РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от
ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2572 по описа на Административен
съд – гр. Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.
145 и следв. от АПК, вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от
„Бул
– Ит глас“ ООД – гр. А, обл. Варненска, ЕИК *********, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 345-ФК/10.11.2020 г. на Началника на
отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при Централно
управление на Националната агенция за приходите, с която на дружеството на
основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената
стойност е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект –
цех
за производство на стъкло, находящ се в гр. А, Южна промишлена зона, УПИ
ХІІІ-940, кв. 80, и
забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
В жалбата се твърди, че заповедта
е необоснована,
издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че липсват
доказателства дружеството да е получило сумата от 136 лева, а изявленията на главния
счетоводител не могат да обвържат дружеството. Жалбоподателят счита още, че предвид
естеството на производството, което се извършва в цеха, а именно, механизирано
поточно производство на фасадни стъкла и стъклопакети, изпълнението на
принудителната мярка ще доведе до големи и необосновани разходи. Посочва, че по
принцип дружеството не обслужва частни лица и касовите разплащания са под 1 %
от приходите. Оспорва изводите, че действията на дружеството са насочени към
укриване на приходи или препятстване на възможността за извършване на контролни
действия. Моли за отмяна на заповедта и
за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът в
производството, Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност
на жалбата. Твърди, че е
безспорно установено извършеното нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г., което е предпоставка за налагане на принудителната административна мярка.
Посочва, че при наличие на предпоставката, административният орган действа при
обвързана компетентност, а наложената мярка има превантивен характер – цели да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, тъй като
дружеството не е преустановило дейността си, следователно съществува възможност
за извършване и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за
получено плащане. Моли
заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна и в полза на агенцията
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради
което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на обжалване е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 345-ФК/10.11.2020 г. на Началника на
отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при Централно
управление на Националната агенция за приходите, с която на дружеството на
основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената
стойност е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект –
цех
за производство на стъкло, находящ се в гр. А, Южна промишлена зона, УПИ
ХІІІ-940, кв. 80, и
забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
От обстоятелствената част на обжалваната заповед се
установява, че при проверка в обекта, извършена от органи по приходите при ТД
на НАП – Варна на 06.11.2020 г. е констатирано, че търговецът не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта
фискално устройство. Това е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Посочено е
още, че проверката е по сигнал за платена в брой на 21.08.2020 г. сума в размер
на 136 лева за закалено стъкло с определени характеристики, за която сума не е
издадена фискална касова бележка, а квитанция без необходимите реквизити. Главният
счетоводител на дружеството е декларирал, че сумата е платена в брой, поръчката
е изработена и предадена на клиента на 04.09.2020 г. със стокова разписка. От
сигнала и писмените обяснения на главния счетоводител, органите по приходите са
приели, че за платената в брой на 21.08.2020 г. сума не е издадена фискална
касова бележка. От КЛЕН на фискалното устройство са установили, че има
регистрирани продажби, но няма фискален бон за сумата 136 лева. Вследствие на
тези констатации, на дружеството е наложена обжалваната принудителна мярка.
Във връзка със срока на принудителната мярка,
административният орган посочва, че са взети предвид вида на обекта – производствен
цех за стъкло, местонахождението му в гр. А, стойността на неотчетената
продажба.
Изложени
са и общи съображения за фискалната дисциплина и задълженията на търговците да издават касова
бележка, правилно да отчитат ФУ, да имат регистрирано и работещо ФУ, да
съхраняват в обекта изискуемите по закон документи и да предават данни, с цел
да бъде възможно извършването на текущ и последващ контрол. Посочено е още, че при неналагане на ПАМ
има възможност от извършване на нови нарушения и ще настъпят значителни и
труднопоправими вреди за фиска. Конкретно е описано, че за да бъде извършена промяна в
организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок. Срокът на наложената
ПАМ е съобразен с целената превенция и преустановяване на незаконните практики
в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване
отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към
НАП, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.
В преписката са
представени протокол за извършена проверка на 06.11.2020 г., в който е отразено,
че за поръчка № 20305837 към стокова разписка от 04.09.2020 г. главният
счетоводител е декларирал, че е направена и платена в брой на 21.08.2020 г., а в
КЛЕН за 21.08.2020 г. няма отразена такава сума. В протокола е отразено още, че
е извършена контролна покупка на 1 стъклопакет на стойност 41,60 лева, платен в
брой, за който не е издаден фискален бон или бележка от кочан, а приходен касов
ордер. Представени са сигналът, поръчката и приходния касов ордер по нея, като
на поръчката е вписано от главния счетоводител, че поръчката е изработена и
предадена на клиента, както и че е платена в брой. За нарушението, извършено на
21.08.2020 г. е издаден акт за установяване на административно нарушение от
20.11.2020 г. На същата дата е издаден и акт за установяване на административно
нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за неиздаден
фискален бон за контролната покупка.
Към искането за
спиране на предварителното изпълнение на заповедта, дружеството представя
доказателства за броя на заетите в предприятието – 66 лица, за размера на
платените осигуровки, ДДС, оборотна ведомост за периода 01.01.2020 – 25.11.2020
г., главна книга на сметките от група 50 за периода 01.01.2020 – 31.10.2020 г.
Представено е и удостоверение за липса на данъчни задължения, договори за
изработка.
До приключване на
съдебната фаза не е представено наказателно постановление за нарушението.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, от лице с правен интерес – адресат на акта.
Като индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на
законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване
на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон
и в съответствие с целта на закона.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната
агенция за приходите,
на когото съгласно Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП е възложено
издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Органът е действал при
условията на заместване от друго лице в съответствие със Заповед №
ЗЦУ-928/05.07.2018 г. на Главния секретар на НАП и доказателства за отсъствието
на титуляря на датата на издаване на заповедта.
Не се установяват съществени нарушения на
административно-производствените норми при издаване на акта. Обжалваният акт отговаря
на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за
издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен контрол.
Правното
основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186,
ал. 1, т. 1 б. „а” от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до един
месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Съдът намира, че обжалваната
принудителна мярка е наложена при неправилно приложение на материалния закон и
в нарушение на целта на закона.
Според твърденията на
ответника, при констатиране на административно нарушение на реда за отчитане на
оборотите в търговските обекти административният орган е длъжен във всеки
случай да наложи принудителна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Дори това да е така,
при определяне на срока на мярката административният орган действа в условията
на оперативна самостоятелност, като законът определя възможна продължителност
на принудата до един месец, без да фиксира критериите, които административният
орган трябва да приложи. Следователно индивидуализацията
на срока на принудителната мярка е резултат от упражняване на оперативната
самостоятелност на административния орган. При тази индивидуализация е
необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които да позволят на съда да
провери дали органът е упражнил тази предоставена му оперативна самостоятелност
правилно, в обществена полза и в съответствие с целта на закона, за каквато
проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК.
Във връзка с това,
чл. 13 от АПК въвежда и принципите на
последователност и предвидимост, които задължават административните органи
своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и
установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност,
а чл. 6, ал. 2 от АПК – принципа на съразмерност, според който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, с която актът се
издава.
Съответно мотивите
във връзка с продължителността на срока следва да посочват конкретни
обстоятелства, въз основа на които административният орган е направил извода,
че мярката ще постигне целта на закона именно когато е наложена в съответния
размер, както и съждения относно засегнатите от акта и неговото изпълнение
права и законни интереси и съпоставка с целта, която следва да бъде постигната.
Съдът отбелязва, че
мотивите относно продължителността на наложената мярка са общи констатации, без
от тях да са направени релевантни за мярката изводи. Липсват фактически
констатации, които да обосновават извода, че търговецът има трайно поведение
към неспазване на установения правов ред. Не са изложени и констатации относно
организацията на дейността в обекта, която да е различна от нормалната
организация, които да обосновават извода, че тази именно (неустановено каква)
организация на дейността трябва да бъде променена и за това е необходимо време.
Не е ясно и как се отнася целта да се осигури защитата на обществения интерес
като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения към
продължителността на този срок.
Изложените общи съображения относно фискалната дисциплина и изброяването на всички
задължения на данъчнозадължените лица по чл. 118 от ЗДДС нямат
връзка с определения срок на мярката. Изложените факти, че обектът е цех и че
се намира в гр. А, сами по себе си нищо не означават, нито препращат към
правила или установена практика, която да степенува срока на принудата според
местонахождението или вида на обекта.
Направено е изявление, че
при определянето на срока е съобразен принципа на съразмерност, според който
административният орган упражнява правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, а срокът е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време
за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
При това положение съдът счита, че липсват
конкретни мотиви относно необходимостта
от административната принуда и специфичната нейна цел в случая. Не е ясно кое от
констатираните обстоятелства е мотивирало административния орган да достигне и
до извода, че дружеството е въвело
организация, която няма за цел спазване на данъчното законодателство,
съответно тези твърдения са недоказани и не могат да обосноват необходимостта
от принудата. Тези мотиви противоречат на констатацията, че в обекта има
въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. Не е ясно и
как се съпоставят тези обстоятелства с факта, че обектът е цех за производство,
а не обект за търговия на дребно. Не е ясно не само каква е нормалната според
органа организация за отчитане на дейността на търговеца, но и по какъв начин тя
ще бъде създавана в запечатания обект.
Сами
по себе си, изложените мотиви относно продължителността на срока не представляват
същински мотиви, а общи формални изявления относно значимостта на охраняваното
обществено отношение, тежестта на извършеното нарушение (за която не е ясно
каква е според административнонаказващия орган), последиците от нарушението
(които също не са посочени) и необходимостта да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения, тъй като към момента на постановяването на заповедта дружеството не
е преустановило дейността си. Тези мотиви на органа, изложени от
процесуалния му представител в писмена защита, са показателни за презумпцията,
от която изхождат контролните органи, а именно, че след като едно дружество не
е преустановило дейността си, то непременно ще извърши следващо нарушение,
освен ако не обектът не бъде запечатан за определен срок, в който срок запечатването
ще предотврати нарушенията.
Същите мотиви на практика се повтарят без
изключение във всяка от заповедите на административния орган, преминали през
съдебния контрол на настоящия състав и могат да се отнасят за всеки търговец и
всяка дейност, независимо от конкретните констатации. Мотивите относно
съразмерността също са напълно формални, като за съда остава напълно неясно по
какъв начин твърдението, че „административният орган упражнява правомощията си
по разумен начин, добросъвестно и справедливо“ обосновава извод, че
принудителната мярка не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която се налага, каквото е изискването на чл. 6, ал.
2 от АПК.
Предвид представените с молбата за спиране на
изпълнението доказателства, неоспорени от ответника, съдът намира, че от отчетените
приходи от продажби на дружеството за периода 01.01-25.11.2020 г. в размер на 6 079 110,02
лева, съпоставени с размера на неотчетената според заповедта продажба от 136
лева, от размера на ефективно внесения ДДС само за д.п. 10.2020 г. 64 146,83
лева, не следва по никакъв начин извод за „трайно поведение към неспазване на
установения правов ред“ и укриване на приходи. Освен това извършеното
нарушение, за което е наложена мярката, е установено само по сигнал без
идентифициран подател, постъпил по електронната поща на НАП, квитанция към ПКО
без данни на платеца и на получателя и поръчка за стъкло с определени
параметри, но без посочена стойност. Направеното изявление на главния
счетоводител за издадена поръчка и получена сума, не може да бъде кредитирано
като безспорно доказателство за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г., без да са изяснени обстоятелствата, при които това
изявление е направено. За отбелязване е и отразената в главната книга пропорция
между плащанията в брой 1,57 %, общо на стойност 118 839,27 лева за
десетте месеца на 2020 г., и плащанията по банкова сметка – ***,30 лева, или
98,43 % от приходите от продажби. Тази пропорция прави несъстоятелни
твърденията на контролните органи, че цялостното поведение на търговеца е насочено
към неспазване на установения правов ред и срещу установената фискална
дисциплина, както и за значителни и трудно поправими вреди за фиска от
неотчетената продажба на стойност 136 лева.
Съдът приема, че с оглед на предоставената на
административния орган възможност да налага принудителни мерки от този вид за
срок до 30 дни, тоест от 0 (нула) до
30 дни, твърдението, че определеният срок е съобразен с целената превенция е
несъстоятелно. Не са изложени конкретни мотиви защо избраният от органа срок е
именно 14 дни, а не примерно 15 дни, 7 дни, 10 дни или 3 дни, което препятства
възможността на съда да проведе контрол за съответствие на мярката с целта на
закона и за спазване на принципа на съразмерност.
Ориентир за проведена изобщо такава преценка
от страна на органа липсва, като в същото време липсват и законоустановени или обявени от администрацията критерии,
вътрешни правила или установена практика за определяне на срока съобразно
задължението на административния орган по чл. 13 от АПК за последователност и
предвидимост при упражняване на своята оперативна самостоятелност. Няма
възможност правило как се определя срокът и каква е неговата връзка с размера
на неотчетените продажби да бъде изведено и от практиката. Това създава
опасност от произвол при упражняване на оперативната самостоятелност на
административния орган да определя срока на принудителните мерки, което, съчетано
с липсата на всякакви реални мотиви за определянето му, препятства възможността
на съда да извърши преценка относно съответствието на наложената мярка с целта
на закона.
Ето защо, съдът намира, че при издаване на обжалваната
заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в член 6, ал. 5 от АПК, съгласно
което административните органи трябва да се въздържат от актове и действия,
които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Наложената принудителна
мярка без да е установено и доказано нарушението и без възможност дейността да продължи
правомерно след понасяне на санкцията за евентуалното нарушение, предотвратява извършването на
търговска дейност в
обекта и реализирането на
приходи от
нея. В случая запечатването не обслужва
друга, ясно посочена в заповедта цел, освен ограничаване на правата на търговеца. Запечатването обаче води до пропуснати приходи
за държавата от данъчни и осигурителни плащания, които в конкретния случай са на висока
стойност и явно са несъразмерни на евентуалните приходи от облагане на твърдяната
неотчетена продажба. В
случая административната принуда засяга не само правата на данъчнозадълженото
лице, но и интересите на фиска от извършване на регистрирани продажби, ВОД и облагаеми
с ДДС, в резултат от които да бъдат генерирани данъчни приходи, поради което
административният орган е следвало да претегли тези противоречиви интереси и да
мотивира защо за фиска е по-важно търговецът да не работи четиринадесет дни и
какви точно противоправни деяния ще бъдат предотвратени за този период.
Наложената принудителна административна мярка
не отговаря и на специфичните цели на ЗДДС. От анализа на чл. 186, ал. 1 във връзка с чл. 187, ал. 4 от ЗДДС,
съгласно който ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, след като бъде
доказано от административнонаказаното
лице, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, следва, че налагането на ПАМ е недопустимо без
нарушителят да има качеството административнонаказано лице, тоест преди
издаване на наказателното постановление. Тоест целта на ПАМ, закрепена в ЗДДС, е да принуди нарушителя
доброволно и
възможно най-скоро
да плати санкцията, като по този
начин понесе
веднага отговорността за извършеното административно нарушение и с това се
постигне своевременно предупредително-възпитателният ефект на административната
санкция. Предвидено е това доброволно изпълнение да води до прекратяване на мярката, тоест законодателят е преценил,
че след изтърпяване на административното наказание необходимостта от
административната принуда отпада. В
случая заповедта за ПАМ е издадена не
само преди да бъде издадено
наказателно постановление, но и преди дружеството да бъде привлечено към
административнонаказателна отговорност с издаване на АУАН. Липсата на
наказателно постановление предотвратява прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Поради това не
може да се приеме, че целта на принудителната мярка е предотвратяване на
бъдещата дейност на обекта за определения срок, за да не бъдат извършвани нови
нарушения, или за реорганизиране на дейността му (за което не е ясно в какво се
изразява, след като е налице констатация, че в обекта действа ЕКАФП в
съответствие с нормативните изисквания, нито как ще бъде извършено в запечатан
обект, достъпът до който е забранен), или за поправяне на хипотетични вредни
последици от неотчитане на продажбите, както приема административният орган.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че заповедта
е необоснована,
издадена в противоречие
с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, поради което
следва да бъде отменена. Искането
за присъждане на разноски от жалбоподателя (50 лева д.т. и 500 лева адвокатско
възнаграждение) следва да бъде уважено в съответствие с резултата от
обжалването.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от „Бул – Ит глас“ ООД – гр. А,
обл. Варненска, ЕИК *********, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 345-ФК/10.11.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с която на дружеството на основание чл. 186,
ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена
принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – цех за производство на
стъкло, находящ се в гр. А, Южна промишлена зона, УПИ ХІІІ-940, кв. 80, и забрана на достъпа до
него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати на „Бул – Ит глас“ ООД – гр. А, обл. Варненска, ЕИК *********,
сумата 550 (Петстотин и петдесет цяло) лева съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: