Делото
е образувано по повод постъпило Постановление 18.08.2014 г. на Районна прокуратура
– гр. Айтос с предложение:
1.
Д.И.И., род. на ***
***, с постоянен и настоящ адрес в с. В., общ. Р., обл. Б., българска
гражданка, неомъжена, с незавършено основно образование - учила до седми клас,
може да чете и пише, неосъждана, безработна, ЕГН ********** и
2.
И.М.Р., род. на ***
***, с постоянен и настоящ адрес в с. В., общ. Р., обл. Б., български
гражданин, неженен, неосъждан, неграмотен, безработен, ЕГН **********
да бъдат
освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл.78а от НК.
Обвиняемата И. е обвинена в извършване на престъпление по чл. 191 ал. 2,
вр. чл. 20, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК, а именно в това, че че на неустановена
точно дата в средата на месец август 2013 г. в с. В., обл. Б., в съучастие,
като извършител със съвместно живущия с нея на съпружески начала – И.М.Р., ЕГН **********
от с.с., чрез даване на съгласието си, искане съгласието на родителите на
момичето – А.Ж.М., извършване на годеж и предоставяне на семейното си жилище в
с. В., общ. Р., обл. Б., улеснил непълнолетният си към този момент син Р.И. М.,
ЕГН ********** от с.с. и ненавършилата към този момент 16 годишна възраст – А.Ж.М.,
ЕГН ********** ***, да заживеят съпружески, без да са сключили брак.
Обвиняемият Р. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 191 ал. 2, вр.
чл. 20, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК, а именно в това, че на неустановена
точно дата в средата на месец август 2013 г. в с. В., обл. Б., в съучастие,
като извършител със съвместно живущата с него на съпружески начала – Д.И.И.,
ЕГН ********** от с.с., чрез даване на съгласието си, искане съгласието на
родителите на момичето – А.Ж.М., извършване на годеж и предоставяне на
семейното си жилище в с. В., общ. Р., обл. Б., улеснил непълнолетният си към
този момент син Р.И. М., ЕГН ********** от с.с. и ненавършилата към този момент
16 годишна възраст – А.Ж.М., ЕГН ********** ***, да заживеят съпружески, без да
са сключили брак.
Предложените за административно наказание обвиняеми, редовно призовани, явява
се лично Д.И.. В хода по същество по време на единственото по делото съдебно
заседание заяви, че се признава за виновна и помоли за минимално наказание.
Районна
прокуратура – гр. Айтос, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.
След преглед
на писмените доказателства по делото, съдът установи следното от фактическа и
правна страна:
Лицето А.Ж.М.
е родена на *** г.
Към
инкриминирания период, месец август 2013 г., същата не е била навършила
16-годишна възраст.
Р.И. М. е син
на обвиняемите и е роден на *** г., като към началото на инкриминирания период почти
не е бил навършил 16 години.
Семействата
на обвиняемите и на А.М. били на работа в Република Гърция, където децата им се
запознали. През 2013 г. двете семейства се завърнали в Република България, като
А.М. и Руси М. решили да заживеят на съпружески начала. Те споделили
намеренията си с обвиняемите като родители на М. и те дали своето съгласие и
решили да им съдействат. Предоставили им помещение своя дом в с. В., община Р.,
област Б..
Гореизложеното
съставлява за обвиняемите извършено от тях престъпление по чл. 191 ал. 2, вр.
чл. 20, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК.
Предвидените
в закона алтернативни наказания за извършеното от обвиняемите престъпление са по
вид „лишаване от свобода“ за срок до 2 години или с „пробация“.
От субективна
страна престъплението на всеки обвиняем е извършено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. И двамата са направили всичко възможно,
за да улеснят пребиваването на Миткова и сина им, като им предоставили имота си
за живеене.
Показанията
на разпитаните по време на досъдебното производство свидетели са категорични,
логични, последователни и непротиворечащи помежду си. По съдържанието си те са
достатъчни, за да е в състояние съдът да пресъздаде установеното от фактическа
страна.
Поради
посоченото съдът счита, че обвиняемите са действали при форма на вина пряк
умисъл, на основание на което и ги призна за виновни в извършване на
престъпленията по обвиненията им.
Мотивиран от
посоченото дотук съдът намери, че са налице условията за произнасяне по реда на
чл.78а от НК. На първо място е налице първата предпоставка по чл.78а, ал.1,
б.”а” от НК – предвидените в закона наказания за извършеното от обвиняемия
престъпление са по вид „лишаване от свобода“ за срок до 2 години или
„пробация“. На следващо място е налице предпоставката по б.”б” на посочената
разпоредба – обвиняемите не са осъждани, нито освобождавани от наказателна отговорност.
Видно от
справката за съдимост на обв.И.Р. е, че със споразумение №9/19.07.2012 г. по
НОХД №109/2012 г. по описа на Районен съд – гр.Крумовград, същият се е признал
за виновен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 във връзка с чл.18,
ал.1; чл.20, ал.2 и чл.2, ал.2 от НК, като след прилагане на чл.55, ал.1, т.2,
б.“б“ от НК е приел да му бъдат наложени две наказания по вид „глоба“ в размер
на 170 лева, респективно 30 лева.
С резолюция
от 02.09.2014 г. настоящия състав е изискал информация от ТД на НАП – гр.Б.
дали тези наказания са изпълнени. С вх.№3770/09.09.2014 г. в съда е постъпило
писмо изх.№11-03-4184/05.09.2014 г. на ТД на НАП – гр.Б., съгласно съдържанието
на което става ясно, че в дирекцията не е постъпвал изпълнителен лист от
Районен съд – гр.Крумовград или друг съд за предприемане на действия по
принудително събиране на суми дължими от обв.Р.. На това основание настоящия
състав приема, че по всяка вероятност веднага след одобряване на постигнатото
споразумение с Районна прокуратура – гр.Крумовград, обв.Р. е заплатил
постановените глоби в общ размер от 200 лева и по този начин е избегнал
служебното издаване на изпълнителен лист.
Отделно от
това, деянието по посоченото споразумение е извършено на 16.11.1999 г.
Настоящото
деяние е извършено в средата на месец август 2013 г., като към 19.07.2013 г.,
т.е. една година след одобряване на посоченото споразумение от Районен съд –
гр.Крумовград, респективно една година след заплащане на поставените глоби, на
основание чл.86, ал.1, т.3 от НК, И.Р. е бил реабилитиран по право.
Съгласно
чл.85, ал.1, предл.1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в
бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Поради
посоченото в настоящия абзац, съдът приема, че към инкриминираната дата
(неустановена в средата на месец август 2013 г.), обв.Р. е бил неосъждан (реабилиран
по право).
С
престъплението извършено от обвиняемите не са нанесени имуществени вреди.
Ето защо и
предвид посоченото дотук, настоящия съдебен състав намира, че условията за
прилагане на чл.78а от НК са налице и следва обвиняемите да бъдат освободени от
наказателна отговорност и им бъдат наложени административни наказания в
минималния предвиден към датата на извършване на престъплението размер от 1 000
лева.
По мнение на
съда минималния размер на наказанието ще е достатъчен за да изиграе то ролята
си по чл.36 от НК.
Районен
съдия:________________________