РЕШЕНИЕ
№ 702
гр. Бургас, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120105659 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е делбено, във втората фаза по извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 70/13.01.2022 г., постановено по настоящото дело, е
допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен
обект с идентификатор ****.1.5, находящ се в гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо
самостоятелния обект, извършено със Заповед № *8-10332/23.12.2016 г. на началника
на СГКК- Бургас, адрес на имота: гр. Бургас, ул. ****, като самостоятелния обект се
намира в сграда № *, разположен в поземлен имот с идентификатор ****, с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, посочена в документа
площ от 48. 79 кв.м., 48. 79 кв.м., прилежащите части: избено помещение с полезна
площ от 22. 49 кв.м., както и съответните общи части от сградата и от правото на
строеж върху терена, ниво: 1 – съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: ****.1.2, под обекта: няма и над обекта: няма; ниво 2 - съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: ****.1.4, под обекта: няма и над обекта: няма; стар
идентификатор: ****.1.3; ****.1.1, между съделители М. И. Б. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. С., ж.к. ****, и К. И. Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
Бургас, ул. „****“ № *, при квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях.
1
Съделителят М. Б. не е депозирала искане за възлагане на делбения имот.
Съделителят К. Б. е депозирал искане за възлагане на делбения имот по реда на
чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Приети за разглеждане са и следните претенции по сметки:
На ищцата за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на делбения
имот в размер на 300 лева месечно, считано от датата на отправяне на нотариална
покана за това - 10.08.2021 г., до 14.04.2022 г. – датата на заявяване на претенцията.
Правното основание на същата е чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността /ЗС/.
Насрещната страна изразява становище за неоснователност на претенция, както
заявява, че не е лишавал ищцата от ползването на нейната идеална част от имота, като
имотът не се ползвал еднолично от ответника.
На ответника за заплащане на сумата от 83 800 лева, ведно със законната лихва за
забава от 14.04.2022 г. до окончателното й изплащане, с която се твърди, че се е
увеличила стойността на имота, вследствие на извършени подобрения на същата
стойност. Последните включват следните СМР-та: в периода от 2003 г. до 2007 г.
основен ремонт на покрива – материали 6 450 лв. и труд 4 000лв.; изкъртване и
изхвърляне на стара мазилка на вътрешни стени и тавани – 2 200 лв., цялостна
вътрешна санировка – 7 500 лв.; реставрация на дървена вита стълба, входна врата и
дограма – 4 000 лв.; нова ел. инсталация и ел. табло – 1 000 лв., подмяна на ВиК – 1
000 лв.; през 2008 г. – изкъртване и изхвърляне на мазилка на вътрешни стени и
тавани – 2 300 лв.; на външна мазилка – 2 250 лв.; вътрешно саниране – 6 900 лв.;
армиране, кофраж и заливане на бетонна плоча – 1 500 лв.; ВиК – 1 800 лв., ел .
инсталация – 1 800 лв.; хидроизолация – 1 200 лв.; изграждане на стени от гипсокартон
– 130 лв.; поставяне на плочки – 1 350 лв.; оборудване на бани – 2 700 лв.; външно
саниране – 7 200 лв.; дограма – 3 000 лв.; изграждане на вътрешни мивки – 1 500 лв.;
хидроизолация на основи – 4 000 лв.; врати – 2 700 лв.; външно осветление – 1 200 лв.;
подови настилки – 1 200 лв.; през 2012 г. – изграждане на санитарен възел – 5 000 лв.;
кухненски бокс – 2 750 лв.; изцикляне дюшаме и паркет – 400 лв. и през 2015 г. – фина
мазилка и боядисване на фасадата – 5 600 лв. /листи 98 - 101/;
Правното основание на същата е чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството ЗН/,
при все че сочените СМР-та са извършени към момента, когато имотът е бил
собственост на общия наследодател.
Ответната страна оспорва претенцията, като твърди, че част от описаните
подобрения съставляват незаконно преустройство и строителство по смисъла на ЗУТ,
както и че всички извършени подобрения били извършени със средства на общия
наследодател, от приходи от наеми. Наред с това са заявява, че с тях не се е увеличила
стойността на имота.
2
Бургаският районен съд, като взе предвид изложеното от страните, събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно по делото, че общия наследодател на съделителите – тяхната майка
Б. К. К.-Б. с ЕГН ****, е придобила имота през 1991 г., като е починала на *** г., след
което страните са придобили имота от нея по наследяване.
От данните по делото не се установява ответникът да е имал друг имот, като от
справката на негово име в Агенцията по вписванията, датираща от 1997 г. насам, е
вписана само исковата молба по настоящото дело /л. 103/.
Представен по делото е и писмен договор от 19.02.2008 г. между ответника –
изпълнител и майка му – възложител, относно имота й в гр. Бургас, на ул. „****“ № *,
с който му е възложено ремонтирането на четири самостоятелни помещения, с оглед
отдаването им под наем. Възложителят си е запазил правото да получава наем от
задната сутеренна стая в срок от три години, а след изтичането на минимум три години
наемът от всички стаи. Изпълнителят пък има правото да получава наемите от всички
помещения, без задната сутеренна стая, както и правото да си възстанови парите за
ремонта чрез средствата от наемите за три години. След изтичането на три години от
сключването на срока на договора изпълнителят трябва да си възстанови вложените
средства и наемите започват да се делят между възложителя и изпълнителя по равно.
Представени са и множество писмени наемни договори по отношение на
делбения имот или части от него, сключени между ответника и трети лица, в периода
от 2009 г. – 2014 г.
Съгласно заключение на вещото лице С. Р. по назначената съдебно-техническа
експертиза, се установява, че делбеният имот е неподеляем. Средната пазарна цена на
същия възлиза на 130 000 лв. към датата на изготвяне на заключението през месец
април 2022 г., като това заключение е оспорено в частта относно средната пазарна цена
от процесуалния представител на ищцата.
От заключението на вещото лице И. В. във връзка с назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът изцяло кредитира като изготвено от лице с
нужните специални знания, компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички
поставени въпроси, се установява, че средната пазарна цена на делбения имот към
датата на изготвяне на заключението през месец септември, 2022 г. възлиза на 188 500
лв., а средната месечна наемна цена е в размер на 490 лв. в периода от 10.08.2021 г. до
14.04.2022 г. Експертът също така е определил средната пазарна цена на извършените
СМР-та, описани от ответника на листи 98-101, на 31 800 лв., като сочи, че стойността
на имота се е увеличила вследствие на тяхното извършване с 26 500 лв. Във връзка с
данните за извършените незаконни преустройства вещото лице изрично е посочило, че
3
ответникът не претендира средствата за незаконно изградената пристройка към
жилищната сграда – за подход към сутерена, и незаконно изградената външна метална
стълба, подход към двете стаи, ползвани от ответника. При оценката на средната
пазарна цена на СМР-тата и увеличената стойност на имота вещото лице не е взело
предвид извършените подобрения в двете стаи с вход към двора, тъй като те били
извършени без становището на инженер конструктор за влиянието им върху
конструкцията на сградата, с оглед изливане на бетонни плочи за 2 броя тоалетни и
просичане на носещ фасаден зид на две места за изграждане на две врати. Отделно
експертът е описал и оценил и незаконно извършените дейности по преустройството на
имота, като е посочил, че стойността им възлиза на 4 250 лв., като изрично е отбелязал,
че не е взел предвид същите при изчисляване на увеличената стойност на имота.
Съгласно нотариална покана, връчена лично на ответника на 20.08.2021 г.,
ищцата го е поканила да й заплаща обезщетение в размер на 300 лв. за това, че я
лишава от възможността да ползва собствената си 1/2 идеална част от наследствения й
имот.
По делото не се спори, че ответникът е ползвал трайно делбения имот и
всъщност е живял в него към момента на откриването на наследството, а и преди това
от 2008 г. насам, както и сама е посочила ищцата в молбата си, представена в съдебно
заседание на 14.04.2022 г.
Това обстоятелството се потвърждава и от ангажираните по делото гласни
доказателства. От показанията на свидетеля И. У. – бивш съпруг на ищцата, като след
развода им се е родила дъщеря им и продължили да живеят съвместно на семейни
начала, се установява, че майката на страните е живяла заедно със семейството в гр. С.
от 2004 г. до 2016 г., когато се върнала да живее в Бургас. Свидетелят познава и брат й
и имота в гр. Бургас, като потвърждава, че К. е извършил ремонт, като му е известно,
че са се разбрали с майка му той да направи ремонт на къщата и да печели от този
ремонт, като отдава имота под наем. Знае е че имало и някакъв разписен документ в
тази насока, който Б. му е показвала. Няма представа колко е струвал ремонта, с какво
е бил финансиран и какви са били приходите от наеми, но е запознат, че ремонтните
работи са извършвани въз основа на приходите от наема, но не е запознат с
конкретните обеми и паричните средства, които са били вложени, като това
продължило доста дълго във времето, като нещата се извършвали поетапно. Знае, че Б.
се е радвала, че ще получава приходи от наем, но не е видял това да се е случило в
действителност. Тя е споделяла, че К. не й е давал никакви пари от наеми. През 2016 г.
тя си счупила крака и била в тежко здравословно състояние, като се е върнала да живее
в Бургас и ползвала помещението на първия етаж. Знае, че М. е нямала достъп до
имота, тъй като там живеел К. и наред с това имало наематели. Когато идвала в Бургас
нямало как да отседне в имота именно поради това, като между страните е имало
4
разправии във връзка с достъпа й до имота, и дори случай, при който М. е търсила
съдействието на полицията в тази насока.
Свидетелката Ю. К. – много близка приятелка на майката на страните, които
познава от деца, е запозната с имота на ул. „****“. Потвърждава, че от раждането на
дъщеричката на М. до счупването на крака си, някъде през 2015 – 2016 г., като не
помни точния момент, Б. е живяла при дъщеря си в гр. С.. Категорична е че К. винаги е
живял в делбения имот. Разказва, че той е изпаднал в състояние да не може да се грижи
за себе си, тъй като нямал никакви приходи. Пробвал бизнес с ядки, който не се
получил. Тогава свидетелката му подхвърлила идеята, че имотът е голям и на хубаво
място и може да се отдава под наем. Така дошъл един момент, в който той си
направил проект и започнал ремонт на имота. Знае е са за да започне ремонта е взел
малък заем от ДСК, от порядъка на 20 000 лева или малко повече, като не е сигурна за
сумата, като мисли, че е още е длъжник по този кредит. В един момент изпитвал
трудност да го обслужва и заминал за около 2 години да живее в Р. при своето дете.
Тогава майка му се опасявала как ще се връща кредита, като всичко това на
свидетелката й е известно именно от Б.. Ремонтът бил извършван продължително във
времето. В един момент започнал да отдава имота под наем, някъде през 2007 г.- 2008
г. доколкото помни. Приходите от наем ги ползвал само той, като една част според нея
е ползвал именно за ремонтни работи. Знае, че майката и сина са сключили договор във
връзка с наемите, който дори лично е виждала, като потвърждава, че това е
представения такъв на листи 119-121 от делото. Категорична е че Б. до смъртта си не е
получила нито един лев от наемите. М. пък като идвала в Бургас нямало как да отседне
в имота, от една страна заради брат й, който се държал много лошо с нея и й казвал, че
няма работа в тази къща, а от друга страна и поради лошите битови условия – къща без
баня и тоалетна. След като Б. се върнала в Бургас не получавала никакви грижи от сина
си, като по 3-4 дни от седмица оставала да живее в дома на свидетелката, а следващите
в дома на друга приятелка - В.Т., и рядко била в имота на ул. „****“. Във връзка с
отдаване под наем помни, че имало дори едни момент, в който К. нямало къде да спи,
тъй като всичко било отдадено под наем, поради което спял на двора, както и вечери, в
които е спял при майка си на пода.
Свидетелят Г.А. – съсед, живущ на около 50 м. от делбения имот, е запознат с
извършваните от К. ремонтни работи в имота, които били извършвани периодично във
времето, може би около 2-3 години. Няма представа с какви средства са извършвани
ремонтите работи. Знае, че са отдавани под наем две стаи и изба, като периодично е
имало наематели, като зимно време нямало такива. Потвърждава, че К. живее в имота,
а М. идвала четири-пет пъти в годината да види майка си, която също живеела там.
Няма спомен тя да е живяла трайно при дъщеря си в гр. С.. Излага, че тя е живяла на
втория етаж, а след като била вече зле се преместила на първия.
5
Свидетелят Й.П. – познат на ответника от около 1999 г., потвърждава, че
последният живее на ул. „****“ № *, като е запознат с извършваните от него
строителни работи в имота, тъй като той много често говорил за това, като знае от
него, че е теглил някакъв кредит за това. Известно му е също така, че и преди и сега той
отдава имота под наем. Самият той е бил наемател в имота, някъде от лятото на 2019 г.,
като държал стаичката долу, за което плащал месечен наем от 100 лв. Познава и Б. от
време, в което вече е било с влошено здраве, като няма представа дали преди това е
живяла при дъщеря си в гр. С.. Преди да наеме стаята е посещавал имота инцидентно.
Неговите впечатления са, че през летния сезон има наематели, но не и през зимния.
Знае също така, че във времето за период от около 2 години К. е живял в Р. при жена
си.
Съдът кредитира така събраните гласни доказателства, като изхождащи от лица
без пряко отношение към спора и като съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал, като явно свидетелите изнасят известните им на тях данни.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаване на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Относно искането за възлагане и способа за извършване на делбата съдът
намира следното:
Съгласно чл. 349, ал. 2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на
останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Т.е. в процесния случай за да
се възложи делбеният имот на ответника, който е отправил такова искане, следва да се
установи, че същият е неподеляемо жилище; съсобствеността между страните да е
възникнала по наследяване и ответникът да е живял в имота към момента на откриване
на наследството на майка си, по наследяването от която е придобил своята 1/2 идеална
част и съделителят да няма друго жилище. При това съдът намира, че в случая са
налице предпоставките за възлагане на делбения имот на съделителя К. Б., тъй като се
установи по категоричен начин, че той е живял в наследствения имот към релевантния
момент, а именно момента на откриване на наследството - *** г., а и преди това;
същият е неподеляем и е с предназначение на жилище, апартамент, като съделителят
няма друго жилище.
Ето защо съдът намира, че делбеният имот следва да се възложи на съделителя
К. Б., като същият следва да заплати сумата от 94 250 лв. за уравнение на дела на
другия съсобственик, притежаващ останала 1/2 идеална част от имота, тъй като няма
как да бъде извършено уравняване с друг имот, при все че предмет на делбата и в
частност на наследството е само процесния имот. Сумата за уравнение на дела е
6
платима в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане ведно със
законната лихва съгласно чл. 349, ал. 5 от ГПК. На съделителя следва да бъде указано,
че ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва
по право и имотът се изнася на публична продан /чл.349, ал.6 ГПК/.
По претенция по сметки на съделителя М. Б.:
По отношение на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да се отбележи, че
горната разпоредба предвижда, че когато общата вещ се ползва лично само от някой от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са ги
лишили, от деня на писменото поискване. При това и претенция на М. Б. за заплащане
на обезщетение за лишаване от правото й на ползване на собствената й идеална част от
делбения имот в периода от 20.08.2021 г. – датата на получаването на покана от страна
на другия съсобственик, до 14.04.2022 г. – датата на заявяването й, е основателна и
следва да бъде уважена до установения от вещото лице размер. Средният месечен
пазарен наем за този период възлиза на 490 лв. месечно т.е. за целия период 3 806 лв.,
при което ищцата има право да получи половината от нея, съобразно дела й в
съсобствеността или сумата от 1 903 лв. Установи се по категоричен начин, че имотът
се е ползвал само от другия съделител, който освен, че е живял в него, е отдавала части
от него под наем на трети лица, при което следва да се приеме, че ищцата действително
е била лишена от възможността да ползва собствената си идеална част. Нещо повече –
от събраните гласни доказателства се установи, че ответникът не е бил съгласен тя да
бъде в имота, да предявява претенции към него и е считал, че няма работа там.
Ето защо така уважената претенция следва да се уважи до установения от вещото
лице размер 1 903 лв. за периода от 20.08.2021 г. до 14.04.2022 г. и съответно да се
отхвърли за горницата над уважения такъв до пълния заявен размер от 2 430 лв.,
съобразно заявяването й за периода от 10.08.2021 г. до 14.04.2022 г. в размер на по 300
лв. месечно.
По претенция по сметки на съделителя М. Б.:
На основание чл. 12, ал. 2 от ЗН сънаследниците, които приживе на наследодателя
са спомогнали да се увеличи неговото наследство, могат, ако не са били възнаградени
по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза;
увеличението може да се даде в имот или в пари.
По принцип разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗН е специална и е израз на общия
принцип в гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване. За
да се присъди предвиденото в закона обезщетение, е необходимо да е настъпило
разместване на блага в имуществената сфера приживе на наследодателя и на негов
наследник без основание, в резултат на което е увеличен активът или стойността на
наследството към момента на откриването му /чл.1 ЗН/. Увеличението на наследството
7
по чл. 12, ал. 2 от ЗН може да има различни проявни форми, като същественото е то да
е в резултат на вложени средства или труд от наследника, въз основа на които
стойността на наследството се е увеличила към момента на откриването му, както и
той да не е овъзмезден за това приживе, което в случая не е налице. Наред с това чл.
12, ал. 2 от ЗН намира приложение, когато увеличението на наследството е некаузално.
При наличие на облигационно отношение между наследодателя и наследника, въз
основа на което увеличението на наследството е извършено един вид възмездно,
наследникът не може да претендира увеличената стойност на наследствения имот по
чл. 12, ал. 2 от ЗН т.е. така заявеното искане ще бъде неоснователно. В случая със
сключения договор между ответника и общия наследодател, Б. се е съгласил да
извърши ремонтни работи в имота му, като получава за в бъдеще приходите от наема
на ремонтираните стаи – изцяло през първите три години, и при делене с общия
наследодател след това. В тази връзка по делото по категоричен начин се установи, че
той действително е извършил ремонти работи, макар и част от тях да съставляват
незаконно строителство, както и че от момента на извършването им, стартиращо от
2008 г. до момента на откриване на наследството през 2021 г. т.е. близо 15 години, е
получавал всички приходи от наемите, без дори да е предоставил на наследодателя
неговата част, съобразно уговорките им по договора, след изтичането на
първоначалния тригодишен срок. При това няма как да има основателна претенция за
увеличаване на наследството към другия съсобственик към настоящия момент и
същата следва да се отхвърли, тъй като от една страна вече е овъзмезден за вложените
от него средства с приходите от наемите, а от друга извършването им е въз основа на
облигационно правоотношение с общия наследодател, съгласно уговорките по което
отново е овъзмезден за вложените средства и труд.
За пълнота на изложението и предвид възражението на ответника в тази връзка
следва да се отбележи, че доводите, че ремонтните работи са извършени със средства
от кредит, на първо място не се установиха с надлежни доказателства, в частност и
досежно точния размер на кредита. Наред с това същите са извършвани периодично
във времето от 2003 г. до 2015 г., както сам заявява ответникът, при което изначално
няма как да са извършени изцяло със средства от един договор за банков кредит. Наред
с това, както вече отбелязано по-горе, ответникът е овъзмезден с получаването на
всички наеми от имота. Още по-малко пък се установи да са вложени средства да са в
сочения размер от 83 800 лв., както и с такава сумата да се е увеличила стойността на
имота, вследствие на подобренията.
В тежест на страните следва да бъде възложена държавната такса за
производството, съобразно стойността на дяловете им от делбения имот, при което
всеки от тях следва да заплати на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса в размер на 3 770 лв.
8
Следва също така да се осъди ответника да заплати държавна такса по уважената
претенция по чл. 31, ал. 2 от ГПК на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в размер на 76. 12
лв., а ищцата за отхвърлената й част в размер на 21. 08 лв. Следва ответникът да
заплати държавната такса и по отхвърлената си претенция по чл. 12, ал. 2 от ЗН в
размер на 3 352 лв. При това общата дължима такса от ищцата възлиза на 3 791. 08 лв.,
а от ответника в размер на 7 198. 12 лв. Аргумент за дължимостта на таксите по
отхвърлените претенции по сметки е че същите съставляват обективно съединени
осъдителни искове, с иска за делба, по които съдът следва да се произнесе с решението
си, при което отговорността за разноските по тях, в частност и относно дължимата
държавна такса, се определя по общите правила. В този смисъл е практиката на ВКС –
определение № *48/03.04.2009 г. по ч.гр.д. № *4/2009 г. на II г.о. на ВКС, решение №
89/09.07.2019 г. по гр. д. № 4008/2018 г. на II г. о., определение № 575/ 23.11.2018 г. к.
гр. д. № 2746/2018 г. на II г. о на ВКС и други.
Мотивиран от горното и на основание чл. 349, ал. 2 и чл. 346 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
Възлага на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК в дял на К. И. Б. с ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. Бургас, ул. „****“ № *, следния недвижим имот:
самостоятелен обект с идентификатор ****.1.5, находящ се в гр. Бургас, общ. Бургас,
обл. Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение,
засягащо самостоятелния обект, извършено със Заповед № *8-10332/23.12.2016 г. на
началника на СГКК- Бургас, адрес на имота: гр. Бургас, ул. ****, като самостоятелния
обект се намира в сграда № *, разположен в поземлен имот с идентификатор ****, с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, посочена в документа
площ от 48. 79 кв.м., 48. 79 кв.м., прилежащите части: избено помещение с полезна
площ от 22. 49 кв.м., както и съответните общи части от сградата и от правото на
строеж върху терена, ниво: 1 – съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: ****.1.2, под обекта: няма и над обекта: няма; ниво 2 - съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: ****.1.4, под обекта: няма и над обекта: няма; стар
идентификатор: ****.1.3; ****.1.1.
Пазарната стойност на гореописания имот възлиза на 188 500 лева.
Осъжда К. И. Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, ул. „****“ № *,
да заплати на М. И. Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С., ж.к. ****, сумата
от 94 250 лв. /деветдесет и четири хиляди двеста и петдесет лева/, за уравнение на дела
й, заедно със законната лихва в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за
9
възлагане.
Указва на К. И. Б. с ЕГН **********, че следва да заплати паричното уравнение
заедно със законната лихва в 6-месечен срок от влизане на решението в сила, като в
противен случай решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на
публична продан.
Осъжда К. И. Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, ул. „****“ № *,
да заплати на М. И. Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С., ж.к. ****, сумата
от 1 903 лв. /хиляда деветстотин и три лева/, представляваща обезщетение за лишаване
от ползването на собствената й 1/2 идеална част от самостоятелен обект с
идентификатор ****.1.5, находящ се в гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо
самостоятелния обект, извършено със Заповед № *8-10332/23.12.2016 г. на началника
на СГКК- Бургас, адрес на имота: гр. Бургас, ул. ****, като самостоятелния обект се
намира в сграда № *, разположен в поземлен имот с идентификатор ****, с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, посочена в документа
площ от 48. 79 кв.м., 48. 79 кв.м., прилежащите части: избено помещение с полезна
площ от 22. 49 кв.м., както и съответните общи части от сградата и от правото на
строеж върху терена, ниво: 1 – съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: ****.1.2, под обекта: няма и над обекта: няма; ниво 2 - съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: ****.1.4, под обекта: няма и над обекта: няма; стар
идентификатор: ****.1.3; ****.1.1, за периода от 20.08.2021 г. до 14.04.2022 г., като
отхвърля претенцията над уважения размер от 1 903 лв. до пълния заявен размер от
2 430 лв.
Отхвърля претенцията на К. И. Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
Бургас, ул. „****“ № *, против М. И. Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С.,
ж.к. ****, за осъждането й да му заплати сумата от 83 800 лева, с която се твърди, че
се е увеличила стойността на делбения имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор ****.1.5, находящ се в гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо
самостоятелния обект, извършено със Заповед № *8-10332/23.12.2016 г. на началника
на СГКК- Бургас, адрес на имота: гр. Бургас, ул. ****, като самостоятелния обект се
намира в сграда № *, разположен в поземлен имот с идентификатор ****, с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, посочена в документа
площ от 48. 79 кв.м., 48. 79 кв.м., прилежащите части: избено помещение с полезна
площ от 22. 49 кв.м., както и съответните общи части от сградата и от правото на
строеж върху терена, ниво: 1 – съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
10
етаж: ****.1.2, под обекта: няма и над обекта: няма; ниво 2 - съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: ****.1.4, под обекта: няма и над обекта: няма; стар
идентификатор: ****.1.3; ****.1.1, вследствие на извършени подобрения от него на
същата стойност, ведно със законната лихва за забава от 14.04.2022 г.
Осъжда М. И. Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С., ж.к. ****, да
заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 3 791. 08 лв.
/три хиляди седемстотин деветдесет и един лева и 8 ст./.
Осъжда К. И. Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, ул. „****“ № *,
да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 7 198.
12 лв. /седем хиляди сто деветдесет и осем лева и 12 ст./.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11