Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260181
гр. ВРАЦА, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 28.09.2021 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
в присъствието на секретар
ХРИСТИНА ЦЕКОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА гр.дело N
556 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Й.Ц.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск за признаване за
установено, че Община Козлодуй не е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр.*** и представляващ поземлен имот с идентификатор 37798.512.118, дворно
място с площ 842 кв.м., и построените в него сгради: жилищна еднофамилна сграда
ЗП-109 кв.м., два етажа, с идентификатор 37798.512.118.1; постройка допълващо
застрояване ЗП-17 кв.м., с идентификатор 37798.512.118.2; сграда допълващо
застрояване ЗП-56 кв.м., с идентификатор 37798.512.118.3, с предходна номерация
на имота – пл.№ 1078, кв.100, парцел 3.
В исковата молба се посочва, че ищецът е наследник на Г.
Ф. В.,***, поч. на 23.11.1984 г., след чиято смърт е водено делбено
производство, приключило с Решение от 30.10.1986
г. по гр.д.№ 158/1986 г. на РС-Оряхово, по силата на което делбеният имот пл.№
1078 в кв.100 по плана на гр.Козлодуй от 1982 г., с площ от 1100 кв.м., е
поставен в общ дял на Ц. Г. В. – баща на ищеца, Н. Д. В. – баба на ищеца и Л.
Г. В. – леля на ищеца. Сочи се също, че със Заповед № 105/24.03.1987 г. на
ОНС-Козлодуй е постановено отчуждаване на имота на основание чл.95 и чл.98
ЗТСУ, като впоследствие тази заповед е изменена със Заповед № 284/16.06.1987 г.
и Заповед № 431/25.08.1987 г., Твърди се, че тези заповеди не са изпълнени, тъй
като имотът не е завзет и се ползва от собствениците и понастоящем, а наред с
това не са заплащани или предоставяни обезщетения за имота.
Ищецът сочи, че по повод спорове за ползването на имота,
е узнал, че е съставен Акт за частна общинска собственост № 2739/25.06.2020 г.
за поземлен имот с идентификатор 37798.512.118, дворно място с площ 842 кв.м.,
и построените в него сгради: жилищна еднофамилна сграда ЗП-109 кв.м., два етажа,
с идентификатор 37798.512.118.1; постройка допълващо застрояване ЗП-17 кв.м., с
идентификатор 37798.512.118.2; сграда допълващо застрояване ЗП-56 кв.м., с
идентификатор 37798.512.118.3, с предходна номерация на имота – пл.№ 1078,
кв.100, парцел 3. След като му е станало известно съществуването на този
незаконосъобразен акт е отправил молба до Община Козлодуй за отмяна на същия и
прекратяване на отчуждителното производство по ЗТСУ, но по тази молба няма
произнасяне и не са предприети исканите действия.
В исковата молба се развиват правни съображения, че
съгласно чл.5, ал.3 ЗОбС актът за общинска собственост няма правопораждащо
действие, а доколкото този имот не е завзет до 30.10.1998 г. и през цялото
време е владян от собствениците му, то са налице предпоставките на § 9, ал.2 от
ПЗР на ЗУТ за прекратяване на започнатата, но незавършена отчуждителна
процедура, което поражда правен интерес от предявяването на настоящия
отрицателен установителен иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от Община Козлодуй, в който се оспорва допустимостта и основателността на
предявения иск.
Ответникът навежда доводи, че за ищеца не е налице правен
интерес от оспорване правото на собственост на Община Козлодуй за целия имот,
тъй като имотът е съсобствен. Счита, че при наличието на влязъл в сила
административен акт за отчуждаване, не е допустимо гражданският съд, дори и по
силата на косвения съдебен контрол, да се произнася по неговата основателност,
законосъобразност и евентуалното прекратяване на отчуждителното производство.
Развива съображения относно правната същност и доказателствената сила на акта
за общинска собственост.
С Определение № 260199/17.03.2021 г. съдът е прекратил
производството по делото, поради недопустимост на предявения отрицателен установителен
иск. Този съдебен акт е отменен с Определение № 1930/22.07.2021 г. по
в.ч.гр.д.№ 1210/2021 г. по описа на САС и делото е върнато на ОС-Враца за
произнасяне по същество на спора.
По делото са събрани писмени доказателства, които
обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на съда да приеме за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното по делото заверено копие от удостоверение
за наследници № 336/12.06.2019 г., издадено от Община Козлодуй, се установява,
че ищецът Й.Ц.В. е син на Ц. Г. В., починал на 16.11.2005 г.; внук на Г. Ф. В.,
починал на 23.11.1984 г., и правнук на Ф. А. В., починал на 28.05.1984 г.
С нотариален акт № 72, т.ІІІ, дело № 282/1973 г. Ф. А. В.
е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в
гр.Козлодуй и представляващ дворно място от 945 кв.м., съставляващо имот пл.№
961, от който се образува парцел V в кв.119 по плана на гр.Козлодуй, при
граници: улица, С. Ц. Б., Л. Я.и Й. А. Н., заедно с построените в дворното
място: масивна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, кухня и кош.
Видно от представеното заверено копие от Решение №
456/30.10.1986 г. по гр.д.№ 158/1986 г. по описа на РС-Оряхово между
наследниците на Ф. В. е извършена съдебна делба на наследствено имущество, при
която в общ дял на Ц. Г. В., Н. В. и Л. Г. В. е поставен недвижим имот: дворно
място от около 1 100 кв.м., пл.№ 1078 в кв.100 по плана на гр.Козлодуй, заедно
с жилищната сграда и другите подобрения в имота.
Със Заповед № 105/24.03.1987 г. на председателя на
ОНС-Козлодуй на основание чл.95 вр. чл.98 ЗТСУ е отчуждено цялото дворно място
пл.№ 1078 в кв.100 по плана на гр.Козлодуй, заедно с всички постройки,
подобрения и трайни насаждения в същото. Със
заповедта е извършена оценка на дворното място и подобренията и е
предложено собственикът Ц. Г. В. при стойност на отчуждението 20 886,21 лв. да бъде
обезщетен с тристайно жилище в гр.Козлодуй за задоволяване жилищните нужди на
семейството му. Посочената заповед е
допълнена със Заповед № 284/16.06.1987 г. на председателя на ОНС-Козлодуй като
е посочено, че съсобственикът Н. Д. В. се обезщетява с едностайно жилище за
задоволяване жилищните нужди на семейството й при стойност на отчуждението 10
443,11 лв., а съсобственикът Л. Г. В. се обезщетява със стойност на
отчуждението 10 443,10 лв. в брой. Със Заповед № 431/25.08.1987 г. на
председателя на ОНС-Козлодуй е видоизменена Заповед № 284/16.06.1987 г. в
частта относно разпределението по части и стойностно, като е посочено, че Ц. В.
притежава 16/24 ид.ч. на стойност 27 848,28 лв., Н. Д. В. притежава 4/24 ид.ч.
на стойност 6 962,07 лв. и Л. Г. В. притежава 4/24 ид.ч. на стойност 6 962,07
лв.
С Акт № 2739/25.06.2020 г. Община Козлодуй е актувала
като частна общинска собственост поземлен имот с идентификатор 37798.512.118 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-89/11.12.2007 г. на изп.директор на АГКК, с
площ 842 кв.м., с предназначение на територията – урбанизирана и начин на
трайно ползване – ниско застрояване (до
10 м.), номер по предходен план: 1078, кв.100, парцел 3, ведно със сградите,
които попадат в имота: 1. Сграда с идентификатор 37798.512.118.1, застроена
площ 109 кв.м., брой етажи 2, предназначение: еднофамилна жилищна сграда; 2.
Сграда с идентификатор 37798.512.118.2, застроена площ 17 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: постройка на допълващо застрояване; 3. Сграда с идентификатор
37798.512.118.3, застроена площ 56 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
постройка на допълващо застрояване, при съседи на имота: 37798.512.372;
37798.512.119; 37798.512.71 и 37798.512.117. Като основание за актуването е
посочена Заповед № 105/24.03.1987 г. на ОНС-Козлодуй.
С молба рег.№ 903-94-563/04.08.2020 г. Й.Ц.В. *** при
спазване на § 9, ал.2 ПЗР на ЗУТ да отмени заповедта за отчуждаване на имота и
да прекрати отчуждителното производство. В молбата е посочено, че собствениците
на имота не са получавали обезщетение и имотът не е завзет до 30.10.1998 г. По
делото липсват данни за изпратен отговор на тази молба от Община Козлодуй.
В с.з. на 25.02.201 г. съдът е отделил като безспорно
обстоятелството, че след отчуждението този недвижим имот не е завземан от
Община Козлодуй и върху него не е упражнявана фактическа власт от ответника.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Правното основание на предявения отрицателен
установителен иск е чл.124, ал.1 ГПК.
Съобразно задължителните разяснения, дадени
в ТР № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника.
В
конкретния случай ищецът
обосновава правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен
иск с притежавано от наследодателите му право на
собственост преди отчуждаването на спорния имот и фактът, че след проведената процедура по отчуждаването
му имотът не е завзет от ответника, ползва се от собствениците и на същите не
са заплащани или предоставяни обезщетения за имота. Влязлото в сила Определение
№ 1930/22.07.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 1210/2021 г. по описа на САС, с което е
прието, че с този иск ищецът цели защита на правото си на собственост върху
имота и при наличие на процесуална възможност да избере вида защита, не следва
да обосновава интереса си от предявяване на иска, е обвързващо за настоящата
съдебна инстанция.
Що се касае до наведените в отговора на исковата молба
доводи, че искът е недопустим, тъй като според изложените в исковата молба
твърдения имотът е съсобствен и за ищеца не е налице
правен интерес да оспорва правото
на собственост на ответника по отношение на целия имот, съдът намира същите за
неоснователни. Съдебната
практика - напр. Решение № 11/01.02.2018 г. по гр.д.№ 1131/2017 г. , ІV гр.отд.
на ВКС, Решение № 820/27.05.2010 г. по гр.д.№ 768/2009 г., І гр.отд. на ВКС,
Решение № 728/02.11.2010 г. по гр.д.№ 213/2010 г., І гр.отд. на ВКС, Решение №
553/08.09.2010 г-. по гр.д.№ 1692/2009 г., І гр.отд. на ВКС и др, приема, че искът за защита право на
собственост може да бъде предявен самостоятелно от всеки от съсобствениците,
без да е необходимо останалите да участват в процеса. Правото на ищците да
търсят защита не само по отношение на собствените си права, но и по отношение
на целия имот произтича от това, че са съсобственици и като такива могат да
ползват цялата вещ независимо колко и кои са съсобствениците на имота.
Съсобствениците в производството по иск за собственост не са необходими, а
обикновени другари, поради което не е необходимо участието на всички, а
постановеното решение по отношение на един от тях не обвързва със сила на
присъдено нещо и останалите. Като взема предвид тази съдебна практика и като
отчита, че в конкретния случай е
предявен отрицателен установителен иск и предметът на спора не е правото на
собственост на ищеца, а отричаното от него право на собственост на ответника,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите, че е следвало да
бъде предявен иск за защита на притежаваните от ищеца идеални части от имота.
В производството по предявения отрицателен
установителен иск ищецът носи тежестта да докаже фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответника - фактите, от които произтича правото му - т.1
от ТР № 8/2012 г.
Както
бе посочено, правният интерес от предявяването на отрицателния установителен
иск се обосновава с наличието на твърдяно и защитимо право на собственост, което за ищеца произтича от
наследствено правоприемство.
В подкрепа на своите твърдения ищецът е представил
доказателства, от които се установява, че е наследник на Ц. Г. В., както и че
наследодателят му по силата на съдебен акт, постановен в делбено производство,
е получил в общ дял и в съсобственост с майка си Н. Д. В. и със сестра си Л. Г.
В. недвижим имот, представляващ дворно място пл.№ 1078 в кв.100 по плана на
гр.Козлодуй от 1982 г., с площ от 1100 кв.м., заедно с жилищната сграда и
другите подобрения в имота. Идентичнтостта на този имот с имота, предмет на
настоящия правен спор се установява от Акт № 2739/25.06.2020 г. за частна
общинска собственост, както и от приложената скица.
Що се касае до възражението на ответника, че не е
доказана идентичност на този имот с имота, описан в нотариален акт № 72/1973
г., настоящият съдебен състав намира, че същото е ирелевнтно за разрешаването
на правния спор. Решение № 456/30.10.1986 г. по гр.д.№ 158/1986 г. по описа на
РС-Оряхово, с което е извършена делбата чрез възлагане на недвижимия имот, има
конститутивен вещноправен ефект, изразяващ се в превръщане на спорна
наследствена съсобственост, възникнала след смъртта на Ф. В., в съсобственост
между Ц. Г. В., Н. Д. В. и Л. Г. В.. Ето защо представянето на това решение е
достатъчно, за да бъде направен извод, че с този съдебен акт е доказано правото
на собственост на ищеца върху идеални части от процесния имот, което е придобил
по силата на наследствено правоприемство от своя пряк наследодател Ц. В..
По делото е безспорен и другия факт, с който ищецът
обосновава правния си интерес, а именно - че
след проведената процедура по отчуждаването на имота, същият не е завзет
от ответника, ползва се от семейството на ищеца и на съсобствениците не са
заплащани или предоставяни обезщетения за имота.
След като ищецът е доказал фактите, от които
произтича наличието на твърдяното от него защитимо право, с което обосновава
правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск,
ответникът дължи доказване на твърдените от него факти, от които произтича
съществуване на неговото право на собственост, отричано от ищеца.
В случая ответникът обосновава своето право
на собственост с извършено отчуждаване на недвижимия имот, придобит в
съсобственост от прекия наследодател на ищеца по силата на възлагателното
решение в делбеното производство. Между страните не се спори, че със Заповед №
105/24.03.1987 г. на председателя на ОНС-Козлодуй е извършено отчуждаване на
процесния имот на основание чл.95 вр. чл.98 ЗТСУ. Спорен е въпросът какво е
действието на тази заповед и дали отчуждителната процедура е приключила.
Отчуждаването
със заповед по чл.95 ЗТСУ (отм.) е оригинерен придобивен способ и правото на
собственост върху отчуждените имоти се придобива по силата на самата
заповед за отчуждаване, без оглед на
това кой е бил предишния собственик на отчуждения имот и платено ли е на същия
обезщетение за този имот. Следователно влязлата в сила отчуждителна заповед има
вещноправно действие досежно отчуждения
имот. Предоставянето на парично или имотно обезщетение на предишните
собственици е от значение само за заемането на имотите /чл.105 ЗТСУ (отм.)/ и за евентуалната възможност да се иска отмяна
на отчуждаването при неплащане на обезщетението /чл.109 ЗТСУ (отм.)/, но не и
за валидността на отчуждаването. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС –
напр. Решение № 71 от 28.04.2015 г. по гр.д.№ 6943/2014 г., І г.о. на ВКС, Решение
№ 16 от 09.03.2016 г. по гр.д.№ 6670/2014 г. , І г.о. на ВКС и др.
В случая Заповед № 105/24.03.1987 г. на
председателя на ОНС-Козлодуй, издадена на основание чл.95 вр. чл.98 ЗТСУ, има
вещно-прехвърлителен ефект от момента на влизането й в сила, поради което
ищецът не може да се легитимира като собственик на отчуждения имот с документи
за собственост, предхождащи този момент. За правоимащите предишни собственици е съществувала
възможност по реда на чл.109 ЗТСУ (отм.) да поискат отмяна на заповедта за
отчуждаване изцяло, след като в тригодишен срок не са били обезщетени по
законовите правила, но няма твърдения или проведено доказване за влязъл в
съдебен или административен акт, с който заповедта от 1987 г. да е била
отменена. Неплащането на обезщетението води до облигационни последици, но не и
до отпадане на вещноправното действие на заповедта за отчуждаване.
Допълнителна
възможност за защита правата на предишните собственици е дадена и с
разпоредбата на §
9, ал. 2 от ЗУТ, предвиждаща, че в случаите, когато недвижимият имот не е
завзет до 30 октомври 1998 г., заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се
отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед. В
случая ищецът се е възползвал от тази възможност и е сезирал компетентния орган,
но няма данни тази административна процедура да е довършена към настоящия
момент. Гражданският съд не разполага с правомощия по реда на косвен съдебен
контрол да отмени заповедта за отчуждаване. При това положение фактическият
състав на посочената разпоредба не се е осъществил и само безспорното
обстоятелство относно осъществяваната фактическа власт върху имота към момента
не може да доведе до различен извод относно принадлежността на правото на
собственост.
В
обобщение на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не е оборена
обвързващата материална доказателствена сила на съставения Акт №
2739/25.06.2020 г. за частна общинска собственост като официален свидетелстващ
документ, поради което предявеният отрицателен установителен иск за собственост
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за настоящето
съдебно производство се дължат на ответника. От представения списък по чл.80 ГПК и приложените към него документи – фактура и преводно нареждане се
установява, че ответникът е направил и следва да му бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2
880,00 лв. с вкл.ДДС.
Водим
от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Й.Ц.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че Община Козлодуй не е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр.*** и представляващ поземлен имот с идентификатор 37798.512.118, дворно
място с площ 842 кв.м., и построените в него сгради: жилищна еднофамилна сграда
ЗП-109 кв.м., два етажа, с идентификатор 37798.512.118.1; постройка допълващо
застрояване ЗП-17 кв.м., с идентификатор 37798.512.118.2; сграда допълващо
застрояване ЗП-56 кв.м., с идентификатор 37798.512.118.3, с предходна номерация
на имота – пл.№ 1078, кв.100, парцел 3, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Й.Ц.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Козлодуй сумата
2 880,00 лв., представляваща направени пред настоящата съдебна инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: