Р Е Ш Е Н И Е479
гр. Перник, 04.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, ГК, пети състав, в открито съдебно заседание на
единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА
КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
При участието на секретар Цветелина Малинова, като разгледа гр.дело №3812/2018г.
по описа за 2018 година, докладвано от съдията, взе предвид следното:
Производството е по предявен по
реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Мобилтел”ЕАД иск за установяване, че Д.С.Д. дължи на ищеца следните суми:
сумата от 74,68 лв. представляваща
главница за незаплатена далекосъобщителна
услуга, дължима по Договор за далекосъобщителни услуги с № М 4336694 от 15.12.2014 г., сумата 747,00 лв.,
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга с № М 4336694 от 15.12.2014 г., съгласно фактура №*********, с падеж на
плащане 09.06.2015г. за отчетен период 28.04..2015г. до 27.05.2015г., фактура
№*********, с падеж на плащане 09.06.2015г., за отчетен период 28.04.2015г. до
27.05.2015г., сумата 21,41 лв. мораторна лихва, начислена
върху фактура № *********/01.02.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата
74,68 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 10.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането за които суми е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д. 300/2018г. Посочено е, че
вземането произтича от незаплатени суми по
Договор за далекосъобщителни услуги с № М 4336694 от 15.12.2014г.
Ответникът, чрез назначеният от
съда особен представител, оспорва предявения иск, както и приложените по делото
писмени доказателства. Твърди, че подписът под процесния договор не е положен
от ответника.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не изпраща представител. В писмена молба поддържа предявения иск.
Претендира разноски.
Ответникът се представлява от
особен представител, който оспорва предявения
иск.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество "Мобилтел" ЕАД е депозирало пред
районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.С.Д. за
сумата от 821,68
лв. представляваща общата стойност на незаплатени парични
задължения, ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
Районният съд е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 300 по описа
за 2018 г. на Пернишки районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което са дадени указания на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си.
От приложеният по делото и приет като писмено доказателство - Договор за далекосъобщителни услуги с № М 4336694 от 15.12.2014г. се установява безспорно наличието на облигационно
правоотношение межу страните с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги
за телефонни номера **********.
Ищцовото
дружество е издало фактури с падеж на плащане 17.01.2015 г., за
сумата от 37.34 лв. ; № *********/01.02.2015 г., за сумата от 37.34 лв.; №
*********/09.06.2015 г. в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 373.5 лв.; № *********/09.06.2015
г. в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 373.5 лв. (Триста седемдесет и три лв. и
50 ст.).
Поради неплащане на дължимите
абонаментни вноски договорът е прекратен.
От изслушаната по делото
съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите положени „За
абонат“ в процесния договор са положени
от ответника.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
По предявения установителен иск по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните
договор за преодставяне на далекосъобщителна услуга; съдържанието на това
облигационно правоотношение - цена на далекосъобщителна услуга (абонаментен
план, допълнителни пакети, разговори, данни и смс - и); предоставяне на далекосъобщителна услуга на ответника, при
което се дължи претендираната стойност на услугата.
По делото се представиха
доказателства за сключени между страните договори за мобилни услуги, като
абонаментните такси са дължат за периода на договора независимо от наличието на
потребление. Претенцията на ищцовото дружество е за сумата от 74,68лв. – незаплатена далекосъобщителна
услуга по договор за залекосъобщителни услуги с номер М 4336694, които се дължат от ответника.
По предявените иск с правно основание
чл. 92 ЗЗД:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има акцесорен характер и
става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен
иск на това правно основание, ищецът следва да установи, при условията на пълно
и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и в
съответствие с изложените в исковата молба твърдения, наличието на следните
предпоставки - наличието на клауза за неустойка; неизпълнение на задължение и
неустойката да е уговорена между страните в определен размер, като обезщетение
за вредите от неизпълнението на именно това задължение.
Ищецът претендира от ответника сумата от 747лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите. Налице е клауза в договорите за мобилни
услуги, съгласно която при прекратяване на договора преди изтичане на неговия
срок, което е по вина на ответника, то последният дължи неустойка в размер на
оставащите месечни абонаментни такси за срока на договора. В настоящия случай
не се представиха доказателства, че договорът е прекратен. Този извод не се
извежда и от 27т.2 и чл.54 от Общите условия, където съдържа право на ищцовото
дружество да прекрати договора при неизпълнение на задължения на ответника.
Следва да се отбележи, че тази клауза не касае автоматично прекратяване на
договора, а възможност на ищеца да го прекрати едностранно. По делото не се
представиха доказателства, че е налице такова прекратяване, поради което не се
дължи неустойка.
Отделно от горното, съдът намира за неравноправна и нищожна
обсъжданата клауза за неустойка. С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.
9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Неустойката в размер на сбора на абонаментните такси до крайния
срок на договора, при положение, че същият е прекратен, се явява несъответна на
очакваните от неизпълнение на задължението вреди и противоречи на
обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер е единствено
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорни задължения, но
същите не зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондират с последиците от неизпълнението. Тази клауза задължава ответника
при неизпълнението на договора да заплати необосновано висока неустойка. Чрез
тази неустойка се въвежда един сигурен източник на доход на икономически по -
силната страна, която през това време не предоставя услуги. В този смисъл
клуазата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и
справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. Предвид изложеното
претенцията за неустойки е неоснователна.
По иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.27 от Общите условия действащи в ищцовото дружество,
плащането на фактурираната сума се осъществява в срока указан във фактурата, но
не по-късно от 18дни. При липса на доказателства за извършено плащане,
претенцията за заплащане на сумата от 21,41 лв. –мораторна лиххва начислена
върху фактура № *********/01.02.2015 г.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство, съобразно
изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
Ищецът има право на разноски съобразно уважената част от исковете,
които в исковото производство възлизат на 63,26 -лв. /държавта такса,
адвокатски хонорар, депозит за вещо лице и депозит за особен представител/, а в
заповедното производство са в размер на 8,55 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.Д., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес: *** ДЪЛЖИ на „А1 България” ЕАД
с ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр.София 1309, район
„Илинден”, ул.”Кукуш” №1 сумата от 74,68
лв. /седемдесет и четири лева и 68
ст./ представляваща главница за незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима
по Договор за далекосъобщителни услуги с № М 4336694 от 15.12.2014 г.ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед
за изпълнение до окончателното изплащане, както и сумата от 21,41лв. –
мораторна лихва, начислена върху фактура №№ *********/01.02.2015 г. за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 300 по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за сумата 747,00
лв. /седемстотин четиридесет и седем лева/, неустойка предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга с № М 4336694 от 15.12.2014
г., съгласно фактура №*********, с падеж на плащане 09.06.2015г. за
отчетен период 28.04..2015г. до 27.05.2015г., фактура №*********, с падеж на
плащане 09.06.2015г., за отчетен период 28.04.2015г. до 27.05.2015г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.С.Д., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес: *** ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД
с ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр.София 1309, район
„Илинден”, ул.”Кукуш” №1 сумата от 63,26 лева, представляваща
направени разноски в исковото производство и сумата от 8,55 лева - направени
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 300 по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 300 по
описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав,
като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето
дело.
СЪДИЯ: