Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В
въззивен състав
в публичното заседание на втори
юни
през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Кристина Първанова
и
прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 8665 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от М.И., ответник пред СРС срещу решение №
121891/16.06.2020 г. по гр. д. № 18168/2019 г. на СРС, 76 състав, в частта, в която претенциите по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, са били уважени
срещу въззивника, ответник в производството пред СРС.
Излагат се доводи за неправилност на същото във връзка
с приложението на чл. 139б от ЗЕ. Сочи се, че съдът бил кредитирал неправилен
вариант на изслушаното по делото заключение на ССчЕ.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението в частта, в която са уважени претенциите на ищеца /пред СРС/ срещу
въззивника /ответник/ и да постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД е постъпил отговор по въззивната жалба, в който отговор се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение
в облажваната му част. Счита, че претенциите му са доказани. Претендират се
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД не взема становище по въззивната
жалба. Не претендира разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 25.06.2020
г. Въззивната жалба е подадена на 29.06.2020
г./по пощата/; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
В частта, в която решението се обжалва, са приети за
дължими вземания по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД в полза
на ищеца /пред СРС/ срещу ответника /въззивник/, следователно въззивната жалба е допустима.
В частта, в
която исковете са отхвърлени, решението като необжалвано е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно.
По
основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че страните са обвързани от облигационно отношение; ответник бил подал
заявление за откриване на партида през 2003 г. Разпоредбата на чл.139 б от ЗЕ
била приета едва през 2006 г. Дяловото разпределение се извършвало по реда на
чл.139 ЗЕ. Потребителят следвало да заплаща цената на дяловото разпределение.
Възражението за погасяване на част от вземанията по давност е прието за
основателно. За да определи стойността, която се дължи, СРС се е позовал на
заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/, както и е приложил
чл.162 ГПК, така стойностите били дължими, както следва: 1 396,97 лв. –
главница с включено дялово разпределение и лихва за забава в размер на 175, 85
лв.
По доводите
във въззивната жалба:
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция намира следното:
В
обжалваната си част първоинстанционното решение е правилно:
Ищецът е придобил собствеността върху процесния
топлоснабден имот, представляващ ап. № 16, с аб.№ 187283, по силата на покупко-продажба,
изповядана с нот.акт № 96, дело 783/2003 г. на 05.09.2003 г. Същият е подал
заявление-декларация с което е изявил воля да сключи договор за доставка на
топлинна енергия с ищцовото дружество за жилищни нужди, което е станало на 19.09.2003
г., виж л.13 от делото пред СРС.
Преди това на 31.07.2002 г. е бил сключен договор
между ЕС, където се намира и процесния имот, и ФДР, трето лице помагач по
делото на страната на ищеца. Договорът е сключен въз основа на прието от ОС на
ЕС, решение за това, обективирано на 23.04.2002 г. Макар въззивника да е
придобил собствеността върху процесния ап.,след сключването на този договор,
той е обвързан от неговите клаузи. При сключването на сделката за
покупко-продажба на имота ответникът е бил в известност, че имота е топлоснабден;
последното е видно и от заявеното от него в декларацията от 19.09.2003 г.
Противно на твърдяното от въззивника, договора между ЕС и ФДР е породил своето
действие. Липсват данни същият да е бил прекратен по начина, уговорен от
страните по него, виж чл.24 от същия.
Липсват данни ответника да е упълномощен от ОС на ЕС
да прави възражения във връзка с действието на този договор.
Обстоятелството, че са настъпили предпоставките за
извършване на дяловото разпределение, визирани в чл.23 от договора, е
установено от заключението на съдебно-техническата експертиза във връзка с
констатациите, че от третото лице помагач се извършва разпределение на ТЕ между
собствениците на обекти в сградата, виж л.84.
Относно
дължимостта на дяловото разпределение
Същото се дължи на основание чл.36 от ОУ. Съгласно тази клауза сумите
за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача, който от
своя страна заплаща цената на услугите на дружествата за дялово разпределение.
Относно
начислената стойност за БГВ:
Видно от заключението на СТЕ, сумите за БГВ са
формирани по начислена консумация на гореща вода по предходен последен отчет, тъй като не е осигурен достъп до
жилището за отчитане на водомера през трите разглеждане отчетни периода. ФДР е изготвило констативни протоколи за
това, които са предоставени на вещото лице, виж с.4 от заключението. Следва да
отбележим, че при неосигурен достъп за отчитане на водомера, съгласно чл.69,
ал.2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., се начисляват по 140 литра вода на
обитател за едно денонощие на потребителите. В случая са начислени, съответно
за периодите м.05.2015 г.- м.04.2016 г.- 60 куб.м., за м.05.2016 г.- м.04.2017
г. – 61 куб.м. и за м.05.2017 г.- м.04.2018 г.- 58,69 куб.м. /с корекцията/.
Действително, вещото лице е констатирало, че ТЕ за БГВ е начислена в нарушение
на горецитираната Наредба, но противно на твърдяното от въззивника, това е в
негова полза, защото е начислена по
предходен последен отчет, а не по санкциониращата разпоредба на чл.69, ал.2
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
Освен това се касае до неизпълнение от страна на
ответника на задължението да предостави достъп на служителите на ФДР за
отчитане на водомера за топла вода поради което не може да черпи права от това
свое бездействие.
По отношение
акцесорния иск за забавено издължаване на главницата:
Във въззивната жалба липсват конкретни доводи за
допуснати нарушения при постановяване на първоинстанционното решение в частта
по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. Само ще споменем, че изхода по акцесорния иск
зависи от изхода по главния.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваната му част първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват, а и такива реално не са
сторени.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за юриск.възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лв. за процесуално представителство.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 121891/16.06.2020 г. по гр. д. №
18168/2019 г. на СРС, 76 състав, в
частта, в която се ОСЪЖДА на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, М.И., роден
на ***, ЕГН **********, гражданин на Украйна, съдебен адрес:***-адв.Г., да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, следното:
- сумата от 1 396,97 (хиляда
триста деветдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки) лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
28.03.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от
28.03.2019г., до 13.03.2020г., а след това от 08.04.2020г. до окончателното
ù изплащане;
- сумата от 175,85 (сто
седемдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки) лева – мораторна лихва за
периода от 15.09.2016г. до 19.03.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1,
ал. 8 от ГПК,
- сумата от 847,21
(осемстотин четиридесет и седем лева и двадесет и една стотинка) лева, сторени
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА М.И., роден на ***, ЕГН **********, гражданин на
Украйна, съдебен адрес:***-адв.Г., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
в размер на 100 лв. за процесуално
представителство пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца –
„Б.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: