Р Е Ш
Е Н И Е - 177
Гр.С. 14.09.2021
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в публично заседание ,проведено на двадесет
и трети март две хиляди двадесет и първа година ,в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1002/2020 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
М.О.С. ***, ЕГН:**********,чрез пълномощника си адв.Е.М.,е
предявила срещу И.П.И. ***, ЕГН:**********, иск за допускане на делба на
следния недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 65231.914.363.1.2
/шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно точка деветстотин и
четиринадесет точка триста шестдесет и три точка едно точка две/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед за одобрение на КККР № 300-5-34/15.05.2004г.
на
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ
ДИРЕКТОР НА АК, последно изменение, засягащо обекта от 13.02.2020, е адрес: гр.
С., ул. Я. № 5 /пет/, ет. 2 /две/, ап. 2/две/, с площ 126,26 кв.м./сто двадесет и шест
цяло и двадесет и шест стотни квадратни метра/, с предназначение на
самостоятелния обект- жилище, апартамент, при граници и съседи по схема: на
същия етаж- няма, под обекта- обект номер едно, над обекта- няма, ведно с
прилежащите 30.38% ид.ч. /тридесет цяло и тридесет и
осем стотни процента/от общите части на сградата, в която жилището се намира,
включително и от общо котелно помещение и отоплителната инсталация на сградата,
представляваща масивна триетажна жилищна сграда с идентификатор 65231.914.363.1
/шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно точка деветстотин и
четиринадесет точка триста шестдесет и три точка едно/, със ЗП 119 кв.м. /сто и
деветнадесет квадратни метра/, с предназначение: сграда със смесено предназначение, както и
на 1/3 една трета- ид.ч. от правото на строеж върху
поземления имот, върху който сградата е построена, представляващ общински
поземлен имот с идентификатор 65231.914.363 /шестдесет и пет хиляди двеста
тридесет и едно точка деветстотин и четиринадесет точка триста шестдесет и
три/,с предназначение: урбанизирана територия.
В исковата молба се сочи ,че страните са съсобственици на подробно
описания по-горе процесен имот ,представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 65231.914.363.1.2,с
предназначение на самостоятелния обект:жилище ,апартамент № 2 ,с площ от 126,26
кв.м.,находяш се на втория етаж в сграда със смесено
предназначение ,в гр.С.,на ул.“Я.“ № 5.Имотът е придобит на 31.03.2015г.. съгласно НА № 94, т.З,
д. 194 на Службата по вписванията към Районен съд С., в
режим на СИО по време на брака на страните, сключен на 11.07.2009г. и прекратен
чрез развод с Решение № 36, от 16.03.2018г. по гр.д. № 140 по описа на Районен
съд С. за 2017г., вл.з.с. на 15.04.2019г.
Сочи се ,че със същото решение съдът е предоставил ползването на процесния имот на ищцата и малолетното им дете.Ищцата
сочи ,че е била напуснала, имотът на 05.01.2017г., от която дата единствено
ответникът И.И. го е ползвал и следвало след влизане
на решението в сила да й предаде ползването му.И. не е изпълнил решението
доброволно, поради което ищцата е пристъпила към образуване на изпълнително
дело.Сочи ,че на 31.08.2020г. е бил насрочен въвод
във владение на имота, като при отиване на място за осъществяване на въвода с ЧСИ, апартаментът е бил намерен напълно изпразнен
от всички придобити по време на
брака мебели, с развален механизъм на ключалката на вратата и спряно
електричество. Заключващият механизъм на входната врата на жилището бил
специален, при закупуване на вратата и монтажът се предоставят данни на
купувача /в случая била фирма на бившият й съпруг/ и само това лице в
последствие може да иска от фирмата доставчик на вратата да я ремонтира. По
тази причина ищцата сочи, че не може да осигури ремонт на вратата и заключване
на жилището без съдействието на И., което той й отказа. Електричеството е
спряно.Сочи ,че от главния бушон на електрическото табло, което се намира в
помещение, представляващо част от общите части на сградата, подход от приземния
етаж към мазетата, но отделено от стьлбищната клетка
с друга блиндирана врата, като за това помещение ответникът И.И. също отказвал да й даде достъп, под предлог, че съдът й
е предоставил ползването само на жилището, а не и на другите принадлежащи към
него помещения.Твърди ,че по този начин ответникът И.И.
продължава да я лишава от възможността да ползвам съсобствения
й имот и реален достъп има само той.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.В
първото по делото съдебно заседание, редовно призован, ответникът не е изпратил
представител и не е изразил желание делото да се разгледа в негово отсъствие.
С.ският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено
следното :
Предявеният иск е с правно
основание чл.34 от ЗС.
Предмет
на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е да се определи
между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки съсобственик следва да
се допусне делбата.
В първото по делото съдебно
заседание ищцата е направила искане за постановяване срещу ответника на неприсъствено
решение по чл. 238, ал.1 от ГПК.Съгласно
чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не е изпратил свой представител в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска.
Съгласно чл. 239, ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по
делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК,
тъй като ответникът, редовно уведомен, не е представил в законовия едномесечен
срок писмен отговор по чл.131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не е
изпратил представител в първото по делото съдебно заседание, без да е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му
указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.Наред с това
налице е и втората предпоставка на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна
основателност на иска по чл.34 от ЗС, тъй като твърденията на ищцата за
наличието съсобственост с ответника на сочените в исковата молба придобивни основания за всяка страна по отношение на делбения имот се подкрепят от представените към исковата
молба писмени доказателства.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че са налице условията на основание чл. 239,ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника за допускане на делбата на процесния
делбен имот, при посочените в исковата молба квоти –
по ½ идеална част.
По
искането с правно основание 31,ал.2 от ЗС, чл.344, ал.2 ГПК:
В разпоредбата на чл.344,ал.2 от ГПК е предвидена
вид привременна мярка, в случай, че съделителите не
се ползват от имуществената общност съобразно дяловете си, или общите имоти се
ползват само от един или част от съделителите.В
такива случай, делбеният съд по искане на
заинтересовани съделители може да разпредели
привременно ползването на общите имоти съобразно квотите, а когато това е
невъзможно -да се присъдят суми за ползването.Претенцията за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползуване по чл. 31, ал. 2
ЗС може да бъде разгледана за период предхождащ делбеното
производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ
постановяването на решението по допускане на делбата, само по реда на чл. 346 ГПК във втората фаза на делбеното производство./ Определение № 475 от 17.07.2013 г. по
ч.гр. д. № 2258/2013 г. на Върховен касационен съд/.
Предвид горното исковата претенция с правно основание 31,ал.2 от ЗС, чл.344,
ал.2 ГПК съдът ще разгледа във втората фаза на делбата по извършването й.
Воден от горното,съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между М.О.С. ***, ЕГН:********** и И.П.И.
***, ЕГН:********** на следния недвижим имот представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ с идентификатор 65231.914.363.1.2 /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет
и едно точка деветстотин и четиринадесет точка триста шестдесет и три точка
едно точка две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
Заповед за одобрение на КККР № 300-5-34/15.05.2004г.
на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК, последно изменение, засягащо обекта от
13.02.2020, е адрес: гр. С., ул. Я. № . /пет/, ет. 2 /две/, ап. 2/две/, с
площ 126,26 кв.м./сто двадесет и шест цяло и двадесет и шест стотни квадратни
метра/, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, при
граници и съседи по схема: на същия етаж- няма, под обекта- обект номер едно,
над обекта- няма, ведно с прилежащите 30.38% ид.ч.
/тридесет цяло и тридесет и осем стотни процента/от общите части на сградата, в
която жилището се намира, включително и от общо котелно помещение и отоплителната
инсталация на сградата, представляваща масивна триетажна жилищна сграда с
идентификатор 65231.914.363.1 /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно
точка деветстотин и четиринадесет точка триста шестдесет и три точка едно/, със
ЗП 119 кв.м. /сто и деветнадесет квадратни метра/, с предназначение: сграда със
смесено предназначение, както и на 1/3 една трета- ид.ч.
от правото на строеж върху поземления имот, върху който сградата е построена,
представляващ общински поземлен имот с идентификатор 65231.914.363 /шестдесет и
пет хиляди двеста тридесет и едно точка деветстотин и четиринадесет точка
триста шестдесет и три/,с предназначение: урбанизирана територия, при следните
квоти: ½ идеална част за М.О.С. и ½ идеална част за И.П.И..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производството
е за съдебна делба във фазата по допускането й.
В исковата молба ищцата Н.С.Б. излага, че по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 33, том 5, вх. Рег. № 4205, д. № 2063 от 28.10.2003 г. на СВ
Каварна, заедно с Т. Г.Г. са придобили право на
собственост в равни идеални части върху следния недвижим имот: ПИ с идент. ***.72, по КК и КР одобрени със Заповед №
РД-18-25/27.02.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ с.Н., ул.”***” №23,
общ.Каварна, обл.Добрич, с площ 2 331 кв.м. по
скица, а по нотариален акт с площ 2 330 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при
съседи: ***.71, ***.61, ***.60, ***.59, ***.73 и ***.9525, ведно с попадащата
върху имота сграда с идентификатор ***.72.1, със застроена площ от 43 кв.м.,
брой етажи: 1. Твърди, че след смъртта на Т. Г.Г.
правото на собственост върху ½ ид.ч от
описания недвижим имот е придобито от ответницата С.Ж.Б. на основание саморъчно
завещание от 15.12.2007 г., приложено по нот.дело №
2/2008 г., обявено на 15.01.2008 г. от М. И. *** действие РС ***, рег. №
406 на НК, вписано под № 68, вх.рег. № 3048, том 4, от 31.07.2008 г. на СВ
Каварна. По изложените съображения се претендира допускане на съдебна делба на недвижимия имот при квоти по ½ ид.ч. за всеки от съсобствениците.
Ответникът
С.Б., чрез упълномощения си представител в подадения отговор на исковата молба
изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск за делба.
Не оспорва твърденията на ищцата за наличие на съсобственост, начина й на
възникването, както и посочените права в съсобствеността. Претендира делбата да
бъде допусната при квоти по ½ ид.ч. за всеки от съсобствениците. Прави искане по
чл. 344, ал. 2 ГПК за постановяване на привременни
мерки относно ползването на недвижимия
имот, като претендира ищцата да й заплаща месечна сума в размер на 500 лева, за
едноличното ползване на делбения имот.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Между страните
не се спори, а и се установява от представения нотариален акт за
покупко-продажба на поземлен имот вписан в СВ Каварна с акт № 33, том 5, вх. Рег. № 4205, д. № 2063 от 28.10.2003
г., че ищцата заедно с Т. Г.Г. са придобили право на
собственост в равни идеални части върху ПИ с идент.
***.72, по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-25/27.02.2008 г. на ИД на АГКК,
с адрес на ПИ с. Н., ул. ”***” №23, общ. Каварна, обл.
Добрич, с площ 2 331 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ 2 330
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване, при съседи: ***.71, ***.61, ***.60, ***.59, ***.73
и ***.9525, ведно с попадащата върху имота сграда с идентификатор ***.72.1, със
застроена площ от 43 кв.м., брой етажи: 1.
От представения
препис-извлечение от акт за смърт № 0003/01.01.2008
г. се установява, че Т. Г. е починал на 31.12.2007 г. в гр. ***.
Със саморъчно завещание от 15.12.2007 г., приложено по нот.дело № 2/2008 г., обявено на 15.01.2008 г. от М. И. *** действие РС
***, рег. № 406 на НК, вписано под № 68, вх.рег. № 3048, том 4, от 31.07.2008
г. на СВ Каварна, Т. Г.Г. се е разпоредил с имуществото
си, като е завещал всичкото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане
към датата на смъртта му, на ответницата по делото С.Ж.Б..
От изслушаното
по делото заключение на СТЕ (л. 74 от делото) изготвено от вещото лице Х.К.,
което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че
състоянието на делбения имот е изключително лошо. Въз
основа на направения оглед вещото лице е стигнало до извода, че същият не само
не е обитаван, но дори и не е посещаван изобщо в продължение на години. Данни в
тази връзка вещото лице е събрало и от семейството живущо в съседния имот.
Вещото лице не е определило и реална наемна цена за процесния
имот, т.к. не е успяло да открие информация за нито един случай на отдаден под
наем подобен вид имот.
Предвид така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 34
ЗС всеки един от съсобствениците може да поиска делба на общата вещ. Съгласно
разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки от съделителите.
Следователно в първата фаза на производството следва да се установи наличието
на съсобственост върху имота – предмет на делбата, основанието за възникване на
съсобствеността, както и квотите на съделителите.
Установи се по
безспорен начин, че страните в настоящото производство са съсобственици на
описания в исковата молба недвижим имот - ищцата на основание договор за
покупко-продажба, а ответницата по силата на завещателно
разпореждане в нейна полза, като дяловете им в съсобствеността са равни – по
½ ид.ч. за всеки един от тях. Горните
обстоятелства не са спорни между страните, поради което и не се налага съдът да
излага допълнителни мотиви в тази насока. От становищата на страните следва, че
същите не могат да поделят доброволно съсобствената
вещ, поради което и претендират делбата да бъде извършена по съдебен ред. С
оглед установените обстоятелства съдът приема, че предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен, като делбата бъде допусната при заявените от страните
и доказани в процеса делбени квоти – по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
По искането за постановяване на привременни мерки:
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, в случай че
всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът
по искане на някой от тях постановява кой от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. С посочената разпоредба се урежда
привременна мярка, с постановяването на която се цели уреждане на отношенията
между съделителите по повод ползването на имотите,
допуснати до делба, през време на висящността на делбеното производство. Фактическото основание за допускане
на мярката в една от двете й форми е някой от съделителите
да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността. В конкретния
случай не се установява такова ползване на имота. Липсват и твърдения от
ответницата, другата страна да й пречи да ползва имота. Тоест от събраните
доказателства не може да бъде направен извода, че ответницата е лишена от
възможността да ползва съсобстевния имот, а напротив
има такава възможност, но сама се поставя в невъзможност, тъй като не го
посещава. При това положение липсва
основание за постановяване на привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, като
молбата на ответницата за това следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В делбата
присъждането на разноски се определя по правилото на чл. 355 от ГПК, а именно:
страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а само по
присъединените искове в делбеното производство,
разноските се определят по реда на чл. 78 от ГПК. С оглед горното съдът намира,
че на основание чл. 16 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата
по ГПК, вр. със задължителното тълкуване по т. 21 от
ТР 6/12 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. 6/2012 г., при отхвърляне на
иск, който представлява спорна съдебна администрация, какъвто е иска по чл.
344, ал. 2 от ГПК се дължи от ответницата такса в размер на 25 лв.
Така мотивиран,
Каварненският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на
основание чл. 34 ЗС да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот: ПИ с идент. ***.72,
по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-25/27.02.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес
на ПИ с.Н., ул. ”***” № 23, общ. Каварна, обл.
Добрич, с площ 2 331 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ 2 330
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване, при съседи: ***.71, ***.61, ***.60, ***.59, ***.73
и ***.9525, ведно с попадащата върху имота сграда с идентификатор ***.72.1, със
застроена площ от 43 кв.м., брой етажи: 1, при следните квоти: ½
(една втора) идеална част за Н.С.Б., с ЕГН ********** и ½ (една втора)
идеална част за С.Ж.Б., с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно и недоказано искането по чл. 344, ал. 2 ГПК на С.Ж.Б., с ЕГН
**********, с адрес ***, за осъждане на Н.С.Б., с ЕГН **********, с адрес ***,
да й заплаща сумата от по 500,00 лв. (петстотин лева) месечно, представляваща
обезщетение за едноличното ползване на делбения имот
от ищцата, считано от датата на предявяване на иска за делба – 21.08.2017
г. до окончателното извършване на
делбата.
ОСЪЖДА С.Ж.Б.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Районен съд Каварна
сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща дължима държавна
такса по отхвърления иск с правно
основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО в
частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК имащо характер на определение,
подлежи на обжалване пред Добричики окръжен съд, с
частна жалба, в едноседмичен срок, на основание чл. 275, ал. 1 ГПК, а в
останалата част, с въззивна жалба, в двуседмичен
срок, на основание чл. 259, ал. 2 ГПК, от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………
По искането с правно основание чл.344, ал.2 ГПК:
В
разпоредбата на чл.344,ал.2 от ГПК, съответстваща на чл.282,ал.2 от ГПК(отм) е предвидена вид привременна мярка, в случай, че съделителите не се ползват от имуществената общност
съобразно дяловете си, или общите имоти се ползват само от един или част от съделителите. В такива случай, делбеният
съд по искане на заинтересовани съделители може да
разпредели привременно ползването на общите имоти съобразно квотите, а когато
това е невъзможно -да се присъдят суми за ползването. По делото се установи, че
за периода от м.юли 2014г. до датата на съдебното заседания на 26.11.2015г.,
ищцата е била лишена от ползването на делбения имот,
а считано от 26.11.2015г. на ищцата е предоставен достъп до делбения
имот съобразно правата й и тя претендира обезщетение за периода от подаване на
исковата молба до съдебното заседание на 26.11.2015г. Предвид изложеното
искането се явява неоснователно и следва
да бъде отхвърлено. Определението по чл.344 ал.2 от ГПК предпоставя
постановяване от съда привременна мярка, считано
от влизане в сила на решението, с което се допуска делбата до извършването
й, което в тази част има характера на определение.Тази мярка няма правната природа
на обезщетение за лишаване от ползуването на вещите
за предходен период от време.Началният момент на плащането е определен в
закона-чл.344 ал.2 от ГПК, считано от влизане на определението в
сила.Следователно обезщетението като привременна мярка не може да бъде
присъдено от момента на предявяване на искането.Сумите, които следва да бъдат
заплащани между съделителите, уреждат отношенията им
по повод ползуването само по време на висящността на делбеното
производство и имат характер на привременна мярка досежно
ползуването.Съдебният акт, постановен по реда на чл.
344, ал. 2, има действие и значение само за делбеното
производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена
само занапред и само до приключване на делбеното
производство. Един от съделителите може да бъде
осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми
срещу ползуването на имота следователно винаги и само
занапред, т. е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в сила, в какъвто смисъл е и съдебната практика. Претенцията за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване по
чл. 31, ал. 2 ЗС може да бъде разгледана за период предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за
делба, но предхождащ постановяването на решението по допускане на делбата, само
по реда на чл. 346 ГПК във втората фаза на делбеното
производство./ Определение № 475 от
17.07.2013 г. по ч.гр. д. № 2258/2013 г. на Върховен касационен съд/.
Фактически ищцата претендира обезщетение за лишаване от ползването за периода
от подаване на исковата молба до заседанието на 26.11.2015г., което може да
бъде предявено като претенция по реда на чл.346 ГПК във втората фаза на делбеното производство. Съобразно гореизложеното съдът
намира искането по чл.344, ал.2 ГПК за недопустимо, тъй като ищцата е изменила
първоначалното си искане с правно основание чл.344, ал.2 ГПК, с което е
поискано ответницата А.Г. да бъде осъдена да заплаща на ищцата по 150 лв.
месечно до окончателното извършване на делбата, в искане ответницата да бъде
осъдена да заплати на ищцата в претендирания размер
по 150 лв. месечно за периода от подаване на исковата молба 02.07.2015г. до
26.11.2015г.- съдебното заседание по делото, в което на ищцата е предоставен
ключ за да ползва съсобствения имот съобразно правата
си. Както беше посочено, искането по чл.344, ал.2 ГПК касае само периода от
постановяване на съдебното решение до приключване на делбата и не може да
обхваща периода от подаване на исковата молба до датата на горепосоченото
съдебно заседание. За този период няма пречка да бъде предявена претенция по
сметки във втора фаза на съдебната делба по реда на чл.346 ГПК, но искане по
чл.344, ал.2 ГПК е недопустимо, поради което следва да бъде оставено без
разглеждане.