Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 07. 10. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Маркова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 4865 по описа на Софийския градски съд за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258. от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) и следващите. Образувано е въз основа на постъпила
въззивна жалба от С.П.Б., ЕГН, адрес ***, съдебен адрес: Деловодството и Бюро
“Призовки” на Гражданското отделение на Софийския градски съд (въззивник). С
нея се оспорва Решение от 17. 01. 2018 г., постановено от Софийския районен съд
(СРС), 88-и състав, по гр. д. № 57465 по описа му за 2016 г. (обжалвано
решение).
С обжалваното решение СРС е отхвърлил изцяло искове на
въззивника за присъждане на обезщетение за следните вреди: имуществени
(пропуснати ползи), произтичащи от осъществяването на публична продан на
недвижим имот на стойност, значително по-ниска от пазарната, в размер на 26 100
лева; имуществени, изразяващи се в липси и увреждания на движими вещи при осъществяването
на въвод във владение, в размер на 2 400 лева; неимуществени, изразяващи се
в притеснения, стрес, засягане на честта и достойнството и влошаване на
здравословното състояние, в размер на 5 800 лева. Всички искове са с правна квалификация по чл. 49.
във връзка с чл. 45. от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.
74. от Закона за частните съдебни изпълнители.
Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното
решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Въззивникът
намира, че противоправността на действията на частния съдебен изпълнител и
настъпилите вследствие на тях вреди са били доказани със заключенията по двете
допуснати съдебно-технически експертизи. Противопоставя се на извода на
районния съд, че с подписана от него (въззивника) декларация извънсъдебно е
признал неизгодния факт (и следователно е прието за установено), че е приел
изнесените движими вещи без забележки относно наличността и състоянието им.
Твърди, че е подписал въпросния протокол пред кантората на частния съдебен
изпълнител, след като помощник-частния съдебен изпълнител М.Х.го предупредила,
че ако не го подпише, вещите щели да бъдат изхвърлени. Освен това подписал
протокола на празна бланка, като декларирането в края също било добавено и
подписано от помощник-частния съдебен изпълнител, а не от К.Б.. Във връзка с
извода на районния съд за липса на доказателства за настъпили неимуществени
вреди посочва, че с исковата молба е поискал допускането на съдебно-медицинска експертиза,
която да ги установи въз основа на представената по делото медицинска
документация, но такава не е била допусната. Противопоставя се и на извода на
първата инстанция за правомерност на действията на частния съдебен изпълнител,
като посочва, че той формално е спазил буквата на закона, но е нарушил духа и
целта му. Посочва като конкретно нарушени чл. 468., ал. 2., изречение второ и
чл. 487., ал. 2. и ал. 4. от ГПК, както и разпоредби от Кодекса за етичното
поведение на частните съдебни изпълнители. Добавя, че в хода на изпълнителното
производство частният съдебен изпълнител не се съобразил с влошеното състояние
на въззивника и на майка му Л.О.Б.. Твърди, че поради незаконосъобразността на
действията на частния съдебен изпълнител изпълнителното производство е било
спирано от горния съд. Позовава се на съдебна практика във връзка с фактическия
състав на причиняването на вреди от частни съдебни изпълнители. Оплаква се, че
районният съд неправилно и неаргументирано е възприел единствено становището на
ответника и на третото лице помагач, а не и неговото. Посочва, че първата
инстанция е нарушила следните процесуални правила: чл. 9., изречение второ, чл.
12. и чл. 13. от ГПК (последното доколкото делото е било обявено за решаване на
17. 10. 2017 г., а решението е било постановено на 17. 01. 2018 г.).
Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение
изцяло и да постанови друго решение, с което да реши спора по същество, като
уважи предявените искове за причинени имуществени и неимуществени вред в
размери, съобразени с оценките от приетите експертизи. Прави доказателствени
искания.
В срока по чл. 263., ал. 1. от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от частен съдебен изпълнител Н.Л.М., рег. № 841, адрес на
кантората град София, бул. “******, (въззиваем) чрез процесуалните
представители адвокат А.В. и адвокат А.Т. (последният впоследствие с оттеглено
упълномощаване), съдебен адрес ***. Въззиваемият намира обжалваното решение за
правилно и иска то да бъде потвърдено. Отрича твърденията на въззивника като
подробно разглежда протичането на изпълнителното производство. Намира, че
недвижимият имот не е бил продаден на цена, по-ниска от пазарната. Твърди, че
първоначално определената цена на имота е определена законосъобразно от частния
съдебен изпълнител без участието на вещо лице с оглед приложимата във времевия
период редакция на ГПК. Поради неуспешно провеждане (неявяване на наддавачи)
била обявена нова продан при по-ниска начална цена; впоследствие отново не се
явявали наддавачи и били обявавани все по-ниски начални цени. Едва с последната публична продан се появил един наддавач, който бил
обявен за купувач и комуто бил възложен имота. Твърди се, че всички публични
продани са били обявени и разгласени надлежно, като за последната по инициатива
на съдебния изпълнител дори било съобщено в национален ежедневник (вестник
“Телеграф”). Относно претенцията за обезщетение на имуществени вреди вследствие
на въвода посочва, че макар и частният съдебен изпълнител да е отложил въвода
поради здравословното състояние на въззивника и майка му, те не напуснали
недвижимия имот и отказали да изнесат движимите си вещи. Позовава се на
трайната съдебна практика, според която въвод по реда на чл. 498. от
ГПК се извършвал
срещу всяко лице, заварено в имота, и ако то откажело да напусне и да изнесе
движимото си имущество доброволно, съдебният изпълнител имал правото да изведе
лицата и вещите им принудително, включително със съдействието на полицията.
Твърди, че в дадения случай въззивникът и майка му са напуснали имота на 07.
05. 2015 г. и движимите им вещи са били изнесени в присъствието на полицай,
като поради влошеното здравословно състояние на майката на въззивника тя е била
откарана с линейка под лекарско наблюдение в жилището на племенницата си.
Изваждането на движимите вещи било удостоверено едва след откарването на Л.Б.с
линейката. В протокола за въвод подробно били описани всички намерени в
недвижимия имот вещи и той бил подписан без възражения от въззивника, а с друг
протокол въззивникът е удостоверил получаването им от склада с изричното
отбелязване, че няма забележки за наличността и състоянието им. Посочва, че
техническата експертиза установява само, че най-вероятно има движими вещи с нарушена цялост, а
ищецът не е представил нито едно доказателство пред районния съд за правото на
собственост върху движимите вещи и за това кой и кога е причинил липсите и
уврежданията. По отношение на претенцията за неимуществени вреди поддържа, че
изпълнителното производство е силна, но позволена от закона и необходима намеса
в правата на гражданите; в дадения случай действията на частния съдебен
изпълнител са били правомерни, поради което не се дължи обезщетение за
неимуществени вреди.
Въззиваемият иска обжалваното решение да бъде
потвърдено. В случай че въззивният съд реши да го отмени и да постанови ново, с
което да уважи исковете, посочва, че общият размер на исковете следва да се
намали с 1/4. Обосновава това с твърдението, че районният съд е пропуснал да
съобрази с крайния си акт, че след смъртта на Л.О.Б. единият от наследниците
ѝ е направил отказ от нейните искове и производството по тях е било
прекратено. Добавя също, че 1/2 от процесния апартамент е бил в режим на съпружеска
имуществена общност. Прави доказателствени искания. Претендира присъждането на
разноските за настоящата инстанция.
В срока по чл. 263., ал. 1. от ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба от третото лице помагач “ДЗИ - О.З.” ЕАД.
След като разгледа становищата на страните и прецени
протичането на производството пред първата инстанция,
както и събраните доказателства, въззивният съд направи следните фактически
и правни
изводи.
Преди да пристъпи към проверка на правилността на обжалваното
решение, въззивният съд е длъжен служебно да изследва валидността и
допустимостта му.
Съдът намира обжалваното решение за валидно. По
въпроса за допустимостта му приема следното.
Гражданският процес е бил първоначално образуван по
искова молба на въззивника, предявена пред Софийския градски съд. След дадени
указания той е уточнил (л. 10. и следващите от гр. д. № 960), че искът за
имуществени вреди вследствие на публичната продан е в размер на 26 100 лева и
се предявява от него и от майка му като бивши съсобственици на недвижимия имот,
тоест исковете са два с цена по 13 050 лева. Също така били предявени два иска
от него и от майка му Л.О.Б. за липси и увреждания на движими вещи, като от общ
размер на 6 600 лева (от които общо за двамата вреди от увреждания в размер на
2 800 лева; и общо за двамата вреди от липси в размер на 3 800 лева) на всеки от двамата били причинени вреди в
размер на по 1 400 лева от увреждания и съответно в размер на по 1 900 лева от
липси. Що се отнася до неимущесвените вреди, те отново били претендирани от
двамата, но въззивникът не е уточнил каква част от общия им размер (5 800 лева)
е претендирана от всеки. Тогава Софийският градски съд е намерил, че делото не
му е подсъдно и го е изпратил на СРС.
С доклада по делото СРС е приел, че неимуществените
вреди се претендират поравно (по 2 900 лева) от въззивника и майка му Л.О.Б.. В
хода на производството пред СРС съищцата Л.О.Б. е починала. По силата на закона
е настъпило приемство в процеса (чл. 227. от ГПК), като процесът по нейните
искове е продължил с правоприемниците ѝ: въззивникът С.П.Б. и брат му З.П.Б.
(л. 121. и следващите от делото на СРС). При това положение исковете на
въззивника С.П.Б. са били: за имуществени вреди вследствие публичната продан на
недвижимия имот 13 050 лева (самостоятелно) и още 6 525 лева (като наследник на
Л.О.Б.); за имуществени вреди вследствие на въвода на купувача (увреждания и
липси на движими вещи) 3 300 лева (самостоятелно) и още 1 650 лева (като
наследник на Л.О.Б.); за неимуществени вреди, предвид възприетото от СРС с
доклада по делото, 2 900 лева (самостоятелно) и още 1 450 лева (като наследник
на Л.О.Б.).
Съответно по отношение на З.П.Б. в качеството му на
наследник на Л.О.Б. е настъпило приемство за искове в следните размери: за
имуществени вреди вследствие публичната продан на недвижимия имот в размер на 6
525 лева; за имуществени вреди вследствие на въвода на купувача (увреждания и
липси на движими вещи) в размер на 1 650 лева; и за неимуществени вреди,
предвид възприетото от СРС с доклада по делото, в размер на 1 450 лева. З.П.Б.
е направил отказ от всички тези искове в открито съдебно заседание и
производството по тях е било прекратено въз основа на чл. 233. от ГПК (л. 173.
и сл. от делото на СРС). От този момент нататък районният съд е бил десезиран с
посочените искове на З.П.Б. и по тях е била формирана сила на пресъдено нещо.
Въпреки това с крайния си акт първата инстанция се е
произнесла по първоначално предявените искове в размери, от които изглежда, че
не е отчела направения отказ. Така по иска за обезщетение за имуществени вреди
вследствие на публичната продан се е произнесла за размер от 26 100 лева, а за
иска за обезщетение на неимуществени вреди се е произнесла за размер от 5 800
лева. Всъщност по тези два иска районният съд е бил отчасти десезиран и е трябвало
да се произнесе за размерите: 26 100 - 6 525 = 19 575 лева (за имуществените вреди вследствие на публичната продан)
и 5 800 - 1 450 = 4 350 лева (за неимуществените вреди). Освен това
произнасянето по иска за имуществени вреди (увеждания и липси на движими вещи)
вследствие на въвода на купувача е за размер от 2 400 лева, който не отговаря
нито на първоначално претендирания размер от въззивника и майка му Л.О.Б. с
уточнението на исковата молба (6 600 лева), нито на настъпилите промени след
отказа от иск от З.П.Б. (в който случай произнасянето би следвало да бъде за 6
600 - 1 650 = 4 950 лева). Въпреки че районният съд е пропуснал да съобрази
отказа от искове в диспозитива по отношение на размерите на исковете, той все
пак го е съобразил в друго отношение: като се е произнесъл само спрямо страната С.П.Б., а
не и спрямо отказалия се от исковете З.П.Б..
Предвид изложеното въззивният съд намира обжалваното
решение за недопустимо в частта, с която районният съд
се е произнесъл в повече по исковете за обезщетение за имуществени вреди от
публичната продан (пропуснати ползи) и неимуществени вреди. То е непълно в частта, с която
първата инстанция се е произнесла за по-малко от предявения иск за имуществени
вреди (вреди и липси на движими вещи вследствие на въвода на купувача).
На следващо
място въззивният съд трябва да изследва правилността на обжалваното решение в
допустимата част. По делото липсва спор, а е установено и от представените
заверени преписи от актове по изпълнителното производство, че въззиваемият
частен съдебен изпълнител Н.М.е изнесъл на публична продан недвижимият имот
апартамент № 70, находящ се в град София, район “Красно село”, квартал “Борово”, бл. № ******.
Към момента на изнасянето му на публична продан трябва да се приеме, че
недвижимият имот е бил собственост на въззивника С.П.Б. и майка му Л.О.Б.. При
уточняването на исковата молба (л. 11. от първоначалното дело на Софийския
градски съд) ищецът е признал само че е бил в брак с М.Л.Я., който е бил
прекратен по взаимно съгласие през 1992 г. Пак там той изрично е отрекъл М.Л.Я.
да има дял от правото на собственост върху апартамента.
Доколкото
установяването на неин дял от правото на собственост върху апартамента би
ограничило размера на присъденото обезщетение при евентуално уважаване на иска
за вреди от публичната продан, това е обстоятелство, тежестта за доказването на
което лежи върху ответника Н.М.. С отговора на исковата молба той е представил
заверен препис от нотариалния акт за учредяването на ипотека върху апартамента,
като страна по ипотечния договор е и М.Л.Я.. Освен това е представен договор за
покупко-продажба на недвижимия имот от 1991 г., купувачи по който са Л.О.Б. и С.П.Б..
Също така С.П.Б. е признал с отговора на исковата му молба, че бракът му с М.Л.Я.
е бил прекратен по взаимно съгласие през 1992 г. Макар и от тези косвени
доказателства и признанието на страната да може с голяма степен на вероятност
да се приеме, че М.Л.Я. е била съсобственик на недвижимия имот, поради липсата
на представени доказателства за сключването на брак между нея и С.П.Б. съдът все
пак е длъжен да приеме, че не е налице пълно доказване на факта. Поради това
съдът приема за установено, че М.Л.Б.не е била съсобственик на недвижимия имот.
В разглеждания случай от експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза в първоинстанционното
производство се установява, че средната пазарна стойност на изнесения на
публична продан имот (към деня на последната публична продан), изчислена по
метода на сравнителния анализ, възлиза на 72 903 лева и 96 стотинки (л.
163. от делото на районния съд). Платената цена на последната публична продан
от купувача В.П.Д.е в размер на
44 525 лева (л. 51., гръб, от делото на районния съд). Налице е значителна
разлика между средната пазарна стойност на имота и платената цена от купувача
по публичната продан.
Търсената от
ищеца отговорност на частния съдебен изпълнител е деликтна. Фактическият състав
на деликта (непозволеното увреждане) обхваща от обективна страна противоправно
действие или бездействие, вреди (претърпени загуби или пропуснати ползи) и
причинна връзка. Тук трябва да се разгледа въпросът дали наблюдаваната
съществена разлика между средната пазарна стойност на недвижимия имот и
платената цена по последната публична продан е последица от противоправно
поведение на частния съдебен изпълнител Н.М..
От данните по
делото се установява, че съдебният изпълнител е определил въз основа на чл.
485. от ГПК (в приложимата към 2012 г. редакция) първоначална цена, от която да
започне наддаването на 84 000 лева. Следователно първоначално определената
цена по първата публична продан, насрочена за периода 04. 05. 2012 г. – 04. 06.
2012 г., е била дори по-голяма от средната пазарна стойност на имота към момента
на последната публична продан. От изготвен от съдебния изпълнител протокол се
установява, че обявления за тази първа публична продан са били поставени на
следните места: в кантората на съдебния изпълнител, по местонахождението на
недвижимия имот, в сградата на Столична община, район „Красно село“ и в
сградата на Софийския районен съд на бул. „Цар Борис III“.
Поради
неявяване на наддавачи частният съдебен изпълнител е насрочил нова публична
продан, като е определил начална цена в размер на 67 200 лева. Тази цена
се равнява на 80 % от стойността по първата публична продан, следователно
изискването на чл. 494., ал. 2. от ГПК (в редакцията към 2012 г.) е било
изпълнено. Новата публична продан е била насрочена за периода 09. 07. 2012 г. –
09. 08. 2012 г., като от съставен от съдебния изпълнител протокол се
установява, че са били поставени обявления на същите места, на които и за
първата продан. Впоследствие тази публична продан също е била обявена за
нестанала поради неявяване на наддавачи.
След това с
постановление от 17. 09. 2012 г. частният съдебен изпълнител е определил по чл.
494., ал. 2., изречение трето от ГПК (в редакцията към 2012 г.) нова начална
цена на недвижимия имот в размер на 80 700 лева и начална цена, от която
да започне наддаването по нова публична продан в размер на 60 525 лева.
Публичната продан била насрочена за периода 28. 09. 2012 г. – 29. 10. 2012 г.
От съставен от съдебния изпълнител протокол се установява, че обявления за
третата публична продан са били поставени както на същите места (този път в
сградата на Софийския районен съд на бул. „Патриарх Евтимий“), на които са били
поставени обявления и за предходните нестанали продани, така и на интернет
страницата на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Поради
неявяване на наддавачи частният съдебен изпълнител насрочил нова публична
продан за периода 07. 01. 2013 г. – 07. 02. 2013 г. От протокол, съставен от
съдебния изпълнител, се установява, че обявления са били поставени на същите
места, на които са били поставени и за предходните продани, както и на интернет
страницата на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Поради
неявяване на наддавачи и тази публична продан е била обявена за нестанала. След
това с протокол за опис на недвижимия имот от 12. 03. 2013 г. частният съдебен
изпълнител е определил по чл. 494., ал. 2., изречение трето от ГПК (в
редакцията към 2013 г.) нова начална цена в размер на 44 025 лева и
начална цена, от която да започне наддаването. С разпореждане проданта била
насрочена за периода 29. 03. 2013 г. – 29. 04. 2013 г. От съставен от частния
съдебен изпълнител протокол се установява, че обявления за публичната продан са
били поставени на същите места, на които са били поставяни и за предходните
продани, както и на страницата на Камарата на частните съдебни изпълнители. По
делото има данни, че проданта е била обявена и във вестник (л. 44. от делото на
районния съд). Едва на тази публична продан се явил единственият наддавач В.П.Д.,
комуто бил възложен недвижимият имот срещу цената от 44 525 лева (л. 51.
от делото на районния съд).
От така
направения анализ е видно, че действията на частния съдебен изпълнител,
вследствие на които цената на публичната продан се е спаднала значително под
средната пазарна стойност на имота, са правомерни. Въпреки установеното от
протоколите, въззивният съд е допуснал при условията на чл. 266. от ГПК разпита
на свидетели, за да се провери законосъобразността на поведението на частния
съдебен изпълнител и в частност обстоятелството дали той надлежно е обявил
насрочените публични продани по местонахождението на недвижимия имот.
Обстоятелството,
че не са поставяни обявления, е отрицателен факт. В тежест на частния съдебен
изпълнител Н.М.е да докаже законосъобразността на публичната продан и в
частност на разгласяването ѝ чрез положителни факти: поставяне на
обявления по местонахождението на недвижимия имот.
Между
показанията на свидетелите, допуснати на страната на въззивника С.П.Б. (К.Т.и
Огнян Нинов), от една страна, и тези на свидетелите, допуснати на страната на
въззиваемия частен съдебен изпълнител Н.М.(М.Х.и И.С.), се наблюдават
противоречия. Съгласно показанията на свидетелите К.Т.и О.Н.обявления за
публична продан на недвижимия имот не са били поставяни на видно място по
местонахождението му. Обратно, съобразно показанията на свидетелите М.Х.и И.С.,
публичната продан е била разгласена законосъобразно, което би трябвало да
означава, че са били поставени обявления. За да прецени на кои свидетелски
показания да даде доверие, съдът следва да ги анализира по-подробно.
К.Т.свидетелства,
че е бивша колежка на въззивника С.П.Б.. Поради професионалните ѝ
отношения с него и майка му Л.О.Б. се е налагало да посещава жилището им всеки
ден или през ден, като уточнява, че това се отнася за 2013 г. Посочва, че не е
имало поставени обявления за публична продан на вратата на входа на апартамента
на въззивника. Добавя също така, че във входа на жилищната сграда има специално
табло за поставяне на съобщения, на което също не е имало поставени обявления.
О.Н.свидетелства,
че е бивш съсед на въззивника. Спомня си осъществения въвод на купувача и
посочва, че не е видял поставени обявления на входа, нито някъде другаде.
Добавя, че входът на въззивника е със свободен достъп и има табло за съобщения.
Уточнява, че живее в съседния вход.
Показанията на
двамата свидетели са ясни, точни и непротиворечиви както самостоятелно, така и
в съвкупността си едни с други. Освен това не се установяват родствени или
други особени отношения между тях и въззивника или въззиваемия, които да са
основание за възможна заинтересованост. От показанията на свидетеля О.Н.обаче
може да се установи само обстоятелството, че на входа на жилищната сграда не е
било залепено уведомление. Понеже той не живее в същия вход, от тях не може да
се установи, че не е имало поставено обявление на таблото за съобщения или на
входната врата на апартамента. Показанията на свидетелката К.Т.на свой ред са
ограничени до периода от 2013 г., в който са били обявени само последните две
публични продани.
М.Х.свидетелства,
че е помощник-частен съдебен изпълнител и работи в кантората на въззиваемия.
Посочва, че недвижимият имот се намира в квартал „Борово“ и че във входа на
жилищната сграда няма табло за съобщения, а пощенски кутии. Добавя, че като
помощник-частен съдебен изпълнител тя не поставя физически обявления, а в
кантората има служител, който го правел.
И.С.
свидетелства, че е призовкар при въззиваемия. Посочва, че недвижимият имот се
намира в квартал „Гоце Делчев“. Той не поставял обявления, а връчвал съобщения
(които не е имало нужда да „залепва“, защото въззивникът и майка му ги
получавали лично).
Показанията на
М.Х.и И.С. следва да се преценяват при условията на чл. 172. от ГПК поради
отношенията им с въззиваемия частен съдебен изпълнител Н.М.. На следващо място на
показанията на свидетеля И.С. не следва да се дава доверие, защото в тях не е
посочено правилното местонахождение на недвижимия имот. От извършването на
публичната продан е изминал продължителен период (повече от шест години).
Затова от установената грешка може да се направи извод, че спомените на И.С. за
избледнели и е вероятно той да си спомня за различна публична продан. Дори и да
можеше да им се даде доверие, нито от неговите показания, нито от показанията
на свидетелката М.Х.може да се установи непосредственото възприемане на факта
на поставянето на обявление за публична продан, поради което въз основа на
възприетата тежест на доказване би следвало отново да се приеме, че обявления
не са били поставени.
Съдът дава
доверие на свидетелските показания на К.Т.и О.Н.поради липсата на основания за
заинтересованост и възпроизвеждането на непосредствени впечатления. Затова
приема за установено, че на входа на жилищната сграда, в която се намира
недвижимият имот, не са били поставяни обявления, а през 2013 г. не са били
поставяни обявления и на таблото за съобщения и на входната врата на
апартамента.
От тази
фактическа констатация се налага правният извод, че е налице незаконосъобразно
поведение от страна на въззиваемия частен съдебен изпълнител Н.М.. То се
изразява в бездействие: пропускане да се поставят обявления за публична продан
на входната врата на жилищната сграда, а през 2013 г. и пропускане да се
поставят обявления на входната врата на жилищната сграда, на таблото за
съобщения и на входната врата на недвижимия имот.
На следващо
място като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност следва да
бъдат доказани вреди, причинени от незаконосъобразното поведение на
въззиваемия. В дадения случай въззивникът претендира имуществени вреди от
незаконосъобразното разгласяване (или липса на разгласяване) на публичната
продан, довело до продаването на недвижимия имот на стойност, значително
по-ниска от средната пазарна. При това положение претендираните вреди са във
формата на пропуснати ползи. Правната теория и съдебната практика са единодушни
(А. Кожухаров, „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение“,
редакция от П. Попов, стр. 330. и цитираната там съдебна практика), че
доказването на пропуснати ползи поставя практически затруднения. За да се
установи пропусната полза е необходимо с голяма степен на сигурност да се
докаже, че при надлежно поведение ползата е щяла да бъде осъществена.
От събраните
пред първата и въззивната инстанция доказателства не се установява с достатъчно
голяма степен на сигурност, че ако частният съдебен изпълнител Н.М.е бил
поставил обявления за публичната продан (на входната врата на жилищната сграда;
съответно през
2013 г. на входната врата на жилищната сграда, на таблото за съобщения и на
входната врата на апартамента), недвижимият имот е щял да бъде закупен на
средната му пазарна стойност (или на каквато и да е друга стойност, по-голяма
от 44 525 лева). Няма данни през 2012 и 2013 г. да е имало жители в
сградата, които са търсели да закупят недвижим имот, сходен с процесния, и
които са възнамерявали да платят цена за придобиването на подобен имот,
по-голяма от 44 525 лева. Поради това пропуснатата полза (вредата) не може
да се приеме за установена при условията на пълно доказване.
Въззивникът
също така претендира имуществени вреди (увреждания и липси на движими вещи)
вследствие на въвода на купувача на 07. 05. 2015 г. в общ размер на 4 950
лева (след съобразяване на отказа от иск). Първата инстанция правилно е приела
за установено съобразно събраните доказателства, че поведението на частния
съдебен изпълнител Н.М.при въвода на купувача е законосъобразно. От данните по
делото на районния съд се установява, че след възлагането на недвижимия имот е
бил насрочен въвод на купувача на 15. 01. 2014 г. Въззивникът С.П.Б. и майка му
Л.О.Б. са подали искане до частния съдебен изпълнител за отлагане на въвода,
към което са били приложили документи, удостоверяващи влошеното им здравословно
състояние. Въз основа на него въззиваемият е разпоредил отлагане на въвода на
купувача, като го е насрочил за 21. 02. 2014 г. Поради последвало обжалване на
действията на частния съдебен изпълнител изпълнителното производство е било
временно спряно от Софийския градски съд, след което с определение жалбата е
била оставена без разглеждане като недопустима. При възобновяването на
изпълнителното производство на 17. 06. 2014 г. е бил направен опит за въвод на
купувача. При него Л.О.Б. е заявила, че няма възможност да освободи имота,
както и че синът ѝ С.П.Б. е постъпил в болница поради сърдечна криза.
Въводът на купувача бил отложен за 14. 07. 2014 г. С.П.Б. и Л.О.Б. декларирали
писмено, че се задължават да изнесат движимите си вещи от имота до деня на
въвода и че са уведомени, че в противен случай вещите ще се приемат за
изоставени и могат да бъдат изхвърлени. На 09. 07. 2014 г. Софийският градски
съд е издал обезпечителна заповед в полза на С.П.Б. за спиране на изпълнението,
въз основа на която на 11. 07. 2014 г. частният съдебен изпълнител е постановил
спиране. След това Върховният касационен съд е отменил определението на
Софийския градски съд и е оставил без уважение молбата на С.П.Б. за допускане
на обезпечение. Вследствие на това частният съдебен изпълнител е възобновил
изпълнението и е насрочил въвод на купувача за 29. 04. 2015 г. На посочената
дата С.П.Б. отказал да предаде владението върху недвижимия имот, защото той и
майка му Л.О.Б. нямало къде другаде да живеят. Заявил, че ще се самозапали и че
Л.О.Б. обмисляла да скочи от осмия етаж. Също така посочил, че не са изнесли
движимите си вещи от жилището. Помощник-частният съдебен изпълнител М.Х.преценила,
че макар и да има правна възможност да осъществи въвода на купувача със
съдействието на служителя на Министерството на вътрешните работи, имало
обективна пречка, защото здравословното състояние на Л.О.Б. можело да се влоши
(предвид становището на социалните работници). Насрочила нов въвод на купувача
за 07. 05. 2015 г. и уведомила С.П.Б., че всички вещи трябвало да бъдат
изнесени от жилището, в противен случай купувачът щял да може да се разпореди с
тях както намери за добре.
На 07. 05.
2015 г. частният съдебен изпълнител осигурил присъствието на лекар и ангажирал
линейка. Л.О.Б. напуснала доброволно жилището и била закарана с линейката и под
лекарско наблюдение в дома на племенницата си С.К.. Понеже движимото имущество
не било изнесено и метеорологичните условия били неблагоприятни,
помощник-частният съдебен изпълнител използвала услугите на К.Б.(управител на „М.“
ЕООД) за изнасянето на вещите и съхраняването им. Въводът на купувача е
осъществен законосъобразно съгласно установеното с чл. 498. от ГПК. Отлагането
му по молба на въззивника, повторното му отлагане от съображения за опазване на
здравословното състояние на Л.О.Б. и осигуряването на присъствието на лекар и
откарването ѝ с линейка при племенницата ѝ: всички тези
обстоятелства сочат, че частният съдебен изпълнител е осъществил правомощията
при спазване на принципа на съразмерността (пропорционалността). Изнасянето на
движимите вещи е осъществено от организация съобразно задължението ѝ да
оказва съдействие на съдебния изпълнител (чл. 431., ал. 2. от ГПК) след
надлежно уведомяване на въззивника и Л.О.Б., че трябва да освободят недвижимия
имот. Те са били пренесени за съхранение в склад поради неблагоприятни
метеорологични условия, което също налага извод за пропорционалност на
принудителната намеса. Поведението на частния съдебен изпълнител, съответно на
помощник-частния съдебен изпълнител и „М.“ ООД, е законосъобразно. Така поради
липсата на първоначалния елемент от състава на непозволеното увреждане
(неправомерно поведение) деликтната отговорност е изключена и е излишно да се
изследва въпроса за причинените вреди.
Въпреки това
от съображения за изчерпателност по отношение на тях въззивният съд намира
следното. С приемо-предавателен протокол, подписан от С.П.Б., вещите са били
приети от него. Над подписа на С.П.Б. се чете: „Декларирам, че днес, 03. 06.
2015 г., приех всички вещи. Нямам никакви забележки към наличността и
състоянието на вещите. Абсолютно всички вещи са налични и в състоянието, в
което са оставени на съхранение“ (л. 102. от делото на районния съд).
Възражението на въззивника, направено за пръв
път с въззивната жалба, че приемо-предавателният протокол е неистински (не бил
подписан от К.Б., както е посочено в него, а от помощник-частния съдебен
изпълнител М.Х.), е недопустимо поради настъпила преклузия по чл. 193., ал. 1.
от ГПК, защото документът е бил представен още с отговора на исковата молба. Що
се отнася до възражението, че документът е бил подписан на бланка, която
впоследствие е била попълнена с противоречащо на волята на С.П.Б. съдържание,
то също е насочено срещу истинността на документа и като направено за пръв път
с въззивната жалба е преклудирано.
По изложените
съображения въззивният съд приема за правилен извода на първата инстанция, че
няма липси и увреждания на движими вещи. Твърдените липсващи вещи са описани в
приемо-предавателния протокол като получени от въззивника. Липсват каквито и да
е данни установените с втората техническа експертиза (л. 178. от делото на
районния съд) увреждания на движими вещи да са в причинна връзка с въвода на
купувача.
Искът за
обезщетение на причинени вреди (увреждания и липси) на движими вещи в размер на
4 950 лева е неоснователен. Предвид произнасянето на първоинстанционния
съд по този иск само за 2 400 лева, обжалваното решение е непълно. Няма
данни обаче някоя от страните да е образувала производство по допълването му.
При това положение решението следва да бъде потвърдено в частта, с която искът
за обезщетение за причинени вреди (увреждания и липси) е отхвърлен само до
размера от 2 400 лева.
На последно
място, въззивникът е предявил иск за обезщетение на неимуществени вреди,
причинени от твърдяното незаконосъобразно поведение на въззиваемия частен
съдебен изпълнител, в размер на 4 350 лева (при съобразяване на направения
отказ от иск). Както вече беше изложено, действията на частния съдебен
изпълнител са законосъобразни и пропорционални. Единственото изключение се
свежда до незаконосъобразния пропуск да бъдат поставени обявления за публичната
продан по местонахождението на недвижимия имот, но това поведение не е годно да
причини неимуществени вреди на въззивника и покойната му майка поради самото си
естество. Затова искът за обезщетение за неимуществени вреди също е
неоснователен.
Що се отнася
до твърдените с въззивната жалба нарушения на Етичния кодекс на частните
съдебни изпълнители (ЕКЧСИ), съдът намира за нужно да посочи, че етичните
нарушения сами по себе си не обуславят пораждането на деликтна отговорност. Същевременно
предвид приетите свидетелски показания се установи само едно нарушение на
законодателството, допуснато от частния съдебен изпълнител, което обаче по вече
разгледани причини не поражда деликтна отговорност. То може да се приеме
същевременно за нарушение на цитирания във въззивната жалба чл. 4., ал. 1. от
ЕКЧСИ. Въззивният съд обаче не е компетентен да осъществява дисциплинарна
отговорност спрямо частните съдебни изпълнители.
Следва да се
добави също така, че по делото не се установи районният съд да е допуснал
твърдените във въззивната жалба нарушения на чл. 9., изречение второ, и чл. 12.
от ГПК. Що се отнася до чл. 13. от ГПК (задължението на съда да разгледа и реши
делото в разумен срок) и твърдението на въззивника, че делото е било обявено за
решаване на 17. 10. 2017 г., а решението е било постановено на 17. 01. 2018 г.,
въззивният съд намира следното. Наистина с чл. 235., ал. 5. от ГПК е установен
едномесечен срок за произнасяне на решението след заседанието, в което е
завършило разглеждането на делото. Този срок по естеството си обаче е
инструктивен. Макар и първоинстанционният съд да не го е спазил, нарушаването му
не опорочава обжалваното решение.
В обобщение:
обжалваното решение следва да бъде частично обезсилено по отношение на
произнасянето по иска за обезщетение на имуществени вреди – пропуснати ползи от
публичната продан – и по отношение на произнасянето по иска за обезщетение на
неимуществени вреди. По тези искове районният съд е пропуснал да съобрази с
крайния акт частичното си десезиране. Тъй като въззивната инстанция споделя
извода за неоснователност на тези два иска, както и на третия иск за
обезщетение на имуществени вреди – увреждания и липси на движимо имущество –
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в останалата част.
Разноски. Предвид изхода
на делото разноски следва да бъдат присъдени само за въззивната инстанция
съобразно частичното обезсилване. Обжалваемият интерес с оглед
произнасянето на районния съд (макар и частично недопустимо) е в общ размер
26 100 + 2 400 + 5 800 = 34 300 лева. Тогава държавната
такса за въззивно обжалване би следвало да е в размер на 686 лева. Обжалваното
решение се обезсилва за частта, с която районният съд се е произнесъл за
6 525 + 1 450 = 7 975 лева или приблизително 23, 25 % от целия
обжалваем интерес. С.П.Б. е освободен от задължението да внася държавни такси и
разноски (л. 3. от делото на районния съд), поради което въззиваемата страна
частен съдебен изпълнител Н.М.трябва да заплати разноски в полза на Софийския
градски съд, равняващи се на 23, 25 % от дължимата държавна такса в размер на
686 лева: приблизително 159 лева и 49 стотинки. С.П.Б. следва да бъде осъден да
внесе остатъка от 526 лева и 51 стотинки.
Макар и с
отговора на въззивната жалба въззиваемият частен съдебен изпълнител Н.М.да е
направил искане за присъждане на разноските за въззивното производство,
доказателства, че подобни разноски са били направени, не са представени. Поради
тази причина на въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани разноски за
въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въз основа на чл. 270., ал. 3.
от Гражданския
процесуален кодекс Решение от 17. 01. 2018 г., постановено от Софийския районен
съд, 88-и състав, по гр. д. № 57465 по описа на Софийския районен съд за 2016
г. в частта, с която искът
на С.П.Б., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „Красно село“, квартал „Борово“,
бл. № *****., съдебен
адрес: Деловодството и Бюро “Призовки” на Гражданското отделение на Софийския
градски съд, с правна квалификация по чл. 49. във
връзка с чл. 45. от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 74. от
Закона за частните съдебни изпълнители за обезщетяване на имуществени вреди,
причинени от публичната продан по изпълнително дело номер 20118410408192 от 2011
г., предявен срещу Н.Л.М. в качеството му на частен съдебен изпълнител с
регистрационен номер 841 към Камарата на частните съдебни изпълнители и с район
на действие Софийски градски съд, е отхвърлен за сумата над 19 575 (деветнадесет хиляди петстотин
седемдесет и пет) лева до сумата в размер на 26 100 (двадесет и шест хиляди и сто) лева.
ОБЕЗСИЛВА въз основа на чл. 270., ал. 3.
от Гражданския
процесуален кодекс Решение от 17. 01. 2018 г., постановено от Софийския районен
съд, 88-и състав, по гр. д. № 57465 по описа на Софийския районен съд за 2016
г. в частта, с която
искът на С.П.Б. с правна квалификация по чл. 49. във връзка с чл. 45. от Закона
за задълженията и договорите във връзка с чл. 74. от Закона за частните съдебни
изпълнители за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени при публичната
продан и въвода на купувача по изпълнително дело номер 20118410408192 от 2011
г., предявен срещу Н.Л.М., е отхвърлен за сумата над 4 350 (четири хиляди триста и петдесет) лева до сумата в размер на 5 800 (пет хиляди и осемстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 17. 01. 2018 г., постановено от Софийския
районен съд, 88-и състав, по гр. д. № 57465 по описа на Софийския районен съд
за 2016 г. в останалата част.
ОСЪЖДА С.П.Б.
да внесе по платежна сметка на Софийския градски съд сумата от 526 (петстотин двадесет и шест) лева и 51
(петдесет и една) стотинки: държавна такса за оставената без уважение част
от въззивната жалба.
ОСЪЖДА Н.Л.М. да
внесе по платежна сметка на Софийския градски съд сумата от 159 (сто петдесет и девет) лева и 49
(четиридесет и девет) стотинки: държавна такса за служебно уважената част
от въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа при
условията на чл. 280., ал. 1. и ал. 2. от Гражданския процесуален кодекс.
Решението е
постановено при участието на третото лице помагач “ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК *********.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.