№ 2999
гр. С., 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря П.Д.Ш.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110217450 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „М.Е. ЕООД чрез управителя Ц.Р. против
наказателно постановление № 23-2100014/17.11.2021 г. на директор на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област” , с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за
нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция ” в размер на 2000 лева .
Жалбоподателят твърди, че не е извършил от обективна страна вмененото му нарушение,
тъй като завареното в търговския обект лице е неин зет, които ѝ помага, а не служител,
поради което няма трудов договор и не получава възнаграждение. Алтернативно моли да
бъде намален размера на наложената санкция или да бъде приложена разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН.
В съдебно заседание, редовно призовани, не се представляват.
Въззиваемата страна – Д”ИТ” – С., редовно призована се представлява от юрк. И.. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Твърди, че нарушението е доказано от обективна страна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
1
„М.Е. ЕООД с ЕИК , представлявано от управителя Ц.В.Р. е работодател по смисъла на §1,
т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и като такова адресат на
разпоредбите на Кодекса на труда и нормативните актове свързани с прилагането му.
Същото стопанисвало търговски обект – железария, находяща се в гр. С., кв. К., ул. Р. № 2
На 07.09.2021 г. на място в обекта на контрол – железария св. К.К. – на длъжност главен
инспектор при Д”ИТ” – Софийска област извършила проверка по спазване на трудовото
законодателство.
По време на проверката в обекта били заварени две лица от женски пол и св. Р.Н.В., който
мерел мушама. На лицето била дадена декларация, в която същият собственоръчно отразил,
че работи към дружеството на длъжност „пълномощник” от 2011година, с плаващо
работно време, два дни седмично, без договорено трудово възнаграждение. Лицето
декларирало, че няма сключен трудов договор.
Проверката продължила по документи в ДИТ-СО на 17.09.2021г.
От представените по време на проверката документи св. К. преценила, че „М.Е.” ЕООД в
качеството си на работодател не е уредило отношенията си по предоставяне на работна сила
като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето Р.Н.В., преди
постъпването му на работа, в нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ . Същата
приела, че с действията си, които К. лично възприела в търговския обект същият престира
труд като продавач.
За така констатираното нарушение на 17.09.2021 г. св. К. съставила АУАН № 23-
2100014/17.09.2021г. срещу „М.Е. ЕООД за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ .
АУАН бил съставен в отсъствие на представител на дружеството и изпратен за връчване по
пощата.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така съставения акт.
Въз основа на посочения АУАН, на 17.11.2021г. директор „Д”ИТ” – Софийска област
издал обжалваното НП № 23-2100014/17.11.2021г., с което на дружеството – жалбоподател
на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ била наложена
„Имуществена санкция” в размер на 2000 лева .
По-гореизложеното се установява от приложени и приети от съда на осн. чл.283 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН писмени доказателства и показанията на св. К.. По отношение на същите
съдът намира, че те се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства по
отношение на място и време на извършване на проверката, както и по отношение на
обстоятелствата кои лица са били заварени на място. По отношение на субективното
заключение на свидетеля, че на посочената дата е заварила св. В. съдът намира, че
показанията на свидетеля са вътрешнопротиворечиви. От една страна се твърди, че В. е
престирал труд като продавач, като не става ясно въз основа на какви факти свидетелят е
изградил тези изводи, а от друга, че го същият е мерел ролка мушама, което обстоятелство
не се оспорва и от В., но не е достатъчно да се обоснове направения от свидетеля извод.
2
Съдът кредитира изцяло показанията на св. В., като намира същите за ясни, логични,
обективни и подкрепени от приобщените по делото писмени доказателства. Още в
представената му от контролните органи декларация същият е посочил, че е пълномощник
на дружеството, в уверение на което е и представеното по делото пълномощно.
Същевременно още при извършване на проверката е заявил пред контролните органи, че не
получава трудово възнаграждение и няма работно време.
По изложените обстоятелства съдът намира, че презумпцията на чл. 416, ал. 5 от КТ е
оборена.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
Разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ предвижда, че нарушенията на трудовото
законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи.
По делото са приложени и приети като доказателства Заповед № 3-0024/08.01.2019 г. и
Заповед № 3-0025/08.01.2019 г. на изп.директор на ИА“ГИТ“, на осн. чл. 6 ал.1 т.14 от
Устройствения правилник на ИА“ГИТ“.
С тях, на служителите от Д“ИТ“-С. област е определен териториален обхват на контролна
дейност, който включва и конкретно посочени райони на гр.С.. Дружеството - работодател е
със седалище в гр. С. и е включен в териториалния обхват на Заповед № 3-0024/08.01.2019
г.
Настоящия съдебен състав намира, че АУАН и НП са издадени от лица притежаващи
материална, но не и териториална компетентност, като в този смисъл изцяло споделя
доводите изложени в Решение № 3624/15.04.2022г., постановено по адм. Дело №
11698/2021г. по описа на ВАС, Шесто отделение.
„Съгласно чл. 16, ал.2 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“, според която Дирекциите
„Инспекция по труда“, част от структурата на която са главните инспектори, осъществяват
3
дейността си на територията на съответната област. По този начин св. К. има правомощия
само на територията на С. област, а заповедта, която ги оправомощава е нищожна, тъй като
противоречи на чл.16, ал.2 и е издадена при неправилно тълкуване съдържанието на чл.6,
ал.2, т.14 от Устройствения правилник.
По силата на чл.16, ал.2 от УП на ИА „ГИТ“, Дирекциите „Инспекция по труда“
осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейност,
упражняват специализирания контрол по спазването на Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, законодателството, свързано с
изпълнението на държавната служба и правата и задълженията на страните по служебното
правоотношение и на други нормативни актове, когато това е възложено със закон, както и
други правомощия, обективирани подробно в разпоредбата.
С този подзаконов акт се уреждат дейността, съставът, структурата, функциите и
организацията на работа на ИА „ГИТ“, в това число и на Главна дирекция „Инспектиране
на труда“ с 28 териториални поделения- дирекции „Инспекции по труда“, разположени в
административните центрове на областите.
Според правната доктрина компетентността бива: материална/предметна/, компетентност по
степен и компетентност по място/териториална/. Компетентността на административния
орган не е някакво субективно право, а е едновременно „правомощие и служебно
задължение на органа да действа в дадена област и по определен начин“,
/“Административно право“, проф.д-р Кино Лазаров/.
Териториалната компетентност на отделните териториални поделения на ИА „ГИТ“ е
императивно определена в чл.16, ал.2 от Устройствения правилник и не е налице делегиране
от страна на изпълнителния директор на права да определя или изменя тази компетентност.
При делегирането има прехвърляне на правомощия от един орган на друг орган, като за да е
възможно и правно допустимо това, винаги е необходимо изрично нормативно овластяване.
В настоящия случай такова овластяване няма.
Разпоредбата на чл.6, ал.2, т.14 от УП повелява, че изпълнителният директор ръководи
Агенцията, като определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда.
Това е признатата му от подзаконовия нормативен акт възможност да определя
материалната им компетентност, което означава, че те могат да издават валидни
административни актове само в кръга на материята, която им е предоставена като
правомощия. Това обаче не касае пространствените граници, в които те могат да действат
редовно, т.е. териториалната им компетентност.
Нито в ЗЗБУТ, нито в УП на ИА „ГИТ“ е изрично възложено правомощие на изпълнителния
директор да определя и променя териториалната компетентност на инспекторите по труда.“
При тази законова регламентация единственият правилен извод е, че АУАН и НП са
издадени от териториално некомпетентен орган, действал извън териториалния обхват по
чл.16 ал.2 от Устройствения правилник.
4
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че макар да не е приложен по кориците
на делото, обсъждания Устройствен правилник е обществено достъпен на електронната
страница на ИАГИТ - Устройствен правилник на Изпълнителна агенция “Главна инспекция
по труда“ | Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (government.bg)
Настоящия съдебен състав намира, че констатираната липса на териториална компетентност
на актосъставителя и АНО сами по себе си обуславят отмяната му, без да се налага
произнасяне по същество по предмета на спора.
За пълнота на изложението съдът ще изложи своите доводи и по приложението на
материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника “М.Е. ЕООД е ангажирана за
извършено нарушение на чл.414, ал. 1 от КТ .
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по КТ имат
доказателствена сила до доказване на противното, която презумпция бе оборена в хода на
съдебното следствие
По приложението на материалния закон
Съгласно чл.1,ал.2 от КТ „отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат САМО като трудови правоотношения”. В конкретния случай, поради формалния
подход при обезпечаване на обвинителната теза със съответните доказателства и неправилно
формираните у актосъставителя и АНО изводи не почиващи на доказателствената
съвкупност се е стигнало до издаването на незакосъобразен акт и неправилно приложение на
материалния закон. В хода на съдебното дирене не се доказа Румен В. да е престирал труд за
санкционираното дружество. Още от попълнената от него пред контролните органи
декларация е видно, че същият е посочил, че е пълномощник на дружеството. Описаните от
В. обстоятелства в декларацията обстоятелства не покриват критериите на трудово
правоотношение, което следва да бъде обективирано в сключване на писмен трудов договор.
Общоизвестно е, че по силата на трудовия договор така както е регламентиран в КТ, едно
физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, трудово възнаграждение и т.н. В
конкретния случай се доказа, че В. е имал сключен граждански брак с покойната дъщеря на
управителя на дружеството, поради което същият оказва на бившата си родственица
необходимата помощ . На самостоятелно основание твърденията на св. К., че е заварила В.
да измерва мушама/ найлон не са достатъчни да се направи извод, че същият е престирал
труд, а не е помагал на служителите в обекта, още по-малко да го определи като „продавач“
каквито доводи са изложени в АУАН и НП.
5
Предвид посоченото по-горе, съдът прие за недоказано, че „М.Е. ЕООД е осъществил
състава на вмененото нарушение на трудовото законодателство.
С оглед изхода на делото претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2100014/17.11.2021 г. на директор на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” , с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ
за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция ” в размер на 2000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ДИТ-СО за присъждана юрисконсултско
възнаграждение като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд С. –
град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6