МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО Н.А.Х.Д. № 93/2018 Г. ПО ОПИСА НА РС ТРЯВНА
Районна прокуратура Трявна е внесла в
РС Трявна с Постановление от 28.05.2018 г. по реда на чл. 375 НПК
предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и
налагане на административно наказание по бързо производство № 360
ЗМ-48/2018 г. по описа РУ-Трявна, прок. преп. № 363/2018 г. на РП-Трявна спрямо обвиняемия Ц.Й.С. за това, че на 16.05.2018 г. в **********************, не е изпълнил заповед за защита от домашно
насилие – Заповед № 1/15.05.2018 г. за незабавна защита
издадена на основание чл. 18 ЗЗДН по гр. дело №
178/2018 г. по описа на Районен съд Трявна в полза на Д.Н.Р.от гр. Плачковци,
като нарушил забраната да приближава жилището й на разстояние до 100 м –
престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.
Производството е по реда на глава 28 НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-Трявна поддържа внесеното предложение.
Обвиняемият С. редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с
назначен по делото служебен защитник. Признава се
за виновен по отношение на повдигнатото му обвинение. В последната
си дума моли
да му бъде наложена глоба в минимален размер.
Съдът, като изслуша становищата на страните, извърши преценка на събраните по делото
доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Ц.Й.С. е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с
основно образование, неженен, неосъждан, безработен, с адрес: гр. Трявна, ул. „Ангел Кънчев“ №
158, ет. 2, ЕГН: **********.
Обвиняемият Ц.Й.С. е син на св.Д.Н.Р.,
която живее в къща, намираща се гр. Плачковци, кв.
„Бъчвари“ № 3. От няколко години обвиняемият С. упражнявал
психически и физически тормоз спрямо майка си и другите й деца, като винаги бил
в нетрезво състояние. Обвиняемият отивал в дома на майка си и започвал да
псува, вика и обижда всички в къщата, да чупи имуществото и да отправя заплахи
за саморазправа. Поради тези причини св.Д.Н.Р. подала до
съда молба за издаване на заповед за защита срещу обвиняемия С., като поискала
и издаване на заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН, по която молба било
образувано гражданско дело № 178/2018 г. по описа
на Тревненски районен съд. На 15.05.2018 г. срещу обвиняемия С. била издадена на основание чл. 18 ЗЗДН Заповед
№ 1 за незабавна защита
по гр.д. № 178/2018
г. на РС Трявна, която подлежала на незабавно изпълнение и имала временно действие - до издаване на
заповед за защита или отказ. С посочената
заповед на съда обвиняемият С. бил отстранен от обитаваното
от свидетеляД.Н.Р. жилище, находящо се на гореописания
адрес, като му било забранено да се приближава до жилището на свид.Д.Н.Р., както и до нейната месторабота и места за социални контакти и отдих на разстояние до 100 метра. Със същата
Заповед обвиняемият С. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо майка си. Издадената заповед на РС Трявна била връчена лично на обвиняемия Ц.Й.С.
на 16.05.2018 г. в 11.15 часа.
На 16.05.2018 г., около 13.00 часа обвиняемият С., въпреки издадената заповед и предвидената в нея забрана да приближава на по-малко от 100 м. жилището на свидетеляД.Н.Р., същият решил да не я изпълнява и да посети жилището. Обвиняемият С. влязъл в двора на къщата, след което се скрил в
дървена барака намираща се на 10 метра от входната врата на къщата.
Свидетелят Р. забелязала, че нейният син - обвиняемият С.
се крие в бараката до жилището й и по този начин
нарушава заповедта, изплашила
се, не смеела да се прибере в дома си, поради което и
се обадила в РУ – Трявна. По подадения на 16.05.2018 г., около 13.20 часа сигнал, на адреса в ***************** пристигнали полицейски служители - св. Й.М.и св. С.В.. На място ги посрещнала
св. Р., която им посочила намиращата се в двора на къщата барака, където се
намирал обвиняемият. Полицейските служители влезли в двора на къщата и открили
обвиняемия С. в бараката. След направена справка установили, че срещу него има
издадена заповед за незабавна защита, която му е връчена и според която му е
забранено да приближава жилището на св.Д.Н.Р. на разстояние по-малко от 100 м. Полицейските
служители му задали въпроси във връзка с издадената заповед, на което същият
отговорил, че е получил заповедта за незабавна защита, разбрал е че не трябва
да приближава жилището на майка си, но въпреки това решил да отиде и да наруши
заповедта. Полицейските служители отвели обвиняемия в
полицейското управление, където бил задържан за срок до 24 часа със Заповед по
ЗМВР.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложените фактически
обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали:
гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в досъдебното
производство свидетели Йосиф
Веселинов М.(л.20 от досъд. произв.), Станислав Христов В. (л.21 от досъд. произв.), Георги Венциславов Василев (л.22 от досъд. произв.)
и Д.Н.Р.(л.23 от досъд. произв.),
както и писмените доказателства по делото: заповед за задържане на лице по ЗМВР
(л.5,
л.7 от досъд. произв.), протокол за личен обиск на лице (л.6, л.8 от досъд. произв), заповед за незабавна защита от 15.05.2018 г. на РС-Трявна (л.26 от досъд. произв.), съобщение за връчване на заповед
(л. 27 от досъд. произв.), справка за съдимост (л.17 от досъд. произв.), декларация за семейно,
материално положение и имотно състояние – л.29 от досъд.
произв.), преценени при
условията на чл. 378, ал.2 и чл. 107, ал.5 НПК.
Районният
съд кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели Й.М.и С.В., доколкото същите са подробни, обективни и без вътрешни противоречия,
като показанията на двамата свидетели се намират в пълен синхрон и единство,
като установяват единно и безпротиворечиво фактическите обстоятелства по
делото. В показанията си двамата свидетели детайлизирано излагат непосредствените си
възприятия относно случая, и по-точно: датата, часа, мястото, пресъздават срещата между тях и св. Р., която им посочила
намиращата се в двора на къщата барака, находяща се на 10 метра от входната
врата на къщата, където се намирал обвиняемият С.. Свидетелите съобщават и за предприетите от тях
действия по извеждането на обвиняемото лице от бараката и отвеждането му в полицейското управление. Свидетелските показания на
свидетелите М.и
В. се явяват пряко доказателствено средство, тъй като и двамата са
очевидци на случилото се и в частност - на местонахождението на обвиняемия в непосредствена
близост до жилището, въпреки издадената ограничителна заповед.
Освен това показанията и на двамата полицаи се
подкрепят и от другите събрани и приети по делото гласни и писмени
доказателствени средства и поради това съдът изгради своите фактически изводи
въз основа на същите.
Първоинстанционният съд даде вяра на
показанията на свидетеляД.Н.Р., като намира същите за логични, подробни и
последователни, които са източник на пряка доказателствена информация за
процесното събитие, доколкото свидетелят е бил очевидец. Същата излага подробно непосредствените си впечатления от
случилото се - видяла е обвиняемия - нейн син да
вляза в двора на къщата й и да отива в бараката; съобщаването за случая на полицията, изчакването на полицаите и
техните действия по извеждане на обвиняемия и закарването му в полицейското
управление заради неспазването на заповедта за незабавна защита от домашно
насилие. Показанията на този свидетел се подкрепят и от показанията на двамата полицейски служители, които са били изпратени на
адреса и са задържали обвиняемия.
Районният съд даде вяра на показанията на свидетеля Георги
Василев, които кореспондират на останалите свидетелски показания. Същият излага подробно непосредствените си впечетления за
времето, мястото и начина на връчването на обвиняемия на издадената заповед за
незабавна защита.
Анализът в съвкупност на
посочените гласни доказателства не води до разнопосочни или противоречиви
фактически изводи, доколкото показанията на свидетелите се подкрепят и от
писмените доказателства по делото и затова съдът кредитира гласните
доказателства.
Писмените доказателства по
делото, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, напълно
кореспондират със свидетелските показания, като спомагат за изясняването на
релевантни обстоятелства по случая, вкл. наличието на заповед по ЗЗДН, нейното съдържание
- поставените на обвиняемия ограничения, разписката за връчването й, и затова съдът ги кредитира изцяло.
От приетата справка за съдимост се установява съдебното му минало,
а от представената декларация - неговото семейно, материално положение и имотно
състояние.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на събрания доказателствен материал, който установява
категорично и безсъмнено изложените фактически обстоятелства, районният съд прави следните правни изводи:
Обект на посегателство са
обществените отношения, които осигуряват осъществяването на правораздавателната
дейност по дела от всякакъв вид, както и авторитета на органите на съдебната
власт и доверието на гражданите в тях и дейността им.
След цялостен анализ на доказателствената
съвкупност, районният
съд счита, че със своето деяние обвиняемият Ц.Й.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 296, ал.1 НК, доколкото
са налице обективните и субективни признаци на този престъпен състав и затова го призна за виновен в извършването
му.
По делото се установява
категорично, че от обективна страна, е налице издадена Заповед за незабавна
защита от домашно насилие от 15.05.2018 г. по гражданско дело № 178/2018 г. по описа на РС Трявна, с която обвиняемият Ц.Й.С. е бил отстранен от обитаваното от свидетеляД.Н.Р. жилище, находящо се ****************, като му било забранено да се доближава до жилището на свидетеляД.Н.Р., както и до нейната месторабота и места за социални контакти и отдих на разстояние до 100 метра. Със същата Заповед обвиняемият С. бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо майка си – свидетеля Д.Н.Р.. Посочената Заповед подлежала на незабавно изпълнение, като тези ограничителни мерки важали от датата на уведомяването на обв. С. (16.08.2018 г.) за въпросната
заповед, до приключването на делото с влязъл в сила съдебен акт - до издаване на
заповед за защита или отказ.
В разглеждания случай, на
посочената дата, място и време, обвиняемият С. е отишъл до въпросното жилище, приближил се е до
него като
влязъл в бараката в двора на жилището на свидетеля Р., находяща се на 10 м. от
входната врата на къщата (нарушение на
забраната да го приближава на посоченото разстояние), т. е. поведението на обвиняемия С.
е било в нарушение и в неизпълнение на издадената
заповед от 15.05.2018 г. за незабавна защита, с което обективните елементи
на състава на формалното по своите характеристики престъпление, са осъществени.
От субективна страна обвиняемият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК. Обвиняемият С. е съзнавал, че срещу него е издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие по отношение на майка муД.Н.Р.,
тъй като същата му е връчена лично на 16.05.2018 г. в 11.15 часа. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че изпълнението на издадената заповед е задължително и нарушаването й ще доведе до задържане. Съзнавал е общественоопасните последици, че
едновременно засяга стабилността на съдебния акт и обществените отношения,
които охранява - личната свобода и права на пострадалото от домашно насилие
лице. Обвиняемият целенасочено не е изпълнил наложената му ограничителна мярка, с намерение да наруши заповедта, от което съдът изведе волевия елемент на умисъла му
- че е целял настъпването на общественоопасните последици.
Причини за извършване на
деянието е нежеланието на обвиняемия да спазва установения в страната правов
ред и императивните разпореждания на съдебен орган.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
По въпросите за приложението на чл. 78а НК и
наказанието, районния
съд приема, че с оглед на предвидените в материалния
закон наказания за процесното умишлено престъпление по чл. 296, ал.1 НК - до три години "лишаване от
свобода" или "глоба" до 5 000 лева, са налице материалните
основания за приложение на разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК - обвиняемият С. е пълнолетен, като не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
VIII, раздел 4 от Общата част на НК, като от деянието няма настъпили
имуществени вреди и не е налице някоя от забраните по чл. 78а, ал.7 НК, като предвиденото наказание
отговаря на критериите по чл. 78а, ал.1, б. "а" НК.
При индивидуализацията на
административното наказание, съдът не отчете отегчаващо отговорността обстоятелство. Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства оказаното от обвиняемия съдействие в хода на наказателното производство, обстоятелството,
че се признава за виновен, сочещо за наличието
на проявено критично отношение към осъщественото престъпление и като съобрази факта, че е безработен, прецени за справедливо минималното
по размер административно наказание "глоба" в размер от 1 000
(хиляда) лева, което най-пълно съответства на обществената опасност на деянието
и на дееца, и същото ще спомогне за постигане на целите на лична и генерална
превенции - поправително-превъзпитателно въздействие на обвиняемия Ц.Й.С. с цел същият да спазва законовите правила и
установените въз основа на тях и със съдебен акт забрани за определеното
поведение.
По въпроса за разноските по делото и при този
изход на делото, районният
съд осъди признатия за виновен С. да заплати по сметка на РС Трявна държавна такса от 5.00 (пет) лева за служебното
издаване на 1 (един) бр. изпълнителен лист.
По изложените мотиви съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: