М.М. е останал без работа, майка му му е помагала с малката си пенсия (вж. показанията на свидетелката С., л. 159-161 от делото).

 

[10]  На 19.01.2013 г. около 06:45 часа И.Г. е управлявала лек автомобил „ФИЛКСВАГЕН ГОЛФ” (ФОЛГСВАГЕН) по ул. „********” в посока центъра на гр. Д.. Уличното осветление е светело, а пътната настилка е била мокра от дъжд. Движейки се с под 20 км/ч И.Г. е преминавала покрай бар „ДЖЕРОНИМО”, когато от лявата страна на улицата с бърз ход и на необозначено за това място е пресичала пътното платно С.И.. И.Г. е забелязала късно С.И., не е успяла да спре и автомобилът ФОЛКСВАГЕН е ударил С.И.. Уврежданията от удара са довели до смъртта на С.И. (вж. присъдата и мотивите към нея, л. 300-313, както и признанието на факти, направено от адвокат Д., процесуален представител на ищеца, в с. з. на 31.01.2014 г., л. 124).

 

[11]  М.М. е преживял много тежко смъртта на майка си. Той е започнал често да плаче, станал е по-мълчалив, обмислял е да продаде апартамента на родителите си, защото му е навявал спомени от детството му (вж. показанията на свидетелката С.).

 

[12]  Не се спори, че ГО на И.Г. е била застрахована при ответника ДЗИ. Не се спори, че ДЗИ не е изплащал обезщетение за неимуществени вреди на И.Г..

 

[13]  М.М. е бил освободен от заплащането на държавна такса (вж. л. 19). Той е бил представляван от адвокат, на когото не е заплатил възнаграждение (вж. пълномощното, л. 112). Ищецът е заплатил 75,00 лева депозит на вещо лице (вж. л. 109). Ответникът ДЗИ е заплатил 4 450,00 лева на адвокат (вж. л. 316-320). Той е заплатил и 75,00 лева на вещо лице (вж. л. 102).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

           

[14]  М.М. е предявил иск по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди. Искът е частично основателен.

 

1. По исковете по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди:

 

   [15] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ). Възходящите на починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (вж. т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).

 

[16] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е възходящ на трето лице, участвало в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на третото лице; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на смъртта на третото лице ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

               

[17] Съдът установи, че:

1. М.М. е син на С.И.;

2. С.И. е участвала в процесното ПТП;

2. ПТП е причинило смъртта ú;

3. виновна за настъпването на ПТП е била И., а нейната гражданска отговорност е била застрахована при ДЗИ;

4. ищецът е преживял тежко смъртта на майка си С.И.;

4. ДЗИ не е изплатил на М.М. обезщетение за неимуществени вреди.

 

 [18]  Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[19]  Първоначално съдебната практика (вж. решение на ВС 271-1992-III Н.О.)  и доктрината (вж. Г., П.. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (вж. решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП)[2] -  19.01.2013 г.

 

[20] Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са:

1. възрастта на увредения;

2. общественото му положение;

3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (вж. т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.[3]).

 

[21]  При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (вж. решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[4] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[22]  Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело[5]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[23]  Съдът установи, че към 19.01.2013 г. С.И. е била на 61 години, а синът ú М.М. на 41 години. Съдът също установи, че М.М. е бил женен и е живеел в отделно домакинство от родителите си, но в същия град. Той ги е посещавал често, като е помагал при разходките на болния си баща, който е бил с ампутирани крака. М.М. и родителите му са били много добро и сплотено семейство. Когато М.М. е останал без работа, С.И. му е помагала с малката си пенсия. М.М. е преживял много тежко смъртта на майка си. Той е започнал често да плаче, станал е по-мълчалив, обмислял е да продаде апартамента на родителите си, защото му е навявал спомени от детството.

 

[24]  Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева и 1 000 000,00 лева при две и повече увредени лица, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева при едно увредено лице и 5 000 000,00 лева при две и повече увредени лица (вж. пар. 27 от ПЗР на КЗ). След 11.06.2012 г. този размер при едно увредено лице вече е 2 000 000,00 лева. Или увеличението на лимитите от 01.01.2010 г. до 19.01.2013 г. е 100,00 % при едно увредено лице.

 

[25]  Икономическата обстановка в страната също се е променяла от 2010 г. до 19.01.2013 г., макар и не с такива темпове като лимитите. Размерите на минималната работна заплата са били - 240,00 лева от 20.01.2009 г.[6], 270,00 лева от 01.11.2011 г.[7] до 01.05.2012 г., 290,00 лева от 01.05.2012 г.[8] до 01.01.2013 г. и 310,00 лева от 01.01.2013 г.[9]. Увеличението от 2010 г. до 19.01.2013 г. е 29,17%.

 

[26] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри седемнадесет решения, с които САС и ВКС са се произнасяли по искове за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от пълнолетни деца на родител, починал в резултат на събития през 2011 и 2010 г. С тях съдилищата са присъдили обезщетения за:

- 30 000,00 лева едно решение за събитие от 2011 г.[10];

- 40 000,00 едно решение за събитие от 2010 г.[11];

- 60 000,00 лева пет решения за събития от 2010 г.[12];

- 70 000,00 лева едно решение за събитие от 2010 г.;

- 80 000,00 лева четири решения за събития от 2010 г.[13];

- 100 000,00 лева две решения за събития от 2011 г.[14] и три решения за събития от 2010 г.[15];

- 120 000,00 лева едно решение за събитие от 2011 г.[16].

 

[27] Настоящият съд е разгледал няколко дела, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди на пълнолетно дете на починалия вследствие на ПТП от 2012 г., 2011 г. и 2010 г. Съдът е разгледал три дела, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди на пълнолетно дете,  вследствие на смърт поради ПТП от 2012 г. Първото дело е било гр. д. 7 070/2013 г., като по него съдът е присъдил обезщетение от 65 000,00 лева и решението е било потвърдено от САС. Второто дело е било гр. д. 8 491/2013 г., като по него съдът е присъдил обезщетение от 110 000,00 лева. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Третото дело е било гр. д. 2 021/2013., като по него съдът е присъдил обезщетения от по 85 000,00 лева и 90 000,00 лева. Решението е било потвърдено от САС[17], но неговото решение е било обжалвано пред ВКС, а касационното производство не е приключило.

 

[28]  За ПТП от 2011 г. съдът е разгледал само един случай, близък до настоящия – този по гр. д. 2 417/2012 г. Съдът е присъдил на ищците обезщетение за неимуществени вреди от по 70 000,00 лева[18]. Решението е било отменено от САС с влязло в сила негово решение, по което САС е определил обезщетение от по 130 000,00 лева на всяко дете[19].

 

[29] Съдът е определял обезщетения на пълнолетни деца за неимуществени вреди от смърт на родител през 2010 г. по четири дела. Първото дело е гр. д. 2 604/2012 г., като по него съдът е определил на всеки от ищците по 85 000,00 лева обезщетение [20], а решението не е било обжалвано.  Второто дело е било гр. д. 863/2012 г., като по него съдът е определил обезщетение от 75 000,00 лева[21], но решението е било частично отменено от САС, който е определил обезщетение от 100 000,00 лева[22]. Третото дело е било 8942/2013 г., като по него съдът е определил обезщетение от 100 000,00 лева[23]. Решението е било обжалвано пред САС, като все още няма решение на САС. Четвъртото дело е гр. д. 10 737/2013 г., като по него съдът е определил обезщетение от 100 000,00 лева[24]. Решението е било обжалвано, но все още няма решение на САС.

 

[30] Като отчита всички тези обстоятелства, както и посочените фактори, съдът приема, че справедливото обезщетение е от 100 000,00 лева. ДЗИ е възразил, че С.И. е допринесла за настъпването на ПТП, тъй като е пресичала пътното платно в тъмната част на денонощието отляво надясно, с бърз ход, на нерегламентирано място. Така тя е допринесла и за настъпването на ПТП.

 

[31] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (вж. за това следните решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)[25]. Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (вж. в този смисъл решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[32] Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки. Те следва преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Пешеходците също следва да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.

 

[33] В случая съдът установи, че С.И. не е пресичала пътното платно на пешеходна пътека, а на необозначено място. Нещо повече, тя не е съобразила разстоянието до идващия автомобил и слабата осветеност. Следователно С.И. е нарушила нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП. Ако тя не е пресякла на необозначено място или е съобразила разстоянието до идващия автомобил, е било възможно ПТП да не възникне – пешеходните пътеки са по-осветени, а водачите са по-предпазливи, когато забележат, че върху тях има пешеходец. Затова съдът определя процент на съпричиняване от 50[26].

 

[34]  Предвид приетия процент на съпричиняване, съдът намалява дължащото се обезщетение на 50 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда ДЗИ да заплати на М.М. 50 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.

 

2.      По разноските

 

[35] Ищецът търси и разноски. Той е направил такива за 75,00 лева.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 50 000,00 лева при предявен размер от 150 000,00 лева. Затова съдът осъжда ДЗИ да заплати на ищеца 25,00 лева разноски по делото. Съдът осъжда ДЗИ да заплати по сметка на СГС 2 000,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

[37] ДЗИ също търси разноски. Той е направил разноски за 4 525,00 лева.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 100 000,00 лева при предявен размер от 150 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на ответника 3 016,67 лева.

 

Съдия:

 

 

 

 

 


[1] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди.

[2] В решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г. ВКС е приел, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е постановяването на съдебното решение, каквато е била по-старата практика. Това решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. При наличие на противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл. 290 от ГПК, по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите разрешения да следва.

Настоящият съд следва второто разрешение – моментът, към който следва да се определи обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за определянето на момента, към който следва да се определи размерът на обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г.). Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен интересите на страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и интересите на правосъдието.

В случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение би се оказало, че това разрешение отчита интереса единствено на увредения. Предвид постоянно нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност, увреденият има интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който да е следващ и максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би получил възможно най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и възможно най-голямо обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е изключително благоприятно за увредения и същевременно изключително неблагоприятно за дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на увредения. Това разрешение би стимулирало бавенето на движението на делата от самите ищци, за да получат по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на правосъдието.

Ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането. Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо съдът го възприема.

[3] Това решение е постановено по реда на чл. 290 от ГПК и е задължително за по-нискостепенните съдилища.

[4] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК и е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка ГО.

[5] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.

[6] Вж. Постановление 1/10.01.2009 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[7] Вж. Постановление 180/30.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[8] Вж. Постановление 300/10.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[9] Вж. Постановление 250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[10] Вж. решение на ВКС 396-2012-II Н. О. по н. д. 1200/2011 г. Смъртта е била настъпила през 2011 г. вследствие на умишлено нанесени средни телесни повреди. Починалият е имал две пълнолетни деца.

[11] Вж. решение на ВКС 483-2012-III Н.О. по гр. д. 2307/2011 г.  В решението съдът е установил, че по време на лов вследствие на непредпазливо прострелване с ловна пушка „надцевка”  е починал бащата на ищците. ВКС е решил, че присъденото от САС обезщетение за неимуществени вреди на децата не е било достатъчно и го е увеличил от 25 000,00 на 40 000,00 лева на човек. Други обстоятелства, свързани с определянето на обезщетението, не са посочени в решението.

[12] Вж. следните решения на САС: 1. решение 904-2013-8-ми с-в по гр. д. 231/2013 г. Съдът е установил, че ищецът и починалият му баща са имали много близки отношения. Поддържали са постоянен контакт по телефона, а всяко лято цялото семейство на ищеца е посещавало баща му. Съдът обаче, е съобрази възрастта на починалия – 81 години – както и обстоятелството, че след като се е оженил, ищецът е заживял със семейството си в друго населено място.

2. решение 1844-2011-4-ти с-в по гр. д. 2121/2011 г. Съдът е установил, че ищцата е имала топла емоционална връзка с починалата си майка.

3. решение 1641-2012-4-ти с-в по гр. д. 1768/2012 г. Съдът е установил, че отношенията между починалата майка и децата ú са били много добри. Дъщерите са ходели на гости поне веднъж в месеца, майка им също е ходела при тях. След смъртта на майка си, ищците са започнали да посещават майчината къща много рядко. Те са тъжали много за майка си. Синът на починалата след смъртта ú е работил в Турция и рядко е посещавал дома на майка си, като е споделил, че няма какво да прави там, че това е къщата на майка му, която е починала;

4. решение на САС 2052-2012-10-ти с-в по гр. д. 3498/2012 г. Съдът е установил, че към момента на ПТП починалата майка на ищците е била на 82 години.

5. решение на САС 2168-2013-2-ри с-в по гр. д. 1642/2013 г. Съдът е установил, че ищецът е живеел с майка си в един град, а ищцата – в друг, но последната посещавала майка си ежеседмично да ú готви. Приживе на майката децата ú били весели, но след смъртта ú се затворили в себе си, дъщерята е ходила около една година с траурни дрехи.

[13] Вж. 1. решение на 1807-2012-4-ти с-в по гр. д. 1 873/2012 г. С решението си съдът е приел, че ищцата и нейният баща са били в добри отношения, които са се характеризирали с постоянство, близост и взаимопомощ. Ищцата е приела много тежко внезапната смърт на баща си. Към момента на смъртта си пострадалият е бил на 60 години, а дъщеря му на 35 години. 

2. решение на САС 1990-2012-1-ви с-в по гр. д. 2 964/2012 г. Съдът е приел, че ищцата и починалата са били в много добри отношения. Двете, макар че не живеели в едно и също населено място, често се виждали (поне два пъти месечно), непрекъснато контактували по телефона, ходели са си на гости (между двете населени места разстоянието е било около 50 км), били са заедно на празниците, понякога ищцата със седмици е стояла при майка си. Между двете не е имало конфликти. Към момента на инцидента ищцата е била в напреднала бременност - осми месец. Тя тежко е приела вестта, макар да ú е било съобщено внимателно, много е плачела. Към момента на съдебното дирене ищцата все още не е била преодоляла загубата на майка си, когато е виждала някой с майка си, се е разстройствала и е започвала да плаче. Към момента на ПТП пострадалата е била на 44 години;

3. решение на САС 1990-2012-1-ви с-в по гр. д. 2964/2012 г. При определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел: родствената връзка между починалата и ищцата - майка и дъщеря; характера на съществуващите между тях отношения на обич и силна привързаност; младата възраст на починалата към настъпване на произшествието (44 г.); обстоятелството, че към инцидента ищцата е имала собствено семейство и не е живеела заедно с майка си в един дом; начина, по който смъртта на майка ú се е отразила на ищцата, особено с оглед нейното състояние на напреднала бременност към този момент; продължителността и интензитета на преживените от нея психични страдания; факта, че ищцата не е била преодоляла загубата на майка си;

4. решение на САС 418-2013-1-ви с-в по гр. д. 3587/2012 г. Съдът е установил, че ищците са живеели с майка си в едно домакинство до навършване на пълнолетие, а след това са поддържали контакти с нея, били са близки. Те трудно са изживели загубата на майка си и са споделяли, че им е било тежко, още повече, че не са имали друг жив родител. Ищецът Р. К. е имал психично заболяване и след смъртта на майка си е направил опит за самоубийство, като се е хвърлил от скала.

[14] Вж. 1. решение на САС 1503-2013-7-ми с-в по гр. д. 1233/2013 г. Съдът е установил, че починалата майка на ищците е била на 49 години, а те на 28 и 24 години. Отношенията им са били основани на взаимна любов, разбирателство и взаимопомощ;

2. решение на САС 137-2014-1-ви с-в по гр. д. 2074/2013 г. Съдът е установил, че отношенията между починалата и нейните деца са били близки и много добри. Починалата е била грижовна майка и добре е отгледала децата си, които са били травмирани от смъртта ú и тежко са преживели загубата ú.

[15] Вж. 1. решение на САС 532-2013-7-ми с-в по гр. д. 3374/2012 г. Съдът е установил, че в резултат на ПТП ищците са загубили баща си. Той е бил на 82 години, но е бил опора за семейството си Постоянно е контактувал с децата си, включително и с живеещия му от шест години в Америка син. Събирали са се на всички празници, а починалият е давал кураж на цялото семейство. Две години след смъртта на починалия, ищците са продължавали да тъжат за него. Те са почитали паметта му, като са спазвали обичаите;

2. решение на САС 597-2013-10-ти с-в по гр. д. 4167-2012 г. Съдът е установил, че загубата на 67-годишната му майка се е отразила тежко на ищеца, който е имал самостоятелен живот и семейство;

3. решение на САС 2391-2013-4-ти с-в по гр. д. 3531/2013 г. Съдът е установил, че починалата е била в добро здравословно състояние, жизнена и енергична и се занимавала със земеделие, за да помага на децата си. Отношенията между нея и ищците са били изградени на основата на обич и взаимопомощ. Ищците и майка им са се събирали по празници. Почти през ден ищците са посещавали майка си. Внезапната ú смърт им се е отразила много зле. Те са се затворили в себе си, имали са здравословни проблеми и са приемали медикаменти. Ищците не са могли да приемат смъртта на майка си.

[16] Вж. решение на САС 161-2013-7-ми с-в по гр. д. 3991/2013 г. Съдът е установил, че ищцата и починалият ú баща са живеели в различни домакинства и различни населени места. Въпреки това връзката между двамата не е била прекъсвана. Починалият е работил като строител и е посещавал дъщеря си по няколко пъти месечно. Понякога той ú гостувал в петък и е оставал до неделя. Връзката между баща и дъщеря е била много тясна. След смъртта на баща си, ищцата се е усамотила и е станала подтисната, докато преди това е била много общителна. Когато се е заговарило за бащата на ищцата, тя е започвала да плаче. Ищцата я е било страх да пътува с автомобил. Към момента на смъртта си починалият е бил на 43 години, като смъртта му е била неочаквана и е заварила близките му неподготвени, което е засилило негативните им емоции.

[17] Вж. решение на САС 2257-2014-2-ри с-в по гр. д. 1929/2014 г.

[18] Съдът е взел предвид следните обстоятелства при определянето на размера на обезщетението: към 11.03.2011 г., датата на ПТП, починалата е била на 65 години. Тя е била в много близки и добри отношения с 41-годишната си дъщеря и 39-годишния си син. Децата на починалата са били много привързани към майка си, тъй като в детството им е имало период, когато тя се е грижила сама за тях. Починалата е живяла с дъщеря си в една къща. След смъртта на починалата и двете ú деца са страдали, като дъщеря ú е плакала и е продължава да плаче при спомена за майка си, а в поведението ú се е усещала тъга по внезапно загубения родител.

[19] Вж. решение на САС 1502-2013-7-ми с-в по гр. д. 1143/2013 г.

[20] Съдът е взел предвид следните обстоятелства при определянето на размера на обезщетението: към 30.08.2010 г., датата на смъртта на починалия, той е бил на 73 години. Починалият е бил в много близки и добри отношения с 50-годишната си дъщеря и 43-годишния си син. Дъщеря му е живеела в отделно домакинство, но баща ú и брат ú (другият ищец) отвреме навреме са живеели в едно домакинство. Между починалия и децата му са съществували отношения на взаимна обич, привързаност и взаимопомощ. След смъртта на починалия и двете му деца са страдали. Те са били потресени от вида на разпилените по пътното платно органи от тялото на баща им. Към момента на съдебното дирене двамата все още са имали проблеми със съня.

[21] Съдът е взел предвид следните обстоятелства при определянето на размера на обезщетението: към 05.08.2010 г. починалата е била на 57 години. Тя е била в много близки и добри отношения с 37-годишния си син. Те са живеели в отделни домакинства, но на разстояние 200-300 метра. Починалата е помагала с отглеждането на детето на сина си, а той се е грижил за нея, като я е водил на медицински прегледи. Ищецът е понесъл тежко смъртта на майка си.

[22] Вж. решение на САС 2171-2013-2-ри с-в по гр. д. 1587/2013 г.

[23] Съдът е установил, че към 12.02.2010 г. починалата е била на 58 години, а дъщеря ú е била на 38 години. Те са живеели в гр. Ихтиман, като починалата и ищцата са живеели в отделни домакинства, но не далеч една от друга. Починалата е помагала на дъщеря си в домакинството и отглеждането на внучката си, както и с материални средства. Ищцата е понесла тежко смъртта на майка си. Тя е плачела и по няколко пъти на ден се е обаждала на близки, за да сподели мъката си. В деня на погребението на майка си ищцата едва е вървяла.

[24] Съдът установи, че към 12.02.2010 г. починалата е била на 49 години, синът ú е бил на 24 години, а дъщеря ú е била на 18 години. Цялото семейство е било в близки и добри отношения, като те са живеели заедно в София. Семейството на починалата е приело много тежко внезапната ú смърт. Съпругът ú е бил психически сринат, той дори не е могъл да организира погребението на съпругата си, като с това се е заел синът им, който е събрал сили у себе си. Последният обаче е започнал да сънува кошмари, скърцал е зъбите си, което е довело до счупване на предните зъби и поставяне на гумени подложки, отложил е с няколко години плановете си за продължаване на образованието си. Дъщерята на починалата е била в последната година на обучението ú в гимназия. Предстоял ú е бал и кандидатстване в университет. Вместо да се радва на това, тя е скърбяла за майка си, само за два-три месеца е напълняла прекомерно, имала е и анемия, която е била лекувана медикаментозно.

 

[25] И двете решения са постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за по-нискостепенните съдилища.

[26] За близък на процесния случай подобен процент на съпричиняване е бил определен и в решение на ВКС 88-2012-II Т. О. по т. д. 1 015/2011 г. и решение на САС 1013-2013-8-ми с-в по гр. д. 722/2013 г.