Определение по дело №117/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 375
Дата: 27 февруари 2020 г.
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20207170700117
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О      П      Р       Е       Д       Е       Л       Е       Н      И      Е

 

№ 375

 

гр. Плевен, 27. Февруари 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и седми февруари две  хиляди и двадесета година в закрито съдебно заседание в състав:

Председател:  Н. ГОСПОДИНОВ

Членове:          ЕЛКА БРАТОЕВА

                        РАЛИЦА МАРИНСКА

                                             

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА ЧКАД № 117/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 285 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

         Образувано е по частна жалба на Н.Т.Н.,***, чрез назначения служебен адвокат И. Н. от АК - Плевен срещу Определение № 2526/20.12.2019г. на Административен съд - Плевен, постановено по АД № 1207/2019г. по описа на съда в частта, с която е оставена без разглеждане исковата молба на Н.Т.Н. срещу ГДИН – София с правно основание чл. 284 ЗИНЗС вр. чл. 276 ал.1 т.1 и чл.3 ал.2 от ЗИНЗС с искане за присъждане на обезщетение в размер на 900 000 лв. за периода от 31.10.2019г. до 10.12.2019г. за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, стрес поради бездействие на администрацията на Затвора Белене и неосигуряване на необходимата медицинска помощ и е прекратено съдебното производство в тази част. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на прекратителното определение като счита, че незаконосъобразно в противоречие с чл. 235 ал.3 ГПК съдът е счел, че за периода след 31.10.2019г. до 10.12.2019г. не могат да се претендират вреди, защото са настъпили след предявяване на иска. Сочи, че съдът е длъжен да вземе предвид и настъпилите след завеждане на иска вреди, тъй като е длъжен да съобрази фактите, настъпили след завеждане на делото и те са наведени с поправянето на самата искова молба. Моли да се отмени определението в обжалваната част и делото да се върне на същия съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Срещу същото определение в частта, с която е указана доказателствената тежест на ответника, е подадена и частна жалба от ГДИН – София, чрез юрисконсулт У.. Счита, че в тази част определението противоречи на материалния закон, а именно на чл. 154 ал.1 ГПК, приложим субсидиарно на осн. чл. 144 ГПК. Иска отмяна на определението в обжалваната част, като се укаже на ищеца, че доказателствената тежест в процеса е негова. Изразява становище за неоснователност на подадената от Н. частна жалба, тъй като отговорността по чл. 284 ЗИНЗС е обезщетителна, което изключва ангажирането й за бъдещи вреди.

         Подадената от Н.Т.Н. частна жалба е редовна, допустима, но неоснователна. Правилно и обосновано съдът е приел за недопустим иска за обезщетение за вреди за периода от 31.10.2019г. до 10.12.2019г. Исковата молба е заведена на 30.10.2019г., а искът за обезщетение за вреди за бъдещ период, настъпили след завеждането на исковата молба е недопустим и правилно съдът е оставил без разглеждане исковата молба в тази част и прекратил производството по делото.  Разпоредбата на чл. 235 ал.3 ГПК е неотносима, защото касае единствено възможността за преценка от съда на настъпилите след предявяването на иска факти, които са от значение за спорното право, но по вече предявения иск. Определението в тази част е правилно и следва да се остави в сила.

          Частната жалба от ГДИН – София, чрез юрисконсулт У. относно разпределението на доказателствената тежест е редовна, но недопустима и следва да се остави без разглеждане. В тази част определението не подлежи на самостоятелно обжалване по аргумент от чл. 229 ал.1 АПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, нито в АПК е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване. Преценката на съда по въпроса за разпределението на доказателствената тежест е процесуален въпрос по движението на делото, чиято правилност подлежи на инстанционен контрол за законосъобразност единствено при проверката на крайния съдебен акт.

         Водим от горното  съдът

 

 

О      П      Р       Е       Д       Е       Л       И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2526/20.12.2019г. на Административен съд - Плевен, постановено по АД № 1207/2019г. по описа на съда в частта, с която е оставена без разглеждане исковата молба на Н.Т.Н. срещу ГДИН – София с правно основание чл. 284 ЗИНЗС вр. чл. 276 ал.1 т.1 и чл.3 ал.2 от ЗИНЗС с искане за присъждане на обезщетение в размер на 900 000 лв. за периода от 31.10.2019г. до 10.12.2019г. за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, стрес поради бездействие на администрацията на Затвора Белене и неосигуряване на необходимата медицинска помощ и е прекратено съдебното производство в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на ГДИН – София, чрез юрисконсулт У. срещу Определение № 2526/20.12.2019г. на Административен съд - Плевен, постановено по АД № 1207/2019г. по описа на съда в частта, с която е указано на ответника, че тежестта на доказване в процеса е негова.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                            2./п/