О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр. Плевен, 27. Февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и седми февруари две
хиляди и двадесета година в закрито съдебно заседание в състав:
Председател: Н.
ГОСПОДИНОВ
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
РАЛИЦА МАРИНСКА
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА
ЧКАД № 117/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 229 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 285 ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
Образувано е по частна жалба на Н.Т.Н.,***,
чрез назначения служебен адвокат И. Н. от АК - Плевен срещу Определение № 2526/20.12.2019г. на Административен съд - Плевен,
постановено по АД № 1207/2019г. по описа на съда в частта, с която е оставена
без разглеждане исковата молба на Н.Т.Н. срещу ГДИН – София с правно основание
чл. 284 ЗИНЗС вр. чл. 276 ал.1 т.1 и чл.3 ал.2 от ЗИНЗС с искане за присъждане
на обезщетение в размер на 900 000 лв. за периода от 31.10.2019г. до
10.12.2019г. за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, стрес поради
бездействие на администрацията на Затвора Белене и неосигуряване на
необходимата медицинска помощ и е прекратено съдебното производство в тази
част. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на прекратителното
определение като счита, че незаконосъобразно в противоречие с чл. 235 ал.3 ГПК
съдът е счел, че за периода след 31.10.2019г. до 10.12.2019г. не могат да се
претендират вреди, защото са настъпили след предявяване на иска. Сочи, че съдът
е длъжен да вземе предвид и настъпилите след завеждане на иска вреди, тъй като
е длъжен да съобрази фактите, настъпили след завеждане на делото и те са
наведени с поправянето на самата искова молба. Моли да се отмени определението
в обжалваната част и делото да се върне на същия съд с указания за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Срещу същото определение в частта, с
която е указана доказателствената тежест на ответника, е подадена и частна
жалба от ГДИН – София, чрез юрисконсулт У.. Счита, че в тази част определението
противоречи на материалния закон, а именно на чл. 154 ал.1 ГПК, приложим
субсидиарно на осн. чл. 144 ГПК. Иска отмяна на определението в обжалваната
част, като се укаже на ищеца, че доказателствената тежест в процеса е негова.
Изразява становище за неоснователност на подадената от Н. частна жалба, тъй
като отговорността по чл. 284 ЗИНЗС е обезщетителна, което изключва
ангажирането й за бъдещи вреди.
Подадената от Н.Т.Н. частна жалба е
редовна, допустима, но неоснователна. Правилно и обосновано съдът е приел за
недопустим иска за обезщетение за вреди за периода от 31.10.2019г. до
10.12.2019г. Исковата молба е заведена на 30.10.2019г., а искът за обезщетение
за вреди за бъдещ период, настъпили след завеждането на исковата молба е
недопустим и правилно съдът е оставил без разглеждане исковата молба в тази
част и прекратил производството по делото. Разпоредбата
на чл. 235 ал.3 ГПК е неотносима, защото касае единствено възможността за
преценка от съда на настъпилите след предявяването на иска факти, които са от
значение за спорното право, но по вече предявения иск. Определението в тази
част е правилно и следва да се остави в сила.
Частната жалба от ГДИН – София, чрез
юрисконсулт У. относно разпределението на доказателствената тежест е редовна,
но недопустима и следва да се остави без разглеждане. В тази част определението
не подлежи на самостоятелно обжалване по аргумент от чл. 229 ал.1 АПК, тъй като
не прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, нито в АПК е
предвидена възможност за самостоятелното му обжалване. Преценката на съда по
въпроса за разпределението на доказателствената тежест е процесуален въпрос по
движението на делото, чиято правилност подлежи на инстанционен контрол за
законосъобразност единствено при проверката на крайния съдебен акт.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Определение № 2526/20.12.2019г. на Административен съд - Плевен,
постановено по АД № 1207/2019г. по описа на съда в частта, с която е оставена
без разглеждане исковата молба на Н.Т.Н. срещу ГДИН – София с правно основание
чл. 284 ЗИНЗС вр. чл. 276 ал.1 т.1 и чл.3 ал.2 от ЗИНЗС с искане за присъждане
на обезщетение в размер на 900 000 лв. за периода от 31.10.2019г. до
10.12.2019г. за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, стрес поради
бездействие на администрацията на Затвора Белене и неосигуряване на
необходимата медицинска помощ и е прекратено съдебното производство в тази
част.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на ГДИН –
София, чрез юрисконсулт У. срещу Определение № 2526/20.12.2019г.
на Административен съд - Плевен, постановено по АД № 1207/2019г. по описа на
съда в частта, с която е указано на ответника, че тежестта на доказване в
процеса е негова.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/