Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 17.01.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и седми декември,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: ВИОЛЕТА МОНОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 562
по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:
Ищец: А.В.А. с постоянен адрес ***,
Ответник: Р.Д.Р. с постоянен адрес ***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с посочено основание чл.49 от СК.
Ищцата твърди,че с ответника имат сключен брак от 10.06.2018г в село ДЛов.обл.,общ.Ябланица,от брака си нямат деца.Нямат придобити движимо и недвижимо имущество,семейното им жилище било домът на родителите на ответник,находящ се в село ДЛов.обл. Веднага след брака,с оглед поведението на ответника-нежелание да работи и да издържа семейството,чрез интернет намерила работа в чужбина,уведомила го за този факт,напуснала семейното жилище и до момента работи и сама осигурява прехраната и издръжката си.Няколко пъти се чувала по телефона с ответника,но от разговорите с него разбрала,че няма никакво намерение да работи и да се промени.За ищцата бракът бил грешка,на практика не е консумиран и твърдо е решила да се разведат.На практика почти една година живеят разделени,между тях е прекъснат и физически и духовен контакт.Бракът им съществува само формално и не е в ничий интерес.Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен,във взаимен интерес е всеки да тръгне по своя път,без да пречи на другия.
Моли да бъде постановено решение,с което се прекрати бракът им,без съдът да се произниса за вината за разстройството на брачните отношения.Моли семейното жилище да се предостави за ползване на ищеца, да се постанови,че съпрузите не си дължат издръжка,като след брака да носи същото фамилно име-А..
Позовава се на писмени доказателства.В писмена защита,чрез пълномощника си адв.С.,доразвива съображенията си по съществото на делото.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба. В първото проведено открито заседание по делото ответникът е изразил становище, че е запознат с исковата молба за развод, не е съгласен да се разведат със съпругата си, обича съпругата си,че са говорили с ищцата, която му е предала, че иска да се разведат, но той й е предал, че не може да се съгласи по изложени причини в становището си.
Доказателства не сочи.
Процесуалната легитимация на страните,като съпрузи,се установява от приложеното Удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/,издадено на 21.06.2019г от Община-Ябланица,от което е видно,че такъв съпрузите са сключили с Акт № хх на Кметство село Д,Лов.обл.,общ.Ябланица.
От обясненията на ответника по реда на чл.176 от ГПК се установява,че след сключване на брака първоначално са живели в село Добревци,после в град София.Разделени са с ищцата от около една година и половина,след първото открито заседание по делото ответникът се чул по телефона с ищцата,която му заявила,че иска да се разведат.
От приложения трудов договор на ищцата,сключен на 17.01.2019г се установява,че същата от началото на 2019г живее и работи в град Л-Австрия.
При така изложената/макар и съвсем оскъдна/ фактическа обстановка съдът намира,че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде прекратен.
Съгласно чл.49,ал.1 от СК всеки от съпрузите може да поиска развод,когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.Както е посочил Върховния съд,дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса на взаимност,уважение,доверие и взаимопомощ,а това състояние би било непоправимо,ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от правния ред съдържание на брачния съюз-т.2 ППВС №10/71г.Именно защото бракът придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото по-горе съдържание,основа за това се явява желанието у брачните партньори.
От процесуалното поведение на ищцата съдът прави извода,че в конкретния случай е налице нежелание на същата да поддържа такава връзка,което и поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака.
Установените в процеса факти,че ищцата е напуснала семейното жилище и се е установила преди повече от една година да работи и живее в чужбина-в Австрия,сочи на нежелание от ищцата да съхрани семейните традиции. Посоченото поведение и отношения не отговарят на желаното от правния ред съдържание на брачната връзка,независимо от категорично заявеното нежелание на ответникът/съпругът/ за прекратяване на брачната връзка, чрез развод.
Настоящият решаващ състав приема,че еднозначно заявеното и поддържано нежелание на ищцата да запазване на брачния съюз изключва абсолютно необходимата предпоставка за изпълването му със съдържание-партньорство между съпрузите.В процеса не се установяват обективни предпоставки за преодоляване на това отношение на ищцата към брака,което мотивира съдът да приеме,че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен.Този брак понастоящем съществува само формално,не е в интерес нито на съпрузите,нито на обществото,което налага същият да бъде прекратен.
В предвид обстоятелството,че реално ищцата не е предявила искове за определяне на дължима издръжка и за предоставяне на същата ползването на семейното жилище,съдът приема,че не е сезиран с такива искове и не дължи произнисане в тази насока.
По отношение фамилното име на съпругата след прекратяване на брака:
Съгласно чл.53 от СК и съдебната практика/в.ж. Решение №245 от 17.05.2012г на ВКС по гр.д. №1058/2011г,ІV г.о./ако съпругът,приел името на другия съпруг при сключване на брака не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,той запазва брачното си фамилно име.По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР,но само по инициатива на съпруга,който е запазил брачното си фамилно име/в.ж.Коментар на новия СК-ИК „Труд и право”,София 2009г.,пф.Цанка Цанова,пф.Методи Марков,доц.Анна Станева,ст.н.с. д-р Велина Тодорова/.
В настоящия случай съпругата не е променила фамилното си име след сключване на брака,но с оглед яснота по този въпрос,следва да бъде постановено след допускане на развода същата да носи фамилно име А..
При този изход на делото, разноските по делото следва да останат върху всяка от страните,както са ги направили.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между А.В.А.,ЕГН:********** *** Р.Д.Р.,ЕГН:********** ***,сключен с Акт №хххна Кметство село Д.Лов.обл.,общ.Ябланица,като дълбоко и непоправимо разстроен и на основание чл.49,ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата А.В. да носи фамилното име-А..
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд-Ловеч, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати служебно на Община-Тетевен и на служба „ГРАО“-Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: