РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. В., 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420104074 по описа за 2021 година
Предявен е иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, гр.С. против М. Г. М. от гр.В. за
осъждане на ответника да заплати сумата 604.68 лева главница за незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., район И., ж.к.“С.Т.“, ******* за периода
м.10.2016г. до 30.04.2019г., сумата от 95.49 лева лихва за забава за периода 30.04.2017 г. до
15.06.2020 г., 40.25 лв. сума за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
м.03.2015г. до м.04.2019г., 7.58 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 30.04.2017 г. до 15.06.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане . В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ТЕ за битови нужди, в
качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот и в негова тежест е
възникнало задължение за заплащане на стойност на топлинна енергия и дялово
разпределение в посочения размер, което не е изпълнил. Желае привличане по реда на
чл.219 ГПК на трето лице помагач „Н.” ООД гр.С., като субект, страна по договор с ищеца
за извършване на услугата дялово разпределение. Отправят се доказателствени искания за
назначаване на СТЕ и ССЕ, които съдът намира за допустими и относими.
Исковете са с правно основание чл.79 вр. с чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, намира исковете за допустими. Оспорва тяхната основателност по
съображения, че ищецът не представя доказателства за наличието на облигационна връзка
между страните, както и такива, че имотът е топлоснабден. Счита, че ищецът не ангажира
1
доказателства за наличие на претендираните от ответника задължения. На основание чл.111,
б.“в“ от ЗЗД прави възражение за погасяване по давност на задълженията за консумирана,
но незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2016г. до 17.11.2017г. и за предоставена
услуга дялово разпределение за периода м.03.2015г. до 17.11.2017г.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Съгласно копие от нотариален акт за продажба №193, том VIII, общ регистър №12071
нотариално дело №1304 от 2003 г. по описа на нотариус И.Н. с район на действие Районен
съд С., ответника М.М. е собственик на апартамент, находящ се в гр.С., ж.к.С.Т., *******.
По делото като доказателство са приложени Общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в от Закона за енергетиката,
сключен между „Топлофикация С.” ЕАД и „Н.” ЕАД от 18.05.2015 г.
На 18.07.2002 г. видно от проведено Общо събрание на етажните собственици и
наематели в жилищен блок 303Б, жк.С.Т., ул.Ц.С., вх.Г в гр.С. е взето решение да се
извърши монтаж на индивидуалните топлинни разпределители и да се сключи договор за
услуга „топлинно счетоводство” с Топлоснабдителна Агенция и Енергиен Сервиз „Н.
инженеринг” ООД, да се въведе система за дялово разпределение, т.нар „топлинно
счетоводство”, съгласно изискванията на ЗЕЕЕ.
Видно от договор от 12.09.2002 г. сключен между „Н. инженеринг” ООД в
качеството му на изпълнител и Етажна собственост с адрес гр.С., ж.к.С.Т., ул.Ц.С. №303Б,
вх.Г в качеството му на възложител, последният е възложил, а изпълнителят е приел да
извърши за жилищната и нежилищната площ монтаж на индивидуални топлинни
разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сградата етажна собственост съгласно изискванията на Закона за
енергетиката и енергийната ефективност.
Видно от констативни протоколи от 08.05.2018 г. и от 19.05.2019 г. във връзка с
годишен отчет на уреди за дялово разпределение в гр.С., ж.к.С.Т., ул.Ц.С. №303Б, вх.Г,
ап.85 жилище с абонат №******* – М.М. не се обитава.
Приложени са изравнителни сметки за абонат №******* в гр.С., ж.к.С.Т., ул.Ц.С.
№303Б, вх.Г, ап.85 за периода от 05.2016 г.-04.2017 г. в размер на доплащане на 33.54 лева,
за периода 05.2017 г.-04.2018 г. с доплащане от 2.02лв., за периода от 05.2018г.-04.2019 г. в
размер на 53.22 лв.
Съдът е допуснал назначаване на поисканата от ищеца комплексна съдебно-
техническа и икономическа експертиза както и по възражението за погасителна давност да
изчисли размерите на задълженията на ответника за претендирана главница за периода
17.11.2017г. до 30.04.2019г. и за дялово разпределение за периода 17.11.2017г. до
15.06.2020г.
2
От изготвената и приета по делото съдебно-техническа и икономическа експертиза се
установява, че от предоставената информация от „Топлофикация С." отчетените стойност на
топломер в АС, от която е топлоснабдяван имот в гр. С., район “И.“, ж.к. „С.Т.“,
******* абонатен № ******* за процесния период от 17.11.2017г. до 30.04.2019г. са
отчетени показания, отчислявани технологични разходи и разпределена топлинна енергия.
Вещото лице е посочило, че з а процесния период отчитане на уредите и дялово
разпределение на топлинна енергия е извършвано от фирма „Н.“ ООД. В имот в гр. С.,
район “И.“, ж.к. „С.Т.“ блок № 303Б, вх.“Г“, етаж 2, ан.85, абонатен № ******* за процесния
период в имота не е осигурен достъп на представител на топлинния счетоводител за
отчитане показанията на уредите в имота. Изравнителните сметки и партидата са заведени
на титуляр М.М.. Изготвяни са Протоколи в края на отоплителните сезони. За отоплителен
сезон 2017/2018 г. протокол от 08.05.2018г., в който са положени подписи от представители
на ЕС, че в апартамент № 85 не е осигурен достъп и уредите в имота не са отчетени е
отразено, че имота е необитаем. За отоплителен сезон 2018/2019г. съгласно протокол от
19.05.2019г. са положени подписи от представител на eтажна собственост, че в апартамент
№ 85 не с осигурен достъп и уредите в имота не са отчетени/необитаем имот/. Изготвени са
изравнителни сметки, с които са изравнени прогнозно начислената за сезона в имота
топлинна енергия за сградна инсталация общи разходи определени на база отопляемия обем
на имота по проект - 192 куб.м.
Според експертизата размера на фактурираните суми за топлинна енергия за периода
от 17.11.2017 г. до 30.04.2019 г. е на стойност главница 423 лева. Сумите за топлинна
енергия в имот в гр. С., район “И.“, ж.к. „******* , абонатен № ******* са начислявани в
съответствие с действащата нормативна уредба. За съответния отоплителен сезон е
извършвано прогнозно начисляване въз основа на изразходвана топлинна енергия през
предходния отоплителен сезон. В края на съответния отоплителен сезон топлинния
счетоводител е отчел показанията на уредите в АС и в имотите и е изготвил изравнителни
сметки, с които са изравнени прогнозно начислените количества топлинна енергия с реално
отчетената и изразходвана. В изготвените изравнителни сметки топлинната енергия е
остойностена, като са съобразени утвърдените от КЕВР цени на топлинната енергия за
Топлофикация С. за съответния период. Изравнителните сметки за имот в гр. С., район “И.“,
ж.к. „С.Т.“, ***************, абонатен № ******* за процесния период са изготвени при
неоситурен достъп в имота за отчитане показанията на уредите, като е начислено топлинна
енергия за сградна инсталация, общи разходи изчислена на база отопляемия обем на имота
по проект от 192 куб. м.
Вещото лице е посочило, че от предоставена информация от „Топлофикация С.“ ЕАД
не са извършвани плащания по задължение за топлинна енергия в имот в гр. С., район “И.“,
ж.к. „С.Т.“ ************************* абонатен № *******. Изравнителните сметки са
доведени до знание на хартиен носител до абонатите към съответната АС. Няма извършени
погасявания извън процесния период.
Посочено е, че топломера в АС, от която е топлоснабден имот в гр. С., район "И.",
ж.к. „С.Т.“ *****************************, абонатен № ******* е преминал на
технологични проверки, като е издадено свидетелство от извършената проверка, съгласно
Свидетелство за проверка № 49Т-50/28.09.2017г. година на „ЕНБРА ТЕСТ” ЕООД на
3
топломер фабр. № *********************със заключение: уреда съответства на одобрения
тип. Срок на валидност на проверката: 28.09.2019г.
Установено е, че за периода от 17.11.2017 г. до 30.04.2019 г. е дължима сума за
топлинна енергия по компоненти, както следва: 423.00лв. за отопление, 83.43лв. –лихви и
27.17 лв. – такса за дялово разпределение.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която действа в процесния период и към настоящия
момент, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо най-малко две
трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да
декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата
разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за потребители (клиенти) на топлинна енергия до
датата на прекратяване на топлоснабдяването. Тази нормативната уредба показва, че фактът
на притежаване на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна
собственост, е достатъчен, за да направи собственика потребител (клиент) на топлинна
енергия за битови нужди.
Съдът не приема за основателно възражението на особения представител на
ответника, че ищецът не представя доказателства за наличието на облигационна връзка
между страните.
В конкретния случай между страните не се спори, а и това е видно от копие от
нотариален акт №193, том VIII, общ регистър №12071 нотариално дело №1304 от 2003 г. по
описа на нотариус И.Н. с район на действие Районен съд С., че жилището с адрес гр. С.,
район “И.“, ж.к. „С.Т.“ ******************* е собственост на ответника М.М. Г. Установи
се по категоричен начин, че този апартамент се намира в сграда, включена към
централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо водоснабдяване, към
топлопреносната мрежа на “Топлофикация-В.” ЕАД. Няма данни и наведени от ответника
доводи, че две трети от собствениците са заявили писмено, че желаят да бъде прекратено
топлоснабдяването на сградата - етажна собственост.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот
е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
4
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения
с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
според тази норма е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване.
Източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един –
договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между
страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 от
ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато,
когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат,
като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие
/конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за
валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в
областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ изрично предвижда,
че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи
условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в
сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно
обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае
до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на
топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор
с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята
за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или
вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има
сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения
за доставка на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/. В процесния случай е установено,
че ответника е собственик на процесния топлоснабдяван имот, поради което и на основание
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ той е страна по договор за доставка на топлинна енергия и в този смисъл
5
са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове.
Притежаваното от ответника право на собственост върху жилище, находящо се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че между
него и ищеца е възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично
приемане на общите условия. Обстоятелството дали в конкретното жилище се потребява
топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на
задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или
само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното
правоотношение. При тези съображения съдът не приема възражението на ответника, че
липсва писмен договор за продажба на топлинна енергия доказващ облигационното
правоотношение между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда–етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 5 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в
отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и др. фактори. Освен това се отчита и топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38,
ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени
на имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо всички собственици на имоти, находящи се в
сграда-етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, която се явява реално енергийно потребление. В
случаите на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, в които потребители (клиенти) в сграда-етажна собственост
прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители (клиенти) на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. В този смисъл е и решение №5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело
№15/2009 г. на КС /обн. ДВ, бр.34 от 04.05.2010г./. Следва да се има предвид също, че
съгласно разпоредбата на § 1, т. 37 от ДР на ЗЕ „отоплителни тела” са и щранг-лирите, а
видно от становището на вещото лице в жилището на ответника е разпределяна топлинна
енергия за отопление-за общи разходи на база отполяемия обем на имота по проект.
След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.
/ отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага
само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
6
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в,
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата
дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи
условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите
към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал.
5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост,
самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат
условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение.
Видно от договор от 12.09.2002 г. сключен между „Н. инженеринг” ООД в
качеството му на изпълнител и Етажна собственост с адрес гр.С., ж.к.С.Т., ул.Ц.С. *******в
качеството му на възложител, последният е възложил, а изпълнителят е приел да извърши за
жилищната и нежилищната площ монтаж на индивидуални топлинни разпределители и
термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сградата етажна собственост съгласно изискванията на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност.
Съгласно назначеното и прието експертно заключение, разпределението на топлинна
енергия в сграда етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение
съгласно чл.139,ал.1 от ЗЕ. От събрана информация от топлинния счетоводител „Н.“ ООД
през отоплителния сезон предмет на настоящето дело, в имот в гр. С., район “И.“, ж.к,
„С.Т.“, ***********************, абонатен № ******* за процесен период 17.11.2017г. до
30.04.2019г. е начислявана прогнозно топлинна енергия, въз основа на количества топлинна
енергия от предходния отоплителен сезон и прогнозно определени дялове топлинна енергия
за фактуриране през следващия отоплителен сезон - топлинна за отопление и топлинна за
сградна инсталация, общи разходи и за БГВ. След края на всеки отоплителен сезон е
изготвяна изравнителна сметка от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия на база реален отчет на уредите за дялово разпределение и съответствие
на разпоредба на чл.71 и 72 от Наредба 16-334 за топлоснабдяване.
Съгласно чл.72, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяване - изравняването на
действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за периода се
извършва един път в годината. Според експертното заключение в края на отоплителния
сезон /отчетния период/ фирмата за дялово разпределение/топлинния счетоводител/ е
извършвала отчитане на индивидуалните разпределител: /уреди/ и водомерите за топла вода
на абонатите, показания на топломера в АС и е изготвила индивидуалните за имотите и
общите за отчетената топлинна енергия в АС изравнителни сметки. С изравнителната сметка
са изравнени действително потребеното през съответния отоплителен сезон количество
топлинна енергия с начисленото прогнозно /фактурираното/ през отделните месеци от
“Топлофикация С.”ЕАД. Дяловото разпределение и топлинно счетоводство за процесния
7
период е извършвано от “Н.”ООД в съответствие с действащата нормативна уредба. За
периода от месец май 2017г. до месец април 2019г. в имота не е осигурен достъп на
представител на топлинния счетоводител за отчитане показанията на уредите в имота, като
са изготвени Констативни протоколи в които са отразени имотите не осигурили достъп, като
протоколите са подписани от представители на етажната собственост. В протоколите е
посочен и процесния апартамент като е отразено, че имота е необитем.
Съгласно чл. 70, ал. 5 от Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването Рекламации
(възражения) по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и
рекламации (възражения) по разпределението на топлинната енергия в изравнителната
сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на
този срок не се приемат нови рекламации (възражения) за преработване на изравнителната
сметка. Смисълът на този срок е именно такъв – да е възможно да се извърши проверка на
място в сравнително близък до отоплителния сезон период, за да се установи дали се доставя
топлинна енергия с необходимите качествени параметри от страна
на топлоснабдителното дружество. Предвид установеното бездействие на ответниците да
възразят срещу размера на определените с изравнителните сметки задължения в
установения за това срок, се налага извод, че не може да се позовават на възражения за
липса на доставка на топлинна енергия с необходимото качество. Този рекламационен срок
е нормативно установен и не препятства правата на добросъвестните потребители, за които е
предвиден достатъчен срок за реакция, поради което съдът няма основание да не го
приложи. Този подзаконов нормативен акт е издаден на основание чл. 125, ал. 3 от ЗЕ,
съгласно който редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление
на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и клиенти
към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и
спиране на топлоподаването се определят с наредба на министъра на енергетиката.
По делото липсват доказателства за направени възражения от ответника по отношение
на начислените му от ищеца суми за плащане, липсват и доказателства за направен отказ от
негова страна от ползване на топлоенергия.
С оглед изложеното съдът достига до правния извод за дължимост на разходи за
топлинна енергия, мораторна лихва и такса за дялово разпределение за претендираните в
исковата молба периоди.
По наведените оплаквания от ответника относно приложението на института на
погасителната давност:
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали
от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
8
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по
аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т.ч. и за
стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и се погасяват с
изтичане на тригодишна давност.
По отношение на процесните задължения за главници въззивният съд приема, че е
приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало, поради следните съображения:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. / предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1/. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
/равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния
отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе
на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза
на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е.,
задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на
месечните вноски.
При тези съображения предвид приложимата тригодишна давност по отношение на
претендираните вземания и като се съобрази датата на подаване на исковата молба в съда –
17.11.2020 г., както и експертното заключение, следва, че дължими от ответника са
вземанията на ищеца за незаплатена топлинна енергия за периода от 17.11.2017 г. до
30.04.2019 г. в размер на 423.00лева, мораторна лихва – 83.43 лева за периода 17.11.2017 г.
до 15.06.2020 г., 27.17 лв. сума за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
9
17.11.2017 г. до 30.04.2019г..
Ответникът дължи и сумата от 7.12 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 17.11.2017 г. до 15.06.2020г.
При тези съображения предявените искове в този размер се явяват основателни, а в
останалата им част до пълния им предявен размер предявените искове следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Върху главницата от 423.00лева незаплатена топлинна енергия следва да се присъди
законна лихва считано от 17.11.2020 г. – датата на подаване на исковата молба в съда.
Следва да се отбележи, че експертното заключение е изготвено въз основа на
съставените от ищеца съобщения към фактури, както и въз основа на представените от
третото лице-помагач документи за отчитането и разпределението на ТЕ в процесния имот,
находящ се в гр. С., район И., ж.к.“С.Т.“, ******* за периода м.10.2016г. до 30.04.2019г., в
т.ч. изравнителни сметки, от които е видно каква е разликата между прогнозно начислените
суми за топлинна енергия и реалния разход на топлинна енергия за имота през отделните
месеци от периода, а също и главен отчет на уредите за дялово разпределение за имота през
същия период, документи.
В полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски съобразно
уважената част на исковете. От страна на ищеца са направени съдебно-деловодни разноски
в размер на 200.00лв.-държавна такса, 50.00лв. за особен представител, 600.00лв. –
възнаграждение за вещо лице. Претендира се и юрисконултско възнаграждение в размер на
100 лева, което е съобразено с минималния размер по чл. 23, т. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, като с оглед фактическата и правна сложност на настоящото дело и
материалния интерес следва да бъде определено възнаграждение в този размер, при което
пълния размер на сторените от ищеца разноски е 950.00лв.
С оглед изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 686.74 лева съобразно уважената част
на исковете, представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и за
особен представител, юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. М. с ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к. С.Т., ******* да заплати на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ - С.” ЕАД ГР. С., ЕИК ****** адрес: гр.С., ул. ”Я.” , представлявано от
изпълнителния директор А. А. сумата 423.00 лева главница за незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., район И., ж.к.“С.Т.“, ******* за периода от
м.10.2016г. до 30.04.2019г., сумата от 83.43 лева лихва за забава за периода 30.04.2017 г. до
10
15.06.2020 г., 27.17 лв. сума за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м.03.2015г. до м.04.2019г., 7.12 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 17.11.2017 г. до 15.06.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 17.11.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ - С.” ЕАД ГР. С., ЕИК *********,
против М. Г. М. с ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.С.Т., ******* искове в останалата им
част до пълните претендирани размери, като погасени по давност.
ОСЪЖДА М. Г. М. с ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.С.Т., ******* да заплати на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ - С.” ЕАД ГР. С., ЕИК ******сумата 686.74 лева направени по
настоящото дело разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11