МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 14/06.04.2016г., постановена по НОХД № 131/2016г. по описа на Районен
съд – Свиленград -13.04.2016 г.
Против
подсъдимият М.Д.Х. - роден на ***г***,
Афганистан, пащун по произход, афганистански
гражданин, неженен, неосъждан с основно образование, живущ в с.Кама, Афганистан,/ в момента в Затвора в
гр.София/, безработен,
е повдигнато обвинение от Районна прокуратура-Свиленград за това, че:
на
10.12.2015г. в района на 300 гранична пирамида през
землището на с.Михалич, общ.
Свиленград, обл. Хасково
в съучастие като
извършител с афганистанския гражданин М.Е.С., превел
през границата на страната
от Р. Турция в Р. България, иракските граждани У.З., О.З., С.Х.Р., Афия
Херо Хамо, Нариман С.Р., Лазем Х.Р., С.Х.Р., Дияр
Х.Р., Шари Елиас
Сахера Х.Р., С.М., Сахер Фарес,_Фараз С., Фархад С. С.Я., Мидия Фарок, Амер
Зедо, Фарида Али, Уалат А., Баида Халед, Мори Ходор и Хамид Даруиш,
както и не навършилите шеснадесет годишна възраст иракски граждани Басима
С.Р. - 15г, Ранда С.Р. - 14 год
Уисам С.Р. - 12 год,
Зина С.Р. - 10, Бленд С.Р. -7г, Аленд С.Р. - 2г, Анджелина С.Я.
— 12г, Кован Амер Зедо -2 г, Бахтияр Амер Зедо - 1 г, Дениа Уалад А. - 4 месеца, Хамида Даруиш - 13 г Хазар Даруиш - 15г, без разрешение
на надлежните органи
на властта престъпление по чл.280, ал.2, т.1 и т.З, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2, от НК
Против подсъдимият подсъдимия М.Е.С. - роден на ***г***, Афганистан,
пащун по произход, афганистански гражданин, неженен,
неосъждан , с основно
образование, живущ в с.Чападара, Афганистан/ в
момента в Затвора в гр.София/,
безработен, е повдигнато обвинение от Районна
прокуратура-Свиленград за това, че: На 10.12.2015г. в района на 300 гранична пирамида през землището на с.Михалич, общ. Свиленград, обл. Хасково в съучастие като извършител с афганистанския
гражданин М.Д.Х., превел през границата на страната от Р. Турция в Р. България,
иракските граждани У.З., О.З., С.Х.Р., Афия Херо Хамо,
Нариман С.Р., Лазем Х.Р., С.Х.Р., Дияр Х.Р.,
Шари Елиас, Сахера Х.Р., С.М., Сахер Фарес,_Фараз С., Фархад С., С.Я., Мидия Фарок, Амер Зедо,
Фарида Али, Уалат А., Баида Халед, Мори Ходор и Хамид Даруиш, както и не
навършилите шеснадесет годишна възраст иракски
граждани Басима С.Р. — 15г, Ранда
С.Р. - 14 год, Уисам С.Р. -
12 год, Зина С.Р. - 10, Бленд
С.Р. -7г, Аленд
С.Р. - 2г, Анджелина С.Я. - 12г, Кован Амер Зедо - 2 г,
Бахтияр Амер Зедо - 1 г, Дениа Уалад А. - 4 месеца, Хамида Даруиш - 13г, Хазар Даруиш - 15г, без
разрешение на надлежните органи на властта. -престъпление по чл.280, ал.2, т. 1 и т.З, вр. с
ал.1, вр. чл.20, ал.2, от НК
Досъдебното производство е протекло изцяло при
адекватно упражнени
правомощия на наблюдаващия
прокурор. Проведени са множество процесуални следствени действия. Разпитите,
като гласни доказателствени средства са извършени по начин, такъв, че да изпълняват
отредените им от закона функции да възпроизвеждат доказателства. Това е било
явно наложително и поради ограничения кръг на доказателствените източници,
предвид характера, особеностите, мястото и начина на осъществената престъпна
деятелност. Ето защо съдът в разпоредително заседание съобразявайки се с
разпоредбите на чл. 248, чл. 252 и чл. 256 от НПК не намери основание за
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила в
досъдебната фаза и насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.Допуснатите на предварителното производство нарушения на
процесуалните правила са съществени, само ако са довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник, гражданския ищец и
неговия повереник и гражданския ответник и неговия повереник. Правата на
горепосочените процесуални субекти са винаги ограничени при неизвършване на
действията по повдигане и предявяване на обвинението, предявяване на
следствието и изготвяне на обвинителния акт, както и при липса на изискуемата
от закона процесуална форма или некомпетентност на съответния орган за тяхното
извършване. Дори и ако има нарушения, допуснати при събирането и проверката на
доказателствата, те не съставляват основание за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора. В конкретния случай, по никакъв
начин не е ограничено и накърнено правото на защита на подсъдимите на
досъдебната фаза, тъй като те са имали ясната и безспорна възможност да разберат
в какво се обвиняват и по този начин да реагират своевременно и адекватно,
ведно с надлежно ангажирания защитник.С обвинителния акт прокурорът е
прецизирал обвиненията, като е дал още една сигурна и детайлна опция на подсъдимите, да реализират по време на
съдебното следствие ефективно и в пълен обем защитата си. Представителят на
прокуратурата е формулирал обвинението, като е изнесъл и отразил всички факти очертаващи предмета и
основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК съдът, съобразно
изискванията на чл. 254 и чл. 255 от НПК, извърши проверка дали е получен
препис от обвинителния акт и съобщението за
съдебното заседание.На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, съдът разясни на
страните правата им предвидени в НПК.На основание чл.275 от НПК, съдът запита
страните имат ли нови искания по доказателствата и по реда за провеждане на
съдебното следствие.
Процесуалния представител на подсъдимия изрази становище разглеждане на делото да продължи по реда на
глава 27 от НПК чл. 371 т. 1 от НПК без разпит на свидетелите и вещи лица.
Съдът като взе предвид становището на
процесуалния представител на подсъдимите намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително
изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези: първата -
служебно от съда и втората - по искане на подсъдимия и неговия процесуален представител.
В случая съдът следваше да прецени дали са налице
предпоставките и условията за
разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК,
а именно: когато подсъдимия и неговия защитник дадат съгласие да не се провежда
разпит на всички или на някои свидетели и вещо лице, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва от съдържанието на съответните протоколи
и експертни заключения от ДП. В случая
съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на
глава ХХVІІ с провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК, а именно: когато подсъдимите и неговия
защитник дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои
свидетели и вещо лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва от съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от ДП.
Съдът, намери че искането на подсъдимите чрез техния
процесуален представител е направено
своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира
наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК,
при което следва и да разпореди
предварително изслушване на
подсъдимите.С оглед изложеното и на основание чл. 370, ал.4 от НПК, Съдът с
определение разпореди предварително изслушване на страните в
частност на подсъдимите М.Д.Х. и М.Е.С..Подсъдимият
М.Д.Х. /чрез преводача/ заяви „Съгласен съм да
не се провежда разпит на свидетелите. Съгласен съм при постановяване на
присъдата непосредствено да се полза съдържанието на техните показания, дадени
в протоколите за разпит на ДП. Желая делото да се гледа по реда на съкратеното
съдебно следствие - чл.371, т.1 от НПК”.Подсъдимият М.Е.С./чрез
преводача/ заяви „ Съгласен съм да не се провежда разпит на свидетелите.
Съгласен съм при постановяване на присъдата непосредствено да се полза
съдържанието на техните показания, дадени в протоколите за разпит на ДП. Желая
делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие - чл.371, т.1 от НПК”.На основание чл.372, ал.1 от НПК съдът разясни
на подсъдимите правата им по чл.371 от НПК и ги уведоми, че при постановяване
на присъдата непосредствено ще ползва съдържанието на съответните протоколи, за
които е дадено съгласие да не се провежда разпит.
Съдът, след като се запозна с материалите
и събраната достатъчна по обем доказателствена съвкупност на ДП, с оглед
изразеното съгласие на подсъдимите да не се провежда разпит на свидетелите, а
при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва от съдържанието на
съответните протоколи от ДП и прецени,
че съответните действия по разследването на ДП са извършени при условията и
реда на НПК, на основание чл.372, ал.3 от НПК с определение одобри изразеното съгласие от подсъдимите М.Д.Х. и М.Е.С.
да не се провежда разпит на свидетелите, като при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва от съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения на ДП.Съдът, следваше отново да констатира наличие на
информирано съгласие, като запита подсъдимите дали са съгласни за провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл.371, т.1 от НПК с така изяснените разяснения по случая.
Подсъдимият М.Д.Х. /чрез преводача/ заяви „ Да, съгласен съм и поддържам
изразеното от мен становище дадено на
предварителното изслушване, а именно да не се провежда разпит на свидетелите и
съм съгласен при постановяване на присъдата
непосредствено да се полза съдържанието на техните показания, дадени в
протоколите за разпит на ДП, както и всички експертни заключения на вещото лице”.Подсъдимият
М.Е.С./чрез преводача/– „Да, съгласен съм и
поддържам изразеното от мен становище дадено на предварителното изслушване, а
именно да не се провежда разпит на свидетелите и съм съгласен при постановяване на присъдата непосредствено да се полза
съдържанието на техните показания, дадени в протоколите за разпит на ДП, както
и всички експертни заключения на вещото лице”.
Съдът, след като установи, че е
налице ясно изразено съгласие от страна на подсъдимите и техния процесуален
представител делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ – чл.371 т.1 от НПК, с определение разпореди да
продължи разглеждането на делото с провеждане на
съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ, чл.371, т.1 от НПК.
Във връзка с освобождаването на свидетелите, съдът намери
за уместно да отбележи, че разглеждането на делото с провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т.1 от НПК е предвидено с цел процесуална
икономия, но когато е необходимо и наложително да бъде изяснена фактическата
обстановка и релевантните за разкриване на обективната истина факти и
обстоятелства, съдът може да допусне до разпит в процесуалното качеството на
свидетели и призованите лица от списъка на лицата за призоваване. В случая
съдът, счете, че следва да бъдат освободени свидетелите от задълженията им по
НПК, поради което и даде ход на съдебното следствие.
Съдът като взе предвид надлежно събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, след внимателен прочит на фактите и извършените съответни процесуални
следствени действия в тяхната хронология
и с оглед реда за разглеждане на делото ,приема за установено от
фактическа страна следното:
Иракските граждани У.З.,
О.З., С.Х.Р., Афия Херо Хамо, Нариман С.Р., Лазем Х.Р., С.Х.Р., Дияр Х.Р., Шари
Елиас, Сахера Х.Р., С.М., Сахер Фарес,_Фараз
С., Фархад С., С.Я., Мидия Фарок, Амер Зедо, Фарида Али, Уалат А., Баида Халед, Мори Ходор и Хамид Даруиш, както и не навършилите шеснадесет годишна възраст иракски граждани Басима С.Р. — 15г, Ранда С.Р. -
14 год, Уисам С.Р. - 12 год, Зина С.Р. - 10, Бленд С.Р. - 7г, Аленд С.Р. - 2г, Анджелина С.Я. — 12г, Кован Амер Зедо — 2 г, Бахтияр Амер Зедо - 1 г, Дениа Уалад
А. - 4 месеца, Хамида Даруиш
- 13 г, Хазар Даруиш - 15
г, изиди по произход,били роднини и живеели в с.Телкеф,
Ирак. Напуснали родината си поради водената там
гражданска война с намерението първо да отидат в Р. Турция. He притежавали необходимите документи, за да пътуват легално през държавните граници, поради което се свързали с лице на име Исмаил занимаващ се с
нелегално превеждане на хора. Уговорили се срещу сумата от по 500 ЩД на човек да осигури
пътуването им до Р.Турция. В края на месец ноември 2015г. цялата група били преведени през
държавната граница от Ирак в Р.Турция, след което
водачите им ги настанили в апартамент в гр.Истанбул. Там се уговорили с Исмаил да осигури
нелегалното им влизане в Р.България, където да потърсят закрила, срещу сумата от по 1000 ЩД на човек.
Обяснили им, че държавната граница от Р.Турция в Р.България ще преминат пеш,
водени от двама мъже като,на българска територия ще ги чака автомобил, с който ще ги откарат до гр.София. На 09.12.2015г. около 18.00ч. цялата група от 34 лица била превозена с
микробус от гр.Истанбул до място намиращо се в близост до държавната граница
на Р.Турция с Р.България. Там водача на микробуса им посочил с жестове да се скрият в храстите и да чакат да
дойдат водачите им. Няколко минути
след като микробуса потеглил при
групата иракски граждани, дошли подсъдимите Х. и С.. Те не говорели арабски език, за това
с жестове, с ръце и с отделни думи на турски език ги подканили да ги последват. Групата от иракски граждани знаели, че щe дойдат двама мъже - водачи и тръгнали. Напред вървял
подс.Х., който ги водел, а най-отзад вървял подс.С., като гледал никой от групата да не се
отклонява и изостава, за което блъскал последните и ги подканял да вървят по-бързо. Докато
вървели пеш през полето,
спирали на няколко
пъти за да почиват, пo указание на водачите
им, двамата подсъдими. По
време на почивките Х. и С. се отделяли от групата и разговаряли
по мобилните си телефони,
след което се връщали при групата. Така вървели няколко часа,водени от двамата обвиняеми, като около 01.50ч. на 10.12.2015г.
преминали
през държавната граница от Р.Турция в Р.България през района на 300 гранична пирамида,
намираща се в землището на с.Михалич. След това достигнали до телени заграждения, като подсъдимите
Х. и С. показали с жестове на водените от
тях лица да спрат, а те отишли към мрежите, за да намерят пролука да преминат. След известно време се върнали и отново водели групата през пролука в заграждението. Движението на групата било забелязано още към 23.50ч. на 09.12.2015г. на турска територия,
чрез системите за наблюдение на държавната
граница от свидетеля Д.. Той продължил да ги наблюдава, като
насочвал колегите си or гранична полиция, които изчаквали групата да влезе на територията на
Р.България, за да ги задържат. След
като групата oт иракски граждани, водена от двамата подсъдими преминала и през телените,
гранични съоръжения била задържана от
служителите на гранична полиция. Двамата подсъдими виждайки полицаите, свалили шаловете, с които били омотали главите си, взели по едно
дете от групата в ръцете си и седнали на земята
между иракските граждани. Подс. Х. блокирал мобилния
си телефон, а подс.
С. успял да изхвърли СИМ картата от
своя телефон, с цел да не бъдат
установени проведените от тях
разговори.
Според приложените докладни записки, подс. С.
от дълго време се занимавал с превеждане на групи от
хора през държавната граница от
Р.Турция в Р.България, като бил известен в средите от хора занимаващи се с тази дейност.Приетата фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д., Г., У.З., Осмш З., С.Р., С.Р., С.М., Уалад Лдел, Сапам Я. и П., приложените докладни записки. В обясненията си в
качеството на обвиняеми Х. и С. не се признават за виновни по предявените им обвинения, като твърдят че са част от групата
нелегални имигранти, а не техни водачи. Тази им версия следва да бъде
разглеждана като защитна позиция, която е логически необоснована и остава изолирана и в пълно противоречия на
целия събран доказателствен материал. Чрез гласните доказателствени
средства –разпити на иракски граждани на ДП в процесуалното качество на
свидетели са възпроизведени доказателства –показанията им, които се открояват с
логическа обоснованост,еднопосочност,безпротиворечивост, поради което съдът
ги намира за обективни и откровено дадени.Същите кореспондират изцяло с
останалия доказателствен материал и сочат за детайли относно времето, мястото и
начина на осъществяване на престъпната деятелност от подсъдимите. Свидетелите посочват
двамата подсъдими , като водачите им, които са ги
превели през държавната граница от
Р.Турция в Р.България, като е следвало да ги отведат до автомобили, с които да се придвижат до
гр.София.
Предвид
гореизложеното и на базата на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се налага
извода, че от обективна и субективна страна подсъдимите
М.Х. и М.С. са осъществили състава на престъплението по чл.280, ал.2,
т.1 и т.З, вр. с ал. 1, вр.
чл.20, ал.2, от НК,затова че на 10.12.2015г.
в района на 300 гранична пирамида през
землището на с Михалич, общ. Свиленград, обл. Хасково
в съучастие като извършители, превели през границата на страната от Р.
Турция в Р. България, иракските граждани У.З.,
О.З., С.Х.Р., Афия Херо
Хамо, Нариман С.Р., Лазем Х.Р., С.Х.Р., Дияр Х.Р., Шари Елиас, Сахера
Х.Р., С.М., Сахер Фарес,_Фараз С., Фархад С.,
С.Я., Мидия Фарок, Амер Зедо, Фарида Али, Уалат А., Баида Халед, Мори Ходор и Хамид Даруиш, както и не навършилите шеснадесет
годишна възраст иракски i-раждани Басима С.Р. — 15г, Ранда С.Р. - 14 год, Уисам С.Р. - 12 год, Зина С.Р. - 10, Бленд С.Р. - 7г, Аленд С.Р. - 2г,
Анджелина
С.Я. — 12г, Кован Амер Зедо
— 2 г, Бахтияр Амер Зедо -
1 г, Дениа Уалад А. - 4
месеца, Хамидл Даручш - 13
г, Хазар Даруиш - 15 г, без
разрешение
на надлежните органи на властта.
От обективна
страна осъществената престъпна деятелност от подсъдимите е описана и напълно съответства на цялостното им
поведение ,вменено законосъобразно като
престъпление по съответните текстове от НК.
Обективните
обстоятелства безспорно установени и
доказани по делото, сочат и за субективния елемент от състава на престъплението
за което на подсъдимите е повдигнато и предявено обвинение.
От субективна
страна наличието на прекия умисъл, отразен в съзнанието на дееца и обективиран в неговите действия не подлежи на съмнение и е
доказан по безспорен и категоричен начин. Всеки детайл е бил в съзнанието на
подсъдимите, като , с подчертан пряк умисъл
е осъществена описваща признаците от състава на престъплението по чл.
280 от НК деятелност.Подсъдимите са
действали виновно, с пряк умисъл, като са съзнавали обществено-опасния
характер на деянието, предвиждали са и са
искали настъпването на обществено-опасните последици. Всеки от
подсъдимите е съзнавал, че извършеното
от него действие е престъпление и от закона е наказуемо.
От субективна страна подсъдимите са осъществили престъплението при
пряк умисъл - съзнавали са обществено опасния характер на деянието, предвиждали
са неговите обществено опасни последици и са целели тяхното настъпване. Събраните
доказателства, че двамата подсъдими не за първи път превеждат групи от
нелегални имигранти през държавната граница на страната говорят единствено, че
двамата вършат тази дейност с пълното съзнание за нейната противоправност.
Знаели са че водените от тях лица нямат необходимите документи, за да пътуват в
страните от Европейския съюз, поради което са ги превели нелегално през
държавната граница. Имали са ясното съзнание, че вършат престъпление, за което
говори и самото им поведение при задържането, като са направили опит да се
представят като хора от групата и са взели мерки, за да не бъдат установени
обажданията от мобилните им телефони. Знаели са добре, че преминаването на
държавна граница се извършва с разрешение, но въпреки това са поели риска,
водени от комерсиални подбуди. Очевидни са елементите на прекия умисъл обективиран в
действията и поведението на подсъдимите. като всеки от тях е възприемал действията
на другия при превеждането на сирийските граждани през държавната граница от Р.Турция
в Р.България Обективните обстоятелства безспорно установени и доказани по делото, сочат и за
субективния елемент от състава на престъплението за което на подсъдимите е повдигнато и предявено обвинение. Наличието
на прекия умисъл, отразен в съзнанието им и обективиран
в действията не подлежи на съмнение и е доказан по безспорен и категоричен
начин. Двамата подсъдими са участвали в
самото изпълнение на престъплението, като са водили имигрантите по явно
предварително известния им маршрут за преминаване на държавната граница,
определяли са темпото на движение, времето и местата за почивка, като са се
стремели да не допускат разкъсване на групата и изоставане на хора от нея. С
поведението си са демонстрирали, наличието на формиран общ умисъл обхващащ
всички елементи на извършеното престъпление.
Касае
се за деяние с висока степен на
обществена опасност.Степента на
обществената опасност като основно ,
определящо , обективно неюридическо
качество на деянието е висока и е в зависимост от редица обстоятелства,
а именно значимостта на обекта на посегателство – родовия и непосредствен обект
на посегателството -обществените отношения свързани с дейността на държавните
органи и реда на управлението ; със степента на засягане на този обект; начина и средствата за
осъществяване на престъплението;условията,времето, място и обстановка при
осъществяването на престъпната деятелност.Изхождайки от характера и динамиката
на този вид престъпления показващи една
открояваща се и стабилна тенденция към завишение, не само се наблюдава особен
обществен интерес, но и те ерозират нормалното функциониране на дейността на
държавните органи и установения ред на
държавно управление.Тези престъпления не само застрашават и увреждат определен
вид обществени отношения , но и сериозно
влошават и без това сложната криминогенна обстановка в региона.Подсъдимите
са проявили изключителна дързост и
упоритост преследвайки целта си.Налице е грубо
незачитане на установения в страната правов ред ,както и международните норми и правила за пътуване
на хора през държавните граници.Освен това подсъдимите са част от международна група занимаваща се с превеждане на хора през държавните граници.
Всичко това обуславя
отегчаващите отговорността обстоятелства, които следва да се имат предвид при
индивидуализацията и конкретизацията на наказанията.Отделно от това демонстрира
се пълна безкритичност към извършеното и
се касае за голям брой преведени лица. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчете единствено липсата на предходни осъждания.
Застъпените в пледоарията и релевирани доводи на
защитата по време на съдебните прения, освен, че се отличават с изразен стремеж за оневиняване
на подсъдимите ,не намират опора в нито едно от доказателствата от събраната
достатъчно по обем доказателствена съвкупност.Съставомерността
, вината и авторството на осъществената деятелност са категорично и безспорно доказани и с оглед на
разпоредбата на чл. 372 ал.3 от НПК
Съгласно разпоредбата на чл. 55 от НК,същата
се прилага при изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства ,
когато и най лекото, предвидено в закона
наказание се окаже несъразмерно тежко,като при наличие на определени изискуеми се
предпоставки е предвидено приложението
на съответни опции изчерпателно
посочени.В конкретния случай не са налице изискуемите се предпоставки за
приложението на чл. 55 от НК. Откроява се значителен превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства ,като е налице едно единствено смекчаващо, а именно
липса на предходно осъждане и за двамата подсъдими.Обстоятелството , че не са
осъждани подсъдимите е от категорията на традиционните,основни,обичайни
характеристики на смекчаващите отговорността обстоятелства.Ето защо този състав
на съда , счете , че не са налице условията на чл. 55 от НК.Действително е
различно положението ,когато смекчаващите обстоятелства характеризират деянието
като такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която
е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното
престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския предел би било едно
ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за
използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по
хуманни съображения, нашият закон урежда специално тази хипотеза в чл. 55 НК.
Под изключително смекчаващо обстоятелство следва да се разбира такова, което е
оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за
извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е
употребено множествено число, за приложението на чл. 55 НК е достатъчно и
наличието само на едно, изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство.А,
многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния
брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за
осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма
изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в
съвкупност значително намаляват обществената опасност на
престъплението.Наличието на изключително или на многобройни смекчаващи
обстоятелства не е достатъчно, за да се приложи чл. 55 НК. Необходимо е още
съдът да констатира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание вече е
несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление, че
законодателят е имал предвид, деяния със значително по-висока обществена
опасност, когато е формулирал санкцията на съответната норма от Особената част
на НК. Съдът намира , че не са налице предвидените в закона опции, при които е
възможно приложението на чл. 55 ал. 1 от НК.Приложението на този текст би било едно неоправдано благоприятно наказателно правно третиране на
престъпния деец и проява на прекомерно снизхождение.
Отделно от това , настоящия
състав на съда, намери ,че не е налице кумулативно предвиденото в разпоредбата
на чл. 66 ал. 1 от НК изискване , а именно че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне
на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Горе изложеното,
проявената дързост, упоритост ,липса на самокритичност ,високата степен на
обществена опасност, начина на осъществяване на престъплението и др.сочат за
неприложимост на тази разпоредба.Единствено и само ефективното изтърпяване на
наложеното при условията на чл. 54 ал. 1
от НК наказание може да постигне предвидените в закона цели.
Относно размера на наложеното
наказание „глоба” нарушаващо имуществената сфера на подсъдимите,съдът прие
средния размер, като справедлив, още повече , че не се представиха и събраха
данни за тежко или неблагоприятно материално положение.
Въз основа на обстоен анализ на
събрания доказателствен материал и
внимателна преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
достигна до обоснования и кореспондиращ на данните в делото извод, че подсъдимите са осъществили,
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението за
което им е повдигнато и предявено обвинение от РП Свиленград .
При определяне на наказанието на подсъдимите,
съдът взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца , подбудите за извършване
на деянието – да се облагодетелстват неправомерно, и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.Воден от
изнесените съображения ,съдът определи
наказание и осъди подсъдимите на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/ година и 8
/осем / месеца и наказание глоба в размер
на 15 000 / петнадесет хиляди / лева .Разпореди на основание чл. 61т. 3 вр.
чл.59 ал. 1 от ЗИНЗС наложеното наказание да бъде изтърпяно в затворническо
общежитие от ОТКРИТ тип при първоначален „ОБЩ” режим на изтърпяване. Приспадна на основание чл. 59
ал. 2 вр. с ал. 1 от НК времето
през което всеки подсъдим е бил
задържан от 10.12.2015г. за 24 ч. по
ЗМВР, и от 11.12.2015г. на основание
чл.64, ал.2, от НПК,както и с Определение № 856 от 14.12.2015г. по ЧНД №
1165/2015г. на PC Свиленград. Осъди на основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимите да
заплатят направените по делото разноски по
19 / деветнадесет/ лева произтичащи от
пътни разходи за преводач по сметката на
РС Свиленград в полза на ВСС София. Разпореди на основание чл. 189 ал.2 от НПК направените
по делото разноски за преводач в размер
на сумата от 798.65/седемстотин деветдесет
и осем лева и шестдесет и пет стотинки /
да останат за сметка на съответния орган.
Съдът счете,
че така определените и наложени с
присъдата наказания в своето съчетание ,
не само че са предвидени в закона , но са конкретизирани индивидуализирани и съответстват на конкретните особености на
извършеното престъпно посегателство и неговия извършител по начин , че да бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК в максимална
степен.Наложените наказания напълно кореспондират на принципа на съответствие
между наказанието и извършеното
престъпление и на целите по чл. 36 от НК -личната и генералната превенция,
като се въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение на
подсъдимите, така и по отношение на останалите членове на обществото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.
