Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10268 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът З.У. АД излага следните обстоятелства за
обосноваване на исканията: настъпило на 04.03.2014 г. в района на километър
361+900 ПВ Покровник на ПП 1Е-79 в посока от гр. Благоевград към гр. Дупница пътнотранспортно
произшествие по вина на ответника В.И.Г. като водач на автомобил БМВ 520И с ДК
№ *****, собственост на И.Б.Т., управлявал след употреба на алкохол над
допустимата концентрация – 2.07 промила, в резултат от което е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на А.Г.и вреди на управлявания от
последния автомобил Опел Корса с ДК № *****, който към настъпването на
произшествието е бил в спряно състояние с включен светлинен сигнал. Поддържа,
че за настъпилото ПТП е било образувано наказателно производство, приключило с
одобрено от съда споразумение, а като застраховател, обезпечил деликтната
отговорност на виновния водач по застраховка Гражданска отговорност, е изплатил
на увреденото лице А.Г.обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени
вреди от настъпването на процесното застрахователно събитие, заедно със законна
лихва от увреждането и разноски, сума общо в размер на 29940.62 лева, поради
което и на основание чл. 274 от КЗ е встъпил в правата на увредения срещу
причинителя на вредата. Излага твърдения, че част от изплатената на увреденото
лице сума е присъдена с влязло в сила решение по гр. дело № 265/2014 г. на
Окръжен съд - Благоевград, в производството по което В.Г. е участвал като трето
лице помагач на страната на З.У. АД, поради което той му дължи тази сума заедно
с разноските по приключилото исково производство. Претендира присъждане на сумите
29940.62 лева и 12463.42 лева – мораторна лихва, заедно със законната лихва от
предявяване на исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът
В.И.Г. в законоустановения срок след връчване на съдебните книжа чрез неговия работодател
по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК не е подал отговор на исковата молба. Не е изразил
становище по същите и в съдебно заседание. Няма претенция за разноски.
Съдът,
след преценка на всички доказателства и доводи съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установено следното:
От споразумение от 20.06.2014 г., одобрено по н. дело №
951/2014 г. по описа на РС – Благоевград, се установява, че В.Г. е признат за
виновен, че на 04.03.2014 г., около 00.50 часа, на ПП 1Е-79, в района на пътен
възел Покровник при км 361+900 в отклонението за гр. Благоевград, при управление
на автомобил БМВ 520И с ДК № ***** КК в посока от гр. Благоевград към гр.
Дупница, собственост на И.Б.Т., е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.
5, ал. 3, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и в пияно състояние по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.Г., изразяваща се в
трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от един
месец (счупване на тибиалния – вътрешен, глезен на лявата подбедрица), като и
избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, алт.
втора във вр. с ал. 1, б. „б“, алт. втора и чл. 342, пр. 3 от НК. Във връзка с
пияното състояние на ответника е съставен протокол № 156 от 05.03.2014 г., с
който в иззетата му кръв към момента на настъпване на процесното ПТП са
установени 2.07 промила алкохол. Така и съставеният за процесното произшествие констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 3 от 24.03.2014 г., в който са удостоверени
констатации от служителя на МВР за пострадало лице - А.Г.с фрактура на глезена
на левия крак, а за видими щети на собствения му автомобил Опел Корса с ДК № *****
– спукана и охлузена задна и предна броня, подбити десни калници, предна дясна
врата и други.
От
застрахователна полица № 05113002241723 от 12.09.2013 г. се установява по делото,
че между ищеца З.У. АД и И.Т.– собственик на автомобил БМВ 520И, е имало сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност, въз основа на която ищецът е
обезпечил деликтната отговорност на собственика и ползвателите на автомобил БМВ
520И с период на застрахователно покритие от 12.09.2013 г. до 11.09.2014 г.
Установява
се също, че имуществената отговорност на застрахователя З.У. АД по чл. 226, ал.
1 от КЗ (отм.) е ангажирана от увреденото лице А.Г.по предявената пред
застрахователя претенция по щета № 13410190023 от 2014 година и въз основа на решение
№ 3126 от 14.07.2015 г., постановено по гр. дело № 265/2014 г. на ОС –
Благоевград, в мотивите на което е отбелязано само искане на застрахователя З.У.
АД по чл. 219 от ГПК за участие на В.Г. като трето лице помагач на негова страна,
но както от съдържанието на посоченото решение, така и от съдържанието на
постановеното по обжалването му пред въззивната инстанция решение от 17.12.2015
г. по гр. дело № 3660/2015 г. на САС, видно от Централния уеб базиран интерфейс
за публикуване на съдебни актове, не се установява ответникът В.Г. да е
участвал като трето лице помагач на застрахователя в производството, образувано
по предявения срещу него пряк иск по ч. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), респ. да е изразена
воля на решаващия съд относно неговото участие както в мотивите, така и в
диспозитива на решението.
По
претенцията на увреденото лице А.Г.пред застрахователя са му определени и изплатени
на 20.08.2014 г. и 08.09.2014 г. обезщетения за претърпени имуществени вреди от
причинените щети на собствения му автомобил в размер на 628.55 лева (преводно
нареждане от 20.08.2014 г.), а за претърпени неимуществени и имуществени вреди
от причиненото телесно увреждане в резултат от процесното произшествие
съответно в размер на 7800 лева и 256.70 лева (преводни нареждания от
08.09.2014 г.), видно от преписката по посочената щета.
С
решението на ОС - Благоевград на увреденото лице А.Г.е присъдена и сумата 17200
лева – неизплатеното обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
процесното ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума от увреждането на 04.03.2014
г. до окончателното й изплащане. На 08.01.2016 г. застрахователят е наредил
заплащането на присъдените с решението на увреденото лице суми със заверяване
на сметката му със сумата 20388.37 лева. Застрахователят е осъден с решението да
заплати и на съда, поради освобождаване на увреденото лице по силата на закона
от такси и разноски по производството, сумата 862 лева – 712 лева за държавна
такса и 150 лева за експертиза, и 5 лева за изпълнителен лист, заплатени на
08.01.2016 г. (717 лева и 150 лева). Представена е също вноска бележка от 10.03.2016
г. за нередена по сметка на ОС – Благоевград сума от 5 лева, която е извън присъдените
с решението.
Представена
е и регресна покана от 06.09.2016 г. на застрахователя до ответника В.Г. за
възстановяване в 7-дневен срок от получаването й на заплатеното по образуваната
при него щета застрахователно обезщетение общо в размер на 8685.25 лева. Тази
покана е връчена на ответника В.Г., чрез лице от адреса, на 17.09.2014 г.,
видно от обратна разписка № **********.
Други
доказателства не са ангажирани от страните в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По
иска по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ
(отм.), следва да бъдат доказани следните материалноправни предпоставки в
съотношение на кумулативност: възникването на извъндоговорна отговорност по чл.
45 от ЗЗД за ответника - вредите на увреденото лице да са причинени от неговото
виновно и противоправно поведение; неговата деликтна отговорност да е
обезпечена при ищеца със сключване на валиден договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност; заплащането на застрахователно обезщетение
от застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност на
увредения от настъпването на застрахователно събитие и ответникът да е
управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма.
Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а
според чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали то е извършено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен. В гражданския процес е изключена
свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите,
които съставляват елемент на престъпния състав, който е установен с влязла в
сила присъда. Относно обстоятелствата, посочени в чл. 300 от ГПК, присъдата се
ползва със сила на пресъдено нещо и тази сила трябва да бъде зачетена от всички
съдилища и учреждения.
След като със споразумението, имащо последиците на влязла
в сила присъда, е установено, че ответникът е извършил престъпление по чл. 343,
ал. 3, б. „а“, алт. втора във вр. с ал. 1, б. „б“, алт. втора и чл. 342, пр. 3
от НК, то по несъмнен начин се доказа по делото, че ответникът В.Г. като водач
на автомобил БМВ 520И виновно е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.
5, ал. 3, т. 1 и и чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, с което е причинил неимуществени вреди
на увреденото лице А.Г.. Деянието на водача на автомобил БМВ 520И е
противоправно, тъй като същото е извършено в противоречие с изискванията на
правилата за движение по пътищата, регламентирани в посочените разпоредби на
ЗДвП. Виновното причиняване на вредите от ответника В.Г. съгласно чл. 45, ал. 2
от ЗЗД се предполага, а и в случая вината на ответника е установена по несъмнен
начин със споразумението, имащо последиците на влязла в сила присъда, която
следва задължително да бъде зачетена от съда в настоящото исково производство.
Не се установи обаче мотивите на влязлото в сила решение
по гр. дело № 265/2014 г. на ОС – Благоевград да имат обвързваща сила в
отношенията между ищеца З.У. АД и ответника В.Г., поради участието на последния
като трето лице помагач на страната на застрахователя в образуваното по
предявения срещу него пряк иск от увреденото лице, съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК, въз основа на която да се приеме, че заместващото обезщетение на претърпените
от увреденото лице А.Г.неимуществени вреди, причинени от противоправното
поведение на водача на автомобил БМВ 520И
- ответника В.Г., възлиза в размер на 25000 лева. Чрез привличането
привличащата страна цели при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини
привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение
в следващ процес между нея и привлеченото лице. За вътрешните отношения между
подпомаганата и подпомагащата страна важи задължителната сила на мотивите на
решението съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК. Тъй като обаче източник на силата на
пресъдено нещо не са мотивите на съдебното решение, а диспозитивът на
решението, даващ констатация относно спорното право (така Тълкувателно решение
№ 1 от 04.01.2001 г. по т. дело № 1/2000
г. на ОСГК на ВКС), то отразяването в мотивите на съдебното решение на
участието на подпомагаща страна не е достатъчно, а участието на тази страна следва
да бъде отразено и в диспозитива на решението. В посоченото решение на ОС –
Благоевград обаче евентуалното участие на ответника В.Г. като подпомагаща
страна на ответника – застрахователя З.У. АД, в производството по прекия иск по
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), не само не е отразено в диспозитива на решението,
но липсва и формирана в мотивите воля на решаващия съд по отношение на негово
участие в образуваното въз основа на него производство, а само констатация за
направено искане от застрахователя – ответник по производството, поради което
този пропуск е бил непреодолим и по пътя на обжалването на съдебно решение като
неправилно, каквито доводи дори и не са наведени при неговото обжалване пред
въззивната инстанция.
При липсата на обвързване на страните от задължителната
сила на мотивите на решението на ОС – Благоевград, съдът, изхождайки от
установените в настоящото производство данни за вида и характера на телесното
увреждане на А.Г.– счупване на тибиалния (вътрешен) глезен на лявата
подбедрица, което счупване по своята медико-биологична характеристика
представлява трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок
повече от 30 дни (един месец), несъмнено претърпените от него интензивни болки
и страдания непосредствено след увреждането, неудобствата от ежедневното
обслужване и нуждата от чужди грижи през време повече от 30 дни, зрялата
работоспобна възраст на увреденото лице към момента на увреждането – навършени
47 години, и икономическите условия в страната към този момент – м. март 2014
г., намира, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, при съобразяване на чл. 52 от ЗЗД, възлиза на 15000 лева.
Доказа се по делото, че от виновното противоправно
поведение на ответника В.Г., като водач на автомобил БМВ 520И, са причинени и
имуществени вреди, изразяващи се в нанесените щети на притежавания от А.Г.автомобил
Опел Корса, отразени в констативния протокол. Тъй като тези вреди са установени
по основание в производството, но липсват данни за техния размер, съдът съгласно
чл. 162 от ГПК определя техния размер по своя преценка въз основа на преписката
по щетата на 628.75 лева.
Не се установи обаче при пълно и главно доказване от
ищеца З.У. АД увреденото лице да е претърпяло имуществени вреди от причиненото
му увреждане в резултат от процесното ПТП. Представеното заявление от
увреденото лице, без приложенията към него, а и представените заявление и
преводно нареждане за изплатено обезщетение за имуществени вреди от 256.70
лева, не доказват причиняването му на такива вреди, т.е. същите не са доказани
по основание, което прави неприложимо и правилото на чл. 162 от ГПК.
Относно установените по делото вреди се доказа и
следващата материална предпоставка, обуславяща възникване на регресното право
на ищеца, тъй като към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие между делинквента и ищеца е съществувало действително правоотношение по
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, въз основа
на което застрахователят е поел задължение да заплати на увреденото лице
застрахователно обезщетение – арг. чл. 257 и сл. от КЗ (отм.).
От събраните по делото доказателства се установи също, че
на 20.08.2014 г. и 08.09.2014 г. ищецът като застраховател по задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите е заплатил на увреденото
лице А.Г.по предявената пред него претенция общо сумата 8685.25 лева, а на
08.01.2016 г. въз основа на ангажираната му с влязлото в сила решение по
предявения пряк иск имуществена отговорност за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди сумата от 17200 лева и законната лихва върху него от увреждането на
04.03.2014 г. до окончателното му изплащане, общо сумата от 20388.27 лева. На
08.01.2016 г. ищецът е заплатил и на ОС – Благоевград разноски по исковото производство
общо в размер на 867 лева поради освобождаването на ищеца А.Г.от такси и разноски
по силата на закона – чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Установи се по делото и последната материална
предпоставка, обуславяща възникването на регресното право, а именно
обстоятелството, че ответникът при извършване на своето противоправно деяние е
управлявал автомобил БМВ 520И под въздействие на алкохол – 2.07 промила
концентрация на алкохол в кръвта, което е недопустимо съгласно чл. 5, ал. 3, т.
1 (ред., ДВ, бр. 54/2010 г.) от ЗДвП във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ,
приложими към релевантния момент.
Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е изплатил на увреденото
лице и от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 45 от ЗЗД
дължи на увредения. По делото се доказа от съвкупната преценка на събраните
допустими доказателствени средства, че заместващото обезщетение на причинените
на увреденото лице А.Г.неимуществени вреди възлиза в размер на 15000 лева, а
компенсаторното обезщетение за имуществените му вреди, изразяващи се в
нанесените щети на автомобил Опел Корса - 628.55 лева, представляващи и
изплатени от ищеца на увреденото лице А.Г.застрахователни обезщетения. Следователно
ищецът З.У. АД като застраховател по задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите има право да получи от виновния водач –
ответникът В.Г., платените от него обезщетения заедно с дължимите и платени лихви
и разноски, но до размера на обезщетенията, които отговорното лице по чл. 45 от ЗЗД – ответникът В.Г., дължи на увредения съобразно установеното в настоящото
исково производство, и които възлизат общо на 17346.18 лева – 15000 лева обезщетение
за неимуществени вреди от увреждането, 628.55 лева обезщетение за имуществените
вреди от щетите на автомобил Опел Корса, 1354.70 лева обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 7200 лева (15000 лева – 7800 лева) за
периода 04.03.2014 г. – 08.01.2016 г., изчислена от съда с помощта на www.calculator.bg,
и 362.93 лева разноски (определени от разноските от 867 лева, без платената
извън тях сума от 5 лева, съразмерно на сумата от 7200 лева) - в този смисъл
решение № 18 от 22.03.2017 г. по т. д. № 1935/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО. Не се
доказа по делото ответникът В.Г. да дължи на увреденото лице А.Г.обезщетение за
неимуществени вреди над 15000 лева и обезщетение за имуществени вреди от
увреждането му, причинено от процесното ПТП, поради което за тях не е налице
възникнало за ищеца З.У. АД регресно право.
Предвид гореизложеното, регресният иск следва да бъде
уважен за сумата 17346.18 лева, представляваща изплатено от застрахователя З.У.
АД обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди, заедно с платените
от него лихви и разноски, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 29940.62 лева – отхвърлен.
Законна последица от уважаването на иска е и присъждането
на законната лихва върху присъдената сума от подаване на исковата молба – 02.08.2019
г., до окончателното й изплащане.
По акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД.
Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава ipso jure
след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от
деня, в който бъде поканен от кредитора.
В случаите на чл. 274 от КЗ (отм.) вземането е изискуемо
от деня на заплащане на застрахователното обезщетение, включително и относно
обезещетението за забава в размер на законната лихва, каквото дори и не се
твърди да е заплатено от застрахователя върху изплатените от него обезщетения
през 2014 година, но се претендира като дължима към него мораторна лихва в настоящото
производство и при това от датата на увреждането – 04.03.2014 г.(която искова
претенция само откъм изложени обстоятелства се явява неоснователна). Датата на
изискуемостта на вземането по чл. 274 от КЗ (отм.), което в случая се установи,
че възлиза общо в размер на 17346.18 лева, няма правната значимост на дата на
забава за изпълнение на задължението. Предвид липсата на установен срок за
изпълнение на задължението на ответника В.Г., за да изпадне същият в забава е
следвало да му бъде отправена покана от ищеца З.У. АД по смисъла на чл. 84, ал.
2 от ЗЗД. В разглеждания случай такава покана (макар и изготвена преди плащане
на едно от обезщетенията) е отправена до ответника, но само за изплатените през
2014 година от него застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от
увреждането от 7800 лева и за имуществените вреди от щетите на автомобил Опел
Корса от 628.55 лева, включени в общата сума от 8685.25 лева, която покана според
представеното известие за доставяне (обратна разписка) е получена от него на 17.09.2014
г., поради което ответникът е изпаднал в забава с изтичането на дадения му
7-дневен срок за изпълнение или от 25.09.2014 г., а не от увреждането или
заплащането на застрахователното обезщетение. Дължимото от ответника В.Г. обезщетение
за забавено плащане на задължението му по чл. 274 от КЗ (отм.) от 8428.55 лева
(7800 лева + 628.55 лева) за периода от 25.09.2014 г. до 01.08.2019 г. включително
(датата преди подаване на исковата молба на 02.08.2019 г.) възлиза в размер на 4151.11
лева, изчислено от съда с помощта на www.calculator.bg. Върху регресното вземане
на ищеца З.У. АД над размера от 8685.25 лева ответникът не дължи обезщетение за
забава поради липса на отправена регресна покана до него за тази част от
вземането, от която да е изпаднал в забава преди предявяване на исковата молба
срещу него, по която е образувано настоящото производство, а още повече пък от
датата на увреждането – 04.03.2014 г. Затова предявеният акцесорен иск по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 4151.11 лева и за периода
от 25.09.2014 г. до 01.08.2019 г. включително, а за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 12463.42 лева и за периода от 04.03.2014 г. до
24.09.2014 г. включително – отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното
от ищеца искане ответникът следва да бъде осъден да му заплати на основание чл.
78, ал. 1 и 8 от ГПК сумата 910.59 лева, представляваща разноски по производството
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част
на исковете.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, и адрес по
месторабота: гр. Сандански, Индустриална зона – Соколовец, работодател Интерпласт
груп – 2011 ООД, да заплати на З.У. АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.
45, ал. 1 от ЗЗД сумата 17346.18 лева, представляваща вземане за изплатени застрахователно
обезщетение по договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите и образуваната по него щета № 13410190023 от 2014 година за
причинени на А.Х.Г.неимуществени вреди и имуществени вреди от настъпило на 04.03.2014
г. на ПП 1Е-79, в района на пътен възел Покровник при км 361+900, пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на автомобил БМВ 520И с ДК № ***** КК – В.И.Г.,
управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма, обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 04.03.2014 г. – 08.01.2016 г. и разноски, заедно със
законната лихва върху сумата 17346.18 лева от предявяване на исковата молба на 02.08.2019
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата
4151.11 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.09.2014 г. до
01.08.2019 г. включително, и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК сумата 910.59
лева - разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) за разликата над уважения размер от
17346.18 лева до пълния предявен размер от 29940.62 лева и иска по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 4151.11 лева до пълния предявен размер
от 12463.42 лева и за периода от 04.03.2014 г. до 24.09.2014 г. включително.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ:
_________
Р.
Бошнакова