Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вергиния
Мичева-Русева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Иванов
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от съдия
Мичева-Русева в.ч.гр. дело № 7533 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от З. „Б.В.И.Г.“ – длъжник по изпълнително дело
№ 20198490400372 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 при КЧСИ, с район на действие
СГС, срещу отказ на ЧСИ П. да намали разноските за адвокатско възнаграждение,
обективиран в Постановление от 21.05.2019 г.
В жалбата са наведени оплаквания
за неправилност на обжалваните действия на ЧСИ А.П., като се поддържа, че
дължимият в полза на взискателя адвокатски хонорар не следвало да надвишава
сумата от 200 лева – минималният размер на чл.10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. Поддържа се от жалбоподателя, че пълномощника на взискателя Л.С.не
е извършвал по изпълнителното дело никакви действия по защита, извън подаване
на молбата за образуване на производството. Моли да се отмени постановлението
от 21.05.2019 г. в тази му част и разноските да бъдат намалени до размера на
сумата от 200 лева за адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на
разноски за настоящото производство.
Взискателят Л.С.С.не е взела становище по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
ЧСИ
А.П. е депозирал писмени мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които изтъква
подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази доводите на жалбоподателя, на страните по изпълнителното дело,
както и мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срок от лице, което съобразно чл. 435, ал. 2 ГПК е активно легитимирано да обжалва и е
срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по реда на чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК.
По
същество жалбата е основателна.
Изпълнително дело № 20198490400372
по описа на ЧСИ А.П. е образувано въз основа на молба, подадена от пълномощник
на взискателя Л.С.– адвокат К.Н.. В молбата е поискано и налагане на запор на
банковите сметки на длъжника З. „Б.В.И.Г.“, както и събиране на разноските по
изпълнителното дело. Приложен е на л. 2 договор за правна защита и съдействие,
серия А, № 800868, в който е вписана сума от 372 лева, която сума ЧСИ П. е
приел като разноски за адвокатско възнаграждение и е отразена в поканата за
доброволно изпълнение до длъжника като подлежаща на плащане от него.
Изпълнителният лист, издаден в полза на Л.С.от СРС, ГО, 151 състав по гр.д.№
6540/2017 г., е за сумата от 1134 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на ПТП – 18.01.2015 г., до окончателното
изплащане. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника на
10.05.2019 г., като на 15.05.2019 г., З. „Б.В.И.Г.“, депозирал възражение срещу
разноските по изпълнителното дело – както срещу размера на адвокатското
възнаграждение, така и срещу размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. С обжалваното
постановление от 21.05.2019 г., връчено на жалбоподателя на 22.05.2019 г., ЧСИ П.
отказал да намали оспорените адвокатски хонорар и пропорционална такса. В
кориците на изпратеното по компетентност на СГС копие на изпълнителното дело,
не се съдържат доказателства, установяващи, че пълномощникът на взискателя е
извършвал други действия, освен подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело. Нещо повече – не е
взето и становище по настоящата жалба, връчена с възможност взискателя да
възрази по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК чрез пълномощника на страната – адвокат К.Н..
Няма данни и за реално събиране на сумите по изпълнителния лист – главница и
законна лихва. Ето
защо на практика единствените усилия на
представляващият взискателя - Л.С.адвокат,
са сведени до подаване на молба за
образуване на изпълнително дело, в която липсва и възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Изложеното обосновава извод, че не са били осъществени
значими процесуални действия по защита и съдействие, респ. извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приетият за
събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде намален до
минимума определен с чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г., в размер на 200 лева за депозиране на молба за образуване на изпълнително
дело. Останалият заплатен
хонорар следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил да го
заплати при свобода на договарянето.
По разноските:
Претенцията на жалбоподателя З. „Б.В.И.Г.“
за присъждане на разноски за настоящото производство, е неоснователна.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан спор.
Предмет на съдебен контрол по делото е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на съдебният изпълнител, който обаче не е страна в това
съдебното производство и общият режим по чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК за присъждане
на разноски е неприложим.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ
на ЧСИ А.П., рег. № 849 при КЧСИ, с район на действие СГС, да намали разноските за адвокатско
възнаграждение, обективиран в Постановление от 21.05.2019 г. по
изпълнително дело № 20198490400372, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските за адвокатско
възнаграждение в
полза на взискателя Л.С.по изпълнително дело № 20198490400372 по описа на ЧСИ А.П., до размера на сумата от 200.00 лева – възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на З.
„Б.В.И.Г.“ за присъждане на разноски за
настоящото производство, като неоснователна.
Решението на основание чл. 437, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.