Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  260061, Дата 03.11.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:       Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Нели Богданова

в съдебно заседание на 21 октомври 2020 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 456 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

От О.И. с въззивна жалба № 5060 от 13.02.2020 г., е обжалвано Решение № 47 от 28.01.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 942/2018 г., с което предявените против дружеството „К.“ ООД:

-         „главни искове за прогласяване нищожността на сключения между страните споразумителен протокол от 07.01.2013 г. и на анекса от същата дата към споразумителния протокол, относими към договора от 30.01.2008 г. с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистота на територията за обществено ползване, третиране на твърди битови отпадъци в депо на територията на О.И. като сключени в противоречие със закона – основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД“ и

-         „евентуалните искове, предявени от О.И. против „К.“ ООД за прогласяване нищожността на сключените между страните споразумителен протокол от 07.01.2013 г. и анекс от същата дата към споразумителния протокол, като сключени при заобикаляне на закона – основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД“,са отхвърлени като неоснователни.

С решението са присъдени и разноски в полза на „К.“ ООД, в размер на сумата 5 227.20 лева. С Определение № 1233 от 18.06.2020 г. искането на О.И. по чл. 248, ал. 1 ГПК, е оставено без уважение, с частна жалба вх. № 19154 от 09.07.2020 г. това определение също се обжалва от О.И.

 

Ответникът по жалбите е на мнение, че са неоснователни.

 

         Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

 

 

         І.       Няма спор, че между страните бил сключен Договор за възлагане на обществена поръчка от 30.01.2008 г. (л. 78 и сл.) с предмет: „Сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, третиране на твърди битови отпадъци в депо на територията на о.И.“ (чл. 1). Възложител по него е бил ищецът О.И. а изпълнител – ответникът „К.“ ООД, тогава с наименование „Т. – К.“ ООД, договорът е бил сключен за срок от 10 години.

 

Възнаграждението на изпълнителя е било определено с разпоредбите по чл. 9, ал. 1 и ал. 2, които са със следното съдържание:

 

(1)     „Стойността на настоящия договор за 2008 г., в съответствие с приетата от Възложителя оферта на Изпълнителя, е 116 666 лв. без ДДС за 2008 г., за останалите години до 56 943.65 % от МРЗ за съответната година без ДДС, като страните по договора задължително се съобразяват с промените в нормативната уредба и решенията на Общински съвет И., относно одобрените размер на такса смет и план-сметка за разходите по дейностите за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

 

(2)     За всяка година на действие на договора, в отделно приложение страните посочват годишната стойност на услугите, съобразно приетата от Общински съвет И. план-сметка за разходите по дейностите за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.“

 

При действието на този чл. 9 от договора, на датата 07.01.2013 г. между страните бил сключен Споразумителен протокол (л. 100), в който, в съответствие с изискването по чл. 9 и определения с ПМС № 250/11.10. 2012 г. размер на минималната работна заплата (МРЗ), били определени годишната и месечните стойности на услугите, извършени от изпълнителя. Съответно на 07.01.2013 г. бил сключен и Анекс към договора (л. 99), в който размерът на възнаграждението за извършената от изпълнителя работа за 2013 г. бил съобразен със стойностите, съответно посочени в Споразумителния протокол от същата дата 07.01.2013 г. 

      

         В тази обстановка искането на ищеца, което в крайна сметка е било заявено с Уточняваща писмена молба вх. № 24630/16.08.2019 г. (л. 369 и сл.) е било, да се прогласи нищожността на въпросните Споразумителен протокол и Анекс от 07.01.2013 г., на основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, или евентуално – на основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД. А като преюдициален въпрос на това искане е било заявено и твърдението, че разпоредбата по посочения по-горе чл. 9 от договора също е нищожна – на основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, поради несъобразяване с изискванията на възложителя по обществената поръчка, приключила със сключването на договора.

    

         Предявените искове са били неоснователни.

 

         1.      Не е вярно, че офертата на „К.“ ООД, по която впоследствие е бил сключен и договора, не била съобразена с изискванията на възложителя по обществената поръчка. Както се вижда от образеца на „Ценова оферта“ – приложение № 5 в документите по обществената поръчка (л. 339 и сл.) и съответно Проекта на договора – Приложение по образец № 8 (л. 331 и сл.), в тях липсва забрана, „стойността на услугата“ да бъде обвързана със стойността на МРЗ – като процент от нея, за времетраенето на договора. Размерът на минималната работна заплата се определя с Постановление на Министерския съвет, затова, докато този размер не бъде променен, също с Постановление на Министерския съвет, всички резултативни стойности, които се определят (изчисляват) като процент от действащата за съответния период МРЗ, са били ясни, защото са определяеми. Този подход при определяне на възнагражденията при договори за изработка с продължителен период на изпълнение, какъвто е и процесният, е бил не само икономически оправдан, но и принципно съобразен с разпоредбата по чл. 266, ал. 2 ЗЗД, затова твърденията, че приетата от възложителя ценова оферта на „К.“ ООД (л. 101) със съответната калкулация на елементите на ценообразуването за всяка от изпълняваните дейности (л. 102 и сл.) е било „във вреда“ на възложителя, е несъстоятелен.

    

         Изводът е, че по отношение на разпоредбата по чл. 9 от договора, условията на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. с процедурата за  приемането на оферти по действащия към 30.01.2008 г. ЗОП, са неналични и предявеният иск – по отношение на сключените точно в изпълнение на тази валидна разпоредба Споразумителен протокол и Анекс от 07.01.2013 г., като „противоречащи на забраната по чл. 43, ал. 1 ЗОП, ред. ДВ, бр. 37/2006 г., отм.“ – е бил неоснователен. 

 

         2.      Евентуално поддържаното в процеса основание за нищожност на Споразумението и Анекса от 07.01.2013 г. – по чл. 26, ал. 1 предл. 2-ро ЗЗД, е недоказано. Няма закон, чието заобикаляне да е било постигнато чрез сключването на тези две еднакви договорености, напротив, те са били в пряко изпълнение на разпоредбата по чл. 9 от сключения между страните Договор, а при установеното съобразяване на тази разпоредба със закона,  действащ към момента на нейното сключване, по същество е липсвал и закон, който въобще е можело да бъде заобиколен.  

         Заключението е, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, това решение ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пловдивския окръжен съд.

 

         На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата ще се присъдят направените и съответно поискани разноски, чийто размер от 5 227.20 лева, но с включен ДДС, е бил определен съобразно заявения от ищеца интерес от 141 294.82 лева, в границите по чл. 7, ал. 6, във вр. с ал. 2, т. 5 и § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение направеното от жалбоподателя искане по чл. 78, ал. 5 ГПК – като неоснователно – не следва да бъде уважено. Възражението, че фактическото плащане на дължимото адвокатско възнаграждение е било осъществено не лично от получателя на правната помощ „К.“ ООД, а от трето лице и затова искането за присъждане на разноски не трябва да се уважава, е неоснователно. За това възнаграждение е била издадена данъчна фактура № 166 от 23.03.2020 г. (л. 33), а като основание за превода на сумата за възнаграждението в полза на представляващия „К.“ ООД адвокат И.М., наредителят на превода изрично е посочил: „К. ООД – ф. 166“. Плащането погасява задължението на получилия правната помощ „К.“ ООД по посочената ф-ра № 166/23.03.2020 г. и щом е било за сметка на това дружество, направеното искане по чл. 78, ал. 3 ГПК, е основателно.

 

 

         ІІ.      Частната жалба на О.И. против постановеното от окръжния съд Определение № 1233 от 18.06.2020 г. по чл. 248 ГПК, е неоснователна. Става въпрос не само за усложнена от самия ищец фактическа обстановка, но и за променяните, противоречащи си правни негови позиции по предмета на делото – вж. исковата молба, след това уточняващата молба (л. 257 и сл.), след това допълнителната искова молба (л. 280 и сл.), която – предвид направеното в нея осъдително искане – също е налагала уточняване (л. 369 и сл.), които на свой ред са изисквали и съответно са получавали становищата на процесуалния представител на ответника, включително и в последното съдебно заседание от 05.11.2019 г. (л. 382 и сл.).

 

При заявен от ищеца интерес от воденето на процеса, в размер на сумата 141 294.82 лева, минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 6, във вр. с ал. 2, т. 5 и § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на сумата 4 355.90 лева без ДДС или 5 227.08 лева с включен ДДС, затова направената от окръжния – по отношение на платеното от ответника адвокатско възнаграждение – преценка за липса на условията по чл. 78, ал. 5 ГПК, е обоснована и обжалваното определение ще следва да се потвърди.     

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

Р     Е     Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 47 от 28.01.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 942/2018 г.

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1233 от 18.06.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 942/2018 г.

 

ОСЪЖДА О.И. ЕИК *********, да заплати на дружеството „К.“ ООД, ЕИК *********, сумата 5 227.20 лева (пет хиляди двеста двадесет и седем лева и 20 ст.) разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.