Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260364
гр. Пловдив 13.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на пети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ПОРЯЗОВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА
КАЛЧЕВА , като разгледа докладваното от съдията АНД № 4409/2020г. по описа на
ПРС, ХVІІ наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба
на А.Л.Д. против Наказателно
постановление №36-0000315, издадено от
И. Ц. –и.д Директор на РД „АА“, с
което на А.Л.Д. е наложена: 1. глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.
40 изр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г на МТ; 2. глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 40 изр.1 от Наредба №34
от 06.12.1999г на МТ
С жалбата и в съдебно
заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП-
допуснати съществени процесуални нарушения при описание на извършеното от
жалбоподателя. Моли се за отмяна на НП.
Въззиваемата страна
редовно призована не изпраща представител,но
взема становище в писмен вид,като счита жалбата за неоснователна и иска
потвърждаване на наказателното постановление.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
Както в АУАН ,така и в НП е приета за
установена следната фактическа обстановка:
На 11.06.2020г. около
13.30 часа в гр. Пловдив на кръстовището
на ул.“Охрид“ и ул.“Даме Груев“ като
водач на лек таксиметров автомобил
„Дачия Логан“ с рег.№*****,негова собственост като извършва таксиметрова
дейност,с пътна книжка серия ВА №01609 от 18.03.2019г. и открита табела „такси“
и извършил следните нарушения: 1.Водачът извършва таксиметрова дейност,като не
попълва редовно и точно пътен лист № 079/08.06.2020г .от пътна книжка ВА №01609
от 18.03.2019г.Не е записал в пътен лист края на работното време ,краен
километраж ,не е приключил пътен лист с дата и подпис.2. Водачът извършва
таксиметрова дейност,като не попълва редовно и точно пътен лист №
080/11.06.2020г .от пътна книжка ВА №01609 от 18.03.2019г.Не е записал в пътен
лист име и фамилия на водача,дата и час на започване на работа.
Като в АУАН и НП има
тъждествено словесно описание на
нарушенията,но разминаване е налице при квалифицирането им .А,именно в
АУАН при словесно описание на две
нарушения е дадена правна квалификация като да е извършено само едно такова .В
последствие това обстоятелство е констатирано и отразено писмено в доклад
рег.№11-5404627/02.07.2020г.,като от *** Х. е счетено ,че безспорно е установена самоличността на извършителя,
безспорно установена е вината му,както и нарушението е описано точно. Като на
същата дата е издадено и оспорваното в
настоящето производство наказателно постановление,където вече фигурират както
словесно описани,така и квалифицирани две нарушения.
Разпитан в хода на производството
актосъставителя Ч. потвърждава констатациите си в акта,няма ясен спомен за конкретната проверка,но твърди,че е
иззет касов бон и съответно пътна книжка ,от които е видно,че е извършвал
таксиметрова дейност този ден,както и че пътните листове не са водени
правилно.Макар в показанията му да има пропуски ,съдът ги възприема в цялост
,тъй като се потвърждават от приложените по делото писмени доказателства-пътна
книжка серия ВА№01609 от 18.03.2019г,както и от приложение касов бон,намиращи
се в материалите по преписката.Заявеното от актосъставителя в този смисъл
кореспондира с приложените по делото писмени доказателства.
Относно двете описани нарушения в НП
по чл. 40 изр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г на МТ.
Съгласно волята на
законодателя- „ Водачът попълва редовно и точно пътната книжка. Датите и
часовете в нея се записват с арабски цифри, като по-малките от 10 се записват
задължително с нула отпред“.
В конкретния случай това
не е направено от Д.,като собственик на
посочения по-горе автомобил и като лице извършващо таксиметрови превози ,именно
той е следвало да попълни коректно данните в пътната книжка, а не го е направил
на две дати, а именно на 08.06.2020г и на 11.06.2020г.Правилно е ангажирана
отговорността и определен субекта ,който следва да носи отговорност.Както и е
доказано, че жалбоподателят Д. извършва таксиметрови превози.Като съгласно
дефиницията на параграф 1т.26 от ДР на Закона за автомобилните превози
такива са „превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи
или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за
своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача,
които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от
клиента цел“.
Няма спор ,че именно такива превози
извършва Д. в конкретния ден на проверката.Автомобилът е бил на стоянка
,предназначена за спиране на таксиметрови автомобили в готовност същите да изпълнят пътуване до конкретна цел.
В този смисъл нарушенията извършени
от Д. са доказани действително по безспорен начин и са описани словесно
правилно ,съгласно необходимите реквизити посочени в ЗАНН.В този смисъл съдът
не се съгласява с доводите на пълномощника на жалбоподателя,че в АУАН и НП
липсва място и дата на извършване на нарушението.Посочено ,че именно на дата
11.06.2020г е извършена проверката ,а се касае за пътни листове от дата 08.06.2020
и от 11.06.2020г.Тоест съгласно вида на самите нарушения това е максимално
възможната конкретизация досежно датите
на извършените констатации и на извършените нарушения.Така описани са
достатъчно ясни и не будят съмнение ,нито пък липсват като реквизити в АУАН и
НП.Също така съдът не намира за основателен доводът,че има прилагане на актове
по аналогия и това е така, тъй като записването на данните като километраж и
час на започване на работа са очевидно конкретни отрязъци от време и факти от
действителността,които не могат да бъдат попълвани безразборно и по всяко време
.Датата на пътния лист 08.06.2020г е минала като времеви отрязък до
11.06.2020г.,/датата на проверката/,което очевидно не е било направено.
Не намират основание и доводите
застъпени в жалбата от адв.В.,че неправилно са описани нарушенията и съответно
правната им квалификация ,че е налице разминаване.Това е така,тъй като както
беше описано по-горе волята на законодателя е спазена.Цитираните норми като
нарушени в НП на чл. 40 изр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г на МТ са изписани
както цифрово,така и словесно тъждествено със текста на Наредбата. А посочената от адв.В. разпоредба като
текст,касаеща фискалното устройство се намира
в чл.41 от същата Наредба.
Изводът в този смисъл ,който се
налага е ,че нарушенията са извършени от жалбоподателя Д. и правилно са описани
словесно и текстово в НП,като е налице обаче допуснато съществено процесуални
нарушение,водещо до отмяна на НП.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН
задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното
време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е
съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у
нарушителя да не възниква никакво съмнение: 1)какви са фактическите параметри
на вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото. В
процесния случай този критерий на яснота не е достигнат. Това е така ,защото
има съществено разминаване между АУАН и процесното НП.Докато в АУАН са описани
словесно два броя нарушения и същите са квалифицирани като едно такова
,съобразно дадената им правна квалификация. В НП това е изправено като на
двете описани нарушения е дадена правна
квалификация като за две нарушения.В този смисъл в АУАН лицето е поставено в
по-благоприятно положение ,като за пръв
път в НП то разбира ,че вместо едно нарушение има правна квалификация за две
такива и съответно му се налагат две наказания.Макар изначално жалбоподателя да
е знаел ,предвид текстовото изписване,че се касае за две нарушения,то от
правната им квалификация впоследствие е установил,че се касае само за едно
такова.Впоследствие в оспорваното НП както словесно така и цифрово
административно наказващия орган е описал две нарушения ,каквато е и
установената фактическа обстановка,като по този начин административно
наказващия орган е утежнил положението му.Като настоящият състав , счита че по този начин е извършено процесуално нарушение и съществено е засегнато правото на защита на наказаното
лице.
В теорията и практиката,
че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на
вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса.С него се поставя и началото на административно наказателното
производство-очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу тези факти нарушителят
трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци
на вмененото нарушение в АУАН, и при разминаване съответно с описаното в НП се явява същностен елемент от правото на
защита на нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква
същия да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на
АУАН.
Действително
в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН
са допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина.В конкретния случай
обаче описаното от актосъставителя словесно е квалифицирано като едно нарушение,макар
да са описани елементите на две нарушения.На по–късен етап, в НП вече
административно наказващият орган словесно е описал две нарушения и ги е квалифицирал като две такива.Тоест
това е довело и до определяне на две наказания ,съответни за двете нарушения.Приложението
на чл. 53, ал. 2 следва да се сведе до липса в АУАН на реквизити, които не са
свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и субективна
страна на деянието, вменено като нарушение. В този изричен смисъл е и трайната
практика на Административен съд Пловдив, според която разширително тълкуване
,според което по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци
свързани с индивидуализация на съставомерните признаци на деянието е
недопустимо, доколкото на практика би се обезсмислило изготвянето на АУАН и
цялата законово уредена процедура по неговото издаване.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения
закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно
процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя
отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.
6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера
на искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за
правна защита и съдействие е сключен на 16.06.2020г.- след отмяна на редакцията
на Наредбата, предвиждаща минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева (Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС
- ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.). Към датата на сключване
на договора, минимално предвиденият хонорар за процесуално представителство по
административнонаказателни дела е в размер от 100лв. ( чл. 18, ал. 2, вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата). По изложените съображения, в полза на
жалбоподателя срещу Изпълнителна агенция автомобилна администрация се поражда
право на разноски в размер на 100 лева.Като за разликата до 350 лева същия
претендиран такъв се явява несъответен и не следва да бъде уважен от съда.
С оглед гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №36-0000315, издадено от И. Ц. –и.д Директор на РД „АА“, с което на
А.Л.Д. ЕГН ********** ,с което е наложена: 1. глоба в размер на 200 лв.
за нарушение на чл. 40 изр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г на МТ; 2. глоба в
размер на 200 лева за нарушение на чл.
40 изр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г на МТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция автомобилна администрация-София да
заплати на А.Л.Д. ЕГН ********** сумата от 100 лева, представляващи разноски за процесуално
представителство.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала.
Т.К.