Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
28.01.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 6686 по
описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 466202 от 08.08.2018г. по гр.д. № 31804/2017г.
Софийски районен съд, 56 състав осъдил „Е.“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на И.М.И.,
ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 19 246.51 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на трудова злополука, настъпила на 10.01.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 10.01.2016г. до окончателното плащане, като отхвърлил
този иск за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лв., както и да
заплати на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 404.31 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на
10.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2016г. до
окончателното плащане, като отхвърлил иска за обезщетение за имуществени вреди
за разликата до пълния му предявен размер от 840.60 лв. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 3 447.50 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 822.00 лв., представляваща държавна
такса и платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице съобразно
уважената част от исковете.
С определение от 07.02.2019г., необжалвано от страните, е
оставено без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за
разноските.
Срещу решението са подадени въззивни жалби и от двете страни.
Въззивникът-ищец И.М.И. обжалва решението в частта, с която искът за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 19 246.51 лв. до 61 062.40 лв.,
както и в частта, с която искът за имуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 404.31 лв. до 588.42 лв. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност. В
нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, районният съд определил
обезщетение в крайно занижен размер, неадекватно на получените вследствие
трудовата злополука травматични увреждания, периода на лечение и
възстановяване, дългия период на нетрудоспособност, както и необратимостта на
получените увреждания. Установените от заключението на СМЕ увреждания били
необратими и щели да причиняват на ищеца неудобства, затруднения и дискомфорт
през целия му живот. Районният съд не оценил характера и тежестта на уврежданията
и другите посочени обстоятелства, което довело до определяне на несправедливо
занижен размер на обезщетението. По иска за имуществени вреди районният съд не
изложил никакви мотиви защо присъжда сума в размер на 404.31 лв. при
установения размер от 840.60 лв., като при прилагане на определения от съда
процент на съпричиняване от 30 % дължимата сума възлизала на 588.42 лв., а не
на присъдените 404.31 лв. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното
решение в атакуваните части, вкл. в частта за разноските и вместо това
постанови друго, с което да уважи исковете за обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди до посочените в жалбата размери, съобразени с установения
по делото принос на пострадалия от 30 %. Не претендира разноски за въззивната
инстанция, претендира такива за първата инстанция с оглед изхода на спора.
Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
С отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Е.“ ЕАД оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните от ищеца части.
От ответника е подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частите,
с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност. В неправилно приложение
на чл. 52 ЗЗД районният съд определил размер на обезщетението за неимуществени
вреди в прекомерно завишен размер, както и не отчел действителния принос на
пострадалия за настъпване на трудовата злополука. При определяне размера на
обезщетението районният съд взел предвид търпени от ищеца психоемоционални
болки и страдания, каквито ищецът не твърдял да е претърпял. Не били твърдени и
доказани вреди над обичайните и с трайни и неотстраними последствия, поради
което определеното от съда обезщетение не отговаряло на критерия за
справедливост. При определяне на степента, в която пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат, незаконосъобразно районният съд определил принос от 30 %,
който не съответствал на установеното по делото от събраните писмени и гласни
доказателства. Не било взето предвид, че в деня на злополуката на ищеца изобщо
не била възлагана работа на разделителната лента, както и че ищецът се поставил
в ситуация на повишен риск, застрашавайки здравето и живота си, изключително в
резултат на собственото си поведение. По отношение вината на работодателя
следвало да се обърне внимание, че въпреки констатираните нарушения с протокола
от 18.02.2016г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката,
контролният орган очевидно бил преценил, че не представляват закононарушения,
за които работодателят или длъжностно лице следва да понесат
административнонаказателна отговорност. Неправилен бил и изводът на СРС, че
работодателят отговарял за здравето и живота на наетите от него работници,
което предполага предприемане на ефективни мерки за снабдяване с лични
предпазни средства (ЛПС) и полагане на необходимата грижа тези предпазни
средства да бъдат ползвани от работниците, което в случая не било сторено. По
делото било безспорно установено, че работодателят е снабдил работниците с
предпазни очила, които били налични на работната площадка, а работниците били
длъжни да ги ползват само при извършване почистване на машини. Поради това моли
съда да отмени решенето в осъдителните му части и вместо това постанови друго,
с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски, като за
тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове - с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ
за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на настъпила на 10.01.2016г.
трудова злополука, и с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата 840.60 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна
загуба – заплатени от ищеца суми за лечение. Претендирана е и законната лихва
върху главниците от датата на трудовата злополука до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответното дружество
били в трудово правоотношение, по което изпълнявал длъжността „обслужващ работник
промишлено производство“. На 10.01.2016г. изпълнявал обичайните си задължения
по време на работа на площадка „Филиповци“, като докато наблюдавал
транспортиращи средства забелязал, че на разделителната лента са се натрупали
отпадъци и отишъл да я почисти. При приближаването му към транспортиращите
средства от сито, разделящо отпадъците, хвръкнало стъкло или част от буркан,
която наранила дясното му око. На същият ден постъпил за лечение в Клиника по
очни болести при УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, където бил подложен на
оперативна процедура, а на 14.01.2016г. бил изписан с диагноза: „Разкъсна рана
на дясното око с пролабиране и загуба на вътреочни тъкани“. На 15.01.2016г.,
поради намаление на зрението и развитие на травматична катаракта отново постъпил
за лечение в същото лечебно заведение, като претърпял още една оперативна
процедура и бил изписан на 18.01.2016г. с диагноза „Травматична катаракта;
разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани“, като му
било предписано медикаментозно лечение. Твърди, че във връзка с лечението
извършил разходи в размер на 840.60 лв., от които за потребителска такса – 40.60
лв., и за мека леща СМI - 800. В резултат на претърпяната травма бил временно
неработоспособен за периода от 10.01.2016г. до 14.12.2016г., за което бил
освидетелстван три пъти от ТЕЛК при МБАЛ „Р. А.“ АД - Перник, а с ЕР № 0064 от
заседание № 022/06.02.2017г. специализиран състав по очни болести на НЕЛК му определил
28 % трайно намалена работоспособност за срок от три години, до 01.12.2019г. Твърди
още, че въз основа на подадена от работодателя декларация за трудова злополука
и изготвен протокол за резултатите от извършено разследване, злополуката била
призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Поради това е искал от
съда да осъди ответника да му заплати горепосочените суми.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни. Претендираното
обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно и при определяне на размера
му не били съобразени всички обстоятелства във връзка с настъпилата трудова
злополука. Твърди, че по време на инцидента ищецът се намирал на място, което не
било негово работно място, че съгласно длъжностната характеристика нямал задължения
по техническа поддръжка и извършване на манипулации на транспортната лента или
на намиращото се пред същата вибрационно сито, както и че извършване на такива
действия не му било възлагано от прекия му ръководител, а било продиктувано от
собствената му инициатива. Твърди още, че на работника бил проведен начален
инструктаж, както и ежедневни инструктажи, в т.ч. на датата на злополуката. като
в деня на инцидента нарушил Програмата за начален инструктаж, в която било
посочено, че: „Почистване, поддръжка и обслужване на машините се извършват
единствено когато са спрени и само от оправомощени за тази цел лица,
притежаващи необходимата квалификация“, както и че: „В случай че някой от
инструктираните установи, че дадена машина или съоръжение не функционира правилно,
същият следва да информира прекия си ръководител“. В деня на инцидента ищецът
нарушил дадените му по време на инструктажите указания, с което изложил на риск
здравето си. Злополуката се дължала единствено на неговото поведение, което
следвало да се определи като груба небрежност. Твърди, че работникът отказал да
получи полагащите му се лични предпазни средства, а в деня на злополуката не
ползвал оборотните лични предпазни средства, налични на работната площадка. Поради
това приносът на пострадалия следвало да се определи на минимум 80 %. Травмата,
претърпяна от ищеца, не се била отразила на общото му здравословно състояние. Макар
с намалена трудоспособност, ищецът бил в състояние да се обслужва сам и да
изпълнява същата длъжност. На основание чл. 200, ал. 4 КТ е поискал да се приспадне
от размера на обезщетението сума в размер на 8 937.60 лв., представляваща
изплатено на ищеца застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Трудова злополука“, както и сума в размер на 3 698,.70 лв., получена от ищеца
по реда на държавното обществено осигуряване като обезщетение за временна
неработоспособност (последното възражение не се поддържа пред настоящата инстанция).
Искал е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Въззивният съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбите го намира
за правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, за вредите от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50% или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Работодателят
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване - ал. 3 на чл. 200. Следователно фактическият състав за възникване на отговорността на
работодателя, имаща обективен характер, включва следните
кумулативни предпоставки: 1. Наличие на трудово правоотношение между ищеца
(или наследодателя му) и ответника; 2. професионално заболяване или трудова
злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото
правоотношение и причинила временна неработоспособност, трайна неработоспособност
над 50 % или смърт; 3. вреда - имуществена и/или неимуществена, и 4. причинна
връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата. Характерът
на злополуката като „трудова” следва да бъде установен по предвидения в чл. 55
и сл. КСО ред, с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО. Липсата на влязъл
в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука
е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст.
В случая не е било спорно и от събраните доказателства се установява, че по
силата на трудов договор от 30.11.2015г. страните са били в трудово правоотношение,
по което ищецът е изпълнявал длъжността „обслужващ работник промишлено
производство“. От приетите декларация за трудова злополука и протокол № 10 от
18.02.2016г. на НОИ – ТП София град се установява, че на 10.01.2016г., около
07:12 часа, в Завод за преработка на отпадъци, площадка Филиповци в гр. София
ищецът изпълнявал обичайните си задължения, като наблюдавал транспортиращите
средства за подпомагане на другите работници и служители при изпълнение на
задълженията им. Непосредствено преди инцидента работникът забелязал, че на
разделителната лента се е натрупал боклук и отишъл да го почисти, при което от
ситото отхвръкнал предмет (според него от буркан), който наранява дясното му
око.
С разпореждане № 18887/26.02.2016г. на НОИ - ТП София град, на основание
чл. 60, ал. 1 КСО злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането е посочено, че злополуката е станала през време и по
повод на извършваната работа – при обслужване и наблюдение на транспортиращите
средства от ситото отхвръква предмет, който наранява пострадалия и получава
разскъсна рана на дясното око с пролабиране и загуба на вътреочни тъкани.
С оглед така установеното, налице са предпоставките за ангажиране
отговорността на работодателя за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени
вреди вследствие на трудовата злополука. Спорни пред настоящата инстанция са само
въпросите какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди,
в каква степен е допринесъл ищецът за настъпване на вредоносния резултат при
допуснатата от него груба небрежност, съответно в каква степен следва да се
намали отговорността на работодателя съобразно чл. 201, ал. 2 КТ, както и какъв
е дължимият размер на обезщетението за имуществени вреди.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СМЕ, изготвено
въз основа на представените по делото епикризи, болнични листове и експертни
решения на ТЕЛК за общи заболявания (л. 19 - 41 от делото на СРС), както и след
извършен личен преглед на ищеца, се установява: В резултат на процесната
трудова злополука ищецът е получил увреждане на дясното око – разкъсна рана с
пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, травматична катаракта. На
10.01.2016г. и на 15.01.2016г. са осъществени две оперативни интервенции,
свързани с няколкодневни престои в лечебно заведение, като при втората е
поставена вътреочна леща в увреденото око. След операциите е провеждано
консервативно лечение. Съгласно заключението, зрението на дясното око с
вътреочна леща и корекция е 30 % от нормалното зрение. Вертикалният цикатрикс
на роговицата променя кривината на роговицата и създава високия астигматизъм,
зеницата реагира мудно на светлина поради нарушената цялост на ириса, който
притегля зеницата и зрението остава трайно ниско. В открито съдебно заседание
при изслушване на заключението вещото лице пояснява, че 30 % е доста ниско
зрение. Гледайки надалече, ищецът не може да възприеме изцяло или точно
предметите и обстановката, а за близко виждане му е още по-трудно.
Съдът кредитира заключението на СМЕ като обективно и компетентно. Същото не
е оспорено от страните.
Видно от приетите болнични листове, във връзка с увреждането при процесната
трудова злополука ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност в
периода 10.01.2016г. - 14.12.2016г.
С ЕР № 0064/06.02.2017г. на специализиран състав по очни болести на НЕЛК, във
връзка с увреждането при злополуката на ищеца е определена 28 % трайно намалена
работоспособност за срок от три години (до 01.12.2019г.). Противопоказни за
ищеца условия на труд са: „на височини, между движещи се обекти и машини,
опасност от нараняване“.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Според т. 11 на ППВС № 4/1968г., което не е изгубило
значение и е задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика
на ВКС, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
При телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените
вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото
лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и
социален дискомфорт за определен период от време.
Въззивният съд, като взе предвид установените по делото претърпени от ищеца
травматични увреждания - разкъсна рана с пролабиране или загуба на вътреочни
тъкани на дясно око, травматична катаракта, които увреждания са довели до силно
ограничение на зрението на дясното око на ищеца – 30 % от нормалното зрение, висок
астигматизъм, нарушена цялост на ириса, като прогнозата за в бъдеще е
неблагоприятна – зрението ще остане трайно ниско, които увреждания са причинили
и ще причиняват за в бъдеще на ищеца затруднения и дискомфорт до края на живота
му; проведените две оперативни интервенции, свързани с престой в болнично
заведение и несъмнено довели до негативни физически и емоционални изживявания; продължителният
възстановителен период от близо 1 година, през който ищецът е бил
нетрудоспособен, както и възрастта на ищеца - към датата на увреждането в
активна трудоспособна възраст – на 48 години, въззивният съд споделя извода на
първоинстанционния, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в
размер на 40 000 лв.
Във връзка с иска за имуществени вреди по делото не е спорно и от приетите
3 бр. фактури и фискални бонове към тях (л. 45 – 47 от делото на СРС) се
установява, че ищецът е направил твърдените в исковата молба разходи за лечение
на обща стойност 840.60 лв.
По въпроса за степента, в която ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат при допуснатата от него груба небрежност:
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Пред настоящата инстанция не е спорно, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца при проявена от него груба
небрежност – ищецът предприел действия по почистване на разделителната лента,
докато машините са се намирали в работен режим, въпреки че е бил инструктиран
при постъпване на работа в предприятието, че машините и съоръженията се
почистват единствено когато са спрени, което се установява от приетите и
неоспорени служебна бележка № 1656/03.12.2015г., извадка от списък за проведен
начален инструктаж, присъствена форма на Бригада 1 (първа смяна от 06:00 ч. до
14:30 ч. за 10.01.2016г.), заповед № 638/30.11.2015г., издадена от прокуриста
на ответното дружество, удостоверение № 1168/03.12.2015г. за проведено
първоначално обучение, придружено от декларация от работника.
По отношение критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението
на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ по релевирано от
работодателя възражение, в практиката на ВКС се приема, че съпричиняването се
степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука, с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. Колкото
повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо
трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване. При определяне на степента
на съпричиняване съдът е длъжен да вземе предвид и пропуските и нарушенията на
правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят. Когато
работодателят е могъл да предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване
на работното оборудване, които да избегнат конкретен риск, но вместо това ги е
компенсирал чрез възлагане в тежест на лицата, изложени на този риск, във всеки
конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се намали
неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност (в този
смисъл решение № 178 от 02.01.2019г. по гр. д. № 4579/2017г., ІІІ ГО на ВКС и
цитираната в него друга практика, решение № 159 от 15.01.2018г. по гр.д. №
251/2018г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 186 от 21.10.2019г. по гр.д. № 246/2019г.,
ІІІ ГО на ВКС и др.).
От приетата по делото длъжностна характеристика, връчена на ищеца на
30.11.2015г. е видно, че работата на ищеца на заеманата длъжност е била да
почиства, хигиенизира, разтоварва, товари, пренася, премества, подрежда стоки и
изпълнява задачите, зададени от работодателя; Основните задължения на
длъжността са: Почиства и хигиенизира базата на работодателя, площта пред нея,
превозните средства, с които се доставят стоките; През зимния сезон почиства
сняг в базата и площта пред нея; Да подпомага другите работници и служители при
изпълнение на задълженията им; Товари и разтоварва стоки и материали; Пренася
стоките и материалите до специализираната преса или при необходимост ги
складира на друго място; Помага при подреждане и складиране на стоките; Товари
и разтоварва контейнерите или други посочени от работодателя стоки на указаното
му превозно средство; Премества и подрежда контейнерите или други посочени от
работодателя стоки. Работникът е длъжен да осъществява дейността си с
предоставеното му от работодателя работно облекло; Длъжен е още да изпълнява
всички указания и конкретно възложени задължения от работодателя; Участва в
сепариране и десортиране на събрани отпадъци, извършвани на площадката, на
която е разположена сепариращата инсталация, в предварителна обработка на част
от смесения твърд битов отпадък преди крайното му депониране.
По делото е
представено искане за отпускане на материали от 09.12.2015г. (л. 65), съгласно
което ищецът е получил работно облекло и обувки, предадени му от Е.Т.. В същия
документ е добавено ръкописно, че И.М.И. отказал да вземе ЛПС, което е
удостоверено с подписите на началник склад и експедитор стоки и товари.
Документът е оспорен от ищеца в проведеното първо съдебно заседание в първата
инстанция с твърдения, че дописването в документа е създадено за целите на
процеса.
От показанията на
свидетеля В.П.се установява: Познава ищеца, работели заедно в ответното
дружество за около 4 – 5 месеца. Свидетелят работел като сепаратор. Ищецът бил
общ работник - нямал конкретни задължения, а вършел каквото му се нареди. Често
се случвало поточната линия да се почиства от общите работници, което не било
тяхна работа, но им се възлагало от началника, като в случай че по лентата е
натрупан малко материал, машината не се изключвала. Изключвала се само ако е
налице по-голяма авария – натрупване на по-голям боклук или счупване на
ролката, тя се местела постоянно. Общите работници трябвало да получават каски,
очила и обувки, всички ги получавали, но в определен период. Ищецът получил
само каска и работни дрехи. Случвало се каски и очила да се разменят между
общите работници. Сепараторът нямал право да бъде на вибрационното сито,
работата му била само да сортира и да си изчисти мястото. Ситото се намирало
преди работното място на свидетеля, на ситото имало всякакъв вид отпадъци. След
работно време или след авария общите работници почиствали ситото. Бил очевидец
на инцидента, намирал се на първия бункер за хартия. В този ден работела само
едната поточна лента поради липса на персонал, а при работа само на едната
лента материалът се натрупвал. Когато се получи такова натрупване, ситото не се
спирало. Точно в такъв момент паднало едно шише, счупило се и ударило ищеца в
окото.
Свидетелят К.С.работел в ответното дружество в продължение на 7 години до
март 2016г., и след прекъсване от година и половина отново работил там до 01.03.2018г.
Заемал длъжността „началник смяна“. Задълженията му били да организира
персонала, надзирава за безопасността, инструктирал работниците ежедневно преди
работа, раздавал маски и други ЛПС. В задълженията му влизало и упражняване на
контрол върху работниците относно използване на предпазни средства. ЛПС се
раздавали при назначаване на работник и всеки си ги съхранявал сам. На
работната площадка имало закачалка с резервни ЛПС, които се връщали след края
на смяната. Не му е известно да има протокол, с който се раздават ЛПС. Основните
задължения на общите работници били свързани с почистване на инсталацията, почиствали и при възникнали
аварии. Съоръженията винаги се почиствали в спряно състояние - в края на
дежурството или при авария. По време на злополуката свидетелят бил в
канцеларията си. Научил за инцидента от ищеца и го освободил от работа, за да
потърси медицинска помощ. Не бил възлагал на ищеца в конкретния ден да работи
на вибрационното сито. Попитал го какво
е правил там, казал му, че стоял и гледал. При авария или проблем инсталацията
се спирала и тогава се гледало. Истината била, че когато изпадне материал от ситото,
много често имало чанти, портмонета, парфюмчета, а работниците постоянно ги
гонели.
Свидетелката Р.Т.работела в ответното дружество в периода 2009 - 2016г. на
длъжността „експерт здравословни и безопасни условия на труд“. Провеждала
начален инструктаж на работниците по определена от работодателя програма.
Задължително било да се носят ЛПС, работно облекло, да спазват правилата за
движение в района на предприятието, почистването на машините да става само
когато същите са в състояние на покой. Провеждала и периодичен инструктаж на всеки
три месеца и извънреден при инцидент. Ежедневно следяла за изпълнението на
задълженията на работниците на работното място - да носят ЛПС, работно облекло.
Работниците преминавали 30-дневно обучение, след което полагали изпит. Лично свидетелката
била инструктирала ищеца (начален и периодичен инструктаж), който бил запознат
с всички правила. Очилата се налагало да бъдат носени само при почистване на
машината. При допуснати нередности извиквали съответния работник на следващия
ден, като се давали предписания и се налагали наказания. Не си спомняла на
ищеца да са налагани наказания.
Свидетелят С.Г.познава ищеца, и двамата били общи работници в ответното
дружество към датата на инцидента. Свидетелят бил във вишката, която се
намирала на малко по-високо ниво от сепариращата лента, през него минавал
последният етап на продукцията. В деня на злополуката ищецът наблюдавал дали
върви разделителната лента, която редовно се задръствала, при което началник
смяната нареждал на общите работници да отидат да я почистят, но се случвало и
сами да отидат да почистват, без да им е изрично наредено. При постъпване на
работа се давали обувки, каска, очила и работно облекло. Свидетелят лично отвел
ищеца да си вземе облеклото, дали му работно облекло, обувки и каска, но не и
очила. Освен И. и други работници помагали за почистване на лентата. На хората
от поддръжката се обаждали, когато има нещо по-сериозно, но не и при
задръстване. В деня на инцидента работели обща смяна (8-часова), в които случаи
при авария началникът не излизал, а работниците знаели какво да правят.
Свидетелят е запознат със забраната за чистене на машината в работен цикъл.
От съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът, при изпълнение
на задълженията си по длъжностна характеристика – да подпомага другите
работници и служители при изпълнение на задълженията им, в деня на злополуката
е извършвал наблюдение на транспортиращата лента, и като констатирал, че на
транспортиращата лента се е натрупал боклук, предприел действия по почистването
й, докато машините, вкл. вибрационното сито са се намирали в работен режим,
въпреки че е бил инструктиран при постъпване на работа в
предприятието, че машините и съоръженията се почистват единствено когато те са
спрени, като предприел това действие и без да използва лични предпазни средства
– очила, каквито, въпреки че не се установява да са му дадени при постъпване на
работа, е могъл да постави предвид наличието на оборотни очила на площадката. Противно
на поддържаното от въззивника-ответник, по делото се установява, че злополуката
е настъпила при изпълнение на задълженията на ищеца по длъжностна
характеристика - да подпомага другите работници и служители при изпълнение на
задълженията им, както изрично е посочено и в декларацията на работодателя до
НОИ.
Същевременно работодателят е бил длъжен, както е посочено и в протокола за
разследване на злополуката, но не е взел мерки движещите се части на работното
оборудване да са оградени с предпазни капаци, осуетяващи достъпа до опасните
зони - нарушение на чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на
работно оборудване, и не е взел мерки работното оборудване, което създава опасности
от падащи или изхвърляни предмети, в т.ч. обособено работно място при възел
каскадно сито и качваща лента, да се обезопаси с подходящи предпазни
устройства, съответстващи на опасностите (предпазни екрани) - нарушение на чл.
183 от Наредба № 7. Вместо да вземе такива мерки за обезопасяване на работното
оборудване, работодателят е възложил риска в тежест на лицата, изложени на същия.
Поради това правилно районният съд е приел, че за настъпване на вредоносния
резултат в по-голяма степен е допринесло пренебрегването на съществуващия
производствен риск от страна на работодателя, който вместо да обезпечи с
предпазни капаци/екрани вибрационното сито и лентата, като компенсация на
липсващата превенция е разчитал на съзнанието на работниците за спазване на дадените
предписания и забрани при работа. Освен това правилно районният съд е отчел и
установената от показанията на свидетелите Пламенов и Георгиев наложила се
практика в предприятието почистването на лентата при задръстването й с боклук да
става без съоръжението да е изведено от работен режим, което обуславя извод за
неосъществен контрол от съответните длъжностни лица на работодателя за спазване
на установената забрана.
Поради това въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че съпричиняването
от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва да се
определи на 30 %, а доводите във въззивната жалба на ответника в тази връзка са
неоснователни. Дали на работодателя или на негови служители са наложени
административни санкции във връзка с процесната трудова злополука е ирелевантно
за преценката на гражданския съд при спор по чл. 200 КТ.
Или, съобразно приетия процент на съпричиняване от 30 %, дължимото от
работодателя обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 28 000 лв., а
за имуществени вреди – на 588.42 лв., общо 28 588.42 лв. След приспадане
на основание чл. 200, ал. 4 вр. ал. 3 КТ на заплатеното на ищеца от
застрахователя по застраховка „Трудова злополука“ обезщетение в размер на
8 937.60 лв., общо дължимото обезщетение е в размер на 19 650.82 лв.,
колкото е присъдил с решението си и районният съд. Единственият довод в жалбата
на ищеца във връзка с размера на обезщетението за имуществени вреди съдът
намира за неоснователен. Районният съд съразмерно е приспаднал застрахователното
обезщетение от 8 937.60 лв. с част от обезщетението за имуществени и с
част от обезщетението за неимуществени вреди, което съответства и на установения
в чл. 200, ал. 4 вр. ал. 3 КТ ред за намаляване на обезщетението.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход – жалбите и на двете страни са неоснователни, разноски за
настоящата инстанция не им се следват.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 466202 от 08.08.2018г., постановено по гр.д. № 31804/2017г. на
Софийски районен съд, 56 състав в частта,
с която „Е.“ ЕАД, ЕИК ********, е осъдено да заплати на И.М.И., ЕГН **********,
на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 19 246.51 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие на трудова злополука, настъпила на 10.01.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 10.01.2016г. до окончателното плащане, както и в частта, с която този иск е отхвърлен
за разликата над 19 246.51 лв. до 61 062.40 лв., както и в частта, с която „Е.“ ЕАД, ЕИК ********,
е осъдено да заплати на И.М.И., ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ
сумата от 404.31 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
вследствие на трудова злополука, настъпила на 10.01.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 10.01.2016г. до окончателното плащане, както и в частта, с която този иск е отхвърлен
за разликата над 404.31 лв. до 588.42 лв., вкл. в частта за разноските.
В необжалваните части решението по гр.д. № 31804/2017г. на Софийски районен
съд, 56 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.