Решение по дело №394/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 346
Дата: 20 март 2019 г.
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20195300500394
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е     346

                                          гр. Пловдив, 20.03.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

   

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІII гр. състав, в закрито съдебно заседание на  20.03.2019г., в състав:

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА               

                      ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                    НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

разгледа докладваното от съдията Цветкова гр. д. № 394 по описа на съда за 2019г. и взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба Вх. № 5556/19.02.2019г. от П.Л. Б., ЕГН ********** чрез адв. Е.Б. – длъжник по изп. д. № 20118200400037 по описа на ЧСИ Тодор Луков рег. № 820, с район на действие – ОС – Пловдив против разпореждане  на ЧСИ Тодор Луков от 28.11.2018г., постановено по изпълнителното дело в частта, с която е прието, че сума в размер на 1 314 лв. представлява секвестируемо вземане на длъжника и е определена  като такава за погасяване на задължението на длъжника по изпълнителното дело.

С жалбата се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането на ЧСИ Тодор Луков от 28.11.2018г. в оспорваната част и се излагат съображения в тази насока.Търси се отмяна на разпореждането и задължаване на ЧСИ да възстанови на длъжника сумата от 1314 лева, представляваща несеквестируемо вземане.Претендират се направените по делото разноски.

 Ответната страна по жалбата – „Първа инвестиционна банка“ АД взискател в изпълнителното производство, не е подала възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

         В  писмените  си  мотиви  по  чл. 436, ал. 3 ГПК  съдебният  изпълнител  изразява  становище, че жалбата е допустима, но неоснователна по изложените подробни съображения.

         Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу насочване на изпълнението върху вземане, което смята за несеквестируемо.

Съгласно задължителните разяснения в т. 1 на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС чрез уредената в чл. 435, ал. 2 от ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо, е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство.Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът.Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава.На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта.Отменяването на изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за  отменяване на отделни изпълнителни действия.

Доколкото в случая длъжникът се позовава на несеквестируемост на парично вземане, което е предмет на жалбата, а не отделни действия на ЧСИ, тя е допустима в цялост, като евентуална отмяна на несъвместимите с несеквестируемостта действия би била законна последица от извода за несеквестируемост на паричното вземане.

Като се запозна с материалите по приложеното изпълнително дело и съобрази доводите в жалбата и мотивите на ЧСИ по чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдът намира следното:

Изпълнително дело № 20118200400037 по описа на ЧСИ Тодор Луков, с рег. № 820, с район на действие ОС Пловдив, е образувано по молба на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, въз основа на издаден изпълнителен лист от 18.01.2011г. от Районен съд Пловдив по ч. гр. д. № 727 по описа за 2011г. на същия съд срещу солидарните длъжници П.Л. Б., ЕГН ********** и А.М.А., ЕГН ********** за сумата от 15000 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 30.01.2007г. в гр. Пловдив от П. Б., с падеж – на предявяване, в срок до 28.01.2017г., предявен за плащане на 09.08.2010г., съдържащ клауза „без протест“ и „без разноски“, авалиран от А.А. и законната лихва от 13.01.2011г. до изплащане на вземането, сумата от 300 лв. разноски по производството за заплатена ДТ и сумата 550 лв. адвокатско възнаграждение.Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение № 357/14.01.2011г., издадена в заповедното производство.

 С разпореждане на съдебния изпълнител от 06.11.2018г. е наложен запор на вземанията по банковите сметки на длъжника П.Л. Б., ЕГН ********** в „Уникредит Булбанк“ АД до размера на дълга по изпълнителното дело.До „Уникредит Булбанк“ АД е изпратено запорно съобщение с изх. № 15937/06.11.2018г., а длъжникът П.Л. Б. е уведомен за предприетите действия на принудително изпълнение със съобщение изх. № 15940/06.11.2018г., връчено му на 19.11.2018г.Със съобщение вх. № 23880/20.11.2018г. „Уникредит Булбанк“ АД уведомява съдебния изпълнител, че признава вземането, върху което е наложен запора за основателно, че няма претенции от други лица върху същото вземане, няма наложени запори от други съдебни изпълнители, дължимите суми са преведени частично, както и че по сметката П.Л. Б., ЕГН ********** получава трудово възнаграждение.В изпълнение на наложения запор по специалната сметка на съдебния изпълнител на 16.11.2018г. е преведена сумата от 3959, 59 лева.

 С молба вх. № 23992/21.11.2018г. длъжникът е поискал от ЧСИ да му бъде възстановена част от събраната сума от банковата му сметка, тъй като представлявала несеквестируемо вземане.Част от сумата в размер на 3030 лева включвала трудовото му възнаграждение за м. 10.2018г. в размер на 395, 75 лева и командировъчни в размер на 1 346, 87 евро, платени от работодателя.По банкова сметка ***  имало и налична сума в размер на 100 лева, преведена  с вътрешен превод от друга сметка на длъжника в същата банка от платеното му трудово възнаграждение за м. 10.2018г., представляваща месечна издръжка на дъщеря му М. Б.а.

Към молбата са приложени: трудов договор на  П.Л. Б., ЕГН ********** със „СИ ТРАНС“ ЕООД, с който е назначен на длъжността: „шофьор, товарен автомобил, международни превози“ при месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева; заповед № 129/21.08.2018г. на работодателя за командировка на П.Л. Б. до М., Холандия за 132 дни, считано от 22.08.2018г. до 31.12.2018г., като в заповедта е записано, че се определят командировъчни пари в размерите по Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115 от 03.06.2004г.; потвърждение за плащане от 02.11.2018г. с наредител – „Си транс“ ЕООД по банковата сметка на П.Л. Б. в „Уникредит Булбанк“ АД на сумата от 3030 лева с посочено основание: възнаграждение и дневни.

С обжалваното в настоящето производство разпореждане съдебния изпълнител определя сумата в общ размер от 1716 лв., която да бъде възстановена на длъжника П.Л. Б., ЕГН **********, включваща сумата от 395, 75 лева, представляваща трудово възнаграждение на длъжника за м. октомври 2018г. и сумата от 1320, 25 лв., включваща командировъчни пари по чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ за 25 дни и 52, 81 лева – левова равностойност на 27 евро, представляващи командировъчни пари за един ден за шофьори и стюардеси при автомобилни превози съгласно Приложение № 3 към НСКСЧ.Сумата в размер на 100 лв., за която длъжникът твърди, че представлява месечна издръжка на дъщеря му, е разпоредено да се използва за целите на принудителното изпълнение, тъй като длъжникът не представил доказателства в подкрепа на твърдението си.Опредена е сума в общ размер на 2 243, 59 лева, която да бъде използвана за погасяване на дълга по изпълнителното дело.Разпореждането е съобщено на длъжника  П. Б. на 05.12.2018г., като с молба вх. № 25056/07.12.2018г., депозирана по изпълнителното дело, той е поискал възстановяване на сумата за командировъчни в пълен размер по същите съображения.Към молбата е приложено уведомително писмо изх. № 44/04.12.2018г., постъпило по изпълнителното дело от „Си транс“ ЕООД Пловдив във връзка с наложения запор върху трудовото възнаграждение на П.Л. Б., с което уведомяват, че същият се осигурява върху 510 лева месечно.Останалата част от получаваната сума представлявала дневни пари, съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина – чл. 31, ал. 1 и Приложение № 3, удвоен, съгласно позволения от ЗКПО размер или по 54 евро на календарен ден.Считано от 30.11.2018г. трудовият договор с П. Б. бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1 от КТ.                                                                                                                                                                                                                                                                 

При тези данни съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Основният спорен въпрос е дали сумата от 1 314 лв., представляваща част от преведена обща сума в размер на 3030 лв. от работодателя по сметка на длъжника на 02.11.2018г. и запорирана от ЧСИ, представлява несеквестируемо парично вземане, респ. може ли да бъде използвано за погасяване на задължението на взискателя по изпълнителното дело.За да се отговори на този въпрос следа да се установи основанието за плащане на спорната сума от работодателя.С облажваното разпореждане е прието, че на възстановяване подлежи част от сумата до размера от 1320, 25 лв., включваща дължими командировъчни пари по чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ за 25 дни, изчислени съгласно Приложение № 3 към Наредбата.В тази насока е съобразена издадената заповед № 129/21.08.2018г. от работодателя, с която относно финансовите условия на командировката се препраща към Приложение № 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115 от 03.06.2004г.За остатъка от 1314 лв. е разпоредено да се използва за погасяване на дълга по изпълнителното дело.От своя страна работникът /длъжник в изпълнителното производство/ твърди, че са били уговорени по-благоприятни условия на командировката и цялата сума от 2 634, 25 лв. е заплатена като дневни пари за командировка в чужбина за 25 календарни дни.В подкрепа на тези твърдения е приложил писмени доказателства – потвърждение за плащане от 02.11.2018г., в което като основание за извършения превод е посочено: възнаграждение и дневни и уведомително писмо изх. № 44/04.12.2018г., изходящо от работодателя, в което се потвърждава основанието за плащане.С оглед на това съдът намира за неправилен извода, че сумата над размера от 1320, 25 лева за командировъчни представлява секвестируемо вземане на длъжника и може да бъде използвана за погасяване на дълга по изпълнителното дело.В тази насока съдът съобрази също, че командировъчните имат отчетен характер с предназначение на текущи разходи, които се дават на работника, за да компенсират по-големите разходи, които той ще направи извън обичайната месторабота, т. е. същите имат характер на обезщетение по чл. 215 от КТ, а съгласно чл. 446а от ГПК тези обезщетения са несекветируеми.От друга страна доколкото работодателят е нарушил законоустановените изисквания за реда за командироване, като в издадената командировъчна заповед не е посочил пълния размер на изплатените командировъчни пари, то установяването на това обстоятелство може да стане и други доказателства, каквито в случая са приложени от длъжника по изпълнителното дело.

Предвид гореизложеното жалбата е основателна и следва се уважи, като се отмени насочването на изпълнението върху несеквестируемото вземане на длъжника в размер на 1314 лева и несъвместимите с несеквестируемостта изпълнителни действия: запор на вземането по банкова сметка *** П.Л. Б., ЕГН ********** в „Уникредит Булбанк“ АД за размера от 1 314 лева и разпореждане от 28.11.2018г. на ЧСИ Тодор Луков, с рег. № 820, с район на действие ОС Пловдив в частта, с която  се определя сума над размера от 929, 59 лева до размера от 2243, 59 лева /или за разликата от 1314 лева/, която да бъде използвана за погасяване на дълга по изпълнителното дело.

При този изход на делото и претенцията за това, на жалбоподателя се следват направените по делото разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на взискателя като ответник по жалбата – общо в размер на 325 лева, включващи 25 лв. ДТ и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

      По изложените съображения съдът

 

                                Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ насочването на изпълнението по изп. д. № 20118200400037 по описа на ЧСИ Тодор Луков, с рег. № 820, район на действие – ОС – Пловдив върху вземане по банкова сметка *** П.Л. Б., ЕГН ********** в „Уникредит Булбанк“ АД с IBAN: ***14 лева, представляващ част командировъчни пари на работника в общ размер от 2 634, 25 лева и несъвместимите с несеквестируемостта изпълнителни действия: запор на вземането по банкова сметка *** П.Л. Б., ЕГН ********** в „Уникредит Булбанк“ АД за размера от 1 314 лева и разпореждане от 28.11.2018г. на ЧСИ Тодор Луков, с рег. № 820, с район на действие ОС Пловдив в частта, с която  се определя сума над размера от 929, 59 лева до размера от 2 243, 59 лева /или за разликата от 1314 лева/, да бъде използвана за погасяване на дълга по изпълнителното дело.

ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанкав“ № 37 да заплати на П.Л. Б., ЕГН ********** *** сумата от 325 лв. – разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: