РЕШЕНИЕ
№. 1103
гр. Пловдив, 14.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря П. Д. и участието на прокурора С. П. като разгледа
докладваното от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 938 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Н.Г.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Решение № 160 от 27.01.2023 г., постановено по а.н.д №
62 по описа за 2023 година на Районен съд – Пловдив, I наказателен състав,
с което е потвърдено Наказателно постановление №
22-0432-001551/24.10.2022г., издадено от Началник на Районно управление /РУ/ 01
при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, с което на жалбоподателя
е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП. Касаторът счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че не е налице субективният елемент
от състава на вмененото му нарушение, тъй като собственикът на управлявания от
него автомобил не е бил уведомен по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от
контролните органи за факта на прекратяване на регистрацията. Сочи се и
наличието на задължителна съдебна практика на Върховния административен съд,
която следвало да бъде съобразена в настоящото производство. Претендира се
присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът в
отговор на касационната жалба поддържа становище за неоснователност на оспорването
и моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни
разноски и възразява срещу размер на разноските на другата страна.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение,
че жалбата е основателна.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна
процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП №
22-0432-001551/24.10.2022г., издадено от Началник на РУ 01 при ОДМВР – Пловдив.
Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН № 695317 от 18.08.2020
г., съставен от С. М. Б. – на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР –
Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат
до следното:
на 18.08.2022г., 20:55 в град Пловдив, по път отворен за обществено
ползване, на ул. "Кукуш" до номер 30, в посока запад-изток, Н.Г.Х.,
управлява моторно превозно средство - лек автомобил "Ауди 80" с
регистрационен номер ***, собственост на Т.И.М., което не е регистрирано по
надлежния ред съгласно Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и допуска
следното нарушение: 1. Управлява горепосоченото МПС със служебно прекратена регистрация,
поради липса на сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Регистрацията е прекратена на
02.10.2018г., установено след справка в РСОД.
На основание чл.33, ал.2
от ЗАНН административно наказателното производство е прекратено, тъй като е констатиран
признак/признаци на извършено престъпление. Образувана е предварителна проверка
по преписка № 432 зм-524/2022г. по описа на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив,
прокурорска преписка № 9398/2022г. по описа на РП - Пловдив, с оглед
установяване на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Наказателното постановление е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН,
във връзка с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 05.10.2022г.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗдвП е наложил на
нарушителя глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.
7. При така
установената фактическа обстановка районният съд приел, че нарушението е
установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на
издаденото наказателно постановление. Съдът не намерил и основания за
намаляване размера на наложените наказания.
ІV. От правна страна:
8. Според правилото на
чл. 143, ал. 10 ЗДвП,
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява
служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по
реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на
валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нормата
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП поставя изискване, по пътищата, отворени за обществено
ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. За неизпълнение на поставеното условие в разпоредбата на чл. 175,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП е предвидена санкция за нарушителя - лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв.
Съгласно даденото в
Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк.
д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд
задължително за съдилищата тълкуване, не се наказва с предвиденото в чл. 175,
ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач,
който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без
за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
В случаите, когато няма
доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на
собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или
не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на
регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.
Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по
какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени
средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и
доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително
вината, която в административнонаказателния процес не
се предполага.
По делото не се формира
спор, че собственикът на процесния автомобил не е бил уведомен от контролните
органи за прекратената на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрация, респ.
липсват доказателства за това обстоятелство да е било уведомено и наказаното
лице.
При това положение на
основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдената власт вр. чл. 142, ал. 2
Административнопроцесуалния кодекс, следва да се приеме, че вмененото на
жалбоподателя деяние не е доказано от субективна страна, поради което са налице
основания за отмяна на издаденото наказателно постановление. Като е приел противното районният съд е
постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
V. По съдебните разноски.
9. Предвид изхода на делото и правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл.
222, ал. 1 от АПК претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се
явява основателна. Същите се доказват в размера на 600 лева, заплатени за
адвокатска защита пред касационната инстанция. Претенцията за присъждане на
разноски в размер на 10 лева, заплатена
държавна такса за производството, е неоснователна, тъй като според чл. 227а, ал. 5 АПК за касационното
производство по реда на Закона за административните нарушения и наказания не се
дължи заплащане на такса.
По правилото на
чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 160 от 27.01.2023 г.,
постановено по а.н.д № 62 по описа за 2023 година на Районен съд – Пловдив, I
наказателен състав.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0432-001551/24.10.2022г., издадено от Началник на Районно управление 01 при Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи -
Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните
работи - Пловдив да заплати на Н.Г.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.