Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 26.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на двадесет и седми март през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №8447 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
191,69 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 21,28 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу И.К.С. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№7120/17 по описа на РС-***,
която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено
възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед
за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- ***, находящ се на адрес *** с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е
погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се
намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма "***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са
начислявани от “***- ***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния период са:
сума за отопление- 291,35 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 232,24
лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 290,61 лв, услуга дялово
разпределение- 57,55 лв., корекции- 5,22 лв.
Посочено е, че от посочените суми за процесния период е заплатена сумата
от 674,84 лв. Твърди, че в имота на
ответника има монтирани 2 ИРУ, 1 водомер и щранг-лира, а сумата за сградна
инсталация е определена при отопляем обем 213,48 куб.м. Отправя се искане, за
постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на
ищеца срещу ответника за сумата 191,69 лева за главница за периода 01.03.2015г.
– 30.04.2017 г. и лихва върху главницата в размер на 21.28 лева за периода
06.05.2015 г. до 04.09.2017 г. и законната лихва върху главницата от 12.09.2017
г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение
в производството по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 7120/2017г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че искът е
допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че за процесния период и сума на
ответника не са представени данни за използваната топлинна енергия и БГВ. Смята
че дължимата сума за дялово разпределение на топлинната енергия е неправилно и
незаконосъобразно определена. Счита, че Общите условия за определяне на правото
и задължението на купувачи на ТЕ, реда за измерване и отчитане на ТЕ,
разпределение на ТЕ между потребителите са неправомерни до степен на нищожност
по аргумент на чл 143-146 на ЗЗП, което не поражда правни последици. Твърди, че
незаконно са определени периодите за главниците и лихвите за всички месеци на
използване на топлинна енергия. Твърди, че представя полученото от него
Уведомление №1766/04.08.2016 г., което, поред него е с незаконни изисквания за
изплащане на определените главница и лихва за периода от 01.04.2010г. до
30.06.2016г. Твърди, че на среща с ръководството на ТЕЦ аргументирано доказал,
че трябва да коригират изискванията, но
те поискали от него писмена претенция. Твърди, че на 28.03.2017г. депозирал
възражение и искане на основание на чл.111 ЗЗД и решение на районния съд по
дело 3370/2015г. за задължението му за използвана топлинна енергия от
01.04.2015 г. Счита, че това означава, че за периода от 01.04.2015 г. до 31.10.
2017 г. сумата е 1078,94 лв., от които е внесъл 908,89 лв. и главницата от задължението
му е 167,05 лв., която е 15% от общата сума. Твърди, че от данните на фактурите
за периода от 01.04.2015г. до 31.10.2017г. е определил общата използвана
топлинна енергия, която според нето е 16828, 9KWh , като са изразходвани за: - топлинна енергия за БГВ - 8547 ,7 KWh
/50,19%, - отделена от сградната
инсталация – 3746 KWh -22,26 %, -
помещения без ИРУ -2161,8КWh /12,74 % /,
- помещения с ИРУ - 2383, 4 KWh / 14, 16 % /. Твърди, че от данните се вижда че
50,79 % от използваната ТЕ е за гореща вода от БГВ. Твърди, че отчетените води от водомера преди БГВ е
4453,5 m3, а от водомерите на потребителите 4398, 4mЗ \ като разликата между тях е 55, 1 m3/. Счита, че понеже данните са отчетени от водомерите в различен ден и има
случай с еднакви стойности на двата вида водомери и по-големи от личния
водомер. Счита за необходимо да се определи за всеки месец коефициента за
топлинната енергия за водата в БГВ след общия водомер. Твърди, че от
пресмятания е установил, че използваната
вода е от 90 до 190 m3, а коефициента е от 90 до 150KWh/m3. Твърди, че било
установено, че за 31 месеца най-голям е броя на коефициентите 10 са 110 до 120
KWh/мЗ,, а 8 са 120 до 130KW1i/m3. Твърди, че характерно е, че коефициента от
110 до 120 KWh/мЗ е за от 100 до 190 m3 вода. Твърди, че коефициента за
топлинна енергия е сума от коефициента за топлата вода и коефициента за
рециклиране /загуби / в тръбиата система в трите шахти на блока и ако бъде
прието, че с проекта коефициента за топлата вода е 52KWh /M3 то другият
коефициент е от 50 до 68 KWh/мЗ за вода от 100 до 190 m3 което е некоректно.
Твърди, че в отчетния период за цена 8 лв се приема че 11126KWh са енергия без
топломер. Твърди, че от приведените данни се вижда, че коефициентите за
топлинна енергия за БГВ са много големи. Твърди, че определението коефициенти
за топлинна енергия са недействителни и превишават много допустимите. Твърди,
че неправилно е определена топлинната енергия за сградната инсталация защото
той има само два радиатора в детската стая и в кухнята, които имат малки
контакти с външната среда. Твърди, че в основната спалня и хола има само тръбна
система, но те имат най-голям контакт с околната среда. Твърди, че топлинната
енергия без ИРУ се подава в еднотръбна система в банята и тоалетната. Твърди,
че напрактика е невъзможно използваната топлинна енергия от тях по метода за
щранг-лира, не е нормално за тяхната етажна секция да е една и съща за всички
апартаменти. Твърди, че начислената му топлинна енергия е по-голяма от
действително използваната.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца "***"
ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, с адрес на офис гр.***, ***.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, признава се от ответника и се установява
имплицитно от извънсъдебните изявления на ищеца по делото /Молба от 10.09.14,
Списък-л.8 от делото, Възражение-л.24 от
делото, отчетни карти, съдържащи подпис на лицето-л.55 от делото/, че И.К.С. е
собственик на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в гр.***, ***.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.***, приети
с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с
Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по
делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при
продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и
потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от
Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено
продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на
ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено,
че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14
заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са
приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на
правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Съдът възприема заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно- от него се установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено
задължение на ответника за топлинна енергия за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2017г.
е в общ размер от 191,69 лв. главница след като са отчетени извършените от
ответника плащания. Посочено е, че за процесния период са начислени вземания за
доставена до процесния топлоснабден имот, по партидата на ответника както
следва: Общо 1062,88 лв., от които 294,01 лв.-ТЕ за отопление, 237,11-ТЕ за
сградна инсталация, ТЕ за БГВ- 474,21 лв. и 57,55 лв.- такса услуга дялово
разпледеление. Извършени са плащания в общ размер от 874,30 лв., с които са
погасени 871,19 лв. от главницата и 3,11 лв. лихва за забава. Лихвата за забава
върху непогасената горепосочена главница за периода от изпадане на ответницата
в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.09.2017г.
е в размер на 21,79 лв.
Съдът възприема заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза, както основното такова, така и допълнителните
като обективни, обосновани, компетентни и безпристрастни. От заключенията в техния писмен вид, както и
направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния
апартамент се намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 14693,13
куб.м., а отопляемия обем на жилището на ответника е 213,48 куб.м. За отопление
в апартамента на абоната в баня и тоалетна се използва щранг-лира. Ползва се
топла вода. Отоплителните тела са две на брой и са оборудвани с
топлоразпределители. Потребената топлоенергия от щранг-лира в баня и тоалетна
на процесния имот е начислена съобразно Методиката към Наредба №
16-344/06.04.2007г. като отоплително
тяло без монтиран ИРУ. Начислената топлинна енергия за отопление, от
монтираните в имота отоплителни тела е начислена съобразно разпределението на
топлоенергията по показанията на монтираните ИРУ. Потребената топлоенергия за
БГВ е начислена съобразно отчетеното потребление в имота на ответника по
индивидуалния водомер за топла вода. В
таблици е отразено потреблението за всеки един от компонентите за всеки един от
месечните отчетни периоди, включени в процесния период. Посочено е, че до имота
на ответника е доставяна топлоенергия, тъй като абонатната станция, в който се
намира е работила през процесния период. По индивидуалните ИРУ на отоплителните
тела в имота е отчитана топлоенергия, както и на индивидуалния водомер.
Разпределението на топлоенергията в сградата е извършено съгласно Методика за
разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към
чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. Топлоенергията
за сградна инсталация е изчислена съгласно т.6.1. от Методиката за дялово
разпределение. В индивидуалната сметка „Топлинна енергия за помещение без ИРУ“
е отчетена ТЕ, отдадена от щранг-лира. В блока, в който се намира процесния
топлоснабден имот, отоплителната инсталация е изпълнена в два кръга, тъй като
блокът е висок 16 етажа. Първият кръг е от 1-ви до 7-ми етаж, а втория кръг –
от 8-ми до 16-ти етаж. В първия кръг, в която се намира и имота на ответника/5
етаж/, щранг- лирата е изработена от 2 тръби, едната от които преминава през
банята, а другата през тоалетната. Изпълнената в имота на ответника инсталация
на една тръба в банята и една в тоалетната покрива изискванията за да отговаря
на понятието щранг-лира и е щранг-лира. Начислявана е топлоенергия като за една
щранг-лира, въпреки, че тръбите преминават през две различни помещения от
жилището- баня и тоалетна. Изчислението на потребената енергия е извършено
съгласно т.6.5. от Методиката. Едната тръба, която преминава през банята е с
диаметър 1 и ¼ цол, а другата, която преминава през тоалетната е
¾ цола. Двете отоплителни системи в блока са хидравлично независими. Във
всяко едно от помещенията- баня и тоалетна, в имота на ответника изпълнената
щранг-лира е еднотръбна, съответно с
мощност 512 W в баня и 302 w в
тоалетна или общо за щранг-лирата 814 w. Общото количество
топлоенергия, отдадена от щранг-лирата в имота на ответника, следва да не
превишава общото количество от 720/30 дни по 24 часа/ по 814 W. От направената проверка на проекта за вътрешно-отоплителна инсталация се
установява, че двете тръби, преминаващи през баня и тоалетна общо представляват
щранг-лира. Няма установено
преустройство на вътрешната отоплителна инсталация в блока, в който се намира
процесния топлоснабден имот, респективно на сградната инсталация. Направена е
само реконструкция на абонатната станция от топлофикационното дружество, която
не влияе на разпределението на топлиннната енергия между абонатите. Заключението
е оспорено от ответника по делото. Направено е искане и съдът е допуснал тройна
съдебно-техническа експертиза. В
определения за това срок не е внесен определения депозит за изготвяне на
допуснатата тройна СТЕ.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 191,69 лв.:
В последното по делото съдебно заседание е направено възражение за частична
недопустимост на предявения иск, тъй като за периода от 01.03.2015г. до
15.04.2015г., по гр.д.№ 3370/2015г. по описа на РС-*** е бил предявен иск за
периода от 15.04.2012г. до 15.04.2015г. и за посочения период 01.03.2015г. до
15.04.2015г. е нлице съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено
нещо. Възражението е направено своевременно, тъй като за процесуалната
допустимост съдът следи служебно. След служебна справка се установи, че с
влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 3370/2015г. по описа на РС-***, е
признато за установено по отношение на длъжника И.К.С. с ЕГН ********** ***, че
дължи на кредитора „***- ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й. В., сумата 55,14 лева, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2012г. до
28.02.2015г., като за разликата до 508,20 лева, отхвърля иска като
неоснователен. Видно е, че липсва
припокриване на периода. По отношение на процесния период 01.03.2015г. до
30.04.2017г. липсва влязъл в сила съдебен акт, поради което възражението за
частична недопустимост на иска се явява неоснователно. В посоченото съдебно
решение е посочена дата 15.04.2015г., но същата касае лихвата за забава, а в
настоящото производство тя се претендира за периода от 06.05.2015г., като
отново няма припокриване на период.
Не е спорно между страните, признава
се от ответника и се установява имплицитно от извънсъдебните изявления на ищеца
по делото /Молба от 10.09.14, Списък-л.8 от делото, Възражение-л.24 от делото, отчетни карти,
съдържащи подпис на лицето-л.55 от делото/, че И.К.С. е собственик на процесния
топлоснабден имот- ***, находящ се в гр.***, ***.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при
общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от
ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия.
Установи се от съдебно-техническата експертиза, че процесния топлоснабден
имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през
отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна
енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на
клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга
дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на
отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с
оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6
от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищеца не е
доказал, че е извършил съобразно нормативната уредба разпределение на
доставената топлоенергия до абонатната станция, към която е присъединен
процесния топлоснабден имот. Наведени са твърдения, че изпълнената в имота на
ответника тръбна инсталация в баня и тоалетна не съставлява щранг-лира и
начислената топлоенергия не отговаря на реално потребената, изчислена от ищеца
при използване на основни научни понятия и физични закони. От съдебно-техническата експертиза се
установи, че общия отопляем обем на сградата е 14693,13 куб.м., а отопляемия обем на жилището
на ответника е 213,48 куб.м. За отопление в апартамента на абоната в баня и
тоалетна се използва щранг-лира. Ползва се топла вода. Отоплителните тела са две
на брой и са оборудвани с топлоразпределители. Потребената топлоенергия от
щранг-лира в баня и тоалетна на процесния имот е начислена съобразно Методиката
към Наредба № 16-344/06.04.2007г. като отоплително тяло без монтиран ИРУ.
Начислената топлинна енергия за отопление, от монтираните в имота отоплителни
тела е начислена съобразно разпределението на топлоенергията по показанията на
монтираните ИРУ. Потребената топлоенергия за БГВ е начислена съобразно
отчетеното потребление в имота на ответника по индивидуалния водомер за топла
вода. В блока, в който се намира
процесния топлоснабден имот, отоплителната инсталация е изпълнена в два кръга,
тъй като блокът е висок 16 етажа. Първият кръг е от 1-ви до 7-ми етаж, а втория
кръг – от 8-ми до 16-ти етаж. В първия кръг, в която се намира и имота на
ответника, отоплителната щранг- лирата е изработена от 2 тръби, едната от които
преминава през банята, а другата през тоалетната. Изпълнената в имота на
ответника инсталация на една тръба в банята и една в тоалетната покрива
изискванията за щранг-лира и е щранг-лира. Начислявана е топлоенергия като за
една щранг-лира, въпреки, че тръбите преминават две различни помещения от
жилището- баня и тоалетна. Изчислението на потребената енергия е извършено
съгласно т.6.5. от Методиката. Едната тръба, която преминава през банята е с
диаметър 1 и ¼ цол, а другата, която преминава през тоалетната е
¾ цола. Двете отоплителни системи в блока са хидравлично независими. Във
всяко едно от помещенията- баня и тоалетна, в имота на ответника изпълнената
щранг-лира е еднотръбна, съответно с
мощност 512 W в баня и 302 w в тоалетна или общо за щранг-лирата 814 w. Общото
количество топлоенергия, отдадена от щранг-лирата в имота на ответника, следва
да не превишава общото количество от 720/30 дни по 24 часа/ по 814 W. От
направената проверка на проекта за вътрешно-отоплителна инсталация се установява,
че двете тръби, преминаващи през баня и тоалетна общо представляват щранг-лира.
Въпреки оспорването на заключението на съдебно-техническата експертиза, поради
невнасяне на депозит от ответника по делото не е изслушана тройна
съдебно-техническа експертиза. Липсва основание да не бъде възприето
заключението на изслушаната СТЕ.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. От приетите
съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза се установи и този факт не
се спори между страните, че до имота на ответника е доставяна топлоенергия,
отделяна в имота от монтирани в имота
отоплителни тела, на които са монтирани уреди за дялово разпределение- на две
отоплителни тела, а останалите две са отсъединени от отоплителната инсталация.
Налице е щранг-лира, която е отделяла топлина в имота на ответника. Съдът
намира, че е без значение факта, че щранг-лирата представлява две тръби
монтирани по една в две различни помещения- в баня и тоалетна. Както се
установи, начислявана е топлинна енергия за една щранг-лира, а не за две.
Топлоенергията и от двете тръби е отделена в имота на ответника. Съгласно заключението
на СТЕ, която е съобразена с проекта на вътрешната отоплителна инсталация
именно сборът от тези две тръби представлява щранг-лира. Безспорно се установи,
че щранг-лирата не е оборудвана с ИРУ, поради което бидейки отоплително тяло, а
не част от сградната инсталация следва отдадената от нея топлоенергия да бъде
начислявана съобразно т.6.5 от Методиката към Наредба № 16-344/06.04.2007г.
Съгласно СТЕ начисляването е извършено именно по този ред. Ирелевантно е, дали
начисленото количество топлоенергия, отдадено от щранг-лирата не съответства на
други други научни методи за изчисляване на отделено количество топлоенергия от
отоплителен източник. Доставената до етажната собственост топлинна енергия се
отчита от общ отоплителен уред-топломер, монтиран в абонатната станция, към
която е присъединен конкретния топлоснабден имот. Видно е, че след като
измервателния уред е един, то следва да бъде извършено разпределение на
доставената топблинна енергия между абонатите в абонатната станция и в този
случай е приложима Наредба № 16-344/06.04.2007г. и методиката към нея. Процесуалния
представител на ответника е оспорил методиката бланкетно и в дадения срок не
уточнил възражението си, поради което съдът не може да се произнесе по валидността
и законосъобразността на оспорената методика.
Предвид гореизложеното и въз основа на заключението на съдебно-техническата
експертиза, съдът приема, че ищеца е
доставил на ответника твърдяното
количество, съобразно дължимото качество
топлинна енергия, както и нейната стойност, че разпределението на количество
топлоенергия, доставено до абонатната станция, в
която е имота на ответника е извършено съобразно предвидените нормативни
правила. Съобразно посоченото в заключението на съдебно-икономическата
експертиза съдът намира, че искът е основателен и доказан в предявения си
размер от 191,69 лв., за която сума следва да бъде уважен.
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 21,28 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на
претендираната лихва за забава се установява от съда на база на приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза и чрез самостоятелни изчисления от съда на
основание чл.162 ГПК в размер на 20,73 лв. за която сума искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до 21,28 лв.
следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната
тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва
да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в
заповедното производство в общ размер от 68,01 лв. съразмерно с уважената част
на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна
такса 75 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда 100 лв.
и депозит за ВЛ в размер на 200,00 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция в общ размер от 374,03 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция в размер на 0,77
лв. за депозит за ВЛ и адвокатско възнагражедие.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на И.К.С. с ЕГН **********,***, че
ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***,със седалище и адрес
на управление:*** сумата 191,69 лева,
представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2017г.,
в едно със законната лихва от 12.09.2017г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 4670/13.09.2017г. по ч.гр.д.№7120/2017 по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на И.К.С. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 20,73 лева, представляваща лихва
за забава върху 191,69 лв. за периода 06.05.2015г. – 04.06.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
4670/13.09.2017г. по ч.гр.д.№7120/2017 по описа на РС-***, а за разликата до
предявения размер от 21,28 лв. отхвърля
иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.К.С.
с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 68,01 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.7120/2017 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.К.С.
с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 374,03 лв. направени по делото
разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК “***” ЕАД гр.***,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** да плати на И.К.С. с ЕГН **********,*** сумата от 0,77 лв. направени деловодни
разноски за депозит за ВЛ.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца "***"
ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, с адрес на офис гр.***, ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: