№ 164
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Владимир Вълков
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000501687 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 14152/19 г. по описа на
СГС.
С решение по делото № 264301/26.06.21 г. съдът е приел, че като е одобрил
споразумение между подсъдим и Прокуратурата по нохд 736/16 г. РС Сливница и е
санкционирал ищеца по делото Ф. Г., гражданин на Кралство Холандия, като е
наложил наказание конфискация на недекларирана парична сума в особено големи
размери – 205 068.78 лв., в съответствие с разпоредбата на чл. 251, ал 2 НК, е
приложил законова разпоредба, която противоречи на чл. 9, § 1 от Регламент ЕО
188905 г. на ЕП и Съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят или
изнасят от Общността, което (нарушение) е съществено. На това основание и
съобразно чл. 4, § 3 Договора за Европейския съюз, ответникът Районен съд Сливница
е осъден да заплати на ищеца обезщетение за вреди в размер на 205 068.78 лв.
(равностойност на 104 850 Е – сумата, която е отнета в полза на държавата), ведно със
законната лихва от 29.10.19 г.
С жалбата си ответникът оспорва правилността на решението.
Според него той не е надлежна страна. Към датата на сезиране на съда –
29.10.19 г. измененията в ЗОДОВ с ДВ 94/19 г. не са били приети. Поради това искът
следва да се насочи към държавата, представлявана на основание чл. 31, ал. 1 ГПК от
1
Министъра на финансите.
Не се споделя от страната, че нарушението на Европейското право е
съществено, тъй като към момента на одобряване на процесното споразумение между
подсъдим и Прокуратурата не е имало постановен акт на Съда на ЕС, установяващ
конкретното противоречие.
Според въззивника не е обосновано виждането на СГС относно наличието на
съществено нарушаване на европейска правна норма – на база анализ яснотата и
прецизността на нормата, дадената възможност за преценка при определяне на
наказанието, наличието на вина за допуснатата грешка т.е. следва да се обоснове явно
несъобразяване с практиката на Съда на ЕС. Въззивникът се позовава на чл. 9, § 1 от
Регламент 1889/05 г., но тя дава възможност на държавите да определят санкции при
неспазване на задължението за деклариране на парични средства, ако санкциите
съответстват на чл. 58 ДЕС.
Съдът не е преценил поведението на ищеца в качеството му на подсъдим, който
се е съгласил с определеното наказание – условно лишаване от свобода и конфискация
на предмета на престъплението. Не е взето предвид изискването на националното
законодателство за деклариране на внасянето на парична сума, без да има
разрешителен режим за това (т.е. да се препятства движението на капитали).
Наличната към момент, предхождащ вредоносното определение на РС
Сливница практика на Съда на ЕС е по дело С-255/14 г., отнасящо се до размера на
налаганото наказание глоба.
Самата разпоредба на НК е изменена едва през 2019 г. Тогава (през 2019 г.) е
установена несъвместимостта на алтернативното прилагане на мярката по ал. 2 с
наказанието по ал. 1 от чл. 251 ТК.
Дадените от ЕС тълкувания въз основа на преюдициални запитвания имат сила
по висящи производства от момента на влизане в сила. На това основание актове по
тълкуване правото на ЕС, следхождащи постановяване на процесното съдебно
определение, не могат да рефлектират върху неговото определяне като съществено
отклоняващо се от практиката на ЕС.
Въззиваемият оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка съдът установи, че е сезиран с допустима жалба,
насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. На проверка подлежи правилността
на решението с оглед доводите за неправилност, изложени във въззивната жалба.
С оглед становищата на страните и в рамките на очертания предмет на
проверка САС прави следните изводи:
2
Въпросът относно правосубектността е решен на база влязлото в сила въззивно
решение № 1338/13.12.21 г. по гр.д. 3062/21 г. по описа на САС. С дипозитива на
същото въззивният състав е прекратил производството, насочено срещу Българската
държава, представлявана от Министъра на финансите и съдопроизводствени действия
по отношение на този правен субект на посоченото в исковата молба правно основание
са недопустими.
Относно довода, че не е отчетено поведението на подсъдимия, съгласил се да
сключи споразумение с Прокуратурата по повдигнатото му обвинение, което
обстоятелство да се отчете при определяне на допуснатото от РС Сливница нарушение
като несъществено, САС отчита, че подсъдимият е чужд гражданин, участвал в
производството с помощта на преводач, същият е бил задържан след установяване на
нарушението. Това са обстоятелства, мотивирали го да подпише предложеното
споразумение, а в последващ момент (съвпадащ с предявяване на иска, поставил
началото на настоящия процес) да търси правата си, ползвайки се и от помощта на
избран от него адвокат.
Вярно е, че към момента на сключване на споразумението разпоредбата на ал. 2
на чл. 251 НК е действала и е отменена три години по-късно, но в същото време са
съществували и разпоредбите на чл. чл. 4 § 2 и чл. 9, § 1 от Регламент 1889/05 г. на ЕП
и СЕС. Самият регламент има за цел да унифицира разпоредбите, свързани с
движението на парични средства и препятстването на влагане на такива, които биха
послужили или имат за свои произход престъпна дейност (т.н. „изпиране на пари“).
Последното изисква анализ от страна на разследващите органи на произхода на
средствата и целите за тяхното пренасяне. Липсата на събрани доказателства в тази
насока обосновава допуснато процесуално нарушение, правещо наложеното наказание
несъразмерно. Последното от своя страна е основание за извод за допуснато
съществено нарушаване на разпоредби на общностното право, съществували към
момента на сключване на споразумението. При уважаване на спогодба между
Прокуратурата и подсъдим съдът следи както за съответствие на наказанието със
законовия вид и размер наказание, така и за съразмерността на определеното
наказание спрямо установеното нарушение. На това основание, макар и определенията
по направените преюдициални запитвания, визирани в исковата молба, да следхождат
акта, третиран от СГС като вредоносен спрямо ищеца, на база на първичното
нормиране в посочения регламент, РС Сливница е имал процесуалната възможност да
отправи преюдициално запитване, особено на фона на липсата на категоричност във
визираните разпоредби от Регламент 1889/05 г. на ЕП и СЕС от 26.12.05 г. относно
контрола на пари в брой , които се внасят и изнасят от Общността. Като не е използвал
предоставена от закона процесуална възможност, предпоставяща преди да постанови
акт, с който производството по повдигнатото обвинение да приключи, спиране на
процеса, РС Сливница е допуснал съществено нарушение на правото на ЕС. На
3
основание чл. 4 § 3 от Договора за Европейския съюз с одобряването на постигнатото
споразумение, в частност, отнасящо съгласието да се наложи наказание по ал. 2 на чл.
251 НК в пълния размер на недекларираната сума, на ищеца са нанесени вреди. При
служебна справка се установи, че актът на РС Сливница не е отменен чрез извънреден
способ (възобноваване на наказателното производство). Поради това ищецът
продължава да търпи имуществени вреди от процесуалната дейност на РС Сливница.
Размерът на вредите съвпада с размера на конфискуваната сума. Поради това
присъденото в полза на ищеца обезщетение за репариране на понесените вреди следва
да е съответен на отнетото – 205 068.78 лв.
С оглед на разгърнатите съображения, налагащи извод, че постановеното от
СГС решение е правилно, същото следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на повереника на въззиваемия следва да
се присъди адвокатски хонорар. Заплатеният такъв, в размер на 8 800 лв. (л. 30) не е
несъразмерен на основание чл. 78, ал. 5 ГПК поради наличието на разноречива
съдебна практика, анализиране на казуса от втори съдебен състав, след обезсилване на
съдебно решение и размера на защитавания интерес.
Вадим от горното САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264301/26.06.21 г., постановено по гр.д. 14152/19 г.
по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК РС Сливница да заплати на Ф. Г.
разноски за въззивното производство в размер на заплатения от него адвокатски
хонорар, възлизащ на 8 800 (осем хиляди и осемстотин) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4