Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е въззивно, и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 633/25.03.2011г., постановено по гр.д. № 933/2009г. Горнооряховският Районен съд е осъдил СД „Т. Ч. П. 2003 –Й. и С.” град Г. О. представлявано от Р. П. Е. да заплати в качеството си на солидарен длъжник на основание чл. 49 ЗЗД с Т. Е Т. сума в размер на 15 000 лева на А. А. Й., като малолетен действащ чрез своя баща и законен представител А. К. Й. и двамата от гр. Велико Търново, произтичащо от деянието на Тодор Енев Т., с което е причинил смъртта на Пламена Й.а Йотова, осъществено при извършване на възложената му от СД „Т. Ч. П. 2003 –Й. и С.” град Г. О. работа, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 30.08.2007г. до окончателното плащане, която сума представлява част от сумата 60000лв. – признато и присъдено в полза на А. А. Й. обезщетение за неимуществени вреди по гражданския иск, разгледан в наказателното производство по НОХД №82/2008г. год. на ВТОС. Районният съд е отхвърлил предявеният иск от А. А. Й. като малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител А. К. Й. против СД „Т. Ч. П. 2003 –Й. и С.”със седалище и адрес на управление град Г. О. в останалата му част тоест за разликата от 5 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. като неоснователен. Отхвърлен е искът по чл. 49 ЗЗД, предявен от А. К. Й. против СД „Т. Ч. П. 2003 –Й. и С.”,със седалище и адрес на управление град Г. О.. СД „Т. Ч. П. 2003 –Й. и С.” със седалище и адрес на управление град Г. О. е осъден да заплати на А. А. Й., като малолетен действащ чрез своя баща и законен представител А. К. Й. сумата от 1107,95 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска. Съразмерно са осъдени и ищците да заплатят на ответното дружество сумата от 80,48 лв.,представляваща направени по делото разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв. Даниела Попова, в качеството си на пълномощник на СД „Т. Ч. П. 2003 –Й. и С.” със седалище и адрес на управление град Г. О., представлявано от управителя Р. П. Е.. В жалбата се навеждат оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати в качеството си на солидарен длъжник с Тодор Енев Т. на А. Й. действащ чрез своя баща и законен представител сумата от 15 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането 30.08.2007г. до окончателното плащане, представляващо част от признатото вземане от 60 000лв. по наказателното производство. Навеждат се доводи, че ищецът А. К. Й. действаш като законен представител на малолетния А. А. Й. е подписал доброволно споразумение със застрахователя, като се е отказал да получи в пълен размер уважения граждански иск от 60 000лв. и се е съгласил синът му да получи сумата от 45 000 лв. от застрахователя. Твърди се още, че превозното дружество не е участвало в наказателното производство, за да може да заяви евентуални претенции за съпричиняване и не е уведомявано за подписаното споразумение със застрахователя. По нататък се посочва, че районният съд се е произнесъл по един непредявен иск, доколкото исковата молба е заведена срещу възложителя на работата за обезщетяване на същите вреди, причинени от същото ПТП и този иск не е заведен с правно основание, че е получена само част от уважената искова претенция в наказателното производство. Тоест с исковата молба се иска повторно обезщетяване за същите вреди, като се претендира отделен размер, различен от размера на уважената гражданска претенция по наказателното дело. Недопустимо е направеното уточнение от ищците в съдебно заседание, където вече се претендира солидарно осъждане на възложителя ведно с причинителя и е допуснато изменение на основанието и петитума, което е недопустимо, като не е поискано да се установи, че възложителя е солидарно отговорен с деликвента. Твърди се , че прекият причинител на вредите не е конституиран и не е участвал в процеса. Излагат се аргументи, че характера на водения иск срещу възложителя е установителен такъв, а не осъдителен. В края на съжденията си жалбоподателят е изложил съображения за прекомерност на адвокатския хонорар и недължимост на държавната такса, която трябва да остане в тежест на ищците. Пред взъззивна инстанция са представени и приети, приложените от „Д. О. З.” – гр. С. О. 46 заверени копия от застрахователното досие измежду които Протокол на комисия от 18.11.2008г., с което е определено обезщетението на наследниците на починалата, Споразумение от 21.11.2008г., сключено между „Д. О. З.” – гр. С. и А. К. Й., в качеството си на баща на А. А. Й., с което последният се съгласява да няма други претенции към застрахователното дружество и второ Споразумение от същата дата между „Д. О. З.” – гр. С. и А. К. Й., с което последният се съгласява да няма други претенции към застрахователното дружество.Пред въззивна инстанция е разпитан и един свидетел дъщерята на управителя на превозното дружество, която заявява, че търговецът не е уведомяван за подписваните споразумения между застрахователя и наследниците на починалата. В съдебно заседание се явява процесуалният представител на жалбоподателя, който поддържа подадената жалба по съображения, изложени в същата. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски по делото за двете инстанции. Третото лице „Д. О. З.” – гр. С. се представлява от адв.Ц., като смята, че не следва да се търсят допълнителни претенции към застрахователното дружество, предвид подписаните споразумения. Счита, че в първоинстанционното производство не се доказани болки и страдания повече от заплатените от застрахователното дружество. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Пред районният съд са предявени обективно и субективно съединени искове по чл. 49 и чл.86 ЗЗД С исковата си молба ищците твърдят, че ответното дружество СД „Т. П. 2. и С.”, с което причинителят на ПТП е бил в трудови правоотношения, се явява възложител на работата на лицето – пряк причинител на вредата, който е управлявал посоченото МПС по линия № 10 – гр.Г. О. -с.Самоводене – гр.Велико Търново и обратно, на това основание ответникът носи солидарна отговорност като възложител, съгласно чл. 49 ЗЗД. Вследствие на това престъпление, на ищците са причинени неимуществени вреди, като за А. Й. те се изразяват в страданията, които е претърпял поради това, че е загубил съпругата си, а по отношение на А. Й. – психични страдания, вследствие на това, че е загубил своята майка. Счита че за тях е налице правен интерес да отправят иска си и към ответното дружество, в качеството му на възложител на работата, в изпълнение на която Т. е извършил престъплението и е причинил уврежданията на ищците. В хода на наказателното производство, на ищците било отказано приемането за съвместно разглеждане на настоящият иск срещу юридическото лице с мотиви, че това би затруднило наказателното производство. Това е другата причина, поради която предявяват своята претенция отделно по общия граждански процес. Претендират ответникът да бъде осъден, да заплати с сумата 5100 лева на А. Й., като обезщетение за претърпените от неимуществени вреди и съответно сумата от 20 000 лева в полза на А. Й., като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. В съдебно заседание на 15.04.2010г. е допуснато изменение в петитума на исковата молба, като ответното дружество да бъде осъдено да заплати солидарно с прекия причинител на вредата Тодор Енчев Т. с сумата 5100 лева на А. Й., като обезщетение за претърпените от неимуществени вреди и съответно сумата от 20 000 лева в полза на А. Й., като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Ответникът СД „Т. П. 2003 – Й. и С.”, седалище и адрес на управление град Г. О. не оспорва твърденията на ищцовата страна, че Т. е извършил процесното деяние и е бил служител на дружеството, като е изпълнявал длъжността шофьор по силата на трудов договор. От данните по делото се установява следната фактическа обстановка: На 30.08.2007 година около 14:30 часа на западния вход на автогара гр. Г. О. Тодор Енчев Т. при управление на автобус „Сетра”, собственост на „Т. П. Й. и С.” гр. Г. О., в нарушение на правилата за движение от ЗДвП – чл. 20, ал. 2 изр. първо и второ във вр. с ал. 1, не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, при избиране на скоростта си на движение – 24,1 км/час не намалил същата, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; не намалил скоростта и не спрял превозното средство, когато възниква опасност за движението – неправомерно пресичащия пътното платно и траекторията му на движение пешеходец Пламена Пенечва, която имал възможност да възприеме от разстояние 17,4 метра, вследствие на което допуснал ПТП, изразяващо се в челен удар с предна дясна част на автобуса и пешеходеца, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на последната. Чрез това деяние Т. осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 предл. 3 НК, като с присъда от 18.03.2008 год., по НОХД №82/2008г год. по описа на Великотърновския окръжен съд, влязла в законна сила на 03.04.2008 година, Т. е признат за виновен и му е наложено наказание пробация и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца. Със същата присъда Т. е осъден да заплати на наследниците на починалата обезщетение, като на А. Й. е присъдено такова в размер на 60000 лв. за претърпените неимуществени вреди, а на А. Й. – сумата от 20000лв. за претърпените от него неимуществени вреди. По делото не се спори, че Т. е работил при ответника СД „Т. П. Й. и С.” гр. Г. О., на основание на сключен по между им трудов договор № 67 от 16.08.2007 година и ответникът е имал качеството на възложител на работата. Ответникът като собственик на управлявания от Т. автобус марка СЕТРА с рег. № *** към датата на настъпването на ПТП, вследствие на което е причинена смъртта на П.П.– наследодател на ищците е имал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” –Издаден е изпълнителен лист № 45 от 26.05.2008 год., издаден на основание Присъда № 30 от 18.03.2008 година, постановена по НОХД №82/2008 година по описа на ВТОС – лист 137 от делото, като е налице отбелязване на гърба на изпълнителният лист, от което се установява, че „Д. О. З.” е изплатило на А. Й. сумата от 20000 лв. и на А. Й. сумата от 45000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди по щета № *274/2008г., като плащането е извършено с ПН № 25-4082-4083 от 08.12.2008 година. Видно от удостоверение за сключен граждански брак № 050024 от 31.01.2005г. и удостоверение за раждане от 23.08.2005г.ищците се явяват наследници на починалата П.П.- съответно син и съпруг. Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи: Отговорността на работодателя по чл.49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция; тя не произтича от вината на възложилия. Отговорността по чл.49 ЗЗД настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. А това значи, че за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1. Вреди, причинени на пострадалия . 2. Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа. 3. Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. 4. Работникът да има вина за причинените вреди. По делото се установи по безспорен начин, че деликвента е причинил ПТП при изпълнение на служебните си задължения към превозното средство. Тоест посочените предпоставки за наличие на гаранционна обезпичителна функция са налице. В настоящият случай следва да бъде разгледан въпроса за процесуалната допустимост в две различни производства да се търси обезщетение за непозволено увреждане – срещу възложителя на работата на основание чл. 49 ЗЗД и от причинителя на вредата по чл. 45 ЗЗД. Възложителят на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД и прекият причинител отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените вреди - това е общоприето в практиката и теорията, макар, че солидарността произтича от закон или договор, а за тази хипотеза ЗЗД не я предвижда изрично. При това положение е недопустимо всеки от тях да бъде осъден самостоятелно за причиняване на едни и същи вреди. Пострадалият може да реализира правата си като предяви иск или срещу прекия причинител на непозволеното увреждане по 45 ЗЗД или срещу възложителя на работата на основание чл.49 ЗЗД или и срещу двамата за реализиране на солидарната им отговорност. В случаите, когато искът е бил предявен и е уважен само срещу прекия причинител, пострадалият има правен интерес в друг процес да установи, че солидарно отговорен с него е възложителят на работата, след като докаже, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност по по чл. 49 ЗЗД. Ето защо предявеният иск е недопустим доколкото същият е заявен като осъдителен такъв./ решение № 581 от 30.09.2010г. по гр. д. № 1019/2009г., г.к. III г.о. на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК/. От съда не е поискано да установи, че солидарно отговорен с деликвента е възложителя на работата, а искането е за осъждане на солидарно отговорното лице. Законодателят е предвидил алтернатвина възможност за удовлетворяване на претенцията и доколкото в наказателното производство деликвента е бил осъден е недопустимо повторно осъждане като солидарно отговорен за същите вреди на работодателят. Искова претенция срещу възложителя за солидарна отговорност е възможна,но същата следва да има установителен характер, а не осъдителен такъв. За пострадалите лица е налице правен интерес в друг процес единствено да се установи, че солидарно отговорен с деликвента е възложителят на работата, след като се докаже, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност по по чл. 49 ЗЗД./Р. № 89/1997г. ВКС , IV г.о./. С оглед изложеното първоинстанциония съд е постановил недопустимо решение, тъй като се е произнесъл по недопустим иск. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от въззивника основание за недопустимост на първоинстанционото решение, което следва да се обезсили и производството по иска и делото да бъде прекратено. При този изход на делото на жалбоподателя се следват разноски за водене на делото пред двете инстанции, които възлизат О. на 500 лв. Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА Решение № 633/25.03.2011 г. по гр. д. № 933/2009 г. по описа на Районен съд - гр. Г. О., като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството по делото . ОСЪЖДА А. К. Й. ЕГН * с адрес гр. С. ж.к.” „В.” № 11, В. А.44 и А. А. Й. ЕГН * чрез законния си представител А. К. Й. ЕГН * с адрес гр. С. ж.к.” „В.” № 11, В. А.44 да заплатят О. на СД „Т. Ч. П. 2003 –Й. и С.”град Г. О., ул.”М.”№13, представлявано от Р. П. Е. ЕГН * сумата от 500 /петстотин/лв., представляваща разноски по дело пред двете инстанции. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |