Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.03.2013год. гр.Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД , НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и първи февруари , две хиляди и тринадесета
година
В публично заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
Секретар:СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
Прокурор: БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛ
В С.З.
като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела
Игнатова
АНХ дело №431 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба на „Албена”АД ,ЕИК*****,със седалище и адрес на управление с.Оброчище, общ.Балчик,
КК”Албена”-административна сграда, представлявано от К.В.С.,изпълнителен
директор
,срещу Наказателно постановление №12-1411/29.10.2012г.
на Главния Директор на ГД”ИДТН”гр.София,с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 100,00/сто/лева,на осн.чл.55,ал.2 от ЗТИП,за
извършено нарушение по чл.7а,т.1,във вр.с чл.10,ал.1,т.12 от Наредба за
безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори.
Дружеството -Жалбоподател
,редовно призован за участие чрез своя управител,в
с.з.се представлява от юр.к.Д..Последният моли НП да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно с мотиви подробно изложени в Жалбата и в хода по
прения.
Административно
наказващият орган,редовно призован за участие не се
представлява .Представено е писмено становище с което считат жалбата
за неоснователна а НП правилно и законосъобразно,като е наложен размер на
санкцията,съгл.чл.12 от ЗАНН.
Съдът като се
запозна с писмените и гласни доказателства
установи следната фактическа обстановка:
От представените
по делото писмени и гласни доказателства се установява,че жалбоподателят
търговско дружество „Албена”АД със седалище и адрес на управление
с.Оброчище,общ.Балчик,КК”Албена”-административна сграда,представлявано от К.С.,изпълнителен
директор,при извършена проверка на 05.06.2012г.
на пътнически асансьор с рег.№ДчАС1777,с товароподемност 480кгр.,8
спирки,намиращ се в хотел Лагуна Бийч,в КК”Албена”,стопанисван от „Албена”АД било
установено,от св.В.,че асансьора се експлоатира,като в него пътуват почиващи на
хотела туристи.При проверка на техническото му състояние било установено,че в
асансьорната шахта има наличие на вода .
За целта ИД Началник
РО ИДТН-Варна издал Заповед №43/17.07.2012г. за прекратяване експлоатацията на
горепосоченият асансьор до отстраняване на неизправността.
На 23.07.2012г. е
направен преглед на асансьора ,видно от приложения по делото Ревизионен акт
№7/23.07.2012г. ,извършен от гл.инспектор Г.П.от който е видно,че няма вода в
шахтата,т.е. повредата е била отстранена.
По този повод е била
издадена повторна Заповед №56/15.08.2012г. с която е оттеглена първата Заповед
,т.к.предпоставките за издаването й не
са налице,а асансьорът е годен за експлоатация.
За констатираното
нарушение св.В. съставил АУАН №7-237/10.07.2012г.,за нарушение на чл.7а,т.1,във
вр.с чл.10,ал.1,т.12 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор
на асансьори.Акта е връчен на юр.к.Д. на 11.07.2012г. ,подписан от него с
възражения.
В рамките на срока по
чл.44 от ЗАНН са депозирани писмени възражения по АУАН пред Директора на
ГД”ИДТН”гр.София.
Въз основа на така
съставеният АУАН ,административно-наказващият орган в лицето на Главния Директор на ГД”ИДТН”гр.София,издал атакуваното НП №12-1411/29.10.2012г..,с което на дружеството е наложено
наказание „Имуществена санкция” по чл.55,ал.2 от ЗТИП в
размер на 100,00/сто/ лева за това,че на 05.06.2012г. е допуснало експлоатация
на пътнически асансьор с рег.№ДчАС1777,с товароподемност 480кгр.,8
спирки,намиращ се в хотел „Лагуна Бийч” в КК”Албена”,на който е констатирана
неизправност а именно наличие на вода в асансьорната шахта,съставляващо
нарушение на чл.7а,т.1,във вр.с чл.10,ал.1,т.12 от Наредбата за безопасната експлоатация
и технически надзор на асансьори.
В НП е посочено,че
направеното възражение е неоснователно,посочването на нарушение на чл.40 от ЗАНН от страна на дружеството жалбоподател
е свързано с правото на защита,но в конкретния случай такова нарушение
на правата не било констатирано,т.к.дружеството било запознато със съставеният
АУАН,за което е подало и възражения,което обаче не било подкрепено с
доказателства.
Горната фактическа
обстановка се потвърждава от разпитаните от съда свидетели-В.-актосъставител ,както и от приложените към делото писмени
доказателства ,приобщени по реда на чл.283 от НПК.
При така
очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Настоящият състав
на съда приема,че жалбата е процесуално допустима и е подадена в
законноустановеният 7-дневен срок.По същество последната е основателна,
но според съда на различни от посочените в нея основания.
Настоящият състав
на съда,счита,че деянието,следва да се квалифицира като „маловажен
случай”,поради следното:
Правната норма на
чл.28 от ЗАНН предвижда,че за „маловажни случаи”на административни нарушения
,наказващият орган може да не наложи наказание,като предупреди нарушителя
,устно или писмено,че при повторно извършване на нарушението ще му бъде
наложено административно наказание или в конкретния случай наказание съгл.чл.83
от ЗАНН.В конкретния случай ,видно от приложеният Ревизионен
Акт №7/23.07.2012г. и оттеглената Заповед №56/15.08.2012г.,констатираното
нарушение е отстранено,като асансьорът е годен за безопасна експлоатация.
Административно-наказателният
процес е строго нормирана дейност,при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание,а прилагането на санкцията на
административно-наказателната норма,във всички случаи е въпрос само на законосъобразност
и никога на целесъобразност.
Общото понятие за
административно нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН.В чл.28 и чл.39,ал.1 от ЗАНН Законът си служи още с
понятията „маловажни” и „явно маловажни”нарушения.При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН ,наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона,като ограничи”маловажните” случаи на административни
нарушения от нарушенията,обхванати в чл.6 от ЗАНН.Когато деянието представлява
„маловажен случай” на административно нарушение той следва да приложи чл.28 от ЗАНН.
Прилагайки тази
разпоредба наказващият орган,всъщност освобождава от
административно-наказателна отговорност,а това освобождаване не може да почива
на преценка по целесъобразност,както бе посочено по -горе. Предвидена е
оперативна сомостоятелност,компетентност на наказващият орган за произнасяне по
специален,предвиден в закона ред,а именно-при наличие на основанията посочени в
чл.28 от ЗАНН ,да не наложи наказание и да отправи предупреждение ,от което
произтичат определени законови последици.
В обжалваното НП
административно наказващият орган не е коментирал дали следва или не да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН ,т.е.дали са налице или не понятията за
маловажност ,респ.дали деянието е маловажно или не и на това основание да не
наложи наказание,освобождавайки субекта от отговорност,с отправяне на
предупреждение.Това е сторено единствено в представеното по делото писмено становище по Жалбата и
законосъобразността на издаденото НП,от където е видно,че разпоредбата на чл.28
от ЗАНН е неприложима,т.к. безопасната експлоатация на асансьори не може да се
гарантира ,когато е констатирана неизправност по чл.10,ал.1,т.12 от НБЕТНА,като
допуснатата неизправност е обявена от ЗТИП за административно нарушение,което е
формално, а не резултатно и не предвижда настъпването на вредоносни последици.
Преценката
за”маловажност на случая”подлежи на съдебен контрол.В неговия обхват се включва
и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН.
Когато съдът
констатира,че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице,но наказващият орган не
го е приложил,това е основание за отмяна на НП поради издаването му в
противоречие със закона/Тълкувателно
решение №1 от
12 декември 2007 година на ВКС/.
Наказателният Съд
не може да бъде обвързван от решението на административния орган и не може да
бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,релевантни за
спора,с който е сезиран.Съдът изследва и решава всички въпроси,както по
фактите,така и по правото,от които зависи изходът на делото.
От анализа на
цитираните правни норми следва изводът,че преценката на
административно-наказващият орган за „маловажност”на случая по чл.28 от ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Настоящият състав
на съда приема,че при определяне на маловажните случаи при административните
нарушения по ЗТИП ,във вр.с НБЕТНА,следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93,т.9 от НК.
Правната норма на
чл.11 от ЗАНН урежда правната възможност по въпросите на
вината,вменяемостта,обстоятелствата,изключващи отговорността,формите на
съучастие,приготовлението и опита,субсидиарно да се прилагат разпоредбите на
общата част на НК,доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.
В ЗАНН липсва
легална дефиниция за понятието ”маловажен случай”,поради което определянето на
дадено административно нарушение като”маловажен случай”,следва да се извеждат
от разпоредбите на чл.93,т.9 от НК.
Легалното
определение на маловажен случай дадено в чл.93,т.9 от НК
предвижда,че маловажен случай е този ,при който извършеното
престъпление,респ.наказание с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление,респ.нарушение,както е в случая от съответния вид.
От анализа на
горното следва извода,че дали конкретно административно нарушение съставлява
маловажен случай,следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на
вредните последици,характера на вредните последици,ако такива са настъпили от
нарушението,както и всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдържанието на чл.93, т.9 от НК следва изводът,че освен от размера
на вредните последици,маловажността на случая
може да зависи и от наличието на други смекчаващи обстоятелства,които
следва да се преценяват от съответният съд конкретно и въз основа на събраните
по делото доказателства,при всеки случай на административно нарушение.
Съдът при
тълкуване на обективираната в термина „маловажен случай” законодателна
воля,приема,че при административните нарушения следва да се преценяват както
обстоятелствата относно обществената опасност на административното нарушение,в
контекста на неговите времеви и пространствени измерения,реализирания
механизъм,характеризиращите предмета на
нарушението особености ,липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици,мотивите и подбудите за извършване на нарушението,социалното
отражение на нарушението,така и фактическите данни по отношение на нарушителя.
Съдът приема ,че
маловажен случай ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените
обстоятелства обуславя по –ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
Съдът ,в
конкретния случай,след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства,приема,че административното нарушение за което е санкционирано дружеството жалбоподател,следва да се квалифицира като „маловажен случай”
и административно -наказващият орган не е следвало да налага наказание за
констатираното по АУАН и издава обжалваното НП,поради следното:
По делото
безспорно е установено и не се спори от страните,че в асансьорната шахта на асансьор с рег.№ДчАС177,с
товароподемност 480кгр ,8 спирки,находящ се в хотел „Лагуна бийч” в КК”Албена”
е имало наличие на вода. Установено е също така безспорно от страните,че други
нарушения не са открити,Както бе посочено по горе от съда неизправността на
асансьора е била отстранена,до издаването на АУАН и НП.Това според съда
е достатъчно основание да се приеме,че вредите които са настъпили или точният
термин който съда счита е, че биха могли да настъпят са несъразмерни
с размера на наказанието ,което в случая е 100/сто/лева.
Установен е и друг
факт,че нарушението е първо и други освен процесното не са открити.
Освен това
Административно Наказващият Орган,в процесното НП ,не е спазил задължението си
по ЗАНН да мотивира и обсъди разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,при положение, че според
съда в конкретния случай са налице именно предпоставките процесното нарушение
да се квалифицира като „маловажен случай”,съгласно изложеното
по-горе .
Съвкупната
преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение,именно
защото от него не са настъпили вредни последици за пътниците,пътуващи с асансьора.
Предвид изложените съображения съдът счита,че
обжалваното НП не е постановено в съответствие с материалните и процесуалните закони и следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Предвид
изложеното,съдът,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно Постановление №12-1411/29.10.2012г. на Главния
Директор на ГД”ИДТН”гр.София,с което на „Албена”АД ,ЕИК*****,със седалище и
адрес на управление с.Оброчище,общ.Балчик,КК”Албена”-административна
сграда,представлявано от К.В.С.,изпълнителен директор е наложена Имуществена Санкция в размер на 100,00/сто/лева,на
осн.чл.55,ал.2 от ЗТИП,за извършено нарушение по чл.7а,т.1,във вр.с
чл.10,ал.1,т.12 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на
асансьори,като
незаконосъобразно!
Решението подлежи на
касационно обжалване или протестиране пред Административен Съд гр.Добрич по
реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от връчване на съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: