Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 207
гр. Перник,
01.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря
НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 155/2020 г. по описа на
Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по
жалба, подадена от ЕТ ****, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ****, представлявано от З.И.З.против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С361-0403533/10.02.2020
г., издадена от Л.П.Х.– ****отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
при Централно управление на Националната
агенция по приходите, с която на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. А, във вр. с ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – ресторант
****, находящ се на адрес: гр. Перник, ул. ****, стопанисван от ЕТ ****, ЕИК ****
и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за
незаконосъобразна и иска отмяната и. Заявява претенция за присъждане на
направените съдебни разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не е изпратил представител.
В съдебно
заседание ответникът – ****отдел „Оперативни дейности” в главна дирекция
„Фискален контрол” при Централно управление на Националната агенция по
приходите, не се е явил и не е изпратил представител. В представено писмено
становище, докладвано в съдебно заседание на 28.05.2020 г. е изложил подробни
аргумени за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт.
Посочил е, че подадената срещу него жалба е неоснователна и е поискал от съда
да я отхвърли. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1
от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права са засегнати от административния акт, срещу подлежаща на съдебно
оспорване заповед, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
На 13.01.2020 г.
инспектори по приходите при главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са
извършили проверка на търговски обект – ресторант ****, находящ се на адрес:
гр. Перник, ул. ****, стопанисван от ЕТ ****. Констатациите от нея са отразени
в протокол за извършена проверка № 0404533/13.01.2020 г. Той е съставен от
орган по приходите в изпълнение на правомощията му. Обективиран е в писмена
форма и е със съдържание и реквизити съгласно чл. 50, ал. 2 от ДОПК. Съгласно
изискването на чл. 50, ал. 4 от ДОПК е подписан е от съставителя и присъствал
на проверката работник на проверявания търговец. Затова на основание чл. 50,
ал. 1 от ДОПК има доказателствена сила за отразените действия, изявления и
обстоятелства. От него се установява, че в хода на проверката, органите по приходите
са извършили контролна покупка на обяд на обща стойност 17.00 лв., за която е
издаден фискален бон № 019951/13.01.2020 г. от монтирано и работещо в обекта
фискално устройство/ФУ/ - TREMOL M20, с ИН на ФУ ZK 139824
и ИН на ФП № 50177352. Отпечатан е КЛЕН
от фискалното устройство за 12.01.2020 г. и за 13.01.2020 г. и дневен финансов
отчет за 13.01.2020 г., от които е видно извеждането на множество служебни
бонове, които не са закрити с фискални бонове. Направен извод за многократно
неиздаване на фискални бонове от фискално устройство или от кочан с ръчни
касови бележки за извършените продажби, с което е нарушена разпоредбата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Изброена
е касовата наличност на паричните средства. Установена е положителна разлика от
20 лв., за която е дадено обяснение, че представлява сумата на парични
средства, с които започва работния ден. Направен е извод за извършено нарушение
по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
За така установените
нарушения са издадени два акта за установяване на административно нарушение с
№№ F534854/21.01.2020 г. и F534856/21.01.2020 г., с които са образувани административно-наказателни
производства за осъществени от жалбоподателя административни нарушения,
съответно по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и по чл. 118, ал. 1
от ЗДДС. АУАН са подписани от съставителя и представителя на ЕТ ****, без да са
изложени възражения.
Въз основа на
констатациите в протокола за извършена проверка и приложените към него
доказателства – отпечатани от монтираното в обекта фискално КЛЕН и дневен
отчет, началникът на отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП е издал Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-С361-0403533/10.02.2020 г. Същата е връчена на адресата и – ЕТ ****
и е оспорена от него в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
В хода на
съдебното производство страните не са направили доказателствени искания, поради
което съдът изцяло възприема фактите, следващи от събраните в административното
производство доказателства. От приложените разпечатки на КЛЕН и на дневен отчет
за 13.01.2020 г. от монтираното и работещо в търговския обект фискално
устройство по категоричен начин се установява, че са извършени покупки, за
които е издаден служебен бон, без да са приключени с фискален бон. Не намира
опора в приобщените доказателства твърдението на жалбоподателя, че фискални
касови бележки не са издадени, тъй като клиентите все още не са заплатили
сметките си. Видно от отпечатания КЛЕН за 13.01.2020 г. покупките, за които е
издаден служебен бон, без да е издаден фискален бон предшестват значително във
времето извършената проверка. Като се съобрази отразеното в констативния
протокол, че часовникът на ФУ е с един час напред от астрономическото време,
следва извода, че продажбите, за които е изведен само служебен бон са направени
във времето от 7.36 часа до 13.35 часа, а проверката е извършена 13.45 часа. В
целия времеви отрязък, без значителни интервали помежду им, са изведени над 60
броя служебни бонове, като за отразените в тях покупки не са издадени фискални касови
бележки. Това е видно и от отпечатания дневен финансов отчет за 13.01.2020 г.
Предвид изложеното съдът намира за
установено, че на 13.01.2020 г. в търговския обект, стопанисван от ЕТ **** –
ресторант ****, извършваните продажби на стоки не са регистрирани и отчитани
чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство.
При горните
фактически установявания, настоящият състав на Административен съд – Перник,
намира от правна страна, следното:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
принудителната административна мярка се прилага от орган по приходите или
упълномощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1 от ЗНАП очертава кръга на
органите по приходите. В т. 3 от същата разпоредба, като такива са посочени
началниците на отдели. Оспореният административен акт е издаден от ****отдел
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в
съответствие с предоставената му компетентност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във
вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗНАП.
Същият е издаден
в изискуемата писмена форма и е с предвиденото в чл. 59, ал. 2 от АПК
съдържание. Отговаря на изискването по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивираност.
В обстоятелствената част ясно и точно са изложени фактите, послужили като
основание за прилагането на принудителната административна мярка, както и тези,
относими към преценката на продължителността и.
В проведеното
административно производство не са допуснати нарушения на административно-производствените
правила, които да обуславят незаконосъобразност на акта, с който то е
приключило. Неоснователно е
оплакването на жалбоподателя, че процесуалните му
права са нарушени, тъй като не е издадено наказателно
постановление и той не може да се възползва от възможността по чл. 187, ал. 4
от ЗДДС. Плащането на имуществената санкция за извършеното нарушение е
предвидено като правопрекратяващ изпълнението на принудителна административна
мярка юридически факт. Той се осъществява след възникване на основанието за
налагане на ПАМ – извършеното нарушение. По тази причина и с оглед нормата на
чл. 142 от АПК, не влияе на законосъобразността на заповедта за нейното
прилагане. Освен това съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС ПАМ се налага независимо
от предвидените глоби и имуществени
санкции. Т. е. двете производства са самостоятелни, независимо от общото им
фактическо основание – реализираният състав на административно нарушение. Всяко
от тях се развива пред съответния компетентен орган и по предвидените за него
процесуални правила и срокове. Административно-наказателното - се реализира по
реда на ЗАНН/193, ал. 1 от ЗАНН/, а производството по налагане на ПАМ – по реда
на чл. 186 – чл. 188 от ЗДДС и АПК. Затова което и да било от тях не влияе върху законосъобразното развитие на
другото. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС представлява само една правна
възможност за адресата на ПАМ, да бъде прекратено изпълнението и, преди
изтичане на определения срок. Уредбата на производството чл. 186 – чл. 188 от ЗДДС не налага извода, че компетентният да наложи ПАМ административен орган има
задължение да осигури на адресата и тази възможност. Затова оплакването на
жалбоподателя в този смисъл е неоснователно.
Оспорената
заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с целта му. Като нейно основание са посочени разпоредбите на чл.
186, ал. 1, б. А от ЗДДС, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗЗДС, според които
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не изпълни задължението си да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начинът за издаване на фискални касови бележки са регламентирани в Наредба Н-18/2006 г. на
МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен изрично посочени в закона случаи. В настоящия случай безспорно е
установено, че жалбоподателят не е издавал фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, за извършените в стопанисвания от него търговски
обект на 13.01.2020 г. множество продажби. Затова съдът намира, че оспорената
заповед е издадена при наличие на основанието по чл. 118, ал. 1, във вр. с чл.
186, ал. 1, б. А от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка –
запечатване на обекта, в който са осъществени продажбите и следващата от нея на
основание чл. 187, ал. 1, изр. 1 от ЗДДС забрана на достъпа до него. При
осъществяване предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. А от ЗДДС
компетентният административен орган по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС действа при
условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да приложи
принудителна административна мярка. Той разполага с оперативна самостоятелност
при определяне продължителността на мярката, която не може да превишава 30 дни.
В случая, тя е приложена за срок от 14 дни. Настоящият състав счита, че
административният орган законосъобразно е приел, че с оглед големия брой на
реализираните, но неотчетени и регистрирани продажби, тази продължителност не се явява несъразмерна
за постигане на целения резултат - промяна в начина на извършване на дейността
в конкретния обект съобразно нормативните изисквания.
Предвид
всичко изложено, Административен съд – Перник намира, че по отношение на
оспорената заповед не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, затова
подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид
изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от
ЕТ ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ****, представлявано от З.И.З.против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-С361-0403533/10.02.2020 г., издадена от
Л.П.Х.– ****отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление
на Националната агенция по приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. А, във вр.
с ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – ресторант ****,
находящ се на адрес: гр. Перник, ул. ****, стопанисван от ЕТ ****, ЕИК **** и
забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ЕТ ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ****, представлявано от З.И.З.за заплати на
Национална агенция за приходите сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/